№ 9724
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110119440 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от *** срещу Д. А..
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника Д.
А., в качеството му на собственик на имот с адрес: ***, въз основа на договор
за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно
чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура
за съответния отоплителен сезон на интернет страницата на дружеството. При
тези твърдения моли ответникът да бъде осъден да му заплати, сума в общ
размер на 5776,50 лв., от която 5105,71 лв. – главница, представляваща цена за
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата
молба – 05.04.2024 г. до окончателното й плащане, сумата от 596,76 лв. –
обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода 15.09.2022 г. – 13.03.2024
г., сумата от 61,81 лв. – главница, представляваща цена за услуга за дялово
разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. и сумата от 12,22 лв. –
обезщетение за забава (мораторна лихва) върху нея за периода 16.07.2021 г. –
13.03.2024 г. Претендира разноски за производството, включително
възнаграждение за юрисконсулт.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, който е редовно уведомен за
депозираната срещу него искова молба, с връчването й на 18.12.2024 г.,
съобразно с Удостоверение с № KF-2024-011247 от 10.01.2025 г. по чл. 6 от
Хагската конвенция, съставено от Централния орган на Обединеното
Кралство в ***, не е депозирал отговор на исковата молба.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, ответникът не се
явява и не се представлява, както и не е изразил становище делото да се
разгледа в негово отсъствие. Същият е редовно призован по реда на чл. 41, ал.
2 ГПК, съобразно отбелязване (пощенски плик към разписка изх.№ 304999 от
19.03.2025 г., изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка), че е
напуснал адреса, на който е получавал книжата си по настоящото дело. В тази
връзка съдът съобрази, че ответникът е предупреден за последиците по чл. 41,
ал. 2 ГПК, чрез връчено на 18.12.2024 г. разпореждане по чл. 131 ГПК,
съобразно удостоверение с № KF-2024-011247 от 10.01.2025 г. по чл. 6 от
Хагската конвенция, съставено от централния орган на Обединеното кралство
в ***.
Ищецът – редовно призован за о.с.з., се представлява от пълномощник,
който поддържа исковата молба и с оглед процесуалното поведение на
ответника, моли съдът да постанови неприсъствено решение по реда на чл.
238 ГПК.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените към
исковата молба писмени доказателства и като съобрази процесуалното
поведение на страните, намира следното:
Предявени са обективно и субективно съединени, осъдителни искове с
правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати, сума в общ размер на 5776,50 лв., от която
5105,71 лв. – главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на исковата молба – 05.04.2024 г. до
окончателното й плащане, сумата от 596,76 лв. – обезщетение за забава
(мораторна лихва) за периода 15.09.2022 г. – 13.03.2024 г., сумата от 61,81 лв. –
главница, представляваща цена за услуга за дялово разпределение за периода
01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. и сумата от 12,22 лв. – обезщетение за забава
(мораторна лихва) върху нея за периода 16.07.2021 г. – 13.03.2024 г.
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не е изпратил свой представител в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска.
Съобразно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, и искът е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства.
В случая от данните по делото е видно, че са налице формалните
2
предпоставки по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като ответникът, който е редовно
уведомен, не е представил в законоустановения едномесечен срок, отговор на
исковата молба по чл. 131 ГПК, не е ангажирал доказателства и не е изпратил
представител в първото по делото съдебно заседание, без да е налице искане
за разглеждане на делото в негово отсъствие, като изрично са му указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание. Наред с това, съдът намира, че в случая е
налице и другата кумулативно предвидена предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 2
ГПК – вероятна основателност на предявените искове, с оглед изложените в
исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
Предвид горното, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено
решение, като уважи исковата претенция. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2,
изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски възниква единствено за
ищеца. Такива се претендират, с исковата молба, поради което в тежест на
ответника следва да бъде възложена сумата от 281,06 лв. – разноски за
настоящото исково производство, от която 231,06 лв. – държавна такса и 50
лв. възнаграждение за юрисконсулт.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238 и чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по реда на чл. 238 и чл. 239 ГПК и на основание чл. 150 ЗЕ вр.
чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД Д. А., роден на ********** г.,
гражданин на ***, с адрес: *** *, гр. ***, ***, да заплати на „***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление, ***, сумата от 5105,71 лв. (пет хиляди
сто и пет лева и 71 стотинки) – главница, представляваща цена за доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба –
05.04.2024 г. до окончателното й плащане, сумата от 596,76 лв. (петстотин
деветдесет и шест лева и 76 стотинки) – обезщетение за забава (мораторна
лихва) за периода 15.09.2022 г. – 13.03.2024 г., сумата от 61,81 лв. (шестдесет
и един лева и 81 стотинки) – главница, представляваща цена за услуга за
дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. и сумата от 12,22
лв. (дванадесет лева и 22 стотинки) – обезщетение за забава (мораторна
лихва) върху нея за периода 16.07.2021 г. – 13.03.2024 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Д. А., роден на ********** г.,
гражданин на ***, с адрес: *** да заплати на *** ЕИК ***, сумата общ размер
на 281,06 лв. (двеста осемдесет и един лева и 06 стотинки) – разноски за
производството.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4