РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Русе, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Боян П. Войков
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно
дело № 20234520202296 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на "СИНЕРГОН ТРАНСПОРТ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н
„Кремиковци“, ул. „Марковец“ № 24, чрез адв. Д. Д. от АК – Сливен, със
съдебен адрес ***, против Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № **********, с който на жалбоподателя му е
наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. на основание чл. 187а,
ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
Жалбоподателят счита издадения против него електронен фиш за
неправилен и незаконосъобразен. Същият бил издаден при допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение
на материалния закон. Електронният фиш бил издаден в нарушение на чл. 34
ЗАНН, защото фишът не бил издаден в рамките на сроковете по тази
разпоредба след установяване на нарушителя, а той станал известен на
наказващия орган на 31.08.2021 г., когато нарушението било извършено.
1
Твърдението в електронния фиш, че изцяло не била платена пътна такса било
неясно, неконкретизирано и невярно, защото при движението си на дата
31.08.2021 г. за процесното ППС били генерирани и подавани тол данни и
били начислявани тол такси, като за посочената дата била начислена тол
такса и тя била платена изцяло, като просочването при описание на
нарушението – изцяло неплатена пътна такса, било основание за отмяна на
електронния фиш като незаконосъобразен, защото според чл. 42, ал. 1, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН електронният фиш следвало да съдържа конкретния
размер на изчислената и неплатена за съответния пътен участък тол такса и
липсата на това нарушавало правото на защита на дружеството. Наказващият
орган неправилно приложил закона, като приел, че било извършено
нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, която материална норма вменявала
задължение за собственика да не допуска движението на ППС по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за това ППС не били
изпълнени задълженията във връзка със установяване размера и заплащането
на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП. Жалбоподателят имал сключен
тристранен договор с „ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК СИСТЕМИ“ АД и
последното се задължило да предоставя услуга по електронно събиране на
пътни такси на база изминато разстояние с предоставяне на бордови
устройства, отчитащи изминато разстояние като за обезпечаване плащането
на дължимите суми се поддържал кредитен лимит от клиента и за посочения
ден от бордовото устройство били подавани тол данни и декларирани тол
декларации. Щом са генерирани тол данни и са подавани тол декларации,
значи собственикът е изпълнил задължението си по чл. 102, ал. 2 ЗДвП да не
допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за ППС не са били изпълнени задълженията във връзка с
установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал .1 ЗП.
На посочената дата процесното ППС имало бордово устройство по смисъла
на § 1, т. 7 ДР на Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, което
устройство отговаряло н съответните технически изисквания за целите на тол
таксуването. След започване на движението пътното превозно средство било
изцяло под контрола на водача и установяване на изминатото разстояние
било вменено в негово задължение съгласно чл. 179, ал. 3 ЗДвП.
2
Нарушението било несъставомерно, защото тол таксата за изминатото
разстояние се определяла от инсталираното във влекача бордово устройство,
съгласно договора с доставчика за електронно събиране на пътни такси.
Налице било регулярно генериране на такси за целия период на движение и
неотчитането на данни за посочения период се дължало на техническа
неизправност на поддържаната от АПИ електронна система за събиране а тол
такси и ако бордовото устройство било неизправно в момента на
нарушението това касаело отговорността на доставчика на услугата или на
водача, тъй като собственикът изпълнил задължението си по чл. 102 ЗДвП.
Обжалваният електронен фиш бил издаден в нарушение на правото на ЕС –
чл. 2, т. 2 и т. 7 от Регламент (ЕС) № 2020/2004 г. на Комисията от 28.11.2019
г. и наказващият орган не бил съобразил задължението си при всеки случай
на недекларирана пътна такса да информира структурата, събираща пътните
такси преди предприемането на принудителни мерки, за да се приложели
мерки за отстраняване на нередовността. Според чл. 167а, ал. 3, изр. 2 ЗДвП
Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата,
часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част
от системата. В принципен план тези доклади не се п не се ползвали с
презумптивна доказателствена сила, като всички обстоятелства, имащи
значение за съставомерността на нарушението, подлежали на доказване с
допустимите от закона доказателствени средства. В тежест на наказващия
орган било да установи всички обстоятелства, които са станали основание за
ангажиране отговорността на санкционираното лице. В случая подобни
доказателства липсвали – не били представени надлежни доказателства за
това, че за товарен автомобил със съответния рег. № не била заплатена пътна
такса според категорията на превозното средство. От наличните
доказателства се установявало обаче, че такава такса е била заплатена.
Твърденията на наказващия орган, че категорията на превозното средство
била неправилно декларирана, тъй като не бил посочен броят на осите на
прикаченото ремарке, не били подкрепени от каквито и да е доказателства.
Освен това в издадения електронен фиш такива фактически твърдения
3
липсвали, което означавало, че нямало пълно описание на нарушението, за да
можело наказаното лице да организира защитата си. Налице било отправено
преюдициално запитване от АдмС – Хасково по КАНД № 997/2022 г., за
което било образувано дело пред Съда на европейския съюз С-61/23 г.,
поради което моли настоящото съдебно производство да бъде спряно до
произнасяне на СЕС, като счита, че не е спазен принципа за съразмерност
според чл. 9а от Директивна 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 17.06.1999 г. В обжалвания електронен фиш не била посочена
датата, макар и това да не било задължителен реквизит по чл. 189, ал. 4 ЗДвП,
същият бил задължителен, защото имало отношение към законосъобразното
налагане на съответното административно наказание, каквито били наличие
на компетентност на длъжностното лице издател към датата на издаване на
електронния фиш и изчисляване на давностни и преклузивни срокове.
Липсвали данни кога бил съставен оспореният електронен фиш, предвид
извода за спазване на срока по чл. 34 ЗАНН. Електронният фиш не съдържал
реквизити, посочени в чл. 189, ал. 4 ЗДвП, а именно непосочване в
обстоятелствената му част на точна информация за участъка от пътя с
описание на мястото и координатите, точно движение на посоката на
автомобила, схемата на разположение на автоматизираното техническо
средство. Моли за отмяната на обжалвания електронен фиш, като претендира
разноски за производството.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител.
Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно уведомени, се представляват
от юрк. М. М., която оспорва жалбата, като излага пространни съображения
за нейната неоснователност, претендира разноски за производството и
депозира подробно писмено становище.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 16.11.2023
г. по електронен път чрез ССЕВ, при положение че електронният фиш е бил
връчен на нарушителя на 08.11.2023 г. по пощата, поради което се явява
процесуално допустима.
По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
4
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
ЗП № ********** е издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ против
"СИНЕРГОН ТРАНСПОРТ" ЕООД, ЕИК *********, за това, че на 31.08.2021
г., в 14,47 ч, товарен автомобил марка „Мерцедес 814“ с рег. № СВ 9789 ВМ,
с технически допустима максимална маса 7 490, брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 0, без ремарке, в община Иваново, при движение по път I-5
км 25+914 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, се движил без валидна маршрутна карта или без валидна тол
декларация за преминаването по тол сегмент № **********, поради което не
била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП – нарушение по
чл. 102, ал. 2 ЗДвП. Нарушението било установено с устройство № 40341,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914.
Издаденият електронен фиш съдържа всички изискуеми законови
реквизити съобразно чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 ЗДвП, поради което настоящият
съдебен състав счита, че е спазена установената задължителна законова
форма и не са налице нарушения на административнопроизводствените
правила при издаването на електронния фиш. Същият изхожда и от
компетентен да го издаде за това орган. В разпоредбите, уреждащо
задължителните реквизити на електронния фиш, липсва изискване в него да
бъде посочена датата на издаване, следователно не може да бъде възприето
виждането на жалбоподателя, че непосочването на тази дата съставлява
каквото и да е било процесуално нарушение, тъй като не може наказващият
орган да бъде санкциониран за допуснати пропуски при издаването на
административнонаказателния акт чрез неговата отмяна, когато същите не са
задължителни и изискуеми съгласно императивните правила.
Неоснователни са развитите доводи в жалбата за това, че следвало да се
прилагат давностните срокове по чл. 34 ЗАНН. В Тълкувателно решение №
1/26.02.2014 г. по т.д. 1/2013 г. на ОС на ВАС се посочва, че производство по
издаване на електронен фиш е отделно от производството по установяване и
налагане на административни наказания с АУАН и НП. Електронният фиш е
приравнен на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие
(съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. Аргументът, че началото на производството по
5
издаване на електронен фиш се поставяло със заснемането на извършеното
нарушение посредством електронната система, което заменяло съставянето на
АУАН и имало същото правно значение, не се подкрепя от нормативната
уредба като извод, защото, ако самото заснемане бъде възприето като
съставяне на АУАН, то би следвало нарушителят да бъде уведомен за
извършеното заснемане и да му бъде дадена възможност да възрази срещу
него или срещу извършеното нарушение, каквито правни възможности
законодателят при издаването на електронния фиш очевидно не е предвидил.
Следователно самият факт на осъществено заснемане на превозно средство не
може да бъде приравнен на съставяне на АУАН, доколкото АУАН
представлява юридически акт, срещу който може да се възрази както при
съставянето му, така и в 7-дневен срок след това, както и да бъде поискано
събирането на доказателства. Извършването на заснемането представлява
фактическо действие, необходимо за издаването на електронен фиш, а
последният представлява юридически акт, който едновременно установява
нарушението и налага наказание на нарушителя. Поради тези съображения е
невъзможно да се използва методът на правната аналогия във връзка с
прилагането на сроковете по чл. 34 ЗАНН и спрямо издаването на
електронните фишове. Самият електронен фиш се отличава от наказателното
постановление не само по юридическата си природа, но и по реквизити, тъй
като с него едновременно се констатира административното нарушение и се
налага административно наказание, а формалните изисквания към
оформлението на същите се съдържат в два различни закона – ЗАНН и ЗДвП.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че при издаването на
електронния фиш са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, изразяващи се в липса на яснота относно това в какво нарушение е
обвинен нарушителят. В електронния фиш изпълнителното деяние на
нарушението било формулирано като алтернативност – за посоченото ППС
нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването. Внимателният прочит на описателната част на нарушението
обаче дава друга перспектива, а именно, че изпълнителното деяние се
изразява в цялостното незаплащане на дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 ЗП. Допълнението към това, в което се посочва, че незаплащането се
дължи поради липса на маршрутна карта или неподадена тол декларация този
съдебен състав не счита, че представлява елемент от изпълнителното деяние,
6
доколкото описаното в санкционната норма нарушение по чл. 179, ал. 3б се
състои в изцяло или частично незаплащане на дължимата пътна такса. В този
смисъл е без значение причината, поради която това задължение не е било
изпълнено, в частност дали е трябвало да се подаде маршрутна карта или тол
декларация. Няма как административнонаказващият орган да проведе
изследване на въпроса по какъв начин е следвало да стане заплащането на тол
таксата, още повече че двете алтернативни възможности представляват
еднакъв способ за нейното заплащане и изборът им е изцяло предоставен на
ползвателя на платената пътна мрежа като съгласно чл. 10б, ал. 4 ЗП размерът
на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално
получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в
наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна
карта. Административнонаказващият орган следи само за факта на
плащането, който няма да е осъществен, без да са изпълнени изискуемите
съгласно ЗП и Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние
задължения за установяване размера на пътната такса, които пък на своя
страна зависят именно от избрания от ползвателя на платената пътна мрежа
вариант измежду два такива за деклариране и заплащане на тол таксата.
Изборът как да бъде определено това разстояние, респ. да бъде заплатена
таксата, съгласно чл. 10б, ал. 4 ЗП, е предоставен на ползвателя на пътната
мрежа – това може да стане въз основа на реално получени декларирани тол
данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 (т.е. по
реда на Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние) или
чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на
ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по
определен маршрут. Следователно не се касае до алтернативни задължения,
които могат да бъдат вменени на съответния субект, което да обосновава
извод и за две алтернативно съществуващи форми на изпълнителното деяние
на нарушението по чл.179, ал.3а от ЗДвП, а за единно задължение за
деклариране на изминатото разстояние по платената пътна мрежа, съответно
за заплащане на дължимата за това тол такса, което задължение обаче може
7
да бъде изпълнено чрез два способа – чрез подаване на декларирани тол
данни посредством съответните технически средства и софтуерни продукти
за геопозиционирането на превозните средства и изминатото от тях
разстояние в рамките на платената пътна мрежа и заплащане на така
определената тол такса или чрез закупуване на маршрутна карта за
предварително определения от ползвателя маршрут. Касае се до
регламентирано право на ползвателя на платената пътна мрежа да избере един
от двата начина на отчитане на изминатото разстояние, а не за уредено от
закона негово задължение. Задължението и при двата начина на отчитане, за
което се налага санкцията, е неплащане на дължимата тол такса, което,
изключва възприетата от жалбоподателя теза за алтернативност на
изпълнителното деяние на нарушението – в този смисъл е и Решение №
98/22.05.2023 г. по КАНД № 59/2023 г. на АдмС – Русе.
Неоснователни са твърденията, че посоченото като място на
извършване на нарушението път I-5 км 25-914 било неясно. Така посоченото
описание на местонарушението се явява достатъчно подробно въпреки това
поради две причини. „Път I-5“ съобразно Списъка на републиканските
пътища в Р България отговаря на пътя – Русе – Велико Търново, а „км
25+914“ означава, че нарушението е извършено на 25-я километър и 914-я
метър от пътя. Километрирането на пътищата в Р България се извършва от
началната им точка, като километражът на пътищата с четни номера се води
от запад на изток, а на пътищата с нечетни номера – от север на юг. За път I-5
началната точка е гр. Русе, поради нарушението се явява извършено около 25
км южно от гр. Русе, тъй като продължението на пътя е в посока юг – към
Велико Търново, Казанлък, Стара Загора и Кърджали, а посоченото в
електронния фиш „нарастващ километър“ означава, че превозното средство
се движи в посока от началото на пътя към края на пътя, т.е. към гр. Велико
Търново, което води до неоснователността на доводите за липса на означение
дори и на посоката на движение на процесния товарен автомобил. Означено е
в електронния фиш, че мястото на извършване на нарушението е в община
Иваново, която от своя страна се намира в област Русе. Този път се намира в
Приложение към т. 1 на Решение № 101 на МС от 20.02.2020 г. Нарушението
е установено при преминаване на процесното МПС през контролно
устройство № 40341, което се намира на сегмент № **********, като в
Приложението е посочено, че сегментът се намира на път Първи клас № 5,
8
което напълно съответства на наименованието I-5. В същото приложение се
намират и геостационарните (GPS) координати на началото и края на този тол
сегмент, които напълно съвпадат с описаното в електронния фиш място на
извършване на нарушението.
Неоснователни са развитите доводи на жалбоподателя за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на
оспорения електронен фиш, поради това, че в същия не бил посочен размерът
на дължимата пътна такса. Такъв елемент не е нито необходим, нито
изискуем съобразно утвърдените в чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 ЗДвП реквизити. На
следващо място такова изискване не е необходимо, защото не накърнява
правото на защита на жалбоподателя – той се защитава срещу нарушение, че
не е заплатил таксата изцяло, касателно съответен пътен участък, а не срещу
обвинение за това, че е налице частично заплащане на дължимата пътна
такса, поради сгрешена категория или неправилно посочване осите на
превозното средство или състава от превозни средства. На следващо място е
ирелевантно да се установява какъв бил действителният брой оси, маса и
екологична категория на процесното превозно средство, щом се установява, а
и не е спорно по делото, че същото е с допустима технически максимална
маса над 3500 кг, но по-малко от 12 000 кг, и следователно за същото се
дължи тол такса, тъй като попада в посочените в чл. 10б, ал. 3 ЗП категории
ППС.
По отношение въпроса дали са изпълнени задълженията на собственика
по чл. 102, ал. 2 ЗДвП настоящият съдебен състав обаче счита, че на него
следва да му бъде даден положителен отговор. Разпоредбата на чл. 102, ал. 2
ЗДвП въвежда задължение за собственика на ППС да не допуска движението
на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във
връзка с установяване на размера и заплащането на съответната такса по чл.
10, ал. 1 ЗП според категорията на пътното превозно средство. Ако в
свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се
изпълнява от него. В чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП е предвидено, че таксата за изминато
разстояние представлява тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал.
3 ЗП, като същата се определя в зависимост от техническите характеристики
на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на
пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му
9
характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
Съгласно чл. 10б, ал. 3 ЗП дължимата тол такса се заплаща от собственика
или ползвателя на пътното превозно средство с обща технически допустима
максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането
дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине
определено разстояние между две точки. Ал. 4 от същия чл. 10б ЗП
предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз
основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда,
предвиден в Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, или
чрез закупуване на еднократна маршрутна карта, която дава право на
ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по
определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство,
чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или
ползвателя му. В Наредбата по чл. 10, ал. 7 ЗП се определят и начините за
изчисляване и заплащане на дължимите тол такси. Съгласно разпоредбата на
чл. 12, ал. 2 от Наредбата данните, необходими за начисляване на дължимата
такса, се предоставят на Агенция "Пътна инфраструктура" от ползвателите на
платената пътна мрежа или директно чрез доставчика на услуга за електронно
събиране на такса за изминато разстояние по смисъла на чл. 13, ал. 1 или от
опосредено лице, извършващо дейност като доставчик на декларирани данни
по смисъла на чл. 14, ал. 1 от Наредбата. В случаите, в които данните относно
географското позициониране и изминатото разстояние от пътното превозно
средство в обхвата на платената пътна мрежа са събрани от доставчик на
декларирани данни, същите се предават на доставчика на услуга по
електронно събиране на такса за изминато разстояние, който обработва и
предоставя на Електронната система за събиране на тол такси съответните
декларирани тол данни. Видно от така изложеното законодателят е предвидил
алтернативни възможности за опреД.е на дължимата тол такса и съответно за
нейното плащане, като изцяло в дискрецията на ползвателите е да решат дали
ще използват маршрутна карта или бордово устройство. В настоящия случай
нарушителят се е възползвал от възможността данните относно географското
позициониране на изминатото разстояние от ППС в обхвата на платената
пътна мрежа да бъдат събрани от доставчик на декларирани данни чрез
10
устройство за спътниково позициониране (УСП). Видно от становището на
„ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК СИСТЕМИ“ АД е налице сключен тристранен
договор между това дружество, дружеството нарушител и „Тол БГ“ ЕООД, по
силата на който „Тол БГ“ ЕООД е доставчик на декларирани данни, които се
предават на „ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК СИСТЕМИ“ АД – доставчик на
услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, предоставящ
на АПИ съответните декларирани тол данни. От това становище, с
приложеното към него становище на „Тол БГ“ ЕООД е видно, че е налице
прекъсване на подаваните тол декларации за 31.08.2021 г. в периода 14:44:05
ч до 14:51:56 ч на същия ден, като това е настъпило поради технически
проблем в системата на „Тол БГ“ ЕООД. Действително това не представлява
неизправност на поддържаната от Агенция „Пътна инфраструктура“
Електронна система за събиране на тол такси, а видно и от представените от
процесуалния представител на АПИ писмени доказателства за брой
преминали ППС, за които се дължи заплащането на тол такса и са
декларирали тол данни, както и такива, за които се дължи заплащането на тол
такса, но липсват декларирани тол данни за периода около час по време на
извършване на нарушението на 31.08.2021 г. Електронната система е била
изправна. От анализа на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП и относимите
към заплащането на тол такси разпоредби от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване
на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние е видно, че за собственика на ППС, за което е дължима
тол такса, има два варианта за нейното заплащане – като използва маршрутна
карта или като използва доставчик услуга за електронно събиране на такса за
изминато разстояние по смисъла. Последното може да стане директно – чрез
използване на предоставено от този доставчик бордово устройство, или
опосредено – чрез лице, извършващо дейност като доставчик на декларирани
данни. Жалбоподателят е избрал последната хипотеза. Същата се реализира с
предоставено устройство за спътниково позициониране, което не е
еквивалентно на бордово устройство, видно от § 1, т. 7 и 8 от ДР на същата
Наредба. За него отсъства задължение на собственика съобразно чл. 13, ал. 6
от Наредбата при преустановяване на данните съответният собственик или
ползвател на пътното превозно средство незабавно да уведоми доставчика на
услугата по електронно събиране на такса за изминато разстояние, защото
11
същото касае само хипотезата на използвано бордово устройство. В
настоящия случай обаче не са налице данни УСП да е било неизправно, да не
е било свързано по правилния начин или да не е работело, макар и
наказващият орган формално да е навел твърдения, че е налице неизправност
на УСП, за която жалбоподателят да отговаря. Причината за неподаване на
данни е посочено, че се дължи на техническа неизправност в системата на
„Тол БГ“ ЕООД, което е доставчикът на декларирани данни, като
жалбоподателят е направил всичко изискуемо по силата на закона, за да
изпълни задълженията си относно декларирането на тол данни и заплащането
на дължимите тол такси. Налице са обстоятелства, настъпили извън правната
сфера на жалбоподателя и същият е бил лишен от възможност да им
противодейства, което прави описаното в електронния фиш деяние
несъставомерно.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от
декларираните тол данни последният сегмент, през който процесното ППС е
преминало и за който има заплатена тол такса преди установяване на
нарушението, е № **********, като от данните от приетия от Министерски
съвет Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разстояние – тол такса е видно, че същият е с дължина 5,26 км, а от
геостационарните координати се установява, че началото му започва от
кръстовището на път I-5 и общински път, който води към с. Иваново в посока
югоизток, и селата Пиргово и Мечка в посока северозапад. Крайната му точка
е на Т-образното кръстовище за влизане в с. Тръстеник, което е на
приблизително разстояние от 1,7 км от контролно устройство № 40341, което
е установило нарушението. Съобразно горецитирания Списък следващите
сегменти са **********, **********, ********** (сегментът, за който се
твърди, че не е заплатена тол таксата и е установено нарушението) и
**********. За тези сегменти не са налице данни да е заплатена тол такса,
общата им дължина съобразно данните от Списъка е 5,98 км, а според
приетата с ПМС № 370/20.12.2019 г. Тарифа за таксите, които се събират за
преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, чл. 25, ал. 1, т. 1,
тъй като се касае за товарен автомобил с технически допустима максимална
маса над 3,5 т, но по-малка от 12 т (7,49 т), категория ЕВРО 0, цената на тол
такса на километър за първокласен път, какъвто е път I-5, е 0,08 лв./км. Така
незаплатената тол такса всъщност е в размер на 0,48 лв. и маршрутът на
12
превозното средство може да бъде установен съобразно посоката, предходно
изминатите сегменти и следващия сегмент, за който е заплатена тол такса
след установяване на нарушението, като е видно от разположението на
пътищата в този район, че за да достигне до този следващ тол сегмент №
**********, товарният автомобил се е движил само по път I-5 и е преминал
през предходно посочените 4 сегмента, за които единствено не е била
заплатена тол такса за този ден. Видно от декларираните тол данни и
сегментите, през които е преминавало това ППС, същото е тръгнало сутринта
от гр. Велико Търново за гр. Русе, като на разклона за гр. Две могили по път
I-5 е направило завой към гр. Две могили и е продължило движението си към
гр. Русе през републикански път I-501, който е третокласен път, за който не се
дължи заплащането на тол такса. Следобед е предприел движение от гр. Русе
към гр. Велико Търново само и единствено по път I-5, като общо изминатото
разстояние по платената пътна мрежа през деня се явява приблизително
128,97 км, за които е дължима тол такса от 11,67 лв. Незаплатената част от
дължимата за деня тол такса следователно се явява само 4% от тол таксата за
целия маршрут на движение.
С оглед гореизложеното обжалваният електронен фиш следва да бъде
отменен.
Предвид изхода на делото жалбоподателят има право на разноски.
Процесуалният му представител е отправил искане към съда в подадената
срещу електронния фиш жалба да му бъдат присъдени такива, като с жалбата
е представил Договор за правна помощ и съдействие, в който е отразено, че
жалбоподателят е заплатил сумата от 200 лв. в брой адвокатско
възнаграждение. Същото следва да му бъде присъдено изцяло, доколкото е
било договорено под минимума съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за МРАВ.
Мотивиран така, Русенският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 ЗП № **********, с който на "СИНЕРГОН ТРАНСПОРТ" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н
„Кремиковци“, ул. „Марковец“ № 24, му е наложена имуществена санкция в
13
размер на 2 500 лв. на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП
за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище в гр.
София, пл. „Македония“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ на "СИНЕРГОН ТРАНСПОРТ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н
„Кремиковци“, ул. „Марковец“ № 24, сумата от 200 лв. – разноски за
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок
от съобщаването му пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
14