№ 102
гр. Русе, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20224520105383 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
Ищецът С. Б. Н. е предявил против ответника „Адис Калинов“ ООД -
гр. Русе, представлявано от временен синдик М.Й.Д. установителни искове с
правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 637, ал. 6, т. 2 от ТЗ, във вр. чл.
224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Предявен е иск по чл. 224, ал. 1 от КТ в брутен размер на 1004,55 лв.
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за общо 34 дни, от които
10 дни за 2020 г.,12 дни за 2021 г. и 4 дни за 2022 г., както и по чл. 86 от ЗЗД
за законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение 12.07.2022 г. по ч.гр.д. 3700/2022 г. до окончателното изплащане
на сумите. Претендира и разноските по делото. В исковата молба се сочи, че
страните били в трудови правоотношения, които са прекратени на 21.03.2022
г. на основание чл. 325 ал. 1, т.1 от КТ, но останало неплатено обезщетението
по чл. 224 ал. 1 от КТ.
Тъй като с Решение № 103/12.10.2022 г. по ТД № 174/2022 г. по описа
на РОС е обявена неплатежоспособността и свръхзадлъжнялостта на
ответното дружество, считано от 01.06.2022 г. за ищеца е възникнал правен
интерес от предявяване на настоящия установителен иск.
1
След изтичане на законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал. 1 от
ГПК е постъпил писмен отговор от временен синдик М.Й.Д., която не
оспорва задължението по чл. 224 ал. 1 от КТ, посочва и моли да се
съобрази,че дружество е представило в Окръжен съд – Русе по т. дело №
174/2022 г. списък на служебно приети вземания на кредитори на дружества
за неизплатени трудови възнаграждения, като в списъка фигурира ищецът с
приети вземания в размер на 657,99 лв. Представя справка за размера на
изплатените гарантирани вземания и внесени данъци и запори, изготвена от
НОИ, от която е видно, че на ищеца от Фонд ГВРС е изплатена като трудово
възнаграждение за месеците февруари и март 2022 г. сумата от 942,50 лв.,
след приспадане на удържания ЗДДФЛ.
Първоначално от ищеца са предявени искове и по чл. 128 т. 2 от КТ за
неплатени трудови възнаграждения за м. 02.2022г. и за м. 03.2022 г. за сумата
871,22 лв., ведно със законната лихва върху тях, но в съдебно заседание, чрез
пълномощника си адв. С. Р., ищецът се отказа от тези вземания, като заяви
изрично, че ги е получил от НОИ, което е видно и от представената Справка
за размера на изплатените гарантирани вземания и внесените данъци и запори
изд. на 22.12.2022 г., след образуване на заповедното и настоящото
производство.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител ищецът моли
съда да уважи претенциите на основание чл.237, ал.1 ГПК и постанови
решение, основаващо се на признанието на иска от страна на ответника.
Претендират се направените по делото съдебни разноски.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК
във вр. с чл. 637, ал. 6, т. 2 от ТЗ, във вр. чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
В отговор на исковата молба ответникът призна предявените искове.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, направи искане съдът да
постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК – при признание на иска, като
му се присъдят и направените по делото разноски.
2
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. В отговора на исковата молба
ответникът не оспори дължимостта на вземането по чл. 224, ал. 1 от КТ в
брутен размер на 1004,55 лв. обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за общо 34 дни, от които 10 дни за 2020 г.,12 дни за 2021 г. и 4 дни за
2022 г., както и по чл. 86 от ЗЗД за законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение 12.07.2022 г. по ч.гр.д.
3700/2022 г. до окончателното изплащане на сумите. Признава, че страните
били в трудови правоотношения, които са прекратени на 21.03.2022 г. на
основание чл. 325 ал. 1, т.1 от КТ, но останало неплатено обезщетението по
чл. 224 от КТ и законната лихва върху него.
От изслушаното по делото заключение на вещото лице се установи, че
върху обезщетението по чл. 224 от КТ, което се претендира в брутен размер
от 1004,55 лв. се начислява данък общ доход по чл. 24 ал. 2 т. 8 от ЗДДФЛ и
се дължи в нетен размер сумата от 904,09 лв., в който следва да се присъди.
Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 от ГПК, тъй като признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е
такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното
признание на иска, съдът намира предявените искове по чл. 422 от ГПК във
вр. с чл. 637, ал. 6, т. 2 от ТЗ, във вр. чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за
основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за
това.
На основание чл.78, ал.1 ГПК основателна се явява и претенцията на
ищеца за присъждане на направените по делото разноски, като ответникът
следва да бъде осъден да му заплати сумата от 300 лв. за адвокатско
възнаграждение по заповедното производство и 350 лв. адвокатско
възнаграждение по настоящото производство. На осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати дължащите се по делото
държавни такси в размер на 150 лв. и разноски в размер на 200 лв. за вещо
лице.
Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответното дружество „АДИС
КАЛИНОВ”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Русе, ул. „Бистрица” № 4, бл. Бистрица-1, вх. Г, със собственици К.А.К. и
Й.Т.М., в несъстоятелност с Решение № 103 от 12.10.2022 г. по ТД 174/2022 г.
на РОС, представлявано от временен синдик М.Й.Д., ******** ДЪЛЖИ на
ищеца С. Б. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. *****, на осн. чл. 422
от ГПК, във вр. с чл. 637, ал. 6, т. 2 от ТЗ, във вр. чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86
от ЗЗД следните вземания: сумата от 904,09 лв., представляваща нетно
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за общо 34 дни, от които
10 дни за 2020 г.,12 дни за 2021 г. и 4 дни за 2022 г., ведно със за законната
лихва върху сумата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение 12.07.2022 г. по ч.гр.д. 3700/2022 г. на РРС до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „АДИС КАЛИНОВ”ООД, ЕИК *********, представлявано
от временен синдик М.Й.Д., ДА ЗАПЛАТИ на С. Б. Н., ЕГН **********
сумата 300 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение по заповедното
производство по ч.гр.д. 3700/2022 г. на РРС и 350 лв. адвокатско
възнаграждение по настоящото производство.
ОСЪЖДА „АДИС КАЛИНОВ”ООД, ЕИК *********, представлявано
от временен синдик М.Й.Д., ДА ЗАПЛАТИ сумата 150 лв. държавна такса и
200 лв. разноски в полза на Бюджета на Русенски районен съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4