Р Е Ш
Е Н И Е №
214
Гр.В.10.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, ІV - наказателен състав в публично заседание на 05.06.2019.година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИСКРА КАСАБОВА
При секретаря Ц.Ц.като
разгледа докладваното от съдията НАХД№294 по
описа за 2019г. на ВРС, въз основа на закона и доказателствата
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №4 от 30.01.2019г. на Началник
група ООР при РУ В.към ОД на МВР - гр.В., с което на Н.Ц.И. ***, с ЕГН ********** е
наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 500лв. за
нарушение на чл.264, ал.1 от ЗМВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.
РешенИЕТО подлежи на обжалване в 14/четиринадесет/дневен срок от уведомяването пред Врачански
административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
М О
Т И В И:
Н.Ц.И. *** с
ЕГН ********** е обжалвал НП №4 от
30.01.2019г.
на Началник група ООР при РУ В.към ОД на МВР
- гр.В., с което му е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 500лв.
за нарушение на чл.264, ал.1
от ЗМВР. В жалбата и съдебно заседание чрез
процесуален представител адв.С. се иска отмяна на НП.
Ответникът по делото с придружително писмо ангажира становище в подкрепа
на издаденото НП.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства
съдът приема за установено следното:
На 12.01.19г. служители на полиция ООР свидетелите А.Г.И., и колегите му Г.П. и Д.Д. били на смяна, когато около
23.45 часа при обход по ул.***в град В.в близост до №**забелязали на тротоара
мъж и жена, които стояли на едно място, като жената дори била седнала на
тротоара. Виждайки ги полицейските служители приели, че имат нужда от помощ и
спрели до тях, представили се и ги попитали, какво се е случило и дали имат
нужда от помощ, като съответно им поискали да представят документи за
самоличност.По време на проверката служителите
на полицията забелязали, че лицата са злоупотребили с алкохол, като
освен това двамата се държали неадекватно като вместо да представи документите
си проверяваният мъж се нахвърлил срещу им и отказал да представи личната си
карта, твърдейки, че не е длъжен да я даде, че служителите на реда „не са
никакви полицаи и затова ги бият циганите“, наред с това отказал да изпълни
полицейското разпореждане да предаде документите си за проверка и да
преустанови грубото си държане. Поради неизпълнение на дадените му устни
разпореждания, с което възпрепятствал проверката същият бил приведен в РУ В.и
задържан за 24 часа. Там на място изяснили самоличността му, като установили,
че това е настоящият жалбоподател - Н.Ц.И..*** на жалбоподателя - Н.Ц.И. от свидетеля А.Г.И. в
присъствието на свидетелите Г.Б.П. и
Д.Н.Д. бил съставен АУАН №4 от 12.01.2019г. за нарушение на чл.264,
ал.1 от ЗМВР, а именно, че на 12.01.2019г. около
23.45ч. в град В.на
ул.“**“ в близост до №**в явно нетрезво състояние съзнателно и
противозаконно пречи на полицейски орган да изпълняват функциите си по охрана
на обществения ред, като отказва да преустанови нарушаването на обществения ред
грубото си и арогантно поведение към служители на МВР„не ставате за нищо затова циганите ви
бият, боклуци“ .
Жалбоподателя, подписал и получил препис от акта
без възражения. Въз основа на този акт било издадено обжалваното наказателно
постановление НП №4 от 30.01.2019г. на Началник група ООР при РУ В.към ОД на
МВР - гр.В., в което е възпроизведено съдържанието от съобразителната част на
акта и с което му е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 500лв. за нарушение на чл.264, ал.1 от ЗМВР.
Горната фактическа обстановка се подкрепя напълно от представените по делото писмени доказателства –
АУАН /копие/, НП, Заповед №8121з-1371/11.11.2015г., пълномощно, както и
от показанията на разпитаните по делото свидетели А.Г.И., Г.Б.П. и Д.Н.Д.. Касае се обаче единствено до
последователността на действията на служителите на МВР, но не и относно
обстоятелството жалбоподателя да е извършил вмененото му административно
нарушение.
Съдът
намира жалбата подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, разгледана по същество,
същата е процесуално допустима и основателна по следните съображения:
Съдът счита, че
твърдяното, нарушение не е доказано по несъмнен начин. Не са събрани категорични
и безспорни доказателства за това жалбоподателя противозаконно да е попречил на
органите на МВР да изпълнят служебните си задължения и с конкретно какви свои
действия, като Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл.264 ал.1 ЗМВР,
с която
разпоредба се предвижда санкционирането на лица, които противозаконно пречат на
орган на МВР да изпълнява функциите си.
Описаното в АУАН и в НП фактическо обвинение
гласи, че жалбоподателят, "съзнателно
и противозаконно пречи на органите на МВР да изпълняват функциите си по
осигуряване охрана на обществения ред, като отказва да преустанови нарушаването
на обществения ред грубото си и арогантно поведение към служители на МВР.”
Видно от данните по делото, на жалбоподателя Н.Ц.И. е наложено административно наказание за нарушаване на
разпоредбата на чл.264, ал.1 от ЗМВР.
Съгласно посоченият законов текст: „Който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява
функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не
съставлява престъпление.
Следователно, за да се приеме, че е налице
нарушение по чл.264, ал.1 от ЗМВР, следва
да се установи, че:
1/ орган на МВР е изпълнявал някакви служебни задължения и
2/ лицето, сочено като нарушител му е пречило противозаконно.
Видовете дейности, които се осъществяват от
органите на МВР, както и правомощията им са уредени в ЗМВР и за да може да бъде
извършена преценка дали в конкретния случай полицейският орган е изпълнявал
възложените му функции, следва да бъде описано в АУАН, какви точно задължения е
изпълнявал той на посоченото място.
В
настоящия случай, както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на
него НП е посочено единствено, че жалбоподателя
„противозаконно пречи на полицейски орган охрана на обществения ред, като отказва да преустанови
нарушаването на обществения ред”, но никъде не се съдържат данни с какво
точно са били свързани тези служебни задължения на органа, тоест какви са функциите, които е осъществявал съответният
полицейският служител, нито кой е той.Безспорно от показанията на разпитаните
свидетели се установява, че преченето на нарушителя се е изразило в отказа му
да предостави документите за самоличност по установяване самоличността му, но
тези обстоятелства не са намерили отражение нито в съдържанието на АУАН, нито в НП.
Изпълнителното деяние на нарушението по чл.264 ЗМВР, както вече се посочи по
горе се изразява в действие, което е насочено към пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си, а не към
неизпълнение на разпореждане да се преустанови дадено поведение.
При това за наказващият орган е било на лице
задължение да изложи данни за това в какво се е изразявало преченето на
изпълнението на задълженията на съответният служител на МВР и съответно с какви
конкретните действия е извършено това.В случая това изискване не е изпълнено,
при което съдът е лишен от възможността да прецени, чрез какви действия е
извършено посоченото в НП нарушение, както и да прецени дали тези действия
представляват нарушаване на обществения ред.
От друга страна, видно от обстоятелствената част
на акта и на наказателното постановление, не става ясно дори, че на това място
е имало екип на ООР, които е осъществявал свой служебни задължения, които
жалбоподателя със поведението си да е възпрепятствал.
Посочените обстоятелства са от съществено
значение, тъй като законът изисква лицето не просто да пречи, но и да върши това противозаконно.
В конкретният случай се касае за непълнота в
АУАН и в НП относно обстоятелства, които са съществени и липсата на които не
дава възможност на съда да прецени дали изобщо е налице нарушение, и ако е
налице такова – на коя законова разпоредба. В тази връзка следва да се
отбележи, че е недопустимо тези обстоятелства да бъдат допълвани впоследствие, вкл. и чрез
разпит на свидетели. Показанията на последните биха могли да бъдат използвани
единствено за доказване на твърденията, съдържащи се в АУАН и в наказателното
постановление, но не и за допълването им.
При това положение съдът приема, че АУАН и НП са
съставени при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и по
конкретно на чл.42, т.4 и чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН изразило се в липса
на описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и
довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице.
И макар в хода на съдебното следствие чрез
разпит на свидетелите, да се установяват действия на нарушителя жалбоподател,
които да представляват пречене на орган на МВР да изпълни служебните си
задължения, то това, не санира липсата на описанието им, както в АУАН, така и в
НП. А липсата на описание на нарушението представлява липса на предвидените в чл.42, т.4 от ЗАНН и съответно в чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН реквизити,
която липса без съмнение има за последица сериозно нарушаване на правото на
защита на нарушителя в производството, в хода на което е ангажирана
административно-наказателната му отговорност. При това положение не се дава
никаква възможност на жалбоподателя да разбере в какво точно нарушение е
обвинен и се създава невъзможност адекватно да организира защитата си.
Посочените по-горе процесуални нарушения са съществени, тъй като
винаги водят до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Същите не
могат да бъдат санирани от настоящата съдебна инстанция, поради което
атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 110 от 07.04.2016г. на
Врачански административен съд по КАНД№ 113 по описа за 2016г., Решение
№119/12.10.2015г. по КАНД №107 по описа за 2015г. Ямболският административен
съд и др.
В изложеният по горе смисъл съдът ОТМЕНИ
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №4 от 30.01.2019г. на Началник група ООР при РУ В.към ОД на МВР - гр.В., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.
При гореизложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: