№ 18399
гр. С., 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110127700 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК
за признаване за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение
срещу ищеца за сумата от 891, 74 лв., включваща 572, 30 лв. дължима сума по договор,
ведно със законна лихва считано от 18.07.2012 г. до окончателното погасяване на
задължението, 129,44 лева-обезщетение за забава за периода от 30.12.2009 г. –
17.07.2012 г., сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, сумата от 40 лева
разноски по арбитражното производство и 50 лв. разноски пред СГС, за които е
издаден изпълнителен лист на 19.02.2013 г. във връзка с решение от 01.10.2012 г. по
вътрешно арбитражно дело № 1151/2012 г. на Арбитражен съд при Стопанска
асоциация гр. П. и се води изп. д. № ...... г. по описа на ЧСИ Г.Б., рег. № Регистъра на
Камарата на ЧСИ, район на действие ОС – В.
Ищецът твърди, че вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени по
давност, тъй като първото изпълнително действие било изготвянето на запорно
съобщение за налагане на запор върху банковата сметка на ищеца от 07.07.2022 г.,
докато Изпълнителният лист е от 19.02.2013 г. Сочи, че вземането на „К. ЕАД е
цедирано на ответника. Моли да бъде уважен предявеният иск. Претендират се
разноските по делото.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че е
образувано изпълнително дело №/2013 г. на 03.04.2013 г., като били посочени
следните изпълнителни способи: На 12.04.2013 г. е наложен запор на трудово
възнаграждение, на 15.11.2013 г. е наложен запор на трудово възнаграждение при нов
работодател; на 10.02.2015 г. е подадена молба за опис на движими вещи, който е
насрочен за 19.03.2015 г.;на 05.06.2015 г. е наложен запор на трудово възнаграждение
при нов работодател; на 02.06.2016 г. е поискана възбрана на недвижим имот,
собственост на длъжника; на 27.07.2016 г. е наложена възбрана на недвижим имот; на
07.11.2017 г. е подадена молба за опис на движими вещи, който е насрочен за
17.01.2018 г. Сочи, че с постановление от 11.11.2021 г. ЧСИ Г.Б. е прекратил
изпълнително дело №/2013 г. поради перемпция, като последното валидно
изпълнително действие било от 17.01.2018 г. Въз основа на ИЛ било образувано ново
1
ИД – процесното, като били предприети следните действия: на 07.07.2022 г. е наложен
запор на трудово възнаграждение; на 07.07.2022 г. е изпратено запорно съобщение до
„У.Б." АД. Оспорва да е изтекла погасителна давност за вземанията. Твърди давността
да е прекъсвана с молба за възбрана от 02.06.2016 г., с наложена на 27.07.2016 г.
възбрана; с опис от 17.01.2018 г. и с наложените на 07.07.2022 г. запор на трудово
възнаграждение и запор на банкова сметка. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
С приетия и неоспорен доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване, с оглед заявеното от
ответника становище следните обстоятелства, включени във фактическия състав на
спорното право: 1) срещу ищеца на 19.02.2013 г. бил издаден изпълнителен лист в
полза на „К. ЕАД във връзка с решение от 01.10.2012 г. по вътрешно арбитражно дело
№ 1151/2012 г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация гр. П., за следните суми:
572, 30 лв. дължима сума по договор, ведно със законна лихва считано от 18.07.2012 г.
до окончателното погасяване на задължението, 129,44 лева-обезщетение за забава за
периода от 30.12.2009 г. – 17.07.2012 г., сумата от 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, сумата от 40 лева разноски по арбитражното производство и 50 лв.
разноски пред СГС, вземанията по който изпълнителен лист са прехвърлени с договор
за цесия на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като на 14.06.2022 г.
въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано изп. д. № ...... г. по описа на
ЧСИ Г.Б., рег. № Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие ОС – В.
По делото е приобщено копие на Изпълнително дело №/2013 г. по описа на ЧСИ
Г.Б., рег. № Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие ОС Враца , от което се
установява, че на 03.04.2013. е подадена молба от ответника „Агенция за събиране на
вземанията за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от
19.02.2013 г. издаден в полза на „К. ЕАД във връзка с решение от 01.10.2012 г. по
вътрешно арбитражно дело № 1151/2012 г. на Арбитражен съд при Стопанска
асоциация гр. П. вземанията по който изпълнителен лист са прехвърлени с договор за
цесия на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. С молбата е поискан
запор на трудовото възнаграждение на длъжника И. П. И.. На 12.04.2013 г. е наложен
запор на трудово възнаграждение на длъжника получавано при работодателя „Н.И.Г.“.
С молба от 07.11.20213 г. взискателят е поискал да бъде наложен запор върху
трудовото възнаграждение, което длъжникът получава от „И.К.Е.“ и запоре е наложен
със запорно съобщение от 15.11.2013 г. На 10.02.2015 г. е подадена молба от
взискателя за опис на движими вещи, който е насрочен за 19.03.2015 г. На 03.06.2015 г.
взискателят е поискал да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение, което
длъжникът получава от „Трансконтинентал спедишън“ и запор е наложен със запорно
съобщение от 05.06.2015 г. е наложен запор на трудово възнаграждение при новия
работодател. С молба от 02.06.2016 г. от взискателя е поискана възбрана на недвижим
имот, собственост на длъжника и на 27.07.2016 г. е наложена възбрана на недвижим
имот; На 07.11.2017 г. е подадена молба за опис на движими вещи, който е насрочен за
17.01.2018 г. С молба от 05.11.2021 г. е поискано налагане запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника.
С постановление от 11.11.2021 г. ЧСИ Б. е прекратил изпълнителното
производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
По делото е приобщено и копие на Изпълнително дело № ...... г. по описа на ЧСИ
Г.Б., рег. № Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие ОС Враца , от което се
установява, че на 14.06.2022 г. е подадена молба от ответника „Агенция за събиране на
вземанията за образуване на изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен
лист от 19.02.2013 г. издаден в полза на „К. ЕАД във връзка с решение от 01.10.2012 г.
по вътрешно арбитражно дело № 1151/2012 г. на Арбитражен съд при Стопанска
асоциация гр. П. вземанията по който изпълнителен лист са прехвърлени с договор за
цесия на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. С молбата е поискано
2
налагане на запори върху трудовото възнаграждение на длъжника, респ. Върху
открити на негово име банкови сметки. На 07.07.2022 г. е наложен запор на трудово
възнаграждение на длъжника и е изпратено запорно съобщение до „У.Б." АД. С молба
от 28.03.2023 г. длъжникът е поискал вдигане на наложения запор и с постановление
от 28.03.2023 г. ЧСИ Б. е отказал вдигането му. На 27.06.2023 г. ИД № ...... г. е спряно
до приключване на настоящото производство.
Други изпълнителни действия не са предприемани.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 439 ГПК. Те са насочени към установяване
незаконосъобразност на предприетото принудително изпълнение срещу ищеца за
вземанията на ответника поради изтичане на погасителната давност за сумите, за които
е образувано изпълнителното производство.
При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът
да обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за
допустимост на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на
принудително изпълнение срещу него за сумите – предмет на образуваното
изпълнително производство. Последното в случая предполага ответникът да установи
наличието на основания за спиране и/или прекъсване на погасителната давност.
В случая с Определение № 30016/28.03.2023 г. е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че срещу ищеца на 19.02.2013 г. бил издаден
изпълнителен лист в полза на „К. ЕАД във връзка с решение от 01.10.2012 г. по
вътрешно арбитражно дело № 1151/2012 г. на Арбитражен съд при Стопанска
асоциация гр. П., за следните суми: 572, 30 лв. дължима сума по договор, ведно със
законна лихва считано от 18.07.2012 г. до окончателното погасяване на задължението,
129,44 лева-обезщетение за забава за периода от 30.12.2009 г. – 17.07.2012 г., сумата от
100 лв. юрисконсултско възнаграждение, сумата от 40 лева разноски по арбитражното
производство и 50 лв. разноски пред СГС, вземанията по който изпълнителен лист са
прехвърлени с договор за цесия на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
като на 14.06.2022 г. въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано изп. д.
№ ...... г. по описа на ЧСИ Г.Б., рег. № Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на
действие ОС – В. Безспорно по делото се установи и, че въз основа на процесния
изпълнителен лист е образувано по молба на ответника е първоначлано образувано
изп. д. № 1279/2013 г. по описа на ЧСИ Г.Б., рег. № Регистъра на Камарата на ЧСИ,
район на действие ОС – В. Предвид това и с оглед релевираното с исковата молба
възражение за давност съдът намира, че предявените искове са процесуално
допустими, защото давността не се прилага служебно, а е необходимо длъжникът да
направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е
уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице
материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес,
включително поради погасяване на задълженията по давност. Единственият способ за
защита на длъжника в хипотезата на поддържано твърдение за изтекла погасителна
давност по отношение на вземанията, които са предмет на изпълнително производство,
е предявяването на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК преди да е
приключило принудителното събиране на вземанията. От изложеното следва, че
ищецът има правен интерес от предявените искове.
По отношение на процесната главница е приложима общата 5-годишна давност,
тъй като не се касае за периодично вземане, а е налице неделимо плащане и
договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв
за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора /в този смисъл
– Решение № 28/05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ВКС, III ГО, Решение №
3
261/12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ВКС, IV ГО, и Решение № 65/06.07.2018 г.
по т. д. № 1556/2017 г. на ВКС, I ТО/. За лихвите приложима е кратката 3-годишна
давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. По делото се установява, че на 03.04.2013. е
подадена молба от ответника „Агенция за събиране на вземанията за образуване на
изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 19.02.2013 г. издаден в полза на
„К. ЕАД, вземанията по който са му прехвърлени с договор за цесия.
Съдът възприема съдебната практика, според която извършената с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отмяна на
ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното
решение, като даденото с т. 10 от него разрешение се прилага от тази дата и то само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към
тези, които са приключили преди това /в този смисъл – Решение № 170/17.09.2018 г.,
постановено по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО/. Ето защо съдът счита,
че с образуването на изп. №/2013 г. по описа на ЧСИ Н.М. давността за вземанията по
изпълнителния лист се счита за прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, като по
силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване давността е спряла да тече на
основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Спирането на давността по изпълнителното
производство следва да се счита за преустановено от момента на отмяната на ППВС №
3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно от 26.06.2015 г. Следователно от датата
26.06.2015 г. следва да се преценяват всички твърдения на ищеца за изтекла
погасителна давност.
След горепосочената дата се прилага т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, според която „Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б.
„д“ ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие“. В
мотивите към същата е прието следното: „В изпълнителното производство за събиране
на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като
бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на
длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“. В
мотивите към същото тълкувателно решение е посочено също така, че искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по
чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, както и че по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва
многократно в изпълнителния процес – с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Следователно в изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, което изгражда съответния изпълнителен способ, и поради това висящността
му е нужно да се поддържа чрез действията на взискателя – искане за извършване на
действия, изграждащи динамичния фактически състав на посочения от него и
4
предвиден в закона способ, вкл. за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия
или за прилагане на нови изпълнителни способи.
В случая след 26.06.2015 г. давността за вземанията е прекъсвана, както бе
посочено по-горе. Видно е, че на 27.07.2016 г. е наложена възбрана върху имот
собственост на длъжника, а на 05.11.2021 г. е поискано от взикателя налагането на
запор на трудовото му възнаграждение. По новообразуваното ИД на 14.06.2022 г. също
е поискано предприемане на действия по изпълнението.
По отношение на запорите следва да се посочи, че обстоятелството дали те са
постигнали целения резултат е без значение за прекъсването на давността. В тази
връзка съдът съобрази, че съгласно т. 5 от ТР № 3/10.10.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г.
на ВКС, ОСГТК: „Изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при
която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че
длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на
запор, но длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за
сметка на взискателя“, а в мотивите е прието следното: „Запорът се счита наложен
само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното
съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл.
450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие,
като законът не свързва това действие със съществуването на вземането. Последното
не е част от фактическия състав по налагането на запора, а е от значение за това дали
той може да доведе до предвидените в закона последици и да послужи за
удовлетворяване на взискателя или не. От значение за определяне на вида на
действието е материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не дали
са настъпили свързаните с това изявление правни последици“.
Относно исканията на взискателя за извършване на изпълнителни действия
следва да се посочи, че давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на
изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема
изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора, в това число и
когато при нередовност не приложи правилата на чл. 129 ГПК /в този смисъл –
Решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, III ГО/.
В случая част от поисканите от взискателя изпълнителни действия не са
фактически извършени, но не се установява причините за това да са свързани с волята
на кредитора. Ето защо съдът приема, че всички гореописани молби за изпълнителни
действия имат прекъсващ давността ефект.
Що се отнася до извършените по време на висящото вече исково производство
изпълнителни действия, следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 235,
ал. 3 4 ГПК съдът следва да вземе предвид фактите, настъпили след предявяване на
иска, които са от значение за спорното право. В случая давността не е спряла да тече на
основание чл. 115, б. „ж“ ЗЗД с предявяването на исковете по чл. 439 ГПК от ищеца,
тъй като настоящото производство не е съдебен процес относно вземанията, а за това
дали същите могат да бъдат удовлетворени с помощта на принудителната сила на
държавата поради погасяването им по давност. Нормата на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД намира
приложение само в случаите, когато носителят на субективното право потърси съдебна
защита за нарушено субективно право, като същата цели да обезпечи прекъсването на
давността, ако искът е основателен. С исковете по чл. 439 ГПК ищецът не отрича
вземанията на ответника, доколкото същите са съдебно установени, а само
възможността те да бъдат удовлетворени принудително. Доколкото по време на
исковия процес изпълнението е спряно, то ответникът не е разполагал с възможността
да извършва изпълнителни действия по изпълнителния лист, които да прекъснат
давността.
На следващо място, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната
на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от
5
Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да
текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането
на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Следователно за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била
спряна по силата на закона.
В конкретния случай, от доказателствата по приобщените изпълнителни дела и с
оглед приетото по-горе се установява, че последното валидно изпълнително действие е
от 07.07.2022 г. е наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника и е
изпратено запорно съобщение до „У.Б." АД.
Настоящата съдебна инстанция възприема практиката обективирана в решение
№ 37 от 24.02.2021 г., постановено по гр. дело № 1747 по описа на ВКС, съгласно
която новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно
извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника.
Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни
института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така
и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни
последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния
изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може
да я зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена
нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен
да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след
като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у
него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново –
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен
да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело
с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само
доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с
това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела. С молба
с вх. номер 12423/05.11.2021 г. взискателят е поискал прилагане на конкретни
изпълнителни способи спрямо длъжника - запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, ИД ...... г. е образувано по молба от 14.06.2022 г., на 07.07.2022 г. е наложен
запор на трудово възнаграждение на длъжника и е изпратено запорно съобщение до
„У.Б." АД. С оглед изложеното, съдът приема, че между отделните изпълнителни
действия, които прекъсват давността, предприети в рамките на двете образувани ИД не
са изтекли 5 години.
Давността тече от последното валидно изпълнително действие – което се прие, че
е от 07.07.2022 г. След тази дата е започнала да тече погасителна давност, която с оглед
приетото по-горе е общата по чл.110 ЗЗД, поради което за периода до 22.05.2023 г.
(датата на депозиране на исковата молба) не е изтекла необходимата петгодишна
давност. По изложените съображения съдът намира предявените искове за изцяло
неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
ответникът. В полза на ответното дружество следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ, при съобразяване материалния интерес и фактическата и правна
сложност на делото.
6
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. П. И., ЕГН **********, с адрес гр. С., кв. „В., бл,
вх ет ап против „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: ... със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул. Д-р П.Д.в № ет. ооф отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл.439, ал.2 ГПК за
признаване за установено, че ищецът И. П. И. не дължи на ответника „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД следните суми, за който е издаден изпълнителен
лист на 19.02.2013 г. в полза на „К.“ ЕАД въз основа на решение от 01.10.2012 г. по
вътрешно арбитражно дело № 1151/2012 г. на Арбитражен съд при Стопанска
асоциация гр. П., вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, а именно: сумата от 572, 30 лева дължима сума по
договор, ведно със законна лихва считано от 18.07.2012 г. до окончателното погасяване
на задължението, сумата от 129,44 лева-обезщетение за забава за периода от
30.12.2009 г. – 17.07.2012 г., сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение,
сумата от 40 лева разноски по арбитражното производство и 50 лева разноски пред
СГС, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № ...... г.
по описа на ЧСИ Г.Б., рег. № Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие ОС –
В.
ОСЪЖДА И. П. И., ЕГН **********, с адрес гр. С., кв. „В., бл, вх ет ап да
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: ... със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул. Д-р П.Д.в № ет. ооф на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 100 лева – разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7