Решение по дело №820/2018 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 932
Дата: 16 юли 2018 г. (в сила от 18 септември 2018 г.)
Съдия: Мария Ангелова Ненова
Дело: 20185220100820
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ №

гр. Пазарджик, 16.07.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

в присъствието на секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 820 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Ищецът „Ванина трейдинг“ ЕООД, гр. Ямбол твърди, че е продало на ответното дружество „Орион Агроинвест“ ЕАД, гр. Пазарджик автомобилни гуми и джанти на стойност 6 657,90 лв. с ДДС (след приспаднато авансово плащане от 2 500 лв.), за което е съставена фактура № **********/26.05.2017 г., но тъй като не е получило плащане при предаването на стоката, моли ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва от 16.06.2017 г. до 08.11.2017 г. в размер на 270,04 лв., както и сторените по делото разноски.

         Ангажира писмени доказателства: фактура и справка за изчисляване на законна лихва.

         В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество „Орион Агроинвест“ ЕАД намира иска за неоснователен, тъй като между страните не е уговорен срок за плащане, а изискуемостта на вземането настъпва след покана, каквато не е получил, поради което счита, че не дължи лихва за забава.

         Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен.

         Претендира разноски.

         Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства намира за установено следното:

          Страните не спорят относно обстоятелството, а се установява от писмените доказателства, приети по делото, че са сключили помежду си договор за търговска покупко-продажба на автомобилни гуми и джанти на стойност 6 657,90 лв. (след приспаднато авансово плащане от 2 500 лв.), за което ищецът „Ванина трейдинг“ ЕООД в качеството си на продавач е издал фактура № **********/26.05.2017 г. и е предоставил стоката на купувача „Орион Агроинвест“ ЕАД в деня на съставяне на фактурата – 26.05.2017 г., а цената е платена от купувача на 21.11.2017 г.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

            Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва по договор за търговска покупко-продажба.

         За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните съществува валидно облигационно задължение по договор за търговска покупко-продажба, по което той е изпълнил задължението си да предаде стоката на купувача и е настъпил срокът за плащане на цената.

         Ответникът следва да докаже възражението си, че е заплатил цената своевременно.

Между страните не съществува спор по фактите, поради което съдът приема, че между тях е налице валидно облигационно отношение по договор за търговска покупко-продажба, по която ищецът-продавач е изпълнил задължението си да предаде на купувача-ответник стоката, предмет на договора, а ответникът не е платил уговорената цена в деня на предаване на стоката.

Спорен по делото е въпросът за момента на изпадане на купувача в забава.

Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ цената по договора за търговска покупко-продажба се заплаща при предаване на стоката. Тази разпоредба е израз на принципа, че задълженията по двустранните договори се изпълняват едновременно, и е приложима доколкото и ако страните по договора не са уговорили друго. При неизпълнение в срок на задължението неизправната страна изпада в забава и дължи обезщетение на изправната страна.

По отношение на сроковете за плащане разпоредбата на чл. 327, ал. 3 ТЗ препраща към общите правила на глава ХХI.

Съгласно чл. 303а, ал. 4 ТЗ, регламентиращ сроковете за изпълнение на парични задължения, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това.

Няма данни по делото, а и не се твърди страните по сделката да са уговорили срок на плащане, поради което приложение следва да намери правилото за плащане на цената в 14-дневен срок от получаване на фактурата, респ. стоката.

Доколкото няма спор между страните, че процесната стока е получена от купувача в деня на фактурирането ѝ – 26.05.2017 г., което е отразено и в издадената фактура с подписа на получателя, то плащането на цената е следвало да бъде извършено най-късно до 09.06.2017 г. Тъй като купувачът, сега ответник не е заплатил дължимата цена в предвидения срок, е изпаднал в забава и дължи заплащане на обезщетение в размер на законната лихва.

Неоснователен е доводът на ответника, че след като между страните не е уговорен срок за плащане, цената се дължи след покана, тъй като е налице специална законова уредба за изпълнението на парични задължения по търговски сделки, при които не е уговорен срок на плащане, а и получаването на фактурата се приравнява на покана за плащане по смисъла на чл. 303а, ал. 4 ТЗ.

Искът като основателен следва да бъде уважен изцяло в претендирания размер, по който страните не спорят, а и се установява от представената от ищеца справка за изчисляване на законна лихва.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на 317 лв., включително по отношение на иска за главница в размер на 6 657,90 лв., по отношение на който производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска, тъй като претендираната главница е заплатена от ответника след завеждане на делото, т.е. не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, изискваща ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото.

По изложените съображения Районен съд – Пазарджик  

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ „Орион Агроинвест“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик 4400, ул. „11-ти август“ № 2, ет. 1, представлявано от М.А.П.и Г.Д.Б., да заплати на „Ванина трейдинг“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Ямбол 8600, ул. „Нарцис“ № 26, представлявано от управителя С.Ф.С., сумата от 270,04 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.06.2017 г. до 08.11.2017 г. по договор за търговска-покупко-продажба, обективиран във фактура № **********/26.05.2017 г. 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Орион Агроинвест“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик 4400, ул. „11-ти август“ № 2, ет. 1, представлявано от М.А.П.и Г.Д.Б., да заплати на „Ванина трейдинг“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Ямбол 8600, ул. „Нарцис“ № 26, представлявано от управителя С.Ф.С., разноски по делото в размер на 317 (триста и седемнадесет) лв. заплатена държавна такса.

        

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: