№ 31986
гр. София, 25.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110149966 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № ********** г.
подадена от ********** против *********, ЕГН **********, с която са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да
заплати сумата 325,89 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното й погасяване и сумата 194,46 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 06.04.2022 г., сумата 330,38 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за услуга дялово разпределение за периода
01.03.2019 г. – 30.04.2021 г. и сумата 49,18 лв. представляваща обезщетение за забава
за периода от 30.04.2019 г. до 06.04.2022 г. В исковата молба се твърди, че страните са
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия, въз основа на който ищецът е
доставил такава в имота на ответника.
Видно от приложените към исковата молба доказателства, ответникът с Указ № 9
от 23.02.2000 г. на Вицепрезидентът на Р България е освободен от българско
гражданство, същият е Австрийски гражданин и съгласно адресна регистрация има
регистриран адрес в Австрия, Виена.
След извършена справка по Наредба № 14/18.11.2009 г. за предоставяне на данни
се установява, че ответникът няма регистриран постоянен и настоящ адрес в България,
няма и регистриран трудов договор, както и че има регистриран настоящ адрес в
Австрия.
Съдът е длъжен служебно да следи за подведомствеността на заведено пред него
дело, като този въпрос може да се повдига при всяко положение на спора съгласно чл.
15, ал. 1 ГПК. Разпоредбата ограничава проверката на подведомствеността само,
когато в закон е определен срок за това, но по отношение преценката за
международната компетентност на българския съд липсва посоченото ограничение.
Предвид характера на спора (спор за вземания, за които се твърди, че произтичат
от договорно правоотношение) и момента на образуване на делото приложим е
Регламент 1215/2012 г. на Европейския парламент и Съвета на Европейския,
регламентиращ международната компетентност на съдилищата, който предвижда, че
по отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице – потребител, за цел,
1
която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия,
компетентността се определя от раздел 4 "Компетентност при Потребителски
договори". Според чл. 18, другата страна по договор, сключен с Потребител, може да
предяви иск срещу Потребителя само в съдилищата на държавата членка, където
последният има местоживеене. Тази компетентност е специална, уредена с цел защита
на по-слабата страна в правоотношението, произтичащо от Потребителски договор. В
регламента е предвидено, че местоживеенето на физическото лице се определя по
вътрешното право на сезирания съд, а в случая това е Българският съд. Нормата на
Република България определя като обичайно местопребиваване на физическото лице
(тоест местоживеенето му) мястото, в което то се е установило преимуществено да
живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за
пребиваване или установяване, като за определянето на това място трябва да бъдат
специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които
произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде
такива връзки.
В настоящия случай безспорно предмет на делото е потребителски спор, тъй
като се твърди, че ответникът е купувач по договор за доставка на топлинна енергия в
жилищен имот, тоест договорното правоотношение не е възникнало във връзка с
осъществявана от него търговска или професионална дейност. Поради това и с оглед на
изложеното по-горе, за да се приеме, че българският съд е компетентен да разгледа и да
се произнесе по предявените искове, следва да бъде установено, че ответникът има
местожителство/обичайно местопребиваване в Република България.
От твърденията на ищеца и положените усилия за издирването на ответника,
обаче, по никакъв начин не следва такъв извод. Ето защо българският съд не разполага
с международна компетентност по отношение на настоящия спор според нормата на
чл. 18, § от Регламент 1212/2012 г., поради което производството по делото следва да
бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 49966/2022 г. по описа на СРС, 157 св.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2