РЕШЕНИЕ
№ 361
гр. Враца, 26.10.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, касационен състав, в публично заседание на 10.10.2023
г. /десети октомври, две хиляди двадесет и трета година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
НЕДЕЛИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря
Стела БОБОЙЧЕВА и с участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ, като разгледа
докладваното от съдия Г. КАД № 484 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от /Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
вр. чл. 111 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Образувано
е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на Началника на Затвора-***, чрез процесуален
представител – ** Г. Х., против Решение № 192/21.06.2023г., постановено по адм.
дело № 361/2023 г. по описа на АдмС – Враца, с което е отменена Заповед №
Л-1754/05.06.2023г. на Началника на Затвора *** и осъдена ГДИН да заплати
сумата от 500 лв. възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, както
и сумата от 10 лв. държавна такса по производството.
В
касационната жалба се излагат съображения, че решението е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди се, че в обжалваното
решение липсват конкретни мотиви, които да правят обоснован извода на съда, че
процесната заповед е издадена при нарушение на административно-производствените
правила. Сочи се, че неправилно е осъдена ГДИН да заплати сумата от 500 лв.
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и 10 лв. д.т. в
производството. Иска се отмяна на решението. Пред съда не се явява
представител.
Ответникът
** Ц.М.З., чрез пълномощник пред съда – * Т. С.***, изразява становище за
неоснователност на жалбата и излага съображения за правилност и
законосъобразност на решението. Моли за оставяне на решението в сила.
Претендират се разноски съгласно чл. 38 ал. 3 от Закона за адвокатурата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Враца дава заключение за постановяване на решение, с
което да се остави в сила оспореното решение на АдмС-Враца, като
законосъобразно, обосновано и правилно.
В
настоящото производство не са представени нови писмени доказателства.
Административен
съд Враца, в настоящия касационен състав, като взе предвид становищата на
страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни
основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка
за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон
по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1
от АПК, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е отменил Заповед № Л-1754/05.06.2023г. на Началника на
Затвора *** и осъдил ГДИН да заплати сумата от 500 лв. възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ, както и сумата от 10 лв. държавна такса по
производството. Със Заповед рег. № Л-1754/05.06.2023 г. на Началника на Затвора
– *** на основание чл. 104, ал. 1 вр. чл. 102, ал. 2 вр. чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС
на ** Ц.М.З. е било наложено дисциплинарно наказание **. Дисциплинарното
наказание е било наложено затова, че на 18.05.2023г. около 15:45 ч. ** З. е
отказал да изпълни издадено му разпореждане от постовия служител от НОС,
свързана с изпълнение на Заповед № Л-1478/15.05.2023г. за наложено
дисциплинарно наказание ** , като е било прието, че с това деяние е нарушил
чл.96 т.1 и т.4 от ЗИНЗС и същото се явява дисциплинарно нарушение съгласно
чл.100 ал.1 вр. ал.2 т.2 от ЗИНЗС.
От правна страна, първоинстанционния
съд е приел, че оспорената заповед се явява незаконосъобразна, като издадена
при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон и затова
я е отменил.
За съществено нарушение на
процесуалните правила съдът е приел, че административния орган не е спазил
разписаната от законодателя процедура по изслушване на нарушителя преди
налагане на дисциплинарното наказание с оспорената заповед. За да приеме това,
съдът е установил, че Протокол с вх. № 8813 от 30.05.2023 г. за изслушване на
лишени от свобода на основание чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС, е посочено, че на 29.05.2023
г. е проведено изслушване от комисия и началникът на затвора лично е изслушал
лишения от свобода относно изготвено предложение за налагане на дисциплинарно
наказание ** . В представения протокол не са отразени конкретните обяснения на
лицето. Не е посочено и по кое дисциплинарно производство е проведено
изслушване. Посочил е, че на съда е служебно известно, че спрямо ** Ц.З. са
наложени ** със заповеди № Л-1754/05.06.2023 г., № Л-1755/05.06.2023 г., №
Л-1756/05.06.2023 г. и № Л-1757/05.06.2023 г., всички за нарушения, свързани с
изпълнение на заповед № Л-1478/15.05.2023 г. на Началника на Затвора - *** .
Установил е, че всички протоколи за изслушване на ** З. на основание чл.105,
ал.1 от ЗИНЗС са идентични и с едно и също съдържание. От представения по
делото протокол не е видно и не се установява по кое дисциплинарно наказание,
във връзка с което е издадена съответна заповед, е съставен. Отделно от това е
приел, че върху представеното обяснение на ** З. дадено на 18.05.2023г. е
положен подпис срещу изписаното ** и отразена дата 29.05.23г. Обяснението е
дадено на 18.05.2023г., докладната записка е от 19.05.23г., а предложението за
налагане на дисциплинарно наказание е от 25.05.23г. Писмените обяснения на
затворника са предвидени в чл. 89, ал. 2 от ППЗИНЗС като част от процедурата по
налагане на дисциплинарно наказание, но те не представляват изслушване на
лишения от свобода по смисъла на чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС.
За допуснато нарушение на материалния
закон, съдът е приел, че ** З. е дисциплинарно наказан за това, че е отказал да
изпълни разпореждане, свързано с изпълнение на Заповед № Л-1478/15.05.2023 г.
за наложено дисциплинарно наказание **. Съгласно изложеното в докладна записка
№ 8481/ 19.05.2023 г. по описа на Затвора – ***, на ** е било разпоредено да
разтоварва доставени дюшеци за вещевия склад, която работа не е свързана с
поддържане на чистотата и хигиената.
Относно разноските първоинстанционния
съд е приел, че при този изход на спора ГД“Изпълнение на наказанията“, в
качеството на ЮЛ, в чиято лице се намира органа, издал акта, следва да заплати
дължимата д.т. в размер на 10 лв. по сметка на АдмС Враца. Приел е за
основателно искането за заплащане на адвокатско възнаграждение на пълномощника
на л.св.Посочил е,че според чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът
от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 и осъжда другата страна да го заплати. Във връзка с това е осъдил ГДИН да
заплати на * В. К. възнаграждение за оказаната от него безплатна адвокатска
помощ на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА, определено в размер на петстотин лева на основание
разпоредбата на чл.
8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Тези изводи се
основават на доказателствата по делото и са в съответствие с повелята на
закона, поради което в пълнота се споделят от настоящия касационен състав и на
основание чл.
221, ал. 2, изр. 2 от АПК не следва да бъдат преповтаряни изцяло.
Решението
на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Не са налице
сочените от касатора отменителни основания.
Оспореното
Решение на АдсмС-Враца е валидно – постановено е от законен състав и допустимо
– разгледан е заявения спор и са конституирани надлежните страни. Същото е
правилно – няма допуснати нарушения на материалния закон и няма допуснати
съществени процесуални нарушения.
Касационната
инстанция намира за неоснователни твърденията в касационната жалба за
неправилност на решението, поради постановяване в нарушение на материалния
закон и необоснованост. Не е налице липсва конкретни мотиви и обоснован е
извода на съда, че процесната заповед е издадена при нарушение на
административно-производствените правила. Правилно е осъдена ГДИН да заплати
сумата от 500 лв. възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и 10
лв. д.т. в производството по сметка на АдмС Враца.
Правилен
е изводът на първоинстанционния съд, изведен от установената по делото
фактическа обстановка, че оспорената заповед се явява незаконосъобразна, като
издадена при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон.
Правилно са определени и разноските по делото.
По
изложените съображения решението на първоинстанционния съд, с което е отменена
Заповед № Л-1754/05.06.2023г. на Началника на Затвора *** и осъдена ГДИН да
заплати сумата от 500 лв. възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ, както и сумата от 10 лв. държавна такса по производството, е правилно и
законосъобразно, поради отсъствие на касационните основания по чл.209
от АПК и следва да бъде оставено в сила.
Касационната
жалба на Началника на Затвора-***, чрез процесуален представител – ** Г. Х.,
против Решение № 192/ 21.06.2023г., постановено по адм. дело № 361/2023 г. по
описа на АдмС – Враца, е неоснователна и се оставя без уважение.
Неоснователно
се явява искането на пълномощника на ответника ** З. – * Т. С. *** за
присъждане на разноски пред настоящата инстанция съгласно чл.38 ал.3 от ЗА. По
делото е представено само пълномощно, но не и договор за правна защита и
съдействие, евентуално и списък на разноските по делото, от който да се
установи характера на оказаната правна помощ – платена или безплатна по чл.38
ал.3 от ЗА. Следва това искане се отхвърли.
Воден
от горното и на основание чл.221,
ал. 2 от АПК, касационен състав на Административен съд – Враца
Р Е Ш
И
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
192/21.06.2023г., постановено по адм. дело № 361/2023 г. по описа на АдмС –
Враца.
ОТХВЪРЛЯ искането на пълномощника на ответника
– * Т. С.*** за присъждане на разноски пред настоящата инстанция съгласно чл.
38 ал. 3 от ЗА.
Решението
е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.