Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 22.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на четвърти декември две хиляди и двадесета година, в
състав:
Районен съдия: Радина Хаджикирева
при
участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1110 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК от П.С.И. срещу Я.В.М. за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищцата е собственик на поземлен имот, находящ се в
с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, с идентификатор 36110.501.211 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-106/13.12.2016
г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 993 кв. м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за
друг вид застрояване, с номер по предходния план: № 211 в кв. 23, ведно с
построените в имота жилищна сграда, лятна кухня и второстепенна стопанска
постройка.
Ищцата твърди, че заедно със сестра си В.С.Т.били
наследници по закон на родителите си С.Д.Т., поч. през 1997 г., и Ц.И.Т., поч.
през 2004 г. Наследодателите им били собственици по давност в режим на
съпружеска имуществена общност на дворно място с площ от 989 кв. м., находящо
се в с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, съставляващо имот с планоснимачен №
211 в кв. 23 по плана на с. Капитан Андреево, утвърден със Заповед №
441/30.07.1966 г., ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и
второстепенни постройки, за което бил съставен Нотариален акт № 146, т. I, дело
№ 279/1990 г. по описа на РС Свиленград. По одобрената кадастрална карта на с.
Капитан Андреево, общ. Свиленград имотът представлявал поземлен имот с
идентификатор 36110.501.211 с площ от 993 кв. м. Поддържа, че след смъртта на
родителите си придобила по наследство 1/2 ид. ч. от описания имот. С договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 108, т. III, рег. № 5154, дело
№ 411/2019 г. по описа на нотариус В. Василева с район на действие РС
Свиленград, закупила от сестра си В.С.Т.придобитата от нея по наследство 1/2
ид. ч. Поради това счита, че към момента е собственик на целия имот. При
снабдяването с необходимите документи за разпоредителната сделка узнала, че
преди одобряване на кадастралната карта на с. Капитан Андреево имотът бил извън
регулационния план на селото и бил включен в плана за земеразделяне като част
от имот № 000508, целия с площ от 10 243 кв. м., с начин на трайно ползване:
нива. След извършени справки установила, че целият имот № 000508 бил продаден
от Община Свиленград на 03.08.2005 г. на „Агрекс Трейдинг” ООД, който от своя
страна през 2011 г. продал имота на ответника Я.В.М.. Ищцата поддържа, че
ответникът не е собственик на имота, тъй като праводателите му не били
собственици. Също така ответникът никога не бил владял спорния имот. По тези
съображения моли да бъде уважен предявеният иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от назначения особен представител на ответника Я.В.М. – адв. М.В.,
с който оспорва предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представения Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по чл. 19 СК и давност, № 146/09.07.1990
г., том I, нот. дело № 279/1990 г. се установява, че С.Д.Т. и съпругата му Ц.Т.
са признати за собственици на следния недвижим имот: дворно място от 989 кв.
м., находящо се в с. Капитан Андреево, обособено в планоснимачен № 211 в кв. 23
по регулационния план на с. Капитан Андреево, утвърден със Заповед № 441 от
30.07.1966 г., отредено за детска площадка и озеленяване, ведно с построените в
имота полумасивна жилищна сграда, лятна кухня и навес.
Въз основа на приложените
удостоверения за наследници се изяснява, че С.Д.Т. е починал на 16.03.1997 г.,
а съпругата му Ц.И.Т. – на 20.01.2004 г. Двамата са били наследени от двете си
дъщери– В.С.Т.и ищцата П.С.И..
С договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт № 108/19.09.2019 г., т. III, рег. № 5154, нот.
дело № 411/2019 г. по описа на нотариус Величка Василева с район на действие РС
Свиленград, наследницата В.С.Т.се е разпоредила в полза на ищцата П.С.И. с 1/2
ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 36110.501.211 съгласно кадастралната
карта на с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, одобрена със Заповед №
РД-18-106/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 993 кв.
м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване, с номер по предходен план: 211 в кв. 23,
ведно с построените в имота: жилищна сграда еднофамилна с идентификатор
36110.501.211.1 със застроена площ от 68 кв. м., второстепенна сграда
(селскостопанска) с идентификатор 36110.501.211.2 със застроена площ от 24 кв.
м. и сграда – лятна кухня с идентификатор 36110.501.211.3 със застроена площ от
18 кв. м.
Ответникът също се легитимира
като собственик на спорния недвижим имот, като е приложен нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 5/12.01.2011 г., том I, рег. № 186, дело №
3/2011 г. по описа на нотариус Величка Василева с район на действие РС
Свиленград, съгласно който „Агрекс Трейдинг” ЕООД е продало на ответника Я.В.М.
поземлен имот № 000508 по плана за земеразделяне на землището на с. Капитан
Андреево, с начин на трайно ползване: нива, с площ от 10,243 дка, четвърта
категория, находящ се в местността „Куш тепе”. От своя страна, продавачът
„Агрекс Трейдинг” ЕООД закупил гореописания недвижим имот на 03.08.2005 г. от
Община Свиленград. За същия този имот е издаден Акт № 77/18.01.2005 г. за
частна общинска собственост.
За проследяване настъпилите през
годините изменения във връзка със статута на спорния имот е изслушана
назначената съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът възприема
като обективно и компетентно изготвено. От последното се установява, че
първоначалният кадастрален и регулационен план на с. Капитан Андреево е одобрен
със Заповед № 3927 и 3928 от 21.10.1937 г., като процесният имот с пл. № 211
бил по местоположение с нов № 169 и се намирал в очертанията на регулацията в
кв. 29 с предназначение – за жилищни нужди. Със следващия кадастрален и
регулационен план на с. Капитан Андреево, утвърден със Заповед № 441/30.07.1966
г., процесният имот с пл. № 211 бил изключен от регулацията на селото, като бил
предвиден за отчуждаване „за озеленяване“. Впоследствие това мероприятие било
отпаднало. В техническата служба при Община Свиленград нямало данни да е
извършено реално отчуждаване на имота. По разписен лист на плана от 1966 г.
имот с пл. № 211 се водел на Стефан Димитров Тянев с описан документ за
собственост – н. а. № 146, т. I, дело № 279/1990 г. Нямало данни имотът да е
бил включен в блок на ТКЗС. Кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
Капитан Андреево били одобрени със Заповед № РД-18-106/13.12.2016 г. на
изпълнителния директор на АГКК. Те били съставени от цифровите модели на
картата на възстановената собственост и от кадастралния план на с. Капитан
Андреево, одобрен със Заповед № 441/30.07.1966 г. При това съвместяване на
двата плана се получили застъпвания на площи около регулацията на селото, като
имотите по плана от 1966 г., които реално съществували на място, останали и в
кадастралната карта. Тъй като очертанията на имот № 000508 по КВС не
съществували на терена, не бил отразен в КК. Имот с идентификатор 36110.501.211
по кадастралната карта на с. Капитан Андреево представлявал 993/10243 ид. ч. от
имот № 000508. При извършения оглед вещото лице е констатирало, че имотът е
водоснабден с питейна вода, електрифициран, като жилищната сграда била основно
ремонтирана и можела да се ползва за жилищни нужди. Имот с пл. № 211
представлявал фактически двор извън регулация – жилищна територия с
предназначение за постоянно живеене, имало жилищна сграда на един етаж с площ
от 110 кв. м., в това число и лятна кухня с допълнително пристрояване,
прилепена към жилищната сграда от север. В момента стопанската постройка с площ
от 18 кв. м. била полуразрушена. Към датата на огледа оградата била съборена и
имотът бил разчистван с булдозер.
От показанията на свидетелите А.И.и
М.М., преценени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК като логични и
безпротиворечиви, се изяснява, че в имота живеели бащата на ищцата С.Т.и майка
ѝ Ц.. Свидетелят И. е роден през 1942 г., а свидетелят М. – през 1944 г.,
като още, когато били деца, имотът се обитавал от родителите на ищцата. Къщата
била от т. нар. „шаронски“ тип, които навремето се изграждали за малоимотни
граждани. Спомнят си, че след това С.Т.направил пристройка към къщата.
Разказват, че двамата със съпругата му живели там до смъртта си. След това само
ищцата П.И. живяла там. Знаят, че направила ремонт на къщата – претърсване на
покрива, смяна на дограмата, замазка на сградата. Имотът бил ограден, а вратата
се заключвала с катинар. Не били виждали други хора да влизат в имота. В този
район нямало блок на ТКЗС.
Изложеното се потвърждава и от
свидетеля Г.Т.– живущ на семейни начала с ищцата, който е разказал, че след
смъртта на майка ѝ през 2004 г. ищцата дошла да живее при него. Изяснил
е, че ищцата продължила да посещава имота, като двамата първоначално
обработвали двора. Тъй като повече свидетелят не можел да работи, към момента не
засявали двора. След като починала майката на ищцата, никой не бил живял в
имота, освен нея. Разказва, че имотът бил ограден с мрежа. През м. ноември 2020
г. работници на дружество, което било изкупило съседните имоти и възнамерявало
да строи паркинг, съборили оградата на имота с булдозер. След това същото това
дружество поставило колчета на границите на имота, като свидетелят направил
ограда с циментови колове и мрежа. Казали, че нямат претенции към имота и
обещали повече да не навлизат.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
В мотивите на Тълкувателно
решение № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че
оспорването на нотариалния акт по чл. 587 ГПК може да се изразява както в
доказването на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и
в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание
или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму
след издаването на акта. Прието е също, че когато и двете страни в правния спор
легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота (било
констативни, било за правна сделка), оспорването ще се извърши по общото
правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право,
т. е. фактическия състав на удостовереното от нотариуса придобивно основание.
В
разглеждания случай следва да се има предвид, че не всички земи, които се
намират извън регулационния план на населеното място, имат земеделски характер.
И след изключването им от регулация дворните места биха могли да запазят
селищния си характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат
причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и
фактически от лицата, които ги владеят като дворни места. Ако тези лица са били
членове на ТКЗС, те биха могли при определени предпоставки да запазят в реални
граници собствеността върху тези имоти. (така Решение № 96 от 15.07.2016 г. по
гр. д. № 5835/2015 г. на ВКС, I г. о.). Ако не са били членове на ТКЗС и земите
не са им били фактически отнети, те са запазили собствеността върху тях изцяло.
Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а оттук следва, че
за тях не се прилага и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, нито пък те могат
да бъдат включени във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земите,
които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в
законните срокове. Ако лицата, които владеят такива земи, не притежават
документ за собственост, те могат да се снабдят с нотариален акт по
обстоятелствена проверка или пък да се позоват на придобивна давност в хода на
един съдебен процес. За тези земи не е съществувала забраната на чл. 86 ЗС за
придобиването им по давност, включително и в редакцията преди изменението с ДВ
бр. 31/1990 г., доколкото върху тях не е установено право на кооперативно
земеползване и не са одържавени. Забрана за придобиването им по давност, ако са
били в приложното поле на ЗРПВПННИ (отм.), е съществувала само при действието
на ЗСГ (отм.)– чл. 29, ал. 1, т. 1, и то ако давността не е изтекла преди
влизане в сила на ЗРПВПННИ (отм.). След отмяната на ЗСГ обаче няма пречка за
придобиването по давност, доколкото за тези имоти не се прилага чл. 5, ал. 2
ЗВСОНИ по изложените по-горе съображения (така Решение № 249 от 04.07.2011 г.
по гр. д. № 621/2010 г. на ВКС, I г. о).
В
настоящата хипотеза с плана от 1966 г. процесният имот е бил предвиден за
отчуждаване за „озеленяване”. Съгласно действащата към този момент разпоредба
на чл. 39 ЗПИНМ (изм. бр. 54 от 1956 г.) недвижимите имоти на частни лица и
обществени организации, отредени за мероприятия по улично-регулационния план,
се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика. От това следва, че
регулационният план няма непосредствено отчуждително действие и за да стане
имотът държавна собственост следва да бъде заплатено съответното обезщетение.
Видно от заключението на вещото лице не е било извършено реално отчуждаване.
Поради това съдът приема, че имотът е останал частна собственост.
По тези
съображения съдът счита, че макар имотът да се намира извън чертите на
населеното място по регулационния план от 1966 г., той е запазил селищния си
характер, тъй като е продължил да бъде ползван като жилище от родителите на
ищцата. Доколкото няма данни имотът да е бил отнеман юридически или фактически
от тях, не е имало пречка те да го придобият по давност. Страните нито са
твърдели, нито пък има доказателства родителите на ищцата да са били членове на
ТКЗС. Не са налице и данни имотът да е попадал в приложното поле на ЗРПВПННИ
(отм.), като не се установява, че е бил застроен с малоценна постройка, която
да е била с по-малка стойност от тази дворното място. Поради това въз основа
показанията на разпитаните свидетели съдът приема, че придобивната давност
върху имота е започнала да тече още през 40-те години на XX век, като десетгодишният
срок по чл. 79, ал. 1 ЗС следва да е изтекъл дори преди влизане в сила на ЗРПВПННИ
(отм.). Ето защо, съдът намира, че спрямо имота не е действала забраната на чл.
29, ал. 1, т. 1 ЗСГ (отм.) за придобиването му по давност. Но дори давността да
е започнала да тече след отмяната на ЗСГ през 1990 г., праводателите на ищцата
пак са могли да го придобият по давност, тъй като за този имот не се прилага
разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, доколкото той не подлежи на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ. С всичко изложено съдът приема, че родителите на ищцата са
станали собственици на процесния имот, като след тяхната смърт той е бил
наследен от двете им дъщери – ищцата и нейната сестра Василка Тенева при равни
квоти.
Доколкото
и ответникът и неговите праводатели също разполагат с титули за собственост,
следва да се установи дали не е придобил права, изключващи тези на ищцата.
Според представените доказателства процесният имот е прехвърлен на праводателя
на ответника „Агрекс Трейдинг” ЕООД от Община Свиленград, която се е
легитимирала като собственик въз основа на акт за общинска собственост. С оглед
изложените по-горе съображения, че имотът не е бил общинска собственост, съдът
счита, че не са породили вещно-прехвърлителен ефект договорите за
покупко-продажба, сключени между Община Свиленград и „Агрекс Трейдинг” ЕООД, от
една страна, и „Агрекс Трейдинг” ЕООД и ответника, от друга.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че ответникът не би могъл да
придобие правото на собственост на основание добросъвестно давностно владение.
Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят
му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Според
легалната дефиниция на чл. 68, ал. 1 ЗС владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. В
тази връзка както правната теория, така и съдебната практика приема, че
владението е фактическото господство над една вещ. То обхваща два елемента –
единия субективен – намерението да се владее вещта (animus possidendi), а
другия обективен – действията, чрез които се осъществявало намерението да се
владее вещта (corpus possessionis).
В
разглеждания случай от свидетелските показания стана ясно, че само ищцата и
родителите ѝ са живели в процесния имот. Не са ангажирани доказателства
нито ответникът, нито праводателите му да са упражнявали фактическа власт върху
спорния имот. При липсата на обективния признак на владението – упражняване на
фактическа власт върху имота, следва изводът, че ответникът не е осъществявал
непрекъснато, необезпокоявано и спокойно фактическа власт. Поради тези
съображения следва, че е породила вещно-прехвърлителен ефект сделката, с която
сестрата на ищцата Василка Тенева се е разпоредила в нейна полза с придобитата
по наследство 1/2 ид. ч. от поземления имот и построените в него сгради. Предвид всичко изложено, следва да бъде постановено
решение, с което да бъде уважен предявеният иск.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата сторените разноски в размер на 1290 лв. По делото
липсват доказателства ищцата да е заплатила банкова такса за вписване на
исковата молба.
Така мотивиран, РС Свиленград
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Я.В.М., ЕГН: **********, адрес: ***, че П.С.И., ЕГН: **********,
адрес: ***, е собственик на основание наследствено правоприемство и договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 108/19.09.2019 г., т. III,
рег. № 5154, нот. дело № 411/2019 г. по описа на нотариус Величка Василева с
район на действие РС Свиленград, на поземлен имот, находящ се в с. Капитан
Андреево, общ. Свиленград, с идентификатор 36110.501.211 по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-106/13.12.2016 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с площ от 993 кв. м., с трайно предназначение
на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид
застрояване, с номер по предходния план: № 211 в кв. 23, при съседи: имоти с
идентификатори 36110.501.210, 36110.19.507, 36110.501.213, 36110.501.277,
36110.501.9073, ведно с построените в имота жилищна сграда –еднофамилна с
идентификатор 36110.501.211.1 със застроена площ от 68 кв. м., второстепенна
сграда (селскостопанска) с идентификатор 36110.501.211.2 със застроена площ от
24 кв. м. и сграда – лятна кухня с идентификатор 36110.501.211.3 със застроена
площ от 18 кв. м.
ОСЪЖДА Я.В.М.,
ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на П.С.И., ЕГН: **********, адрес: ***,
сумата от 1290 лв., представляваща сторени пред първата инстанция разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: