Решение по дело №3091/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1415
Дата: 23 юли 2019 г. (в сила от 2 февруари 2021 г.)
Съдия: Светла Илменова Замфирова
Дело: 20194430103091
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

                                                           

         

                                                РЕШЕНИЕ

                                      

                                                    

         

                                       Гр. Плевен, 23. 07. 2019 г.

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав, в публичното заседание на осемнадесети юли   през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                               

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА

 

при секретаря Наталия Николова, като разгледа докладваното от съдията  ЗАМФИРОВА  гр.  д.  № 3091 по описа за 2019  година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

                  

В районен съд гр. ***е постъпила искова молба  от  К.  *** П., ЕГН **********,***,   против *** ЕИК / БУЛСТАТ ***,  директор ***, гр.***ул. ***,  с правно основание чл. 222, ал. 3  от КТ и цена на иска 18 431 лв.

 В срока по чл.131 от ГПК  е депозиран писмен отговор от ответната страна, в който се оспорва искът и се излагат подробни съображения.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното от правна и фактическа страна:

Безспорно е по делото, че със  Заповед    1 – 560 / 30. 04. 2019 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,  е прекратено  трудовото правоотношение   между  ищеца и ответника. 

За да отговори на спорния между страните по делото въпрос, дължи ли ответникът обезщетението, претендирано в исковата молба, съдът взе предвид следното:

Съгласно чл. 222, ал. 3  от КТ,  при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

          Предпоставки за възникване правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ са прекратяване на трудовото правоотношение на каквото и да било основание и придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правото на пенсия трябва да бъде придобито към момента на прекратяване трудовото правоотношение. Това обезщетение се дължи еднократно - само при първоначалното придобиване право на пенсия, независимо, дали то е придобито поради наличието на определена възраст, или без оглед на това. Придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст и придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж, без оглед на възрастта, при прекратяване  последващите трудови правоотношения нямат право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.

          Съгласно Решение № 270 от 24. 03. 2014 г. на ВКС по гр. д. № 1296 / 2013 г, III г. о., ГК, докладчик съдията ***, след като ищецът е придобил право на пенсия по специалния закон, същият не може да придобие право на пенсия и по общия закон. Самият принцип на еднократност на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, изрично регламентиран и включен в хипотезиса на нормата произтича от това, че работникът или служителят придобива право на пенсия веднъж и това право възниква към определен момент. Той може да го реализира спрямо този работодател и то по това правоотношение при действието,  на което е възникнало правото.

          Съгласно Решение № 61 от 26.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 904 / 2012 г, III г. о., ГК, докладчик председателят ***, възражението за прихващане е процесуално средство за защита на ответника срещу предявения иск. Чрез възражението за прихващане ответникът твърди факти, които погасяват възникналото право или отговорността на ответника за него, респ. лишават ищеца от правото. То е правопогасяващо и чрез него ответникът цели да се отхвърли иска, да се уважи частично или да се обуслови осъждането му от удовлетворяване на негово насрещно вземане спрямо ищеца. Затова възражението за прихващане следва да бъде упражнено от ответника и не може да се прилага служебно от съда.

          Съгласно Решение № 164 от 19. 07. 2012 г. на ВКС по гр. д. № 902 / 2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията ***, когато от уредбата в колективен трудов договор, сключен по предприятие, произтичат права за съответна категория работници и служители да получат обезщетения в по - голям размер при прекратяване на трудовото правоотношение на определени основания, за да бъде изключен конкретен служител от кръга правоимащи лица, работодателят следва да се позове на клауза с ясно съдържание. Касае се за договорна уредба на обществени отношения (трудови или осигурителни), когато с колективен трудов договор се договарят обезщетения в по - висок размер, при основания за получаването им, уредени в Кодекса на труда. Поради това,  от значение при тълкуване на вложеното съдържание относно кръга правоимащи лица е утвърдената в трудовото право терминология и нейното нормативно съдържание, относно понятията "трудов стаж", "предприятие", "поделение", или "работодател". Без да се позове на ясно договорена условност или на закона, работодателят не може да отказва обезщетение в полза на правоимащ по колективен трудов договор, изтъквайки ограничения с оглед спецификата на работата или своята организация, които нямат изражение в съдържанието на колективния трудов договор.

          Съгласно Решение № 789 от 19.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 142/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят ***:

          Обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудово правоотношение се определя въз основа на полученото от работника брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението, доколкото не е предвидено друго. Определените с колективен трудов договор суми за компенсации, свързани с инфлацията, имат обезщетителен характер, те са еднократни плащания, които подлежат на договаряне, а не водят до автоматично увеличаване на работната заплата, поради което не се включват в размера на брутното трудово възнаграждение по чл. 3 от НСОРЗ.

          Съгласно Решение № 188 от 7.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 984/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията ***:

          Структурните и други преобразувания, извършвани в системата на една и съща организационна структура, изразяващи се в обособяване като самостоятелно звено на част от тази структура, изпълняваща специфични задачи, могат да рефлектират върху трудовоправния статут на работника или служителя само в изрично предвидените случаи, но като цяло не могат да обусловят приложение на по - неблагоприятна за него правна норма. Организационното обособяване на част от извършваната дотогава в рамките на общата структура специфична дейност при запазване на персоналния състав и изпълняваната от работника или служителя трудова функция представлява такова преобразуване, при което обособеното занапред като самостоятелен работодател звено встъпва в съществуващите до момента трудови правоотношения, замествайки работодателя и поемайки всички негови права и задължения, вкл. задължението да изплати обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ. След като трудовото правоотношение на работника или служителя при това преобразуване не е било прекратено и той е продължил да заема същата длъжност и да изпълнява същата трудова функция и при положение, че от момента на преобразуването до момента на придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е изминал период по - кратък от 10 години, структурата, в която работникът и служителят е работил преди преобразуването и новообособеното като самостоятелен работодател звено следва да се считат за един и същи работодател по смисъла на чл. 222, ал. 3 КТ.

          В конкретния случай,  заповедта за прекратяване  трудовия договор на ищеца е незаконосъобразна, поради това, че дължимото обезщетение е присъдено за два месеца, а не за 12 месеца,  съгласно подписания Колективен трудов договор -  чл. 49, ал. 1,  т. 5. 

          Видно от представените писмени доказателства,  / копие на трудова книжка / ищецът  има трудов стаж както следва: от 01. 05. 1979 г.  до 15. 12. 2004 г. в ***  ***, 15. 12. 2004 г. - 01. 01. 2010 г. в ***01. 01. 2010 г.-  01. 04. 10 г.  в ***,  01. 04. 2010  г. - 31. 01. 2011 г. ***и от  01. 02. 2011 г. до  01. 05. 2019 г.  в  ***,  т. е. непрекъснат трудов стаж в системата на структурите,  чиито правоприемник е  ******над 30 години. Трудовият му  стаж е в размер на 31 години.

          Съдът счита, че  безспорно от 01. 05. 1979 г. до 15. 12. 2004 г. ищецът има  непрекъснат трудов стаж в ***. ***е правоприемник на  ***. Съгласно чл. 49, ал. 1,  т. 5  от КТД,  дължимото обезщетение по чл. 222,  ал. 3  от КТ,  следва да бъде в размер на 12 брутни възнаграждения, като от тях се приспаднат 2 брутни възнаграждения, които е  получил.

          Горепосоченото позволява да се обобщи, че предявеният иск е процесуално допустим, основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

           Съдът следва да постанови решение, с което да осъди *** - ***да заплати на К. ***  П. за сумата 18 431 лв,  представляваща доплащане на обезщетение по чл.49, ал.1,  т. 5  от  КТД  в сила от  01. 04. 18 г,  вр. чл. 222,  ал. 3 от КТ , дължимо за още 10    месеца.      

          При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на РС - ***ДТ върху цената на уваженият иск, направените от съда разноски за вещо лице.  

          На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените  разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв, съгласно приложения списък с разноски.

          Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОСЪЖДА, на основание чл. 222, ал. 3 от КТ,  *** ЕИК / БУЛСТАТ ***, директор ***, гр.***ул. ***,ДА ЗАПЛАТИ на К.  ***  П., ЕГН **********,***,  сумата  18 431 лв, представляваща доплащане на обезщетение по чл.49, ал.1,  т. 5  от  КТД  в сила от  01. 04. 2018 г,  вр. чл. 222,  ал. 3 от КТ , дължимо за още 10    месеца.           

         

          ОСЪЖДА,  на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,  *** ЕИК / БУЛСТАТ ***, директор  ***, гр.***ул. ***,  ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд ***направените от съда разноски за държавна такса върху уваженият иск в размер на 737, 24  лв. и възнаграждение на вещо лице в размер на  100 лв.

 

          ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,  *** ЕИК / БУЛСТАТ ***,  директор ***, гр.***ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на К.  ***  П., ЕГН **********,***,  направените от ищеца разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Плевенския ОС в двуседмичен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 


 



: