№ 1364
гр. Перник, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Н. К.
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. К. Гражданско дело №
20221720104510 по описа за 2022 година
при участието на секретаря Кристина Иванова, като разгледа докладваното от
съдия К. К. гр.д. № 4510 по описа на съда за 2022 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Б. С. К., с ЕГН: **********, подадена
чрез процесуалния й представител – адв. Н. Ц., срещу „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: *********, с която се иска ответникът да бъде осъден
да заплати на ищцата сумата от общо 909.85 лева, събрана от ищеца по
принудителен ред от ЧСИ С. Б., с район на действие Пернишки ОС по
изпълнително дело № 557/2021 г. с взискател ответното дружество, поради
събиране на сумата при липса на правно основание за това, доколкото липсва
правно основание за задължаване на ищцата по изпълнителен лист, издаден
по ч.гр.д. № 227/2012 г. по описа на Пернишкия РС – за сумите от 3457.20
лева – главница за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г., 1760.36 лева –
обезщетение за забава за периода от 30.11.2003 г. до 12.10.2009 г., законната
лихва върху главницата от 23.01.2012 г. до окончателно изплащане на
вземането и сумата от 404.35 лева разноски по делото – както и законната
лихва върху главницата от 909.85 лева от датата на исковата молба –
03.08.2022 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че при справка в деловодството на ЧСИ С.
Б. ищцата установила, че срещу нея било образувано изп.д. № 557/2021 г.
Ищцата твърди, че не е получавала никакви документи по изп.д. № 557/2021
г. След справка установила, че същото е образувано по молба на ответника
въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу нея по ч.гр.д. № 227/2012 г.
1
на Пернишкия РС. Посочва се, че сумите, обективирани в изпълнителния лист
по ч.гр.д. № 227/2012 г. по описа на Пернишкия РС и предмет на изп.д. №
557/2021 г. били погасени по давност, поради бездействие на дружеството да
събере същите принудително.
На следващо място се посочва, че в тази връзка по искова молба на
настоящата ищца било образувано гр.д. № 3195/2021 г. по описа на
Пернишкия РС. По същото било постановено Решение № 271/28.10.2021 г.,
влязло в сила на 26.11.2021 г., с което било признато за установено, че
ищцата не дължи на ответното дружество сумите по изпълнителния лист от
04.03.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 227/2012 г. по описа на Пернишкия РС,
както следва – главница 3457.20 лева за периода от 01.10.2003 г. до
30.04.2009 г. и 3079.22 лева – законна лихва за периода от 23.01.2012 г. до
15.02.2021 г., поради погасяване на сумите по давност.
На следващо място се твърди, че докато производството по гр.д. №
3195/2021 г. по описа на Пернишкия РС било висящо ЧСИ Б. събрал
принудително от ищцата сума в размер на общо 909.85 лева. От тази сума
ЧСИ превел 824.35 лева на взискателя – ответник в настоящото производство,
13.50 лева били изразходвани за банкови такси, а остатъкът от 72 лева –
удържал за такси по принудителното изпълнение. Посочва се, че ищцата
направила опити така удържаната сума да бъде възстановена, но не получила
отговор от ЧСИ, нито от взискателя. В тази връзка ищцата счита, че след като
със съдебно решение е признато за установено, че не дължи сумите по
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 227/2012 г. по описа на Пернишкия
РС, то сумата от 909.85 лева, принудително удържана за удовлетворяване на
вземанията по същия, е иззета от нея неоснователно и следва да й бъде
възстановена. С тези аргументи се иска претенцията да бъде уважена.
С исковата молба са представени: удостоверение от ЧСИ Б. и копие от
Решение № 271/28.10.2021 г. по гр.д. № 3195/2021 г. на Пернишкия РС.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото не е постъпил писмен отговор.
В хода на производството по делото е изискано и приложено за
послужване гр.д. № 3195/2021 г. на Пернишкия РС, съдържащо копие на
изп.д. № 557/2021 г.
В съдебно заседание, проведено на 21.11.2022 г., процесуалният
представител на ищеца, счита исковата претенция за доказана в пълен размер
и иска същата да бъде уважена.
Процесуалният представител на ответника иска постановяване на
съдебно решение, с което претенцията да бъде отхвърлена.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От представено по делото за послужване гр.д. № 3195/2021 г. на
Пернишкия РС със страни като ищец Б. С. К., с ЕГН: ********** /ищец и по
настоящото дело/ и като ответник „Топлофикация Перник” АД /ответник и по
2
настоящото дело/ се установява, че същото е образувано на 21.06.2021 г. и е
приключило с Решение № 271/28.10.2021 г. влязло в сила на 26.11.2021 г. С
последното е признато за установено, че ищецът Б. С. К. не дължи на
ответника „Топлофикация Перник” АД сумата от 3457.20 лева – стойност на
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, за периода от 01.10.2003 г.
до 30.04.2009 г. и сумата от 3079.22 лева – обезщетение за забава върху
главницата за периода от 23.01.2012 г. до 15.02.2021 г., за които вземания
срещу ищеца бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 227/2012 г. на
Пернишкия РС, въз основа на който срещу Б. С. К. били образувани изп.д. №
767/2013 г. по описа на ЧСИ А. В.а, а след перемирането му изп.д. № 557/2021
г. по описа на ЧСИ С. Б. с взискател ответникът.
От приложеното изп.д. № 557/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б. се
установява, че последното е образувано срещу Б. С. К. въз основа на молба на
„Топлофикация Перник” АД от 12.02.2021 г. и изпълнителен лист от
04.03.2013 г. по ч.гр.д. № 227/2012 г. на Пернишкия РС. В посочената молба е
направено искане за налагане на запор на сметки на длъжника. По
приложеното изпълнително дело е извършено проучване на имущественото
състояние на длъжника и е наложен запор на трудово възнаграждение и на
банкова сметка – от 14.04.2021 г. /като запорираната сметка е в „ОББ“ АД/.
Други действия по изп.д. № 557/2021 г. не са извършвани.
На последно място от представено удостоверение изх. №
2924/27.01.2022 г. на ЧСИ С. Б. се установява, че:
на 01.06.2021 г. на взискателя е преведена сумата от 327.50 лева + 1.50
лева такса превод;
на 01.06.2021 г. на ЧСИ е преведена сумата от 30 лева + 6 лева ДДС;
на 05.07.2021 г. на взискателя е преведена сумата от 74.50 лева + 1.50
лева такса превод;
на 07.07.2021 г. на взискателя е преведена сумата от 81.50 лева + 1.50
лева такса превод;
на 31.08.2021 г. на взискателя е преведена сумата от 29.94 лева + 1.50
лева такса превод;
на 10.09.2021 г. на взискателя е преведена сумата от 40.19 лева + 1.50
лева такса превод;
на 04.10.2021 г. на взискателя е преведена сумата от 29.92 лева + 1.50
лева такса превод;
на 03.11.2021 г. на взискателя е преведена сумата от 61.77 лева + 1.50
лева такса превод;
на 03.11.2021 г. на ЧСИ е преведена сумата от 30 лева + 6 лева ДДС
на 01.12.2021 г. на взискателя е преведена сумата от 72.50 лева + 1.50
лева такса превод;
на 04.01.2022 г. на взискателя е преведена сумата от 106.53 лева + 1.50
лева такса превод;
В тази връзка съгласно удостоверението като постъпили от длъжника Б.
С. К. са разпределени суми в общ размер от 909.85 лева - от които 837.85 лева
на взискателя / с вкл. такси превод/ и 72 лева с ДДС на ЧСИ.
3
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума,
получена от ответника за сметка на ищеца без правно основание.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на плащането
на парична сума, а ответникът следва да докаже основание за получаването
или за задържане на полученото.
В настоящия случай от представеното по делото удостоверение изх. №
2924/27.01.2022 г. на ЧСИ С. Б. се установява, че от ищеца Б. С. К. е събрана
чрез принудително изпълнение сума в общ размер от 909.85 лева. Посочената
сума е събрана по изп.д. № 557/2021 г. по описа на ЧСИ Б., след което на дати
01.06.2021 г., 05.07.2021 г., 07.07.2021 г., 31.08.2021 г., 10.09.2021 г.,
04.10.2021 г., 03.11.2021 г., 01.12.2021 г. и 04.01.2022 г. е разпределена между
взискателя и ЧСИ. В тази връзка съдът приема за доказан фактът на
извършено плащане на парична сума – в размер от 909.85 лева. Същата е
заплатена не доброволно от ищцата, а чрез принудително изпълнение в хода
на изпълнително производство – по изп.д. № 557/2021 г.
Посочената сума е разпределена по изп.дело – с последна дата на
04.01.2022 г. и към образуване на настоящото дело не се намира по сметка на
ЧСИ. Същевременно обаче към датата на всички удръжка без първата от
01.06.2021 г. вече е образувано гр.д. № 3195/2021 г. на Пернишкия РС от
21.06.2021 г. Същото е приключило с решение, макар и постановено на
28.10.2021 г. и влязло в сила на 26.11.2021 г., с което сумите, предмет на
изпълнителното дело – изп.д. № 557/2021 г. са признати за погасени по
давност. В посоченото решение, постановено между същите страни като по
настоящото дело, са изложени доводи, че давността за вземанията е изтекла
още преди образуване на изп.д. № 557/2021 г. на ЧСИ Б.. В тази връзка и няма
отношение, че длъжникът, настоящ ищец, се е позовал на нея по-късно
съответно същата е призната в един по-късен момент със съдебното решение
по гр.д. № 3195/2021 г. по описа на Пернишкия РС.
В тази връзка към последната дата на разпределение на постъпилите
суми от запора – 04.01.2022 г., сумите за събирането на които е образувано
изп.д. № 557/2021 г. са погасени по давност. По тези съображения и съдът
счита, че сумата от 909.85 лева е отишла в патримониума на ответника без
правно основание. Посоченият извод следва от обстоятелството, че както се
отбеляза и по-горе, към датите на плащанията от ЧСИ към взискателя –
01.06.2021 г., 05.07.2021 г., 07.07.2021 г., 31.08.2021 г., 10.09.2021 г.,
04.10.2021 г., 03.11.2021 г., 01.12.2021 г. и 04.01.2022 г. не е имало основание
за извършване на същите, доколкото основанието в действителност е
отпаднало още преди самото плащане.
Сумата от 909.85 лева е събрана от ищеца по реда на принудителното
изпълнение по изп.д. № 557/2021 г., а не доброволно, поради което и не може
да се приложи разпоредбата на чл. 118 от ЗЗД.
На последно място следва да се отбележи, че ответникът отговаря за
4
пълния размер на претенцията от 909.85 лева макар част от същата да е
отишла в полза на ЧСИ Б.. Посоченият извод следва от обстоятелството, че
таксите и разноските по изпълнителното дело се дължат от взискателя на
съдебния изпълнител и са за сметка на длъжника. В тази връзка и при
незаконосъобразно получаване на сумите по изпълнителното дело
взискателят дължи разходите по същото, които е спестил, и които в крайна
сметка също са били иззети от патримониума на длъжника.
По тези съображения съдът намира исковата претенция с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за сумата от 909.85 лева за
основателна в пълен размер, поради което и същата следва да бъде уважена.
В този смисъл Решение № 112/11.02.2010 г. по гр.д. № 179/2009 г. на 3-
то г.о. на ВКС и Определение № 634 от 5.10.2009 г. по т. д. № 479/2009 г., 2-
ро т.о, на ВКС.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са направили и двете страни. Предвид изхода на
делото обаче такива се дължат само на ищеца.
Ищецът претендира разноски в размер на 50 лева държавна такса, 380
лева – адвокатски хонорар и 1.20 лева такса за превод. Същите са
действително извършени, видно от представени по делото платежни
документи. По тези съображения и разноските се дължат в пълен размер от
431.20 лева.
Липсва възражение за прекомерност на разноските за адвокат, макар
същите ДА НАДВИШАВАТ минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /наредбата/ с 80 лева. Освен това на съда прави впечатление,
че договорът за правна защита и съдействие /ДПЗС/ е представен по делото с
исковата молба от 04.08.2022 г. /като копие/, а впоследствие и в оригинал в
о.с.з. на 21.11.2022 г. Датата на сключване на договора обаче е 31.11.2022 г. –
дата, която е невъзможна /м. ноември има 30 дни, а не 31 дни/ и освен това
след датата на обявяване за решаване на делото. В тази връзка и съдът намира
ДПЗС за антидатиран с оглед измененията в наредбата от ДВ. бр. 88 от
04.11.2022 г., които предвиждат по-високи размери на адвокатските хонорари.
Както се отбеляза обаче ответното дружество не е направило възражение за
прекомерност.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ********, ТЕЦ Република ДА
ЗАПЛАТИ на Б. С. К., с ЕГН: **********, с адрес гр. ******* 3, сумата от
909.85 лева, събрана от ищеца Б. С. К. по принудителен ред от ЧСИ С. Б., с
район на действие Пернишки ОС по изпълнително дело № 557/2021 г. с
взискател ответното дружество „Топлофикация Перник“ АД, поради
5
събиране на сумата при липса на правно основание, доколкото липсва правно
основание за задължаване на ищеца по изпълнителен лист от 04.03.2013 г.,
издаден по гр.д. № 227/2012 г. по описа на Пернишкия РС, ведно със
законната лихва върху сумата от 909.85 лева, считано от датата на исковата
молба 04.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ********, ТЕЦ Република ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Б. С. К., с ЕГН: **********,
с адрес гр. ******* 3 сумата от общо 431.20 лева, представляваща разноски за
държавна такса, такса превод и адвокатско възнаграждение в настоящото
исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решение да се връчи на страните.
След влизане в сила на решението изисканото за послужване гр.д. №
3195/2021 г. на Пернишкия РС да се върне на съответния състав.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6