Р Е
Ш Е Н
И Е №260010
гр.
Шумен, 11.01.2021 г.
Шуменски окръжен съд, в открито заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Карагьозян
ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова
2. мл.с. С. Стефанова
при секретаря Т. Кавърджикова, като разгледа докладваното от съдия – докладчика Т. Димитрова в.гр.д. № 407 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Депозирана въззивна жалба от „ А1 България „ ЕАД, ЕИК , представлявано от изпълнителните директори А.В.Д. и М..М, чрез пълномощника адв. Д. Ц. от САК срещу решение № 174/28.02.2020 г. по гр.д. № 795/2019 г. по описа на ШРС, поправено с решение № 524/29.07.2020 г. по същото дело, в частта, в която са отхвърлени предявените от дружеството срещу В.Г.А. искове за неустойка по сключени между страните договори от 09.08.2016 г. и 18.11.2016 г...
Жалбоподателят намира решението за незаконосъобразно и неправилно в атакуваната част, по съображения, подробно изложени в жалбата му, с оглед на което моли въззивният съд да го отмени в отхвърлителната част за неустойка в размер на 705.58 лева, от която 138.13 лева – по договор от 09.08.2016 г. и 567.45 лева – по договор от 18.11.2016 г. и постанови друго, с което да признае за установено дължимостта й, като му присъди и извършените във въззивното производство разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият В.Г.А., действащ чрез особения представител адв. С. З. от ШАК депозира отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
Въззивната жалба е депозирана в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:
Гр.д. № 795/2019 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на жалбоподателя срещу въззиваемия, имаща за предмет обективно кумулативно съединени искове за признаване за установено, че ищецът има вземания срещу ищеца за: а/ сумата от 1 501.41 лева – главница, от която 654.46 лева – неизпълнени задължения в размер на: 46.18 лева по договор № М5316259/15.09.2016 г. – по фактури за периода от 12.12.2016 г. до 11.04.2017 г. / таблица № 1 /, 131.25 лева по договор № М5265087/09.08.2016 г. – по фактури за периода от 27.12.2016 г. до 26.05.2017 г. / таблица № 2 /, 143.25 лева по договор № М4899144/16.03.2016 г. – по фактури за периода от 25.02.2017 г. до 26.06.2017 г. / таблица № 3 / и 567.45 лева по договор № М5413151/18.11.2016 г. – по фактури за периода от 25.02.2017 г. до 25.08.2017 г. / таблица № 4/, както и 864.95 лева – договорна неустойка, от които 24.75 лева по договор № М5316259/15.09.2016 г., 138.13 лева по договор № М5265087/09.08.2016 г., 116.62 лева по договор № М4899144/16.03.2016 г. и 567.45 лева по договор М5413151/18.11.2016 г., б/ сумата от 96.72 лева – законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 654.46 лева за периода 02.01.2017 г. – 07.11.2018 г. и в/ законна лихва върху главницата от датата на подаване на завление за издаване на заповед за изпълнение – 08.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изъпленние на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3251/2018 г. по описа на ШРС. Ищецът е поискал от съда и присъждане на извършените в заповедното и сково производство деловодни разноски.
Назначеният на ответника особен представител е оспорил предявените искове като изцяло неоснователни.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като с решение № 174/28.02.2020 г., поправено с решение № 524/29.07.2020 г. е признал за установено по отношение на ответника В.Г.А., че ищецът „ А1 България “ ЕАД, ЕИК има вземания срещу него за сумите от 131.25 лева - неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода 27.12.2016 г. – 26.05.2017 г. по индивидуален договор от 09.08.2016 г., сключен между „А1 България“ ЕАД и В.Г.А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2018 г. до окончателното ѝ изплащане; 567.45 лева - неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода 25.02.2017 г. – 25.08.2017 г. по индивидуален договор от 18.11.2016 г., сключен между „А1 България“ ЕАД и В.Г.А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2018 г. до окончателното ѝ изплащане; 68.46 лева - обезщетение за неплатено в срок парично задължение в размер на 465.03 лева за периода 02.01.2017 г. – 07.11.2018 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1610/09.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3251/2018 г. по описа на Районен съд – Шумен. Със същото решение съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани исковете за установяване съществуването на вземания за сумите от 28.26 лева, явяваща се разлика между уважения и пълния предявен размер от 96.72 лева за обезщетение за неплатено в срок парично задължение в размер на 465.03 лева за периода 02.01.2017 г. – 07.11.2018 г.; 46.18 лева - неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода 12.12.2016 г. – 11.04.2017 г. по индивидуален договор от 15.09.2016 г., сключен между „А1 България“ ЕАД и В.Г.А.; 143.25 лева - неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода 25.02.2017 г. – 26.07.2017 г. по индивидуален договор от 16.03.2016 г., сключен между „А1 България“ ЕАД и В.Г.А.; 24.75 лева - неустойка при прекратяване на индивидуален договор от 15.09.2016 г. поради неплащане от ответника на дължими суми; 138.13 лева - неустойка при прекратяване на индивидуален договор от 09.08.2016 г. поради неплащане от ответника на дължими суми; 116.62 лева - неустойка при прекратяване на индивидуален договор от 16.03.2016 г. поради неплащане от ответника на дължими суми и 567.45 лева - неустойка при прекратяване на индивидуален договор от 18.11.2016 г. поради неплащане от ответника на дължими суми, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1610/09.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3251/2018 г. по описа на Районен съд – Шумен, като е осъдил В.Г.А. да заплати на „А1 България” ЕАД, гр. София, съразмерно с уважената част от исковете, деловодни разноски в исковото производство в размер на 665.12 лева и деловодни разноски по ч.гр.д. № 3251/2018 г. по описа на ШРС в размер на 11.00 лева.
Решението се обжалва от ищеца в частта, в която са отхвърлени предявените от него положителни установителни искове за съществуване на вземанвия за неустойка в размер на 138.13 лева – по договор от 09.08.2016 г. и 567.45 лева – по договор от 18.11.2016 г.. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
При проверка по реда на чл.269, ал.1 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По съществото на спора, съобразно очертания предмет на обжалване, настоящата инстанция дължи произнасяне досежно съществуването вземания на ищеца срещу ответника за договорна неустойка по договор между страните от 09.08.2016 г., в предявен размер 138.13 лева и за договорна неустойка по договор между старните от 18.11.2016 г., в предявен размер 567.45 лева, във връзка с което съобрази следното:
Претендираните вземания са били заявени от жалбоподателя със заявление по чл.410 от ГПК и за същите му е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1610/09.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3251/2018 г. по описа на Районен съд – Шумен. Тъй като заповедта е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, заповедният съд е указал на заявителя да предяви вземанията си по съдебен ред, което последният е сторил с разглежданата искова молба, депозирана в преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.4 от ГПК.
Със сила на пресъдено нещо, формирана от влязлото в сила решение по гр.д. № 795/2019 г. по описа на ШРС, задължителна за съда и страните е установено, че между ищеца и ответника са съществували облигационни правоотношения, произтичащи от валидни договори за предоставяне на електронни далекосъобщителни услуги № М 5265087/09.08.2016 г. и № М 5413151/18.11.2016 г., както и, че ответникът е допуснал неизпълнение на свои парични задължения по посочените договори в размер на 131.25 лева - неплатена в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода 27.12.2016 г. – 26.05.2017 г. по индивидуален договор от 09.08.2016 г., 567.45 лева - неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода 25.02.2017 г. – 25.08.2017 г. по индивидуален договор от 18.11.2016 г., и 68.45 лева – за обезщетение за забава върху сумата от 465.03 лева, дължимо за периода 02.01.2017 г. – 07.11.2018 г..
Ищецът твърди, че поради неизпълнение в определен срок задълженията на ответника по посочените договори същите са били предсрочно прекратени. В тази връзка и на основание чл.92 от ЗЗД и чл.5.3.1 от Приложение № 1 по рамков договор № М 5265087/09.08.2016 г. са били начислени неустойка за оставащите месечни такси за всяка предоставена услуга в размер на 37.26 лева – за предоставена мобилна услуга на телефонен номер *по сметка № ********* от 12.05.2017 г., както и неустойки за отстъпки от цената на закупени крайни устройства и отстъпки от абонаментните планове, съотвестващи на оставащия срок за ползване на съответния абонамент, както следва: 21.47 лева – за отстъпки от цената на предоставяне мобилна услуга за телефонен номер *по сметка № ********* от 12.05.2017 г. и 79.13 лева – за отстъпки от цената на закупено крайно устройство Таблет „ HUAWEI T1 7.0 „ MediaPad Silver по сметка № ********* от 12.05.2017 г., като общият размер на неустойките по посочения договор е 138.13 лева. Също на основание чл.92 от ЗЗД и чл.6.3.1 от Приложение № 1 към рамков договор № М 5413151/18.11.2016 г. са били начислени неустойки за оставащите месечни такси за всяка предоставена услуга в размер на 29.97 лева – за предоставена мобилна услуга за телефонен номер *по сметка № ********* от 24.07.2017 г., 48.99 лева – за предоставена мобилна услуга за телефонен номер *по сметка № ********* от 10.08.2017 г., 15.30 лева – за предоставена интернет услуга № 101000525275 по сметка № ********* от 10.08.2017 г. и 35.67 лева – за предоставена телевизионна услуга № 527320100052 по сметка № ********* от 10.08.2017 г.; неустойки за невърнати устройства в размер на 100.00 лева – за невърнато устройство за предоставянето на телевизионна услуга по сметка № ********* от 10.08.2017 г., 100.00 лева – за невърнато устройство за предоставяне на интернет услуга по сметка № ********* от 20.08.2017 г. и 25.00 лева – за невърнато усторйство за предоставянето на мобилна услуга за телефонен номер *по сметка № ********* от 24.07.2017 г.; неустойка за оставащите месечни такси при предсрочно прекратен договор за предоставените Екстри към телевизионна услуга № 201000525273, в размер на 74.70 лева / 15 оставащи месечни вноски х 2.49 лева за Екстра MAX SD – Cristmas 2016 г. + 15 оставащи месечни вноски по 2.49 лева за Екстра Balkans – Cristmas 2016 г. / по сметка № ********* от 10.08.2017 г. и неустойка за отстъпка от цената на закупено крайно устройство Апарат HUAWEI Y5 II DS Black MAT по сметка № *********/10.08.2017 г., в размер на 137.82 лева, като общият размер на неустойките по този договор възлиза на 567.45 лева.
Ответникът оспорва факта на обявяване предсрочна изискуемост на двата договора, както и, че от страна на ищеца са му били предоставени услугите и устройставта върху цената, на които са му начислени неустойки. Възразява, че неустойките за пердоставени Екстри MAX SD – Cristmas 2016 г. и Balkans – Cristmas 2016 г., по сметка № ********* от 10.08.2017 г. са нищожни на основание чл.146, вр. чл.143, т.5 от ЗЗП.
В чл.5.3.1 от Приложение № 1/09.08.2016 г. към рамков договор № М 5265087/09.08.2016 г. и в чл.6.3.1 от Приложение № 1/16.11.2016 г. към рамков договор № М 5413151/18.11.2016 г. / 16.11.2016 г. / се съдържат идентични клаузи, съгласно които ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичането на срока за ползване, определен в този обонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абоната, за който договорът се прекратява по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване. Когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без остатък. В тези хипотези, в допълнение на посочената неустойка за предсрочно погасяване абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстваща на оставащия срок на ползване на съответния абонамент.
В разпоредбата на чл.54.12 от Общите условия за взаимоотношенията между „ Мобилтел „ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „ Мобилтел „ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, които страните са приели като приложими във връзка с договорните им отношения, основаващи се на процесните два рамкови договора е посочено, че договорът по отношение на конкретна е услуга/телефонен номер на потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на оператора, в счучай, че забавата на плащането на дължимите суми на абоната е продължила повече от 124 дена.
В разпоредбите на чл. 89.1 от Общите условия за взаимоотношенията между „ Мобилтел „ ЕАД и потребителите на услугата „ Цифрова телевизия „, предоставяна от „ Мобилтел „ ЕАД, съответно чл.83.1 от Общите условия за взаимоотношения между „ А1 България „ ЕАД и потребителите на широколентов достъп до интренет чрез обществена електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни, по отношение на които не се спори, че намират приложение при уреждане отношенията между страните във връзка с процесните два договора е посочено, че доставчикът на услугата има право по своя преценка да прекрати едностранно договора за услуги при неплащане на дължими суми след изтичане на срока за плащане.
От събраните по делото доказателства не се установява до подаване на исковата молба ищецът да е направил изявление за предсрочно прекртавяне на сключените между страните договори №№ М 5265087/09.08.2016 г. и М 5413151/18.11.2016 г., съответно да е спирал предостовянето на услуги на ответника по някой от тях.
Въз основа на изложените факти, съдът достига до следните правни изводи:
По повод възраженията на ответника за нищожност на неустойките за пердоставени Екстри MAX SD – Cristmas 2016 г. и Balkans – Cristmas 2016 г. по сметка № ********** от 10.08.2017 г. на основание чл.146, вр. чл.143, т.5 от ЗЗП и, с оглед задължението му да се произнесе служебно относно действителността на процесните клаузи за неустойка, съдът намира, че са действителни, тъй като, макар и ищецът да не доказва твърдението си, че са индивдуално договорени между страните, те са съобразени досежно размера на дължимата неустойка с, постигнатата между праводателя на дружеството и Комисията за защита на потребителите, гр. С.спогодба, одобрена с протоколно определние от 12.04.2016 г. по гр.д. № 12268/2014 г. по описа на СГС, което обосновава извод за липса на изискуемия по чл.143, т.5 от ЗПП кретирии за неравноправност на клаузите за неустойка, а именно – необосновано висок размер на същата.
Досежно изискуемостта на вземанията за неустойка, съобрази следното:
При паричното задължение на основание чл. 81, ал. 2 от ЗЗД длъжникът не може да се освободи от отговорност за неизпълнението. Паричното задължение е винаги възможно. Законодателят е предвидил, че при неизпълнение на парично задължение винаги се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86 от ЗЗД, в който случай кредиторът не доказва вредите си, тъй като законодателят е приел, че задължително при неизпълнение на парично задължение е налице намаляване на имуществото на кредитора с поне стойността на законната лихва. За действително претърпените вреди в по-висок размер от неизпълнение или прекратяване на договора по вина на длъжника, кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. С оглед нормите на чл. 9 и чл. 92 от ЗЗД следва да се приеме, че страните са свободни да уговорят обезщетение за вида неизпълнение, който са приели, че може да настъпи. Неустойката, предвидена за неизпълнение на парично задължение има за цел да обезпечи изпълнение на задължението и да служи като обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Свободата на договаряне на основание чл. 9 и чл. 92 от ЗЗД може да се упражни като страните със сключените помежду си уговорки за неустойки не нарушават забранителни императивни норми и нормите на добрите нрави, както и други основания, които да са предвидени от законодателя.
Константната съдебна практика приема, че неустойката се дължи при следните условия: първо, страните да са я уговорили изрично за неточно или пълно неизпълнение на договора, респ. – при прекратяването му по вина на някоя от тях, и второ, длъжникът виновно да не изпълнил задължението си, т.е. необходимо е да се установи, че между страните по делото е налице сключен договор, въз основа на който да е надлежно възникнало за ответника задължение, което той да не е изпълнил, по причина, за която отговаря. При наличие на договорна клауза за неустойка, такава се дължи при поискване от изправната страна по договора, т.е. изискуемостта на вземането възниква от датата на поканата до неизправната страна по договора.
В съдебната практика се
застъпва трайно и становището, че че в хипотезата на обективирано в исковата
молба волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, следва
да се приеме, че с връчването на препис от исковата молба на длъжника това
волеизявление стига до него, т. е. това е и моментът на настъпване на
предсрочната изискуемост /решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на
ВКС, I т. о.; решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.
о. и др. /.
Разглежданите в случая претенции са за установяване на взмения за неустойка за разваляне на процесните два договора едностранно от кредитора, поради виновно забавено изпълнение от страна на длъжника. Претенциите са заявени по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, което налага извод, че съдът е призван да се произнесе относно същестуване на предявените вземания и тяхната ликвидност и изискуемост към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Със силата на пресъдено нещо между страните е признато за установено, че процесните договори са валидни и, че ответникът е допуснал виновно неизпълнение по тях. Обективираните в договорите сделки са търговски по смисъла на чл.286 от ТЗ, с оглед на което и на основание чл.287 и чл.288 от ТЗ, по отношение на тях са приложими уредените в ТЗ правила, а при липса на такива – разпоредбите на гражданското законодателство. Съгласно изричната разпоредба на чл.293 от ТЗ, изявлението за прекратяване на договор, обективиращ търговска сделка е нищожно, ако не е отправено в установената от закона или страните форма. В конкретната хипотеза страните са постигнали съгласие единствено относно основанията за едностранно прекратяване на договорите от страна на дружеството – доставчик, но не и досежно формата на изявлението и реда за уведомяване на другата страна, поради което, на основание чл.288 от ТЗ по отношение прекратяването на процесните два договора следва да намери приложение общата разпоредба на чл.87, ал.1 от ЗЗД, доколкото от ищеца не се тръди наличие на обстоятелствата по чл.87, ал.2 от ЗЗД. Според правилото на чл.87, ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение задълженията на длъжника по един двустранен договор, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение, с предупреждение, че след изтичането му ще смята договора за прекратен. Когато договорът е писмен, предпурждението трябва също да се направи писмено. Според трайната и непротивореча съдебна практика в тежест на кредитора е да установи отправяне на надлежна покана за изпълнение до длъжника с предупреждение за развялане на договора и, че тя е достигнала до знанието му. От събраните по делото доказателства обаче не се установи ищецът да е отправял писмена покана до длъжника със съдражанието по чл.87, ал.1 от ЗЗД, респ. да го е уведомил писмено за прекратяване на договорните им отношения преди завеждане на исковата молба, което е основание за съда да заключи, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК процесните два договора не са били прекратени предсрочно, съответно претендираните вземания за неустойка не са били изискуеми. Ето защо, приема, че исковите претенции за установяване вземания за неустойка са изцяло неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
В съотвествие с изложените фактически и правни доводи, настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 174/28.02.2020 г. по гр.д. № 795/2019 г. по описа на Районен съд – Шумен, поправено с решение № 524/29.07.2020 г. по същото дело В ЧАСТТА в която е отхвърлен като неоснователен, предявения от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, гр. С.против В.Г.А., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от ЗЕС, за признаване за установено съществуването на вземане за сума в размер на 138.13 лева, представляващо неустойка при прекратяване на индивидуален договор от 09.08.2016 г., поради неплащане от ответника на дължими суми, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1610/09.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3251/2018 г. по описа на Районен съд – Шумен и В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, гр. С.против В.Г.А., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземане за сума в размер на 567.45 лева, представляващо неустойка при прекратяване на индивидуален договор от 18.11.2016 г., поради неплащане от ответника на дължими суми, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1610/09.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3251/2018 г. по описа на Районен съд – Шумен.
В
останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.