Р Е Ш
Е Н И Е
град
София, 14.02.2019 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№3410 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №298146 от 19.12.2017г., постановено по гр.дело №17102/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 33-ти състав, е осъдена „Т.С.” ЕАД да заплати
на С.Ц.С. на основание чл.59 от ЗЗД сума в размер на 2505.48 лв., главница,
представляваща сума за топлинна енергия за периода 01.06.2011г. - 30.04.2012г.
за топлоснабден имот, находящ се в град София, ж.к.„******”,
ул.„******, ет.******, с абонатен номер №424272, с която сума се е обогатил без основание,
както и на основание
чл.86 от ЗЗД сумата
от 886.35 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
27.09.2013г. - 20.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 20.03.2017г., дата на депозиране на исковата молба, до окончателното
й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1070.11 лв., направени разноски по делото.
Постъпила е
въззивната жалба от „Т.С.” ЕАД, чрез юрисконсулт С.Д., с която се обжалва
изцяло решение №298146 от 19.12.2017г., постановено по гр.дело №17102/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 33-ти състав, като са наведени доводи за неправилност
и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт като постановен в противоречие
на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че
начислените суми за доставена топлинна енергия са в резултат на извършен реален
отчет на индивидуалните разпределители/водомери, който не е оспорен по
надлежния ред от ищцата като потребител на топлинна енергия, поради което в
случая не е налице хипотеза на неоснователно обогатяване от страна на топлофикационното дружество. Твърди
се още, че в случая ищцата е заплатила изцяло дължимите от нея суми за
доставена топлинна енергия за исковия период и с факта на плащането е признала
задълженията си. По изложените аргументи моли съда
да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение и постанови
друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на
разноски и юрисконсултско възнаграждение. В депозирана молба от 21.11.2018г. е
направено изрично възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК относно претендирани
от въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата
страна - С.Ц.С., чрез процесуален представител адв.И.Ю., депозира писмен
отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна
жалба. Излагат се доводи, че обжалваното решение на СРС е правилно и
законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на закона. Поддържа
се, че в хода на съдебното производство е доказано по несъмнен начин, че
начислената от топлофикационното дружество сума за доставена топлинна енергия,
която е платена от ищцата, не съответства на реално потребената топлинна енергия за исковия период, поради
което исковите претенции се явяват изцяло доказани по основание и размер. Моли
съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, направени пред
въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Предявени са от С.Ц.С. срещу „Т.С.” ЕАД при условията на
обективно съединяване искове с правно основание чл.59, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от
които се установяват факти и обстоятелства относими към настоящия правен спор.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото - договор
за покупко - продажба от 30.07.2009г., обективиран в нотариален акт №4, том ІІ,
рег.№7940, дело №161/2009г., че ищцата - С.Ц.С. е собственик на недвижим имот, находящ
се в град София, ж.к.„******”, ул.„******, ет.******.
С
оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност
на предявените от С.Ц.С. срещу „Т.С.”
ЕАД при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.59, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД. При
правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК
и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно
приложимия материален закон, поради което съдът
следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя
изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност
на предявените искове, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и
следното:
По иска с правно основание чл.59
от ЗЗД:
Съставът на чл.59, ал.1 от ЗЗД включва
обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между
обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено
разместване в отношенията между субектите. Тежестта за доказване на посочените
факти е за ищцата.
В настоящия случай при правилно разпределена от
първостепенния съд доказателствена тежест между страните е указано, че в тежест на ищцата е да докаже, че в качеството й на потребител
на топлоенергия в процесия имот и за процесния период, е заплатила стойност на топлинна енергия, за количества, които не са доставени и потребени, и с получената сума се е обогатил ответника. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е получил сумата на валидно правно основание.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е
заплатила топлинна енергия за
процесия имот и за исковия период,
която не е била доставена, респ. изразходвана за отопление и за БГВ в
каквато насока са констатациите на вещото лице-експерт в областта на топлотехниката,
който е направил извод в приетото по делото заключение на СТЕ, че начисленото
количество топлинна енергия е необичайно високо и приложения
коефициент за действителния разход на потребителя е невъзможен. При
тези констатации експертът е направил извод, че
начислената топлинна енергия е неправилно определена,
съответно е изчислил дължимата сума за топлинна
енергия за процесния период в размер на 1474.70 лв.. Следователно с платената от ищцата сума над 1474.70
лв. до 3980.18 лв., а именно сумата от 2505.48 лв. същата е обедняла за сметка на ответното дружество, което
се е обогатило. Обедняването
на ищцата е в пряка и причинна връзка с обогатяването на ответното дружество. Не може да бъде споделен доводът на
въззивника, че след като ищцата е получила процесната изравнителна
сметка и е заплатила изцяло посочените в нея суми за доставена топлинна енергия
за исковия период следователно с факта на плащането същата е признала
задълженията си. В случая липсва волеизявление на ищцата, че признава за
дължима платената от нея сума за топлинна енергия, посочена в изравнителната
сметка.
По изложените аргументи
въззивният съд приема, че по делото са доказани всички изброени по-горе
кумулативни елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.59, ал.1 от ЗЗД. Налице са законови основания за ангажирането на отговорността на ответното
топлофикационно дружество. Така предявеният иск се явява основателен и доказан и
първостепенният съд като е достигнал до същия правен извод е постановил правилен
и законосъобразен съдебен акт.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Във въззивната жалба не се съдържат конкретни
оплаквания досежно порочността на съдебен акт в частта на присъдена мораторна лихва
върху главница от 2505.48 лв.,
предвид на което съдът споделя мотивите на първоинстанционния съд и на
основание чл.272 от ГПК препраща към тях като счита, че решението в частта относно присъдената мораторна
лихва е законосъобразно,
постановено при правилно приложение на материалния закон, няма допуснати
процесуални нарушения в хода на съдебното производство. Правилно е прието от СРС с
оглед акцесорния характер на претенцията за обезщетение за забава върху
задължението за заплащане на главница и предвид установеното по отношение на
главното вземане, че основателна се явява и претенцията за дължима мораторна
лихва, като досежно размера на
присъдената лихва първоинстанционният
съд правилно е приложил нормата на чл.162 от ГПК.
С оглед на изложените съображения
и поради съвпадение на крайните изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд съдебното решение, в т.ч. и в частта на разноските, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК.
С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция право на разноски има въззиваемата страна. Съгласно
приложен списък по чл.80 от ГПК претендираните разноски от въззиваемия-ищец са
в размер на 600.00 лв., реално платено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство във въззивното производство. Въззивникът в депозирана молба от
21.11.2018г. е направил изрично възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК
относно претендирани от въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение,
което настоящият състав следва да разгледа. Наведеното възражение за
прекомерност относно договореното и заплатено от въззиваемия-ищец адвокатско
възнаграждение в размер на 600.00 лв. за процесуално представителство във въззивното
производство, съдът счита за неоснователно, тъй като с
оглед материалният интерес е договорено в размер, регламентиран в Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание
чл.81 и
чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК въззивника-ответник следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия-ищец сумата от 600.00 лв., представляваща направени разноски за
платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №298146 от 19.12.2017г., постановено по гр.дело №17102/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 33-ти състав.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***; да заплати на С.Ц.С., с ЕГН **********, с адрес: ***; на основание чл.81 и чл.273 във връзка
с чл.78, ал.1 от ГПК
сумата от 600.00 лв. /шестстотин лева/, сторени разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./