№ 744
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело №
20241000501230 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 260084 от 31 януари 2024г. по гр. д. № 4659/2019г.
Софийски градски съд, ГО, 27 състав е отхвърлил предявения от Ч. Н. Д., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр.София, бул.“България“ № 81 В, вх.“В“, ет.4,
офис 14, от гр. София, кв.******, срещу Г. М. В., ЕГН **********, от гр.
София, ж.к.****** и В. П. Г., ЕГН **********, от гр. Ботевград, ******, иск с
правно основание чл.439 ал.1 вр.чл.124 ал.1 от ГПК, за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответниците сумата от 59 000 лв.,
представляваща вземане, за което е издаден изпълнителен лист от 15.05.2005г.
по гр. дело № 09725/2005г. на СРС, по който е образувано изп. дело №
20088440400218 по описа на ЧСИ С. Я. с рег.№ *** при КЧСИ, поради
погасяване на вземането по давност; отхвърлил предявения от Ч. Н. Д., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, бул.“България“ № 81 В, вх.“В“,
ет.4, офис 14, от гр. София, кв.******, срещу Г. М. В., ЕГН **********, от гр.
София, ж.к.****** и В. П. Г., ЕГН **********, от гр. Ботевград, ******, иск с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че не
съществува ипотечно право по договорна ипотека, учредена с нот. акт № 25,
1
том III, рег. № 3687, дело № 375/2001г.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на
Ч. Н. Д. срещу решението по гр. д. № 4659/2019г. на СГС, ГО, 27 състав. С
доводи, че обжалваното решение е неправилно, тъй като погасителната
давност за вземането е изтекла към 17.02.2011г. и изпълняемото право е
погасено по давност, като поискани или извършени изпълнителни действия
след перемиране на изпълнителното дело не са валидни, както и действия,
извършени спрямо срещу другия длъжник не са основание за спиране на
давността по отношение на него, иска отмяна на обжалваното решение и
уважаване на исковата претенция.
Г. М. В. и В. П. Г. не са подали отговор на въззивната жалба.
Софийски апелативен съд, в изпълнение на правомощията си, уредени
в чл. 269 ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС, след служебна проверка на обжалваното решение, намира
същото за валидно и допустимо.
По доводите в жалбата и в приложение на императивните
материалноправни норми, приложими към спора, намира следното:
Предявени са на 04.04.2019г. искове с правно основание чл. 439 и
чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът Д. е оспорил дължимостта на вземане в размер на 59 000 лв.,
за което е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 09725/2005г. на СРС. Въз
основа на ИЛ било образувано изпълнително дело № 2581/2005г. при ДСИ,
впоследствие при ЧСИ изп. дело № 642/2006г. и накрая изп. дело №
218/2008г. С влязло в сила решение на 11.07.2011г. искът му, с който оспорил
вземането, е бил отхвърлен, по време на процеса изпълнението било спряно, а
след това взискателите не поискали извършване на изпълнителни действия,
като обезпечителната заповед била отменена едва на 21.11.2017г. На
17.10.2013г. била отменена допусната обезпечителна мярка по молба на
другия длъжник –Л. В., солидарно задължено лице. Взискателите не са
поискали извършването на изпълнителни действия в продължение на повече
от 2 години, считано от 11.07.2011г. и от 17.10.2013г., поради което счита, че
след 17.10.2015г. всички изпълнителни действия са невалидни, а вземането на
взискателите е погасено по давност към 11.07.2016г. Иска съдът да установи,
че не съществува ипотечно право поради погасяване на претендираното
2
вземане по давност и да заличи учредената в полза на ответниците ипотека. С
молба от 10.07.2019г. ищецът е уточнил, че петитумът на ИМ включва и
искане съдът да установи, че вземането от 59 000 лв. е погасено по давност,
като иска съдът да постанови и заличаване на договорната ипотека.
Неправилно ищецът е посочил, че съединяването на исковете му е
алтернативно, тъй като естеството им не позволява такова обективно
съединяване и води до неопределен петитум, в какъвто смисъл са релевирали
доводи и ответниците. Алтернативното обективно съединяване е налице,
когато ищецът предоставя на съда да разгледа и уважи един от съединените
искове – да уважи било единият, било другият иск като спорните предмети са
с равностойно за него значение. То е допустимо при алтернативни
задължения, когато изборът на дължимата престация е предоставен на трето
лице, което не е направило своя избор преди подаване на исковата молба или
при няколко конкуриращи се притезания, възникнали от едно основание или
конкуриращи се основания, от които произтича едно и също право. Извън
посочените случаи алтернативното обективно съединяване е недопустимо
поради неопределеност на петитума на исковата молба. Доколкото решението
е отговор на искането в исковата молба и искането поставя рамките на
решаващата дейност на съда, функцията на петитума (какъвто формално е
налице по всеки от процесните искове) налага той да бъде определен.
Отношението на алтернативност на исковете не се отнася само към искането
на ищеца до съда да се произнесе по който и да е от тях, а е отношение между
самите спорни предмети, които в еднаква степен удовлетворяват интереса на
ищеца. В случая предявяването на различни правни последици излиза извън
допустимото алтернативно обективно съединяване на искове, съдът не е
властен да прави избор по кой от исковете да се произнесе, а с оглед
естеството на търсената защита, въззивният съд намира, че обективното
съединяване на исковете, предявени от ищеца, е кумулативно /ищецът не е
поискал произнасяне по иска за ипотечно право в случай на отхвърляне на
иска с предмет паричното притезание, за да бъде евентуално ОСИ, а и в
случая естеството на правата на предпоставя такова съединяване/. При
кумулативното ОСИ се постановява решение по всеки иск, ищецът
претендира различни блага, като между исковете може има връзка и на
обусловеност, както е в случая /уважаването на единия е предпоставено от
уважаване на другия/, като сезираният съд е длъжен да се произнесе с
3
решението си по обусловения иск, дори и да отхвърли обуславящия.
Ответникът Г. В. е оспорил исковете с възражения, че определението,
с което е отменено обезпечението по гр. д. № 10452/2005г. по описа на СРС,
приключило с окончателен съдебен акт на 11.07.2011г.,е отменено едва с
определение от 21.11.2017г., представено с молба на ЧСИ от 08.02.2018г. и
29.06.2018г., а в връзка с друга обезпечителна заповед, с която е постановено
спиране на цялото изпълнително дело, отменена от САС на 17.10.2013г., е
искал извършване на изпълнителни действия, начиная от 21.08.2012г. до
17.07.2018г. без между тях да има промеждутък от 2 години. В тази връзка е
възразил, че докато е спряно изпълнението не може да настъпи перемпция.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е
приел, че предявените искове да допустими – не е формирана сила на
пресъдено нещо, а по същество от образуване на процесното изпълнително
дело през 2005г. до 26.06.2015г. – датата на постановяване на ТР №
2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС давност не е текла. Приел
е обаче, че от значение за решаване на спора е дали взискателят е правил
искания за извършване на изпълнителни действия през периоди,
ненадвишаващи две години. В тази връзка е взел предвид, че взискателите са
искали извършване на различни изпълнителни действия в периодите, когато
изпълнението не е било спряно. Посочил е, че с молба от 11.08.2016г.
взискателят Г. М. В. е поискал възобновяване на изпълнителното
производство, предвид отмяната с определение от 17.10.2013г., постановено
по гр. дело № 3105/2009г. на СРС, на допуснатата обезпечителна мярка -
спиране на изпълнението по изп. дело № 20088440400218 по описа на ЧСИ С.
Я. с рег. № *** при КЧСИ, като с молбата е поискал извършването на нова
оценка и насрочване на публична продан на ипотекирания имот. С молба от
25.04.2017г. той отново е поискал да бъде възобновено изпълнителното
производство, а с молба от 10.07.2017г. същият взискател е отправил искане
до съдебния изпълнител да бъде извършен опис на ипотекирания имот и да
бъде обявена публична продан. С молба от 17.01.2018г. взискателят Г. М. В. е
поискал налагането на запори на банковите сметки на длъжниците, като с
молба от 08.02.2018г. е представил и определение от 21.11.2017г. за отмяна на
обезпечението - спиране на изпълнението по изп. дело, допуснато по гр. дело
№ 10452/2005г. на СРС. И доколкото между последната молба от 17.01.2018г.
до датата на подаване на ИМ – 04.04.2019г. е изтекла около година и три
4
месеца, искът по чл. 439 ГПК е неоснователен, както и евентуалният иск за
признаване несъществуване на ипотечното право с искане за заличаване на
договорната ипотека.
Съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест,
установено в чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът, предявил отрицателен установителен
иск, е този, в чиято тежест е да докаже своите възражения срещу вземането
под формата на основания за недължимост на твърдяното от ответника
вземане. В конкретния случай, с оглед повдигнатия спор, взискателите -
ответници следва да докажат, че определен изтекъл период от време след
образуване на изпълнението е правно ирелевантен по отношение броенето на
давностния срок.
За да се произнесе по основния спорен въпрос относно погасителната
давност, въззивният съд взе предвид следното :
Спор по фактите във въззивното производство не е повдигнат. Спорът
е по правото. За разрешаването му съдът прилага материалния и
процесуалния закон, уреждащ спорното правоотношение, както и съответните
Тълкувателни решения, с които по задължителен за съда начин е дадено
тълкуване на приложимия закон. Прилагайки закона и ТР, относими за
разрешаване на спора, въззивният съд приема следното:
С изпълнителен лист от 15.11.2005г. по гр. д. № 09725/2005г. СРС, 76
състав е осъдил Л. К. В. и Ч. Н. Д. да заплатят на В. П. Г. и Г. М. В. сумата 59
000 лв. ведно със законната лихва и разноски на основание чл. 237, б. „ж“ ГПК
(отм.) - въз основа на несъдебно изпълнително основание – нотариален акт, в
който е обективирано задължението за връщане на заета сума в посочения
размер. Не е било спорно между страните, че на 25.07.2011г. е сключен
договор във формата на НА за учредяване на ипотека върху недвижим имот -
№ 25, том ІІІ, рег. № 3687, дело № 375/2001г. на нотариус рег. № 200 на НК,
въз основа на който е издаден ИЛ, и в който са обективирани изявления на
ответниците в настоящото производство, че „предоставят“ на Л. В. и Ч. Д.
паричен заем в размер на 59 000 лв., за срок на издължаване от три месеца,
считано от 25.07.2001г., заедно със законната лихва, на равни месечни вноски,
като издължаването се извършва най-късно до деня на изтичане на срока. В
НА е посочено още, че заемополучателите са получили посочения заем в
пълен размер и актът служи и за разписка. Съобразно посоченото по-горе за
5
предмета на спора възникването на задължение за връщане на заета сума в
размер на 59 000 лв. с длъжник ищецът не е оспорено.
Въз основа на посочения ИЛ е било образувано изп. д. № 2582/2005г.
на СИС при СРС, впоследствие изп. д. № 642/2006г. по описа на ЧСИ рег. №
780 и накрая изп. дело № 218/2008г. по описа на ЧСИ с рег. № *** на КЧСИ.
Многократно по молби на Л. В. изпълнителното производството е било
спирано от различни съдилища като обезпечителна мярка. С определение от
03.06.2009г. по гр. д. № 3105/2009г., въз основа на което е била издадена
обезпечителна заповед от 07.10.2010г., СГС е постановил спиране на
изпълнението на цялото изпълнително производство, потвърдено, така както е
допуснато, с определение от 29.04.2013г. по гр. д. № 1241/2013г. на САС.
Определението за допускане на обезпечение е било отменено с определение
от 17.10.2013г. по гр. д. № 3423/2013г. на САС, отменил отказа на СГС да го
отмени поради непредявяване на бъдещия иск, по повод на който е допуснато
обезпечението, в срок. На тази отмяна взискателят В. се е позовал в молба до
ЧСИ от 11.09.2018г.
В рамките на периода 14.02.2006г. - 30.05.2018г. изпълнението е било
спряно и по молба на Ч. Д. - с определение по гр. д. № 10452/2005г. на СРС, 33
състав, въз основа на което е била издадена обезпечителна заповед /с което
изпълнението е било спряно по отношение на имота – обект на изпълнение,
предмет на договорна ипотека/, отменено с определение от 21.11.2017г.,
влязло в сила на 30.05.2018г. след отхвърляне на обезпечения иск на Ч. Д.,
така както е квалифициран, - за заличаване на договорната ипотека, учредена с
НА, въз основа на който е бил издаден ИЛ. Изпълнителното производство е
било възобновено, за което Ч. Д. е бил уведомен с нарочно съобщение от ЧСИ
с изх. № от 18.07.2018г., с което му е съобщено, че следва опис и оценка на
притежаваното от него имущество /първоначално опис на недвижимия имот,
предмет на ипотека, е бил извършен още на 14.02.2006г./; бил е уведомен и, че
с разпореждане от 05.07.2018г. е наложен запор върху банковите му сметки.
Изпълнението е било спряно и като обезпечителна мярка по настоящото
производство - с определение от 11.07.2019г., при насрочена насрочена
публична продан за периода 15.07.2019 – 15.08.2019г., въз основа на
обезпечителна заповед от 31.07.2019г.
С окончателно решение № 2717/29.04.2020г. по гр. д. № 1958/2020г.,
6
постановено от СГС в производство по чл. 435 и сл. ГПК, съдът е отменил по
жалба на длъжника Д. постановление от 27.08.2019г., с което е отхвърлено
искането му за прекратяване на изпълнителното производство на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и е прогласил, че по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
изпълнителното производство по изп. дело № 218/2008г. по описа на ЧСИ с
рег. № *** на КЧСИ е настъпило на 18.02.2008г. За да постанови решението
си, съдът е приел, че въпреки спирането на изпълнението с определение от
14.02.2006г. по гр. д. № 10452/2005г. на СРС по отношение на ипотекирания
имот, това не е било пречка за продължаване на изпълнителните действия
срещу този длъжник чрез насочване на изпълнението върху друго негово
имущество и доколкото последното поискано изпълнително действие е от
17.02.2006г. – за налагане на запор върху обезпечителната гаранция по
посоченото обезпечение, след изтичане на две години е настъпила перемпция.
По силата на чл. 116, б.”в” ЗЗД давността се прекъсва от момента на
предприемане на действия за принудително изпълнение и независимо от по -
нататъшната съдба на тези действия (такова изискване законът не поставя) и
това е правната норма, поставена в основата на разрешаване на спора.
Спорното материално правоотношение се регулира и от няколко тълкувателни
акта, които съдът, както се посочи, е длъжен да вземе предвид при
разрешаването на спора.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години /основание, предвидено
и в чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./. Основанието за прекратяване, уредено в
цитираната норма, предпоставя бездействие на взискателя по образувано
изпълнително дело за период от време, надвишаващ две години. Изтичането
на този срок води само до прекратяване на започналото изпълнително
производство, но не и до погасяване на материалното право на взискателя.
Съгласно т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК на
ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Това
ТР обявява за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на
7
Върховния съд. Съгласно разясненията в това задължително за съда ТР (т. 10),
след образуването на изпълнително дело, при висящност на изпълнителния
процес, прекъснатата давност не спира, като според това ТР, както се посочи,
ППВС № 3/1980г., - съгласно което погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането,
- вече е изгубило сила. Не е изпълнително действие и не прекъсва давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на призовката
(поканата) за доброволно изпълнение, както и искането за извършване на
справки (т. 10 от цитираното ТР от 2015г.). Според ТР № 3 от 28.03.2023г. по
тълк. д. № 3/2020г., ОСГТК на ВКС обаче, погасителната давност не тече
докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. На следващо място, според т. 1 от ТР № 2 от
04.07.2024г. по тълк. д. № 2/2023г., ОСГТК на ВКС, в случай на множество
солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях
въз основа на един ИЛ, изпълнителното производство не може да бъде
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от
тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са
предприемани срещу останалите длъжници, за настъпване на перемпцията
трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от
солидарните длъжници в производството. Точка 3 от същото ТР № 2 от
04.07.2024г. по тълк. д. № 2/2023г., ОСГТК на ВКС, гласи, че погасителната
давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително
дело, по което е настъпила перемпция. В мотивите към това ТР е прието, че
кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му
поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на
предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност
за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността като
поиска изпълнителни действия отново. За него санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК е в друго - взискателят губи възможност да събере от имуществото на
длъжника вече направените разноски по перемираното дело, губи наложените
обезпечения и напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия,
изграждащи неосъществилите се изпълнителни способи. Ново писмено искане
по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя
8
началото на ново процесуално правоотношение. Погасителната давност е
материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на
неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече
перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не
бездейства. Съдебният изпълнител дължи обявяването на настъпилото
прекратяване с постановление, което задължение законът изрично му вменява
в съответствие с принципа за удостоверяване на изпълнителните действия и за
да се приложат някои предписани в закона последици, като съдебният
изпълнител дължи и указания по изправността на постъпилата по вече
перемираното дело молба, така че тя да стане процесуално годна да постави
началото на ново изпълнително дело. Отново и в това ТР е разяснено, че по
изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания, не е
текла погасителна давност до обявяване на ТР № 2/26.06.15г. по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК на ВКС. Давността за тези вземания e започнала да тече от
26.06.2015 г., тъй като до посочената дата е обвързващо тълкуването за спряла
да тече давност на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД, но само когато са
налице двете кумулативно посочени в ΠΠBC № 3/18.11.1980г. предпоставки:
да е направено пред държавен орган надлежно волеизявление за
принудително осъществяване на вземане и изпълнителното производство да е
висящо. Когато преди датата 26 юни 2015г. е отпаднало второто от посочените
две условия, преустановява се и ефектът на чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД, което при
действието на ΠΠBC № 3/18.11.1980г. указва началото на новия давностен
срок. В тези случаи нова давност започва да тече от деня на прекратяването на
изпълнителното дело, до този момент се прилага чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД,
което тълкуване отпада едва с обявяване на ТР, с което постановлението е
обявено за загубило сила. При действието на постановлението на ППВС,
искането на взискателя за извършване на изпълнителни действия поставя
началото на изпълнителния процес и прекъсва давността, когато изпълнително
дело е образувано. При изпълнителни дела, вече прекратени към датата 26
юни 2015г., срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД следва да се брои от
момента на прекратяването им, а не от момента на последното по време
предприето в хода на делото изпълнително действие според нововъзприетото
тълкуване, тъй като хипотезата за фактите, означени в тълкуванията, се
съобразява според значението им в съответния тълкувателен акт.
На следващо място, САС съобрази и постановката на т. 3 от ТР №
9
7/31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014г., ОСГТК на ВКС, според която
решенията на окръжния съд по жалби срещу действия и откази на съдебния
изпълнител пораждат правни последици, които не покриват по съдържание
трите основни съставки на силата на пресъдено нещо, поради което и те не
подлежат на отмяна в производство по отмяна на влязло в сила решение. В ТР
е разяснено,че производството по чл. 435 и сл. ГПК е двустранно, спорно,
правораздавателно по характера си /в този смисъл са разрешенията, приети с
ТР № 3 от 12.07.2005 г. по т. дело № 3/2005г. на ОСГКТК на ВКС/, чийто
предмет е валидността на извършеното от изпълнителния орган действие или
исканото от жалбоподателя негово задължение. Правомощията на окръжния
съд са контролно - отменителни и с реализирането им се упражнява контрол за
законосъобразност на действието или отказа на изпълнителния орган. Спорът
по законосъобразността на действията или отказите на изпълнителния орган
по естеството си е различен от спора за наличието на изпълняемо право.
Същото решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, дори когато има за
предмет материалноправни въпроси, които са преюдициални за жалбата. В
този случай предмет на спора са действията на съдебния изпълнител, но не и
претендираното материално право. Решението по чл. 437 ГПК не се ползва
със сила на пресъдено нещо относно изпълняемото право. С разглеждането на
споровете по чл. 435 ГПК - дали съществува правото да се иска унищожаване
на действието, проведено от изпълнителния орган или съответно, дали
съществува в тежест на съдебния изпълнител задължение да извърши
исканото действие, - се разрешава процесуалният въпрос за валидността на
процесуалните действия на съдебния изпълнител. Приетото от съда
разрешение се отнася единствено до обжалваното конкретно действие или
отказ на съдебния изпълнител и не се зачита като правоустановяващо
действие по други спорове, а съдът подлага на самостоятелна преценка
законосъобразността на действията или бездействията на изпълнителния
орган, като не е обвързан от съдържанието на съдебното решение по чл. 437
ГПК. Решението на окръжния съд не е в състояние да формира сила на
пресъдено нещо по законосъобразността на процесуалната дейност на
изпълнителния орган, която да бъде съобразена в спорове, в които се третира
същияг процесуален въпрос.
Приложени към разглеждания случай посочените легални постановки
и тези на цитираните ТР водят до следните правни изводи:
10
За да се произнесе по основния спорен въпрос изтекла ли е
погасителната давност за вземането, предмет на изпълнение, въззивният съд
също изхожда от хронологията на извършването на изпълнителни действия,
но през посочените по-горе принципни постановки. В тази връзка САС отчита,
че за периода 14.02.2006г. - 30.05.2018г. изпълнението по отношение на
ипотекирания имот е било спряно по молба на самия ищец Д.. Спирането на
изпълнението означава, че е налице пречка за предприемане на изпълнителни
действия спрямо този конкретен обект на изпълнение, а възобновяването
възстановява възможността да се извършват изпълнителни действия.
Спирането на изпълнението макар и по отношение на конкретен обект на
изпълнение не може да доведе до правни последици, идентични с бездействие
на взискателя/те да предприеме изпълнителни действия и да доведе като
резултат до погасяване на изпълняемото право, съответно на ипотечното
право. При възобновяване на изпълнителното производство, когато
основанието за спиране отпадне, както се посочи изпълнителните действия за
осъществяване на правото, предмет на принудително изпълнение, могат да
продължат и това право няма да е погасено поради непредприемане на
действия за принудително изпълнение, чието извършване е било недопустимо
за периода на спиране на изпълнението. Налице е обвързаност между искането
на взискателя за предприемане на изпълнителни действия, и извършването на
същите, единствено от съдебен изпълнител. Възприемането на противното
няма никаква легална основа, и би означавало спирането на изпълнението по
отношение на конкретен обект, от който взискателят може да се удовлетвори,
още повече, който е и предмет на ипотека /вж. чл. 173 ЗЗД/, при всички случаи
да се възложи в тежест на взискателя, неблагоприятна последица за неговата
правна сфера, - дори и в случай на отпадане на основанието за спиране, - ако
се приеме за вярна тезата, че в такава хипотеза би било основателно
правопогасяващо възражение за давност. В тази връзка несподелима е и тезата
/като съдът в настоящото производство не е обвързан от решението по чл. 437,
ал. 4 ГПК, нескрепено с правна последица СПН/, че при частично /по
отношение на конкретен обект/ спиране на изпълнението изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради
бездействие на взискателя в посочения срок, каквото той не осъществява, при
положение, че извършените изпълнителни действия не се заличават и при
възобновявяне на изпълнението е открита възможността за предприемане на
11
нови такива действия. Ефектът на прекъсната давност се запазва при
предприети принудителни действия, независимо резултатни или
безрезултатни откъм изпълнение за кредитора. Принципно, когато не се
осъществява изпълнение въз основа на предприето от съдебния изпълнител
действие, за да се постигне удовлетворение на взискателя, съответно да се
преодолеят последиците от последващо негово бездействие, санкционирани с
погасителната давност, се изисква активно поведение на кредитора да поиска
предприемане на ново действие за принудително изпълнение, а в случая
изпълнение върху ипотекирания имот не се осъществява само поради забрана
за това, наложена като обезпечителна мярка. В тази връзка следва да се има
предвид и, че погасителна давност не тече при активно поведение от страна на
кредитора, - ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия,
но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение.
Следователно, независимо дали след 14.02.2006г. взискателите са поискали
извършването на други изпълнителни действия спрямо друго имущество на
длъжника, изпълнението не може да бъде прекратено по силата на закона – чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК и при това положение давност не е текла не само до
26.06.2015г., а и до 30.05.2018г., без в предмета на производство да е поставян
на самостоятелно разглеждане въпросът защо отмяната на обезпечението е
извършена едва през 2017г., влязла в сила на посочената дата - 30.05.2018г.,
при положение, че спорът, по повод на който е поискано спирането на ОМ, е
приключил през 2011г. От 30.05.2018г. до 04.04.2019г. безспорно не е изтекъл
и едногодишен календарен срок, а изпълнението отново е спряно като ОМ в
настоящото производство, поради което и въззивният съд счете, че
правопогасяващото възражение за давност на длъжника Д. с начален момент
14.02.2006г. е неоснователно.
В обобщение, с оглед така развитите съображения въз основа на
приетите за установени от въззивния съд фактически и правни положения по
действията на принудително изпълнение, извършени по приложеното
изпълнително дело, към датата на подаване на исковата молба не е изтекла 5-
годишна погасителна давност за процесното оспорено като погасено по
давност вземане от договор за заем. Ето защо, предявените искове, с които се
иска признаване за установено, че вземането е погасено по давност и не
подлежи на принудително изпълнение, както и, че поради погасяване на дълга
не съществува и ипотечно право, са неоснователни, което означава, че като
12
резултат обжалваното съдебно решение е правилно и подлежи на
потвърждаване.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260084 от 31 януари 2024г. по гр. д. №
4659/2019г. на Софийски градски съд, ГО, 27 състав, с което са отхвърлени
предявените искове.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му, пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13