Р Е Ш Е Н И Е
№ 429
гр.Плевен, 09.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №1360 по описа за 2019 г. на Административен съд-Плевен и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Производството по делото е образувано по жалба от М.П.Б.
***, чрез адв.Ф.П. ***, против Решение №2153-14-64/20.11.2019г. на Директора на
ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена негова жалба вх.№1012-14-94/24.10.2019г.
и е потвърдено Разпореждане №2113-14-869#6/24.09.2019г. на Ръководител ПО като
правилно и законосъобразно.
В жалбата се счита, че оспореното решение е неправилно
и незаконосъобразно по отношение на това, че не е признат за втора категория
труд трудът положен през периода 07.09.1989г.-17.09.1990г. като животновъд в
помощно стопанство на „ПДНГ“ АД гр.София, както и трудът положен за периода
01.01.1981г.-01.03.1982г. като секционен майстор на машини с ефектни прежди в
Завод „Саня“ Плевен. Твърди се, че според удостоверение от 09.05.2019г.,
издадено от „ПДНГ“ АД София, трудът положен в помощно стопанство-свинеферма в
Геодезична база гр.Пордим е втора категория, като за него са внесени всички
осигурителни вноски за социални рискове. Счита се, че този труд попада в т.66
б.“и“ от ПКТП /отм./, тъй като се полага при едни и същи условия при
отглеждането на свинете, както в „селското стопанство“. На следващо място се твърди,
че за периода от 01.01.1981г. до 01.01.1989г. е работил като секционен майстор,
независимо, че в трудовата книжка е отразено, че е работил като шлосер до
01.03.1982г. Счита се, че записът в трудовата книжка не отговаря на
действителното положение, като оспорващият е работил през целият период на
длъжността „секционен майстор“, който труд е от втора категория, съгласно т.31
от ПКТП. В заключение се моли за отмяна на решението, както и отмяна на
потвърденото с него разпореждане.
Претендира се присъждане на разноски.
От ответника по делото-Директорът на ТП на НОИ-Плевен не
е депозиран писмен отговор по жалбата.
В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с
адв.Ф.П. ***, която с оглед събраните по делото доказателства счита жалбата за
основателна. Счита още, че стажът на Б. за спорния период е от втора категория
труд по т.66и и т.31 от ПКТП (отм.), като излага подробни доводи в тази насока.
Моли за отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане и прави искане
за присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът се представлява от
юрисконсулт Т. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна. Счита,
че правилно административният орган е тълкувал нормативната уредба и правилно е
извършил категоризирането на стажа на Б. за спорните периоди. Моли жалбата да
бъде отхвърлена и претендира присъждане на разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административен съд-Плевен, четвърти
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и
извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си
по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Решение №2153-14-64/20.11.2019г. на Директора на ТП на
НОИ-Плевен е получено от адв.И./колега на адв.Ф.П./ на 22.11.2019г. (л.10). Съгласно
разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя
на ТП на НОИ е 14-дневен от момента на получаване му. Жалбата е подадена на 02.12.2019г. по пощата, и е заведена при
административния орган с рег.№1012-14-94#5 от 03.12.2019г. Предвид изложеното,
съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието
на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен
акт в законоустановения срок за обжалване пред
компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заявление
вх.№2116-14-828/28.05.2019г. до Директора на ТП на НОИ-Плевен М.Б. е поискал
отпускане на наследствена пенсия от съпругата му Б.Д.Б. /починала/, като с
Разпореждане №2 от 07.06.2019г. му е отпусната наследствена пенсия за
инвалидност поради общо заболяване по чл.74 от КСО от Б.Б. /починала/ в размер
на 155,70лева, считано от 01.06.2019г. и в размер на 164,57лева, считано от
01.07.2019г.
Със Заявление
вх.№3 14-869/04.06.2019г. до Директора на ТП на НОИ-Плевен М.Б. е поискал отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б ал.2 от КСО и добавка
от починал съпруг по чл.84 от КСО, с приложени към него документи.
С Разпореждане
№2113-14-869#6/24.09.2019г. на Ръководител ПО на Б. е отказано отпускане на
лична пенсия за ОСВ и добавка по чл.84 от КСО с мотиви, че лицето отговаря на
изискването на чл.69б ал.2 от КСО за навършена възраст 58години и 04месеца, но
не отговаря на условието за осигурителен стаж от втора категория минимум
15години, както и че добавка по чл.84 от КСО не може да се получава заедно с
наследствена пенсия от същия наследодател, каквато му е отпусната с разпореждане №2 от
07.06.2019г. Разпореждането е получено на 11.10.2019г. и на 24.10.2019г. е
подадена жалба срещу него до Директора на
ТП на НОИ-Плевен.
С Решение №2153-14-64/20.11.2019г. Директорът на ТП на
НОИ-Плевен е отхвърлил жалбата на Б. и е потвърдил Разпореждане
№2113-14-869#6/24.09.2019г. на Ръководител ПО. След изясняване на
фактите, горестоящият административен орган е приел, че от приложените в
пенсионното досие документи не може да се направи извод, че стажът като
животновъд за периода 07.09.1989г.-17.09.1990г., общо в размер на 1година и
10дни, е от втора категория труд. В тази връзка е посочил, че този стаж е
зачетен от трета категория труд, а не от втора категория труд по т.66и от ПКТП,
тъй като селскостопанската дейност в
някои предприятия, която се осъществява от спомагателни стопанства, каквото е помощно
стопанство –свинеферма в Геофизична база гр.Пордим, и животновъдните комплекси
е по своята същност селскостопанско производство, а не селско стопанство,
поради което работещите в тази дейност не могат да ползват правата на т.66и от
отм.ПКТП. По отношение периодът 03.12.1980г.-01.03.1982г. административният
орган е посочил, че този стаж е зачетен за общ осигурителен стаж в размер на
01година 02месеца 28дни като шлосер в отдел ОМГ в завод „Саня“ с.Гиген,
съгласно вписване в трудова книжка и въз основа на писмо от 14.08.2019г. на ТП
на НОИ-Ловеч. Посочил е още, че при наличната информация длъжността шлосер не
може да бъде отнесена към втора категория труд и затова е отчетена за трета
категория. За неоснователно е приел възражението на Б., че за този период е
работил като секционен майстор и се е позовал на вписването в трудовата книжка,
като според последната само за периода 01.03.1982г.-07.09.1989г.е работил като
секционен майстор, който стаж е зачетен от втора категория по т.66и от ПКТП. Предвид
последното е приел, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на
лична пенсия за ОСВ по реда на чл.69б от КСО Б. има навършената възраст, но
няма осигурителен стаж от втора категория минимум 15 години, поради което
правилно е отказано отпускане на исканата пенсия.
Именно това решение е предмет на настоящето съдебно
производство.
По делото като свидетели са разпитани лицата Б.Д.Б., Ю.Ц.Г.
и Д.Х.К.. Св.Г. заявява, че е работила с оспорващия в цех Извивални в завод
„Саня“ през 1981-1982г., където тя е била извивачка, а Б. е бил секционен
майстор. Сочи, че шлосерите са били към друг цех и при необходимост са ги
извиквали. Заявява, че секционният майстор е поправял машините. Св.Б. Б.
заявява, че с оспорващия не са били в един и същи цех, тъй като М.Б. е работил
в извивалното, който е първичен цех за обработка на прежди. Твърди, че в този
цех оспорващият е работил като секционен майстор, където го е заварил при
постъпването са през м.ноември 1981г. Сочи, че всеки цех си има шлосерска
бригада, като шлосерите са правели ремонт на машините, а секционният майстор е
вид организатор на производството, поддържа и машините, които са на смяна. Св.К.
заявява, че оспорващият е бил секционен майстор в цех извивални. Сочи, че
работата на секционния майстор е да зарежда с прежда машините, вкарване на
суровината на работничките, като при повреда на машините сменя иглите, а
шлосерът прави ремонт на машините.
По делото е назначена и съдебно-икономическа
експертиза, чието заключение като неоспорено от страните съдът възприема за
компетентно, обективно и безпристрастно. Според вещото лице, от събраните
доказателства се налага извода, че стажът на Б. през периода 03.12.1980г.-01.03.1982г.
като шлосер не е от втора категория труд, тъй като не са представени
доказателства – длъжностна характеристика, че лицето е работило в подготвителен
или основен цех в завод „Саня“, за да се приеме, че е приложима т.31 от ПКТП
/отм./. За периодът 07.09.1989г.-17.09.1990г., когато Б. е работил като
животновъд в геофизична база Пордим, вещото лице е направило извод, че този
стаж се категоризира като трета категория труд, тъй като селскостопанската
дейност, която се осъществява от спомагателните стопанства и животновъдните
комплекси е по своята същност селскостопанско производство, а не селско
стопанство, поради което работещите в тази дейност не могат да ползват правата
на т.66и от ПКТП /отм./. Вещото лице
сочи, че придобитият трудов стаж от втора категория на лицето е 13години, 03месеца,
15дни, а от трета категория е 26години, 11месеца, 01дни. В открито съдебно
заседание вещото лице посочва, че не е взело предвид показанията на
свидетелите, тъй като проверените писмени документите сочат факти, различни от
дадените от свидетелите.
От фактическа страна се установява още, че според
писмо от 14.08.2019г. от Обединен осигурителен архив при ТП на НОИ-Ловеч за
периода 03.12.1980г.-01.03.1982г. М. Б. фигурира във ведомостите в „Отдел на
главния механик“ при „Саня“ като шлосер.
Така установената фактическа
обстановка мотивира следните правни изводи:
Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу
Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на
пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма
регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с
мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение
№2153-14-64/20.11.2019г. е издадено от Директора на ТП на НОИ-Плевен, т.е. от
компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО, а потвърденото с него разпореждане
също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.
Оспореното Решение е издадено в
предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити,
включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т.е. решението е
мотивирано, така както изисква чл.117, ал.3 от КСО. Същото е издадено в рамките
на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО.
По отношение съответствието с материалния закон и административнопроизводствените правила,
настоящият състав съобрази следното:
На основание § 9, ал. 1 от
ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж
при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. За този
период приложение намира Правилника за
категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП – отм.), а след тази
дата – Наредбата за
категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП).
За да откаже отпускане на пенсия за осигурителен стаж
и възраст по реда на чл.69б ал.2 от КСО административният орган е приел, че
лицето няма изискуемият осигурителен стаж от минимум 15години при втора
категория труд, като за периода 07.09.1989г.-17.09.1990г. извършваната дейност
като животновъд към помощно стопанство-свинеферма в геофизична база
гр.Пордим е труд от трета категория, тъй
като не отговаря на изискванията на т.66и от ПКТП /отм./, както и за периода 03.12.1980г.-01.03.1982г.
видно от документите лицето е работило като шлосер в „Саня“, която длъжност е
от трета категория труд, тъй като не може да бъде отнесена към втора категория
труд.
Преценката на фактите, относими към категоризирането
на труда на нормативно основание, е от правен характер и се извършва от съда.
Настоящият състав счита, че по делото не са събрани годни доказателства, от
които да се направи извод, че за спорните периоди трудът, положен от Б. е от
втора категория. Съдът съобразява, че съгласно разпоредбата на чл. 104 ал.
10 от КСО категорията труд не може да се доказва със свидетелски
показания. А в чл.40 ал.1 от
НПОС е посочено, че осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4,
т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ
по утвърден образец. Според третата
алинея на същия текст, документите по ал. 1, се издават въз основа
на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за
възлагане на труд. Първичният документ, в който се съдържат данните за
осигурителния стаж на лицето са изплащателните ведомости, а трудовите и
служебни книжки, и други документи по утвърден образец, включително УП-3, са
вторични документи, които отразяват вече направените записвания в изплащателните
ведомости.
Според документите по делото /трудова книжка и писмо
от Обединен осигурителен архив/ през периода 03.12.1980г.-01.03.1982г. Б. е работил на
длъжност шлосер в "Саня“, поради което не се кредитират свидетелските
показания в насока, че през това време лицето е работило като секционен майстор
при труд от втора категория, но това обстоятелство не било отразено в трудовата
му книжка. Съгласно т.31 от ПКТП /отм./, втора категория труд е трудът на работници
и секционни майстори включително в първичната преработка на суровините, в
подготвителните и основните цехове (участъци) при предене, тъкане и текстилно
облагородяване на тъкани във фирмите и предприятията на памукотекстилната,
вълнената и копринената промишленост, техническия текстил, производство на
тъкани и изделия от технически влакна, преработка на полиестерна коприна и
шевни конци. По делото липсват писмени доказателства /напр. длъжностна
характеристика, заповед за назначаване и др./, от които да се установи, че като
работник- шлосер Б. е работил в подготвителен или основен цех в „Саня“, за да
може този период да се отчете като труд от втора категория. Ето защо, правилно
периодът 01.01.1981г.-01.03.1982г. е зачетен от административния орган като
труд положен при трета категория.
По отношение
периодът 07.09.1989г.-17.09.1990г., когато Б. е работил като животновъд
към помощно стопанство-свинеферма в геофизична база гр.Пордим съдът намира, че правилно административният
орган е счел този труд от трета категория, въпреки отразеното в издадено
удостоверение обр.УП-3 от „ПДНГ“ АД. За да достигне до този извод съдът
съобрази заключението на вещото, което е изготвено след непосредствена проверка
на разплащателни ведомости и трудов договор, както и разпоредбата на т.66и от
ПКТП /отм./. Съгласно последната, от втора категория се счита трудът на работници
в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското
стопанство. От данните по делото вкл. заключението по назначената СИЕ се
установява, че за спорния период Б. е работил в Помощно стопанство обект
геофизична база Пордим като животновъд, където се осъществява селскостопанска
дейност, която по своята същност е селскостопанско производство. Т.е. не е
приложима хипотезата на т.66и от ПКТП /отм./, тъй като последната изисква
работещи в свиневъдството в селското стопанство. Според съдът не е приложима и
нормата на т.67 от ПКТП (отм.), доколкото не може да се приеме, че Б. е работил
в помощното стопанство в Пордим при същите вредни и тежки условия, каквито са в
селското стопанство, а на още по-голямо основание и защото т.67 се прилага само по отношение на труда по Раздел
първи и Раздел втори на Правилника, но не и към труда по Раздел четвърти, в
който попада разпоредбата на т.66и.
Воден от горното, съдът намира, че
оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него
разпореждане са правилни, постановени в съответствие на материалния закон и
събраните доказателства. Жалбата на Б. като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на делото и своевременно направеното
искане от страна процесуалния представител на ответника за присъждане на
разноски, съдът намира, че М.Б. следва да бъде осъден да заплати в полза на ТП
на НОИ-Плевен направените по делото разноски в размер на 280лева,
представляващи внесен депозит от 130лева за СИЕ и 150лева юрисконсултско
възнаграждение, съобразно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2
предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.П.Б. *** против Решение
№2153-14-64/20.11.2019г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена
негова жалба вх.№1012-14-94/24.10.2019г. и е потвърдено Разпореждане
№2113-14-869#6/24.09.2019г. на Ръководител ПО.
ОСЪЖДА М.П.Б. ***, ЕГН:**********, да заплати в полза
на ТП на НОИ-Плевен направените по делото разноски в размер на 280.00лева /двеста
и осемдесет лева/.
Решението може да се оспори с касационна жалба чрез
Административен съд Плевен пред Върховен административен съд в 14-дневен срок
от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните. СЪДИЯ:
/п/