Мотиви към присъда по НОХД № 419/2021г.по описа на Окръжен съд Пловдив
ОБВИНЕНИЕ И СТРАНИ
Окръжна прокуратура -
Пловдив е повдигнала обвинение срещу Ф.Й.Я. и същият е предаден на съд за
престъпление по чл. 115 вр. с чл. 18, ал.1 от НК за
това, че на15.05.2020 г. в с.Р., обл. П., е
направил опит умишлено да умъртви другиго - Т.А.В. ЕГН **********, като
деянието е останало недовършено поради независещи от волята на извършителя
причини.
В съдебно заседание
представителят на държавното обвинение поддържа обвинението със същата правна
квалификация на деянието, като посочва, че престъплението и неговото авторство
е доказано по несъмнен начин, като прави общ разбор на приобщените по делото
гласни доказателствени източници, оформени в две
основни групи свидетели, след това и на изготвените експертни заключения и
веществените доказателства по делото. Счита обясненията на подсъдимия и
показанията на неговите близки за позиция, целяща да го оневини. Предлага на
съда да признае подсъдимия за виновен, като му наложи наказание лишаване от
свобода при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК около 7 години лишаване от
свобода, при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Предлага същото да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален строг режим. По
отношение на предявения за съвместно разглеждане граждански иск, предлага на
съда да бъде уважен по справедливост.
В производството като
частен обвинител и граждански ищец е конституиран Т.А.В.. Същият се
представлява от повереника си – адв.
И.Ш.. Становището на повереника е също за доказаност на престъплението и авторството в лицето на
подсъдимия, като посочва кои от доказателствата и поради каква причина са
носители на достоверна според повереника и относима доказателствена
стойност. Пледира пред съда за налагане
на наказание лишаване от свобода в размер около минимума от 10 години, но за
разлика от представителя на държавното
обвинение не счита, че са налице основания за прилагане на чл.55 от НПК при
определяне на справедливото наказание. По отношение на гражданския иск моли
съда да го уважи в пълен размер като доказан по основание и размер, ведно със
законната лихва върху посочената сума, като се претендират и разноските,
направени от акцесорната страна в процеса.
Частният обвинител и
граждански ищец Т.А.В. след проведения му разпит като свидетел в първото от
съдебните заседания след разпоредителното такова, не се явява по делото,
редовно призован.
Защитникът на
подсъдимия Ф.Й.Я. – адв.С.Я., пледира към съда за
недоказаност на обвинението. Посочва, че събраните доказателства не установяват
фактическата обстановка, представена пред съда в обвинителния акт. Изброява
доказателствата, които опровергават твърдението на прокуратурата, като посочва,
че подсъдимият е бил провокиран от пострадалия. Изтъква ангажирани
доказателства в тази насока. Сочи, че
единственият мотив подсъдимият да търси
саморазправа с пострадалия било провокативното поведение на частния обвинител и
посегателството над семейството на подсъдимия с разпространението на т.нар.
„порно клип“ със снахата на подс.Ф.Я.. Отделно от
това счита за доказателствено установено, че при
инцидента подсъдимият не е искал да убие Т.В., а да му причини единствено телесна повреда, тъй като
установените прободно-порезни рани са били
повърхностни. На следващо място, според защитата подсъдимият е бил в състояние
на самоотбрана в следствие на агресивното отношение на В., който започнал първо
да бие жените и подсъдимият се намесил, за да потуши конфликта. Изтъкват се
съмнения в достоверността на показанията на свидетелите, близки на гражданския
ищец. По отношение на претендираните вреди от
пострадалия сочи на първо място тяхната неоснователност, и на второ -тяхната
прекомерност като искова претенция. Желае от съда да постанови оправдателна присъда или да
преквалифицира деянието по чл.129 от НК, както и да бъде отхвърлен предявеният
граждански иск или уважен в минимален размер с оглед действително причинените
на пострадалия вреди от телесно увреждане и оздравителния процес от същото.
Подсъдимият Ф.Й.Я.
дава обяснения в съдебно заседание и не отрича използването на ножа си срещу
Т.В., но не се признава за виновен. Поддържа становището на защитника си, като
желае да бъде оправдан от съда.
Настоящият съд, като
съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:
ДЕЯНИЕ
Подсъдимият
Ф.Й.Я. е роден на *** ***, български гражданин, със
завършено основно образование, неработещ, женен, неосъждан, ЕГН
**********.
Ф.Я. живее със семейството си в с. Р., обл. П. и
има няколко деца, сред които и сина му А.Ф.Я.,
свидетел по делото. Свидетелят А.Я.
живее на семейни начала със свидетелката А.М..
В началото на 2019 г. свид. А.М. поддържала интимни отношения с пострадалия Т.В.. Последният също живее със
семейството си в с. Р., обл. П. и двете семейства се
познавали добре и до лятото на 2019 г. същите поддържали нормални отношения.
В началото на м. август 2019 г. в с. Р. била разпространена информация за интимната връзка между свид.
Т.В. и свид.
А.М., вкл.в
интернет-пространството и така те станали достояние на голяма част от жителите
на с. Р.. Преди това постр.В. изпратил на свид.З.И.Я.,
съпруга на брата на подсъдимия, видеоклип съдържащ кадри, на които прави секс
със свид.А.М..
Във връзка с тези събития отношенията между Т.В. и семейството му и подс. Ф.Я. и семейството му се влошили, като
в рамките на няколко месеца от месец август 2019 г. до пролетта на 2020 г.
между представители на двете семейства редовно възниквали дрязги и скандали,
често придружавани със закани от всяка от страните към другата.
В средата на месец август 2019 г. подс. Ф.Я.
посетил свид. Т.В. на работното му място – фабрика
„***“ в с. Р., като при проведения разговор му се заканил, че ще го убие. Все в
тази връзка подсъдимият за периода от средата на месец август 2019 г. до месец
май 2020 г., многократно отправял закани с убийство по адрес на Т.В., като в
преобладаващия брой от случаите тези закани отправял пред близки на пострадалия.
Подс.Я. отправял подобни закани с адресат и пред
жената, с която последният живеел на семейни начала – свид.Р.Д..
От месец август 2019 г. до инцидента, многократно, при всяка среща обвиняемият
Я. ѝ казвал, че ще убие мъжа ѝ, като щял да го намушка в гръб с
нож. Подобни закани обвиняемият отправял и пред други близки на свид. В. – майката на съпругата му – свид.
З.Д., която наричали К., свидетелите
съпрузи А.М. и А.В., последната сестра на Т.В.. Четири-пет месеца преди
инцидента в присъствието на свид.Р.М., подсъдимият се
заканил на К. –тъщата на пострадалия, че нейният зет ще умре от неговите ръце.
Възниквали и множество скандали между двете фамилии с упреци към свид.А.М. как е могла така да постъпи със семейството си.
На
15.05.2020 г. около обяд свид. Р.Д. отишла в дома на
сестра си С.М.,***. Вечерта щяло да има семейно тържество - годеж. На място
били свид. С.М., майка им свид.
З.Д. - К., другата ѝ дъщеря и сестра на С. и Р. – свид.Н.Д.,
свид. Н.С., свид.Р.М. и свид. И.М., съпруг на С.М.. Последният не бил при жените, а
се занимавал с печене на месото на скарата встрани на двора.
По същото време свид. Т.В. се намирал в
горепосочената фабрика „***“ в с. Р., като около 11:30 часа се отправил със свид. И.Т., работник във фабриката, към фризьорско ателие в
с. Р., стопанисвано от Т., който бил и фризьор. Двамата свидетели се
придвижвали с автомобил – джип марка КИА, управляван от свид.Т..
Междувременно близки на подс. Я. – свид.М.Я. /негова дъщеря/ и свид.
А.Я. /негов син и съпруг на свид.А.М./ се придвижвали
с лек автомобил към аптеката в с. Р.. По пътя двете превозни средства, се
разминали, като свид. А.Я. останал с впечатление, че свид. Т.В. му показва жест с ръце, като закана, че ще бъде
пребит. Малко след тази случка свидетелите Я. и
Я. се прибрали в дома на баща си, където споделили за този инцидент.
Тогава представители на фамилията на подсъдимия решили да потърсят сметка от
близките на Т.В. за поведението на последния.
Така, към дома на сестрата на неговата съпруга Р. – свид.
С.М.,***, около 12,00 часа, се отправили въоръжени с метални тръби и дървени
колове свидетелите М.Я. /дъщеря на подсъдимия/, свид.
Ж.К.Я. /негова съпруга/, Ж.А.Я. /внучка на подсъдимия/, свид.
Й.Я. /син на подсъдимия/, Ф.Я. /внук на
подсъдимия/ и неговата жена свид. С.Й.. След тях
вървял и подсъдимият. Когато пристигнали на место, придружаващите подсъдимия
жени започнали да се разправят със свид.З.Д. – К. и
жените около нея, и предимно с Р..
Подсъдимият Я. носел в себе си сгъваем нож с черна дръжка, с дължина на
острието 8 см, с остър връх, който бил негов собствен и който ползвал
ежедневно, тъй като страдал от заболявания, заради които трябвало да бели
плодовете, които консумирал. По време на скандала подс.Я.
се провикнал към свид. З.Д.: „К., мълчи, че всичките
ще ви трепя“. Скандалът в двора на къщата продължавал няколко минути, като в
един момент на улицата се появил автомобилът на свид.Т.,
с който свид.Т.В. и И.Т. се придвижвали от
фризьорското ателие на последния към фабрика „***“. Пострадалия В. възприел
гюрултията от дома на С.М. - сестрата на
жена си и решил да провери какво се случва.
Така, от автомобила слезли И.Т. и Т.В.. В този момент на същото място
се намирала и свид.А.М., която била въоръжена с
метална тръба. В. се приближил до нея и
попитал какво се случва, като в този момент свидетелката се нахвърлила срещу
него с тръбата , при което той се предпазил с ръце. Към двамата се приближила свид. Ж.Я. – съпруга на подсъдимия, и се намесила в
скандала. Последната хвърлила неустановено в хода на разследването прахообразно
вещество към очите на В.. Докато Т.В.
си търкал очите, и получил удари по тялото си от присъстващите лица, към него
се приближил подс.Я., който държал в лявата си ръка
гореописания нож с дължина на острието 8 см. и черна дръжка. Подс. Ф.Я. решил да убие Т.В..
Той застанал в непосредствена близост до В. и му нанесъл два удара с
острието на ножа в лявата част на тялото в областта на гръдния кош,
причинявайки две прободно-порезни рани отляво по мишничните линии една под друга.
Единият удар, нанесен от подс.Я. с описания
нож, попаднал на ниво IV – V междуребрие по средната мишнична
линия, като причинил прободно – порезно нараняване на
В. с дължина около 2-3 см.
Вторият удар, който подсъдимият
нанесъл с ножа на пострадалия В., попаднал в VI-то междуребрие, на
ниво около 1 см. над гръдната пъпка и на около 12 см. назад към гърба,
причинявайки прободно-порезно нараняване с входно
отвърстие около 3-4 см. на ниво предна мишнична
линия, което проникнало в гръдната кухина. При това се получило разхерметизиране на гръдната кухина на пострадалия В. с
навлизане на въздух и излив на кръв в нея, довело до
състояние на левостранен хемопневмоторакс.
Свидетелят В. се опитал да се предпази, като свил ръцете си, но в този
момент подс. Я. му нанесъл трети удар с ножа,
причинявайки му една прободно-порезна рана с дължина
около 3 см. по задната повърхност на лявата мишница.
В следващия момент към свид. В. се насочили
внукът на подсъдимия – свид. Ф.Я. и сина на
подсъдимия – свид. Й.Я., които нанесли удари по свид.
В. с метална тръба и дърво, които удари попаднали в областта на главата, тялото
и крайниците на пострадалия, причинявайки му различни травматични увреждания,
включително кръвонасядания, счупвания на 7-мо – 8-мо
леви ребра, охлузвания.
В боя се включили и близките на В., като между представители на двете
фамилии започнали да се разменят обиди, ругатни, закани и удари. Върху
свидетеля В. се нахвърлили и А.М., двете Ж.съпруга и внучка, които минали зад
гърба на В. и започнали да го дърпат и скубят, при което му скъсали дрехата –
червен потник с надпис „Lider“. Постр.В. бил
съборен на земята и паднал по гръб.
Тогава подс.Ф.Я. се надвесил над него и с
ножа, който държал в лявата си ръка, и му нанесъл удар в областта на гърдите
отпред в дясната гръдна половина. Ударът попаднал на около 5 см. над дясната
гръдна пъпка /мамила/, като причинил прободно –
порезно нараняване с дължина около 3 см.
Пострадалият В. започнал обилно да кърви от нанесените му от подсъдимия
4 прободно-порезни наранявания, три от които в
областта на гръдния кош и едно на лявата мишница на ръката.
След четвъртия удар с ножа, подс.Я. застанал
на колене до падналия на земята В. и замахнал да му
нанесе пети удар, отново с ножа. В този момент се намесил свидетелят И.М.,
който дръпнал подсъдимия от пострадалия и така му попречил да нанесе нов удар с
ножа към пострадалия. Подсъдимият Я. паднал на земята, като М. настъпил с крак лявата му ръка, от която
издърпал ножа и го подал на свид. З.Д., която от своя
страна го дала на дъщеря си свид. Н.С.. Последната
пренесла ножа до двора на къщата на свидетелите М., където го оставила върху
седалката на люлка в двора.
В следващия момент подсъдимият станал и се отдалечил от мястото на
инцидента, последван от всички свои близки. Свидетелите И.М. и И.Т. започнали
да оказват помощ на пострадалия В., чиито рани кървели. Те го качили в
автомобила на свид.Т., който закарал В. ***. По пътя постр.Т.В. съобщил
за инцидента на тел. 112 от собствения си мобилен телефон с абонатен №*** в
**,24 часа. На тел.112 подал сигнал за
случая и свид.В.И..
Били информирани органите на
полицията, които пристигнали на място и по случая започнало разследване. Бил
извършен оглед на местопроизшествието, при което бил иззет и гореописаният нож,
с който подс.Я. нанесъл 4 удара на пострадалия В.,
причинявайки му 4-те прободно-порезни наранявания.
Били иззети джапанка 43 номер и част от червена тениска с надпис „Lider“.
След
отвеждането на В. в здравно заведение – УМБАЛ „Пловдив“ АД гр.Пловдив,
Отделение I-ва хирургия по отношение на него била осъществена
животоспасяваща оперативна интервенция с
ревизия на прободно - порезните наранявания.
Била херметизирана разхерметизираната от проникващото
нараняване гръдна кухина на пострадалия. Леталният изход бил предотвратен
поради своевременната и компетентна лекарска намеса и проведено спрямо
пострадалия лечение в болничното заведение.
Т.В. бил
изписан от здравното заведение на 18.05.2020 г., но на 20.05.2020 г. отново
постъпил за лечение в УМБАЛ „Пловдив“ АД гр.Пловдив, Отделение I-ва
хирургия поради настъпили следоперативни усложнения, а именно животозастрашаваща инфекция на меките и костни тъкани в
областта на оперативно третираното прободно-порезно
нараняване в областта на дясната част на гърдите. В. бил подложен на втора
оперативна интервенция с оглед развилото се инфекциозно усложнение - некротичен фасциит с налични
гнойни колекции, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота
му. Пострадалият бил изписан от болницата на 26.05.2020 г. след проведеното
лечение.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
И АНАЛИЗ
За
да постанови присъдата си, съдът прие за безсъмнено установена именно описаната
по-горе фактическа обстановка.
Същата
според съда се установява от кредитираните и анализирани по-долу гласни доказателствени източници от показанията на свидетелите, дадени
на съдебното дирене и приобщени по реда на
чл. 281, ал.5 вр. с ал.1, т.1 и т.2 от НПК,
всички със съгласието на страните, в съответните им части, частично от
обясненията на подсъдимия, от писмените доказателства, от веществените
доказателства, от извършените процесуално-следствени действия - оглед на
местопроизшествие и изготвените към него скица и фотоалбум, от експертните заключения по назначените
експертизи.
Доказателствените
източници ще бъдат разгледани поотделно и съвкупно, но хронологично според това
кои от тях кои факти установяват.
Няма
спор относно датата и мястото, при които подсъдимият е причинил нараняванията
по пострадалия – те се установяват по несъмнен начин от писмените доказателства
- писмото от РЦ 112 - Кърджали по отношение времето на подаване на сигналите,
извършеният оглед на местопроизшествие същия ден, както и от свидетелските
показания на пострадалия, членовете на неговото семейство; самият подсъдим в
обясненията си посочва идентични данни за времето на разследваното събитие, както
и неговите близки. На същата дата Т.В. е бил приет в болничното заведение.
Несъмнено
се установяват и предхождащите инкриминираното деяние факти, при които
отношенията между двете семейства – на подсъдимия Я. и на пострадалия В. се
влошили. Установява се, че пострадалият имал интимна връзка със снахата на
подсъдимия – А.М., съпруга на сина му А.Я. в период от около една година, като
през лятото на 2019г. вече връзката им станала достояние на фамилията на
подсъдимия.
Установява
се и че пострадалият В. записал в два клипа интимните сцени помежду им, а после
се „похвалил“ на свид.З.Я. – съпруга на брата на
подсъдимия. Няма значение поради какви обстоятелства това е сторено. Свид.В. твърди, че за това е бил предизвикан от свид.ЗЛ.Я.. Последната твърди, че В. сам предприел
общуването помежду им, защото искал да се свърже с любовницата си, която от
известно време го отбягвала. За съда
обаче е несъмнен фактът, че изваждането на така интимният запис от живота на
двамата прелюбодеятели е сторено именно от Т.В.,
който освен, че го е създал, го е направил и достояние на публиката. Защото и
от неговите показания и от тези на З.Я. е видно, че като резултат именно той е
изпратил въпросните филмирани интимни сцени. Кредитираните от съда показания в
тази насока на свид.З.Я., допусната от съда до разпит
в съдебно заседание с оглед проверка на показанията на свид.Т.В.
за тези факти, се потвърждават и от показанията на свид.Ж.Я.,
внучка на подсъдимия, която разбрала от З.Я., че Т. й се похвалил за интимните
си отношения с А.М., предоставяйки и „порно“ клипа. В същия смисъл са и
показанията за обсъжданите обстоятелства на свид.М.Х.
(Я.),
дъщеря на подсъдимия. Напускайки по този начин личното пространство на
участващите в него, несъмнено същият вече е бил разпространен. И в тази връзка
несъстоятелно е домогването на В. да омаловажи постъпката си твърдението, че е
бил предизвикан да стори това, защото свидетелката З.Я. твърдяла че „не бил мъж
и стрелял с халосни патрони“, при все че същият е семеен такъв с деца и
доказването на този факт едва ли е най-удачното да се оповести със странични
любовни занимания и то с жена, част от семейството на Я.. Така че за съда
узнаването на любовната афера на В. и М. от близките на съпруга на последната
несъмнено е дело именно на създателя на клиповете,
доколкото са налице и данни, че те са два по показанията и на самата М.. В този
ред на мисли напълно основателни са възраженията на защитата.
На
следващо място, в хода на производството се установи, че от м.август 2019г.
настъпил разрив в отношенията между Я. и семейството на В., като стартирали
заканителни прояви на подсъдимия срещу последните. В тази насока са показанията
на почти всички свидетели по делото, както от страна на пострадалия, така и от
страна на подсъдимия, като логично всяка от двете страни придава по-голяма
тежест на заканите на другата страна. Установява се, че пострадалият, след като
разпространил клиповете, като така уязвил честта на подсъдимия и семейството
му, продължил да ги дразни, като демонстрирал физическото си превъзходство, а и
не предприемал никакви действия, за да потуши ескалиращото напрежение, нито да
потърси диалог между двете фамилии или да поднесе своите извинения, при все, че
е било видно и за всички, че подсъдимият усилено започнал да се заканва срещу
личността на В. за физическа саморазправа и унищожение. Ескалиращата конфликтна
ситуация се подклаждала и от дрязгите и между жените и останалите членове на
двете семейства. В тази насока са показанията на свид.Р.М.,
Р.Д., З.Д., З.Я., А.М., обясненията на подсъдимия. Относно заканителното
поведение на подсъдимия Я., че В. ще умре от неговата ръка са налице
показанията на свид.А.В., съпругът й - свид.А.М., на самия Т.В.. Изводът на съда за обсъжданото
напрежение се извежда и от обясненията на подсъдимия и неговите близки, защото
са съответни за тези факти на показанията на останалите горепосочени свидетели,
като се отчита и стремежът им да пресъздадат подсъдимия като жертва. Следва да
се посочи, че подсъдимият разказва същата случка като свидетелите В. и М.,
както и случката при скарването на жените в дома им, която пред съда бе
пресъздадена и от свид.М.. Така че за настоящия съд е
без съмнение възникването на отправната точка за последващите
инкриминирани събития - разпространението от В. на двата клипа, които направил
и позволил те да станат достояние на семейството на подсъдимия, при все че е
наясно, че това е събитие което дълбоко ще засегне семейната чест на
семейството на любовницата му. На следващо място се установи и развилото се във
времето напрежение помежду им, включително изводимо и от показанията на свид.А.Я. и съпругата му А.М., които са били най-пряко
засегнати от действията на В., който продължавал да се държи с тях арогантно,
вкл. и до деня на инкриминираното събитие.
Така,
на инкриминираната дата, при разминаването на двата автомобила – този с
дъщерята и сина на подсъдимия (със
свидетелите М.Х. /Я./ и А.Я.) и този
със свидетелите И.Т. и Т.В., последният отправил знаци и жестове към А.Я. със
заплашителна насоченост. За да стигне до този извод по фактите, съдът изхожда
освен от доказаните по-горе вече обтегнати към процесния
момент отношения между Я. и В.,
така и от изложеното в тази насока от свид. А.Я. и от
неговата сестра М.Х. /Я./. Показанията им за тези факти се приемат с доверие.
На първо място се касае за субективно възприятие, при което и двамата са
приели, че жестовете на Т.В. са със
заканителна насоченост – показване на юмруци и скърцане със зъби. Установи се,
че реплики не са били изричани, но жестовете са били достатъчно ясно
манифестирани, за да бъдат недвусмислено приети като заплашителни от техните
адресати. Липсата на изричане на думи е в две насоки - няма каквото и да е
словесно излияние от страна на В. при
разминаването на двата автомобила, нито в насоката споделена от В. /че
единствено посочил на свид.Т. мъжът на любовницата
си, който пишел от фалшиви профили в социалната мрежа Фейсбук/,
нито в насоката, споделена от свидетелите брат и сестра Я. /изричане на глас на
конкретни закани/.
На
първо място, свид.И.Т. изобщо не е възприел по това
време В. да му е казвал каквото и
да е по отношение на свид.А.Я., като изложеното в
тази насока от свид.Т.В. се приема от съда за
недостоверно. Същият не е обяснявал на Т. с кого се разминават, защото
последният, който именно е бил адресат на това изявление, изобщо не е чул
такова, а те са били само двамата в автомобила. Прочее свидетелят не помни
изобщо те да са се разминали с колата на свид.А.Я., и
твърди, че при разминаване с други автомобили Т. с никой не се е карал /л.97
съд.пр./.
Освен
това, съдът кредитира прочетените на основание чл.281 ал.5 вр
ал.1 т.1 от НПК показания на свид.А.Я. за тези факти,
защото те са депозирани в период близък до разследваното събитие и там той не
твърди да са били изричани на глас закани „ …Така, като се разминахме с колите
си, Т. показа юмруците си и зъбите си към мен и искаше да ми каже,
че ще ме бие.“ /л.62 средна част том 1 дос.пр./. По
същия начин се ползва и заявеното от свид.М.Х. /Я./
пред съда, че е имало само заканителни жестове, но не и реплики. Прочетените
показания на същото основание на свид.М.Х. /Я./ на
досъдебното производство не се ползват, защото и след прочитането им, тя
потвърди, че при разминаването на автомобилите по мимиките и жестовете на В. е
разбрала, че той се заканва на брат й, като казва, че той си е отварял устата
/говори/, но думи не е чула, което не е равнозначно на изговарянето им на глас,
защото такива не са били чути и от свид.Т..
Изявлението в този смисъл на свид.Х. се подкрепя и от
свид.Й.Я., неин брат, който не е бил тогава с тях, но
от нея и от брат си А.Я. научил веднага, след като последните двама се прибрали
от аптеката и разказали, че е имало закани с юмруци и стискане на зъби, т.е.
невербални такива. Факта за демонстрирани жестове
със заканителна насоченост се извежда производно и от споделеното пред съда от свид.А.М., освен от Й.Я.. В тази й част показанията й
служат за проверка на приобщените такива на свидетелите А.Я. и М.Х.. Свид. М. заяви пред съда, че именно от А.Я. е разбрала, че
В. му се е заканвал с юмруци.
Всъщност
именно това разминаване и възприетото от свид.Я.
поведение на В. е отприщило последващите действия на подс.Я. и
неговата фамИ.да отидат да се разправят с близките на
В., тъй като знаели къде са те – на годеж на дъщерята на свид.С. М., сестра на Р., жената на В..
Както
се посочи по-горе от всички свидетели, разпитани по делото, присъствали на
инцидента няма спор, че той се е състоял. Противоречията идват относно неговото
събитийно съдържание, тъй като членовете на двата противопоставени рода
придават различна наситеност, а и насоченост в действията на всеки един от
участниците и основно – на подсъдимия от една страна, и от друга - на
пострадалия. Така в общ план близките на подсъдимия твърдят че или не са видели
той да пробожда с нож пострадалия или че се е защитавал именно срещу агресията
на В.. На свой ред, присъстващите на инцидента свидетели, близки на В., които
се били събрали на годеж в дома на сестрата на съпругата му, описват
ожесточението на подсъдимия, който го ръгал неколкократно
с ножа и кръвта на В. текла като „шадраван“ или както „мъж пикае“.
Конкретно,
ползва се от съда с доверие съобщеното в хода на съдебното дирене от свид.В.И., който е лично е възприел, че по време на
инцидента е имало много хора, които се биели на улицата, чували се удари,
тупаници. Свидетелят посочва лицата, които е успял да различи и това са били подс.Я., внукът му Ф., внучката Ж., постр.В..
той бил пред дома си на същата улица на №**, а действията са се развивали през
2-3 къщи – на ул.П.Б.№ **. Същият позвънил и на тел.112 за да съобщи за случая.
Този свидетел не е близък на никого от двете семейства, бил е страничен
наблюдател и се дистанцира от техните отношения.
За
гюрюлтията и разправията дава сведения и свид.Б.Д., но
същият заявява пред съда, че нищо не бил видял. И това е логично, тъй като по
същото време той е работел на покрива на къща в съседство. Неговите показания,
в частта им относно извършения оглед на местопроизшествие при пристигането на
полицейските органи се ползват от съда, прочетен в тази част на основание
чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.1 от НПК поради констатирани
противоречия със съгласието на всички страни в процеса, относно
обстоятелствата, за които е разказвал какво е възприел като поемно
лице. Свидетелят потвърди изреченото от него на досъдебното производство пред
разследващия полицай (лист
77 от том 1-ви на ДП). Тези
факти се възпроизвеждат и от отразеното в протокола за оглед на
местопроизшествие, скица и фотоалбум към него,
изготвени по правилата на НПК, предявени и на свидетеля в съдебното
заседание, на който протокол той се е разписал.
Свидетелят Б.Д. е бил в къщата, в която се намирал за да
правят ремонт, заедно със свид. Й.К.. Наоколо
била и свид.С.К.Й., негова дъщеря, която живее с
внука на подсъдимия Ф.. Свид. К. твърди, че е видял
част от боя, в която Т.В. бил върху подсъдимия Ф.Я., на когото викали „М.“ и го
налагал с юмруци. Самият Й.К. се намесил, като дръпнал В. от подсъдимия. Нищо
друго този свидетел не бил видял. Съдът, счита, че неговите показания,
депозирани в хода на съдебното следствие, са необективни и недостоверни. Те не
са обективни, защото е установена близка връзка между неговото дете С. и внукът
на подсъдимия, които живеят на семейни начала и това се подсилва от приетата от
съда тяхна недостоверност, защото независимо от установена връзка с участник в
конфликта, показанията на даден очевидец могат да се ценят като съответни на
други доказателствени източници. Но това не е така по
отношение на този свидетел. Показанията му са недостоверни, защото са вътрешно
противоречиви и са в разрез с останалите свидетелски показания относно края на
инцидента и как същият е приключил – с действията на свид.И.М.
и то спрямо подс.Я., а не спрямо постр.В.,
които ще бъдат обсъдени по-долу. Становището на съда за изкривяването на
истината в показанията на свид.К. се извежда и от заявеното от него, че
тениската на В. не била скъсана и на него нищо му нямало. Видно е от посочения
по-горе протокол за оглед на местопроизшествие, че е било открито червено парче
плат на улицата пред ул.“П.Б.“ №**. То е иззето като веществено доказателство
по делото и се посочи от свид.Т. като част от
тениска, принадлежаща на свид.В., с която последният бил по време на инцидента,
както и множество от свидетелите разказват как тениската на В. е била скъсана
по време на инцидента. Впоследствие по време на разпита в съдебно заседание свид.К. уточни, че видял петно кръв в лявата част на
тениската на В.. Поради казаното от него по друг начин /т.е. противоречиво/ в
хода на разследването на основание чл. 281, ал. 5, т. 1 от НПК със съгласието
на страните бяха приобщени показанията му, дадени в хода на досъдебното
производство, пред орган на досъдебното производство, в разпита му на
11.09.2020 г., на лист 72-гръб, том 1-ви от досъдебното производство,
последните изречения от разпита му, относно обстоятелството за състоянието на
тениската на Т.В. и колко рани е имало, къде и текло ли е кръв. Предходните
показания в тази част на свидетеля са в следния смисъл: „Видях, че тениската
на Т. е скъсана и той имаше две рани на лявата и на дясната гърда и от раните
течеше много кръв“. След прочитането им, свидетелят Й.С.К. потвърди
казаното от него пред настоящия съд, че тениската не била скъсана и имало едно
петно кръв в лявата част. Същевременно при предявяване на вещественото
доказателство по делото –част от червената тениска на пострадалия, свидетелят
пък потвърди, че Т.В. бил с нея на инцидента, но всъщност тениската била
бяла, за да е видял петното кръв… Като извод от изявленията на този
свидетел, тяхната алогичност и вътрешна драстична
противоречивост пред съда, е налице основателно съмнение за достоверността им и
поради това съдът цени заявеното за тези факти от този свидетел единствено на
досъдебното производство, което е съответно и на огледния
протокол и на вещественото доказателство по делото, а и показанията на
останалите свидетели, които са видели на скъсването на тениската на подср.Т.В..
Свид.Ж.Я., внучка на подсъдимия,
също присъствала на разправията. Тя говори пред съда как тя, С.К.Й., М.Я. -
дъщерята на подсъдимия, се отправили към дома на С., за да говорят с К., а след
това дошли и Й.Я. – син на подсъдимия, внукът Ф. и самият подсъдим. Изложеното
е и в съответствие с обясненията на подсъдимия за обстоятелствата по
отправянето им към къщата на С. и И.. Ж.Я., както и свидетелите С.Й., синовете
на подсъдимия, последния, внукът му и свид.АТ.М.
твърдят, че пострадалият Т.В., след като слезнал от
автомобила започнал да бие жените, а преди това не е имало агресивна ситуация.
Съдът приема това им изявление за защитна позиция, дължаща се на роднинската им
връзка. Недостоверността в показанията на свид.Ж.Я. в
тази насока съдът отдава и на абсурдното откъм житейска и правна логика
обстоятелство, твърдяно от тази свидетелка, че
Т.В. се бил наръгал сам с ножа, при боричкането му с подсъдимия,
защото излиза, че така той е следвало да се е наръгал 4 пъти. Същевременно
изначално тя отрича да е имало нападение от дядо й към В. с нож. За съда е
ясно, че свидетелката се домогва да помогне на подсъдимия, с когото е роднина
по права линия. Прочее обоснован в тази насока е доводът на прокурора, че
свидетелите, близки до предадения на съд Ф.Й.Я. или нямат спомени за главния
факт на доказване – нанесените удари с нож в тялото на пострадалия, или съвсем
пестеливо твърдят защитни действия, като са значително обстоятелствени относно
всички останали съпътстващи деянието обстоятелства.
В същия
смисъл са и показанията на свид.Ф.Я., внук на
подсъдимия и живущ на семейни начала със свид.С.Й.,
както и син на свидетелите А.М. и А.Я.. Показанията му се кредитират за фактите
по отправянето на близките на подсъдимия към дома на С.М. и станалия масов бой
там, като не се ползват изявленията за това, че оръжие те не са носили, и че В.
е започнал да бие първи жените, след това подхванал и дядо му. На този свидетел
бяха приобщени показанията му от досъдебното производство чрез прочитането им в
частта, в която той е казал, че В. сам се бил наръгал с ножа, както и относно
факта, че не е имало въоръжени лица на инцидента. За наръгването сам със себе
си на В., свидетелят пред съда уточни, че след инцидента разбрал, че
наръгването всъщност било дело на дядо му. По този начин за съда се налага
извода, че свидетелят изобщо не е очевидец на стореното от дядо му. Прави
впечатление, че показанията на свидетелите внуци на подсъдимия са
синхронизирани и пресъздадени пред органите на разследването и пред съда по
еднакъв начин, в това число и относно твърдението, че Т.В. се бил наръгал
„сам“.
Свид.С.К.Й. е дъщеря на свид.К. и
нейните показания също следва да се обсъдят с особено внимание, поради факта,
че тя живее на семейни начала с внука на подсъдимия, който също се казва Ф.Я..
Същата пресъздава пред съда собствени възприятия, като относно частта им за
присъстващите на инцидента лица и факта, че всички са се били, вкл.и жените, се
кредитират от съда, като съответни на изводимото от всички свидетели очевидци,
че е имало разправия и бой между присъстващите лица. Кредитират се и
приобщените й показания от досъдебното производство по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.1 от НПК относно скъсаната фанела на Т.В. по
време на инцидента, което тя в онзи по-близък момент е видяла и съответно
съобщила на разследващия полицай в разпита си тогава, което бе в противоречие
на твърденията й на съдебното следствие. А и скъсаното парче е останало на
улицата, което е било иззето при извършения оглед. Не се кредитира от съдебния
състав изложеното от свид.Й., че Т.В. слезнал от автомобила на свид.Т.
и започнал да бие наред жените, започвайки от А.М.. Изложеното от нея
противоречи на заявеното за същия епизод от случката от свид.И.Т.,
чиито показания се приемат от съда като незаинтересовани и обективни, не се
установява да е близък с В., същите са имали единствено служебни отношения.
Този свидетел няма роднинска връзка с когото и да е от двете фамилии,
пресъздаденото от него пред съда не е наситено с тази емоционалност и
драматизъм, както всички останали членове от близките на В. или на Я..
Така, свид.И.Т. казва, че е спрял с автомобила си КИЯ Соренто на инцидента, защото имало много хора, които се
карали и той побързал да отведе две деца – негови братовчеди, за да не се
уплашат и затова се отдалечил с тях. Друго от инцидента свидетелят не е видял,
но изложеното от него е показателно, че още със спирането им на место, там
агресията е ескалирала, а не е била предизвикана от пострадалия. Посочи се и
по-горе, че съдът ползва и заявеното от този свидетел относно липсата на
споделена му информация от постр.В. при разминаването
на автомобила му с този на брата и сестрата Я., от което прави още един извод
за обективността в показанията му и липса на изопачаване, вкл. в полза на
пострадалия.
Този
свидетел, както и предходните –И., Й. и К., Я. внуци, са възприели конфликтната
ситуация и присъстващите там лица, за които факти и техните показания се
ползват, с изключение на заявеното от тях /без първия/ за бой с юмруци от
страна на В. към подс.Я.. Следва да се посочи, че
данни за удари с юмруци на действително доста по-едър и млад мъж към дребничния и слаб подсъдим, не се извличат и от наличното за
подсъдимия съдебномедицинско освидетелстване от вещото лице Д-р С., отразено и
в изготвената от него СМЕ на подс.Ф.Й.Я., приложено
на л.133-134 том 2 дос.пр.
Същевременно
свид.Ж.Я. (внучка на подсъдимия) твърди пред съда, че Т.В. бил тренирал бокс и удрял силно дядо
й. В този ред на мисли са и показанията на свид.М.Х. (Я.) дъщеря на подсъдимия, която твърди, че
Т.В. започнал да ги бие първо тях, а след това и подсъдимия, и те не са носили
оръжия. Поради същите съображения показанията й в тази част не се ползват от
съда с доверие и въз основа на тях изводи в присъдата не са направени. Следва
да се посочи, че приложените за нея и свид.А.В.
съдебномедицински удостоверения в том 3 от дос.пр.
л.226-227 са установени единствено състояния на болезненост без видими
травматични увреждания, а видимите са били за Х. /Я./ - едно кръвонасядане в областта на лявата слабинна
гънка, а за М. – охлузване на лявата мишница. Съдът приема за съответно на
изложената по-горе фактическа обстановка, потвърденото от свид.
М.Х. /Я./ пред съда, че тя не е държала ножа по време на инцидента, а той си е
бил в баща й, като предходните й изявления в този смисъл е изрекла, за да го
защити. Предявено й, вещественото доказателство – нож, тя оприличи като това,
принадлежащо на баща й.
Присъстващи
на инкриминираното деяние са и следните свидетели, близки на подсъдимия –
синовете му А.Я. и Й.Я., както и снахата А.М..
Първият от
тях твърди, че действително баща му е наръгал Т.В., но го е направил, защото в
този момент се е защитавал. И този свидетел твърди, как е видял В. да налага с
юмруци баща му продължително, вкл.и след падането на подсъдимия на земята
/уточнението е направено от свид.А.Я. след прочитане
на заявеното от него на досъдебното производство по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.1 от НПК за изчистване на констатирани
противоречия/. Отново следва да се посочи, че фактът за бой от пострадалия към
подсъдимия, твърдян от близките на последния, не е доказан по делото, защото
противоречи на данните от освидетелстването на подсъдимия след инцидента с
констатираните от в.л.С. леки увреждания на подсъдимия – едно охлузване на
кожата на лявата мишница и на двете колена, но не и
наранявания в друга област на тялото – глава, гръден кош, шия и корем. По този
начин твърдението на свидетеля се приема от съда като оневиняващо неговия
близък – баща му, а защо не е налице неизбежна отбрана, съдът ще обсъди при
излагане на правната страна на стореното, но и от фактическа страна не се
установяват по делото доказателства за нападение от пострадалия към подсъдимия
или негови близки.
Свид.Й.Я., който е бил по време на сбиването казва, че не е
видял намушкване от страна на подсъдимия към Т.В., но твърди, че баща му е бил
нападнатият, в каквато насока са и показанията на брат му свид.А.Я..
Съдът намира показанията на синовете на подсъдимия за развоя на самия инцидент
за такива със защитна насоченост към техния възходящ сродник. В останалата си
част относно влошените отношения между двете фамилии и наличието и на
съпътстващи спорове и дела помежду им, счита за достоверни, в каквато насока се
ангажираха и доказателства – Решение по АНД № 120/2021г. на РС Пловдив.
В идентичен
смисъл като на синовете на подсъдимия са и показанията на присъствалата на
инцидента А.М. – снаха на подсъдимия и съпруга на А.Я.: „..свекърът
ми беше на земята, Т.В. беше на колене и налагаше свекър ми с юмруци…Т.
продължаваше да удря свекъра ми, удари и сина ми, ласна
го, в смисъл бутна детето да продължава да налага свекъра ми“. Освен това,
твърдението на свидетелката М. как е приключил инцидента в пълен разрез с
установеното от свид.И.М., чиито показания съдът
приема за обективни и безпристрастни. Те са и в логически издържано продължение
на последващите също обективно установени факти за
оказана помощ на пострадалия и отвеждането му към болницата. Защото свид.М. отстранил от В. подсъдимия, взел му ножа, който бил
оставен на люлката в двора, където е бил открит и фиксиран на огледния протокол, след което свид.Т.
отвел с автомобила си кървящия В. за оказване на медицинска помощ. Напълно
противоположно и доказателствено необезпечено е
твърдението на М., че Т.В. продължил да агресира към
подсъдимия и неговите близки, и след като ги ступал, отишъл да взима лопата от
двора на свид.М., с която да продължи да ги бие. Ясно
е, че свид.М. е едно от най-засегнатите лица
включително и от поведението на Т.В. преди това и ситуацията, в която е
поставила своите близки – съпруга и свекъра си, и е разбираем стремежът й да
очерни първия за сметка на другите й близки. Така, не е вярно твърдението й, че
В. се нахвърлил ожесточено да я бие още като слезнал
от автомобила на свид.И.Т. я бил с юмруци и й отскубнал цял кичур коса,
който размаха пред съда в един плик на съдебното заседание. Следва да се
посочи, че такива констатации липсват в съдебномедицинското й удостоверение №
404/2020г., в което е отразено охлузване на лявата мишница и болезненост на
шията /л.226 том 3 дос.пр./.
В този ред
на мисли особено значение съдът придава на показанията на свид.
И.М., който макар че не е присъствал от самото начало на конфликтната ситуация
в неговата къща, заявеното от него
относно начина на приключване на инцидента и действията му спрямо тези на
подсъдимия, е в пълен синхрон с последващите действия
по разследване – огледът на местопроизшествие, откритите и иззети веществени
доказателства на место, изложеното от свид.Т. по
откарването на В. в болничното заведение, показанията в тази насока от самия
пострадал, както и на лицата, на които свид.М. предал
взетия от подс.Я. нож.
Така, свид.М. в момента, в който чул гюрултията и излезнал на улицата, като преди това бил на скарата да пече
кюфтета, възприел бойните действия на близките на подсъдимия, тяхното
въоръжение, и най-важното – действията в този момент на подсъдимия Я. към
пострадалия В.. Преди това свидетелят
взел металната тръба от малкия Ф., след което видял как подсъдимият пробол с ножа Т.
в предна дясна гръдна половина „…Взех металната тръба, хвърлих я и в този
момент Ф. напада Т. и го дупчи в дясната страна. Бутнах Ф. и му настъпих
ръката, извих я и му взех ножа, и гледах да окажа помощ на Т.“. Свидетелят
е възприел, че според него по В. имало сол: “Имаше сол. По дрехите му имаше
кръв. Зад ушите имаше сол, даже му почистих ухото от солта“. Наличието на
прахообразно вещество като сол се установява и от свидетелите Т. и Р.Д., които придружили В. до
болницата. Сол по пострадалия възприели и С.М. и Н.С.. Освен това свид.М., който е оказал и помощ на пострадалия описва с
точност раните му – „От дясната страна имаше (свидетелят посочва гърдата в
дясно отпред) и един удар под мишницата от ляво, в ръката в ляво и в реброто.
Три от лявата страна и един в дясната“, съответстващи напълно и на
констатирането при Съдебномедицинските експеризи на
Т.В.. От показанията на свидетеля И.М.
се установява след обезвреждането на подсъдимия и вземането на ножа,
предаването на оръжието на престъплението
последователно към З.Д., която от своя страна го дала на Н.С., която пък го оставила на
люлката в двора, където бил установен при огледа. В този смисъл показанията му
с на тези на свидетелите З.Д. и Н.С. са еднопосочни. Фактите, изводими от
заявеното от свидетеля се допълват и от приобщените му показания от досъдебното
производство в прочетените части относно датата на събитието и възприет бой от
свидетеля М. и между жените, със забележката, уточнена в съдебното заседание,
че подсъдимият е нанасял ударите с нож само с лявата ръка, а може да е замахвал
и с двете ръце, както е казал пред разследващия орган.
Свидетелката
З.Д. е видяла четири удара с нож в тялото на Т.В., около сърцето и в ръката
вляво, съответстващи също на установеното от СМЕ на пострадалия. Свидетелката е
видяла и скъсването на дрехата на В. и описаната по-горе намеса на И., който й
подал ножа, взет от подсъдимия, а тя – на свид.С..
Показанията
на последната също спомагат за изясняване на обективната истина по делото в
частта им, в която тя недвусмислено заявява пред съда, че е възприела инцидента
в момента, в който се намесва свид.М. и разказва за
неговите действия пред съда, описва и ножа, който е получила от свид.ЗЛ.Д., а тя го оставила на люлката в двора, където е
бил открит от органите на досъдебното производство. Впоследствие също е видяла,
че по пострадалия има сол. Съдът не ползва при постановяване на присъдата
заявеното от тази свидетелка в хода на разследването в двата й разпита от
15.05.20г. и от 07.08.20г., в
прочетените им части, защото тези й показания от досъдебното производство са
вътрешно противоречиви. Същевременно заявеното от свидетелката при условията на
устност и непосредственост пред решаващия съд е в
унисон с показанията на свидетелите С. и И. М., З. и Р. Д. и Р.М., на откритото
ВД и мястото, където се е намирало, отразено в протокола от извършения оглед на
местопроизшествие и фиксирано на фотоалбума към него.
Свидетелите
С.М., Н.Д. и Р.Д. също са видели действията на подсъдимия с ножа към тялото на
частния обвинител и граждански ищец Т.В. неколкократно
близо до сърцето, странично към ребрата, като не се ползват показанията на свид.Р.Д. относно обърканото от нея място на раните на
съпруга й, което съдът отдава на манифестираното пред съда вълнение на тази
свидетелка, привнесения от нея драматизъм в разказа й със стремеж да агравира върху съпруга й като жертва, твърдейки, че
последният удар е бил в лявата област точно до сърцето на В., което противоречи
на заявеното от самия Т.В., който в онзи момент вече е възприел подсъдимия,
който го е пробол вдясно отпред на гърдите. Преди това – за ударите странично
вляво добросъвестно признава пред съда, че не е видял кой го е сторил, защото е
бил приведен от хвърленото му вещество в очите.
Ударът вдясно отпред на гърдите е видян и от свид.М.
преди да отнеме ножа от подсъдимия. Именно поради това и в тази част се ползват
показанията на пострадалия, депозирани на досъдебното производство на л.39 том1
от дос.пр., потвърдени и от него и в с.з., че след
първите две пробождания преди да падне на земята вече е видял подсъдимия, че с
нож срещу него същите са приобщени за изясняване на обстоятелството в кой
момент за първи път е видял действията на подсъдимия срещу него/.
Кредитира се
от настоящия съд и заявеното от свид.Н.Д. като
обективно и съответно на приобщените ВД, че пострадалият В. бил с червена
тениска, която била скъсана по време на инцидента. Освен това тя сочи, че само
един и същи човек е замахвал към пострадалия с ножа и посочи в съдебното
заседание подсъдимия. Ползват се с доверие и приобщените от досъдебното
производство показания на свид.Н.Д. в частта, в която
тя сочи как е видяла, че Ж.Я., съпругата на подсъдимия е извадила нещо от джоба
си и го е хвърлила към очите на Т.. Действително в хода на производството се
установява, че към лицето на пострадалия е имало хвърлено прахообразно вещество, оприличено от
горепосочените свидетели, които са го видели по главата на пострадалия и оприличили на сол. Хвърлянето на вещество в лицето на В. се сочи
и от самия него. Според съда този факт е несъмнено установен и действително
наличието на вещество в очите на пострадалия е спомогнало и за по-лесното
сломяване на съпротивата му при нанесения му побой, доколкото се установи, че той
е бил млад здрав мъж, а е получил множество увреждания по тялото, освен
четирите прободни рани, включително от нанесените му
удари е получил и счупване на ребра.
Свид.Р.М. е ангажирана допълнително в хода на съдебното следствие и е
допусната до разпит за първи път през съда като свидетел. Тя е очевидец на
разследваното събитие в началната му и крайната му част, защото е била с бебе
на 3 месеца и конкретно не може да посочи пред съда кой кого е бил, но е имало
инициирана от семейството на подсъдимия разправия в двора на зълва й С.М., а
след това станал и боят на улицата. В момента , в който тя излезнала
там вече видяла В., че бил в кръв, тениската му била скъсана, имало по главата
и раменето му сол.
Показанията
на пострадалия Т.А.В., относно самия инцидент и получените от него увреждания
се отличават с последователност и обективност. Макар и страна в процеса,
заявеното от него на съдебното дирене относно неговите увреди и механизма на
получаването им се ползва от съда с доверие, тъй като и то е в унисон с другите
гласни доказателствени източници, които сочат на
нанесените от подсъдимия удари с нож в
тялото му, на веществените доказателства, на отразеното от извършения оглед и
на ангажираните способи за доказване – експертните съдебномедицински заключения.
Посочиха се по-горе доказателствените факти, които са
установени в хода на настоящия процес по отношение на разпространението на
клиповете, които В. направил със свид.М. и неговото
заканително поведение по-рано в деня на инцидента, поради което не е нужно те
да се преповтарят тук. Но изводът на настоящата съдебна инстанция е, че за тези
обстоятелства изложеното от гражданския ищец и частен обвинител не се цени като
достоверно.
Механизмът
на получаване на уврежданията обаче, последователността им, времето и мястото
на получаването им, кореспондират напълно с проведените медицински изследвания
на пострадалия, оказаната му впоследствие медицинска помощ, находките по тялото
на пострадалия, увреждането на здравето му и застрашаването на живота му,
анализирано и от експертите съдебни медици. Следва да се посочи, че цялостното
обективно установено състояние на пострадалия след инцидента и пролежаването му
в болницата с констатираните други н увреждания по тялото му, освен 4-те прободни рани, са в пълен унисон с показаният на В. и
останалите свидетели, посочени по-горе, които са видели, че той е бил бит,
вкл.с други оръжия – колове и пръти.
Съдът цени
с доверие като компетентно изготвени, безпристрастни и обективни всички
експертни заключения, създадени въз основа на професионалните познания на
експертите в съответната научна област. На свой ред, експертните заключения се
свързват с описаното по-горе доказателствено
установено събитие, изводимо от кредитираните доказателствени
средства.
Съгласно
заключението на вещото лице З.Н. по изготвената Съдебномедицинска експертиза
/т.1, л.л.79-80/: От представената документация и
прегледа се установява, че на В. е било причинено: четири прободно-порезни
наранявания - три на гръдния кош и едно на лява мишница, непроникващи, множество
охлузвания и кръвонасядания, оток на главата,
съмнение за счупване на едно ребро в ляво.
Описаните прободно-порезни наранявания били в
резултат на действие на предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто е ножът, а
останалите увреждания - в резултат на действие на твърд тъп предмет и всички
отговарят по време и начин да са причинени, както се съобщава в данните по ДП -
при станалия инцидент, с който са в пряка причинна връзка. Всички увреждания са
причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.чл.128
и 129 от НК.
По
отношение на тази единична СМЕ на в.л. З.Н., настоящият съд я цени с оглед
направените в съдебно заседание разяснения на експерта, че същата към момента
на изготвянето й не е разполагала с окончателната медицинска документация,
затова е приела, че и четирите прободно-порезни рани
са непроникващи. В този уточнен смисъл тази
експертиза не противоречи на последващата,
доколкото и в.л.Н. приема, с оглед наличието на окончателните данни от
хоспитализацията и лечението на постр.В., че едно от причинените му
наранявания действително е проникващо в
гръдната кухина. Впоследствие е изготвена
Тройна съдебномедицинска експертиза на подстрадалия
въз основа на всички данни по делото касателно
здравословното състояние на свид.Т.В., изготвена от
компетентни специалисти в областта на медицината и в разширен състав. Тук
следва да се направи и уточнението, развито и от в.л.С. пред съда, че всъщност
изготвената по-рано експертиза на в.л.Н. и направеното освидетелстване на
пострадалия, са спомогнали значително в техните изводи по тройната експертиза,
която са изготвили впоследствие, когато не всички следи от всички наранявания
по тялото на освидетелствания са били видими – т.е. за мекотъканните
увреждания по тялото /разяснения на в.л. на л.134 гръб съд.пр./.
Така,
вещите лица Светозар С., Т.Д. и С.Я. в своето заключение по Тройна
съдебномедицинска експертиза /т.1, л.82-99/: правят
изводи от обективните
констатации на лекуващите лекари, закрепени в съответните медицински документи,
приложени по делото, както и на извършеното от съдебен лекар освидетелстване на
пострадалия, фиксирано в съдебномедицинско
удостоверение №450/01.06.2020 г., а експертизата на в.л.Н. е била изготвена
преди това. В тази връзка от съда при постановяване на присъдата относно
причинените травматични увреждания на Т.В. се кредитират и писмените
доказателства – съдебномедицинско удостоверение №450/01.06.2020 г., 2 бр. епикризи (л.106 и сл. том 1 от дос.пр.).
От
представените за изработване на експертизата документи, вещите лица са установили,
описани и документирани редица травматични увреждания. Някои от тях са диагностицирани при извършената първоначална експертиза на
живо лице № 71/2020 година, като прегледът на пострадалия В. бил извършен на 18.05.2020 година.
При този преглед били констатирани следните травматични увреждания:
- в дясно слепоочно-теменно -
оток с диаметър 5 см. и синкавоморав цвят;
- на лявата половина на шията
- хоризонтално разположена драскотина с червеникав цвят с коричка над околното
ниво и дължина 4 см.;
- на дясна гръдна половина на
5 см над мамилата - превръзка;
- на лява гръдна половина в подмишничната област, по средна и предна мишнични линии се установи по една превръзка;
- на лява мишница, по
външно-задната повърхност на 11 см. над лакета-
превръзка;
- на предната повърхност на
лява предмишница, в средната част - синкаво кръвонасядане с р-ри 8/4 см.;
- на външната повърхност на
дясна мишница в средна трета - охлузване с кафеникава коричка над околното ниво
и р-ри 4/3 см;
- на задната повърхност на предмишницата - също такова охлузване с р-ри 9/3 см;
- на външната повърхност на
палеца - също такова охлузване с р-ри 1/1 см.;
на предната повърхност на
дясното коляно - също такова охлузване с р-ри 6,5/4 см.
В
медицинските документи, записани в първоначалната експертиза са отразени и
следните травматични увреждания:
- прободно-порезна
рана по медиоклавикуларната линия над дясна ареола около 4 см, кос ход, кожа и подкожие;
- рана 2-3 см. в ляво медиоклавикуларно, на ниво 4-5 междуребрие
- непроникващо;
- втора рана в ляво на гръдния
кош с тангенциален ход.
- лява мишница дорзална повърхност- 3-4 см. с тангенциален ход.
При
извършения втори преглед след изписването от болницата на 01.06.2020 година
били описани белези от наличните наранявания и част от описаните по-горе, които
са променени и частично или цялостно оздравели:
1. На кожата на дясната гърда, в горно-външната четвърт се
установила косо разположена рана с линейна форма, дължина 3 см, която е зашита
с два хирургически конеца, които все още не били свалени. Ръбовете били гладки,
добре адаптирани.
2. На кожата в лявата половина на гръдния кош, на 1 см. над нивото
на гръдната пъпка и на 12 см назад от нея - хоризонтално ориентирана подобна
рана с дължина 2 см, зашита с два хирургически конеца.
3. На кожата в самата мишнична ямка на гръдния кош, по средната мишнична
линия - хоризонтално ориентирана рана с линейна форма, дължина 2 см., която е
зашита с три тънки хирургически конеца.
4. На кожата по задната повърхност в долната трета на лявата
мишница на ръката се установява хоризонтална към коса рана с дължина 3 см,
зашита с три хирургически конеца.
Втората
рана била с добре адаптирани ръбове, без дрен.
Крайници -
на кожата в областта на дясното коляно и десния лакът се установили розови хипопигментни петна с размери съответно 8/3 см и 2/2 см.
Експертите
обобщено са приели следните травматични увреждания, причинени на Т.А.В.:
I. Травматични увреждания причинени от остро оръжие - общо четири
прободно-порезни наранявания, локализирани както
следва:
- Проникващо в гръдната кухина
прободно-порезно нараняване в лявата гръдна половина,
което е причинно свързано с левостранен хемопневмоторакс /разхерметизиране
на лявата гръдна половина и излив на кръв в нея/;
което е едната от общо двете прободно-порезни рани -
отляво по мишничните линии една под друга
- втора прободно-порезна рана - отляво по мишничните
линии
- рана отпред вдясно на
гърдата до мамилата
- една прободно-порезна
рана по задната повърхност на лявата мишница.
Същите са
описани и от в.л.С. от името на трите вещи лица в с.з. – л.135 от
съд.следствие. Според експертите описаните четири прободно-порезни
наранявания били причинени от действието на предмет с остър връх и режещ ръб и
е възможно това да е било от нож.
Следващите
травматични увреждания според вещите лица са били причинени от твърди тъпи
предмети:
- счупване на 7-мо и 8-мо леви
ребра;
- в дясно слепоочно-теменно -
оток с диаметър 5 см. и синкавоморав цвят.
- на лявата половина на шията
- хоризонтално разположена драскотина с червеникав цвят с коричка над околното
ниво и дължина 4 см.
- на предната повърхност на
лява предмишница, в средната част- синкаво кръвонасядане с р-ри 8/4 см.
- на външната повърхност на
дясна мишница в средна трета - охлузване с кафеникава коричка над околното ниво
и р-ри 4/3 см.;
- на задната повърхност на предмишницата - също такова охлузване с р-ри 9/3 см.;
- на външната повърхност на
палеца - също такова охлузване с р-ри 1/1 см.;
- на предната повърхност на
дясното коляно - също такова охлузване с р-ри 6,5/4 см.
Тези
травматични увреждания са били причинени при директното и косо действие на
твърд тъп предмет и се установява, че е напълно възможно да са били получени
при нанесени удари с твърди предмети с обла форма от метал и дърво, както и при падане на
настилката.
Проникващото
в гръдната кухина прободно-порезно нараняване отляво задно-мишнично към лопатъчно
експертите медици са преценили като НАРАНЯВАНЕ ПРОНИКВАЩО В ГРЪДНАТА КУХИНА (по
смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК) и за това според тях няма съмнение, поради
установените при образното изследване и клинично установеното разхерметизиране на лявата гръдна половина и излив на кръв в нея, което уточняват и в разпита им в
съдебно заседание.
Състоянието
на левостранен хемопневмоторакс
/разхерметизиране на гръдната половина с наличие на
кръв в нея/ се преценява само по себе си като довело до разстройство на
здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.
Във връзка
с четирите прободно-порезни наранявания на гръдния
кош и лявата мишница на експертите са били поставени въпроси във връзка с
иззетото ВД – използвания по времето на деянието нож, дали нараняванията са
причинени с него, дали само с едно оръжие и кое и в каква последователност.
Поради това експертите се запознали с представения като ВД черен нож с
пластмасови дръжки, автоматично странично отваряне и щипка за носене и
извършили измервания:
- дължина на острието - 80 мм.
- незаточена част на острието в задния му край- 7 мм.
- дебелина на гърба на острието - 3 мм.
- назъбена част на гърба на острието - 45 мм. напред от
дръжката
- ширина на острието 2 см. в най-широката му част, която
започвала на 47 мм. от върха на острието.
Те констатирали, че ножът бил добре заточен с остър връх. Същевременно
белезите от раните били с дължина 2 и 3 см.
Според
вещите лица, както в експертизата, така и в разясненията им в съдебно
заседание, е напълно възможно и четирите прободно-порезни
наранявания да са причинени с посоченият и описан по-горе нож, както и с всеки
друг нож със сходни параметри. По
причинените наранявания не могат да се определят особености на острието, което
да позволи точна идентификация на оръжието, причинило нараняванията. Нанесените четири отделни прободно-порезни
наранявания са били причинени с четири отделни удара с нож.
Вещите лица
не могат да определят и последователността на нараняванията. По наличните данни
е невъзможно определянето и точна посока на нараняванията, но те са отпред
назад, причинени в дясната гръдна област отпред, двете в лявата мишнична област откъм гърба, също в областта на гръдния кош
и по задната повърхност на лявата мишница (на ръката).
При горната
локализация на нараняванията и при динамична ситуация на движение на нападателя
и наранения според вещите лица е било
възможно нараняванията да са нанесени в различни взаиморазположения
на телата на двамата. Възможно е при нараняване в гръб, през рамо, отпред -
централно и странично. Способността на ръката да извършва движения в повече от
три стави прави възможни почти всякакви взаиморазположения
на нападателя и пострадалия В..
Експертите
несъмнено са заключили, че нараняванията на гръдния кош (три от установените)
са наранявания, които са достигнали до животозастрашаваща
зона и при проникване биха наранили жизнено важни органи - сърце, бели дробове,
магистрални съдове. Всъщност опасността за живота на Т.В. била реализирана,
чрез проникващо нараняване в лявата гръдна половина с разхерметизирането
й и излив на кръв в нея.
Експертите
с оглед релевантните по делото въпроси относно животозастрашаващото
състояние на подстрадалия при приемането му в
болничното заведение относно закритата гръдна травма, дадоха разяснения в
съдебното заседание, каквито са направили и в самата експертиза, които напълно
се кредитират:
Гръдните
травми са закрити и открити. Закритите травми можело да бъдат още изолирани,
съчетани, или комбинирани (при няколко травматични агента). Откритите гръдни травми биват проникващи и непроникващи в гръдната
кухина. Откритите гръдни травми от
своя страна също можело да бъдат изолирани, съчетани, комбинирани и
множествени, когато в гръдния кош имало увреда на
повече от два органа.
Относно
фрактура на ребра - за тях можело да се
добие информация за получената трамва от самия
пациента, който се оплаква от болка, засилваща се при поемане дълбоко на въздух
и движение. При палпация в мястото на фрактурата се
усещало много типично хруптене. То е много болезнено. Фрактурите се доказвали
на рентген, стига да не се касае за фрактура на хрущялната му част. Принципно
те зарастват за около 25 дни, а лечението било покой, на твърдо легло, аналгетици.
Хемоторакс - кръв в плевралното
пространство (haemothorax). Тя винаги идва от
нараняване на белия дроб, най-вече от разкъсване на пулмонални
вени, на a.thoracica int (парастернално). Рядко кръвта е от лезия
на магистрални кръвоносни съдове, от сърцето или лезия
на диафрагма с участие на черен дроб и далак. В зависимост от количеството кръв
в плевралната кухина той бива малък, среден и голям
(масивен). Когато кръвта е до 300 мл, е малък. Когато е от 300 мл до 800мл е
среден. Нагоре е масивен или понякога тотален хемоторакс.
Диагнозата не е проблем, има данни за травма, болка, тежест, затруднено дишане.
Доказва се с рентген на бял дроб или скенер. Лечението е: не се прави нищо, ако
е малък (кръвта се резорбира). При коагулирал пневмоторакс
- висока температура и лечението му е торакотомия.
Лечението е с плеврална пункция - тя има за цел
еднократно да евакуира кръвта в плевралната кухина.
Лечение е торакоцентеза - с местна анестезия (7-8мо междуребрие) по средна или задна аксиларна
линия и поставяне пластмасова тръба (дрен) в плевралната кухина и се включва тР.вакуумна
аспирация. Ако от торакоцентезният дрен в продължение на 1ч се аспирира повече от 200мл кръв
трябва да се направи торакотомия.
Пневмоторакс (pneumothorax) -
въздух в плевралната кухина. Той идва от две места:
наранявания на гръдния кош или нарушаване целостта на белодробния паренхим. Поначало в плевралната
кухина няма въздух, налягането е отрицателно и това позволява белият дроб да се
разгъва. При навлизане на въздух налягането се изравнява с атмосферното и
белият дроб колабира. Най-страшно е, ако колабира и другият. Той е 3 вида - открит (въздухът влиза и
излиза; белият дроб тотално колабира), закрит
(навлиза въздух еднократно, временно може да се резорбира въздухът) и клапен (напрегнат - въздухът идва от белия дроб; въздухът
непрекъснато се нагнетява; влиза, но не излиза; налягането е по-високо от
атмосферното - високото налягане притиска сърцето и магистралните кръвоносни
съдове. При издишване в другия бял дроб попада въздух от наранения бял дроб,
богат на СО2 забива се игла).
Пневмотораксът се лекува чрез плеврална
пункция - несигурен и малко приложим метод, чрез торакоцентеза
- дренът се поставя във 2-ро междуребрие
по медиоклавикуларната линия. При хемопневмоторакс
се поставят два дренажа. Може и торакотомия за аеростаза.
Болните с гръдна травма умират
от:
- хеморагичен шок
- сърдечна тампонада
- медиастинит
- остра дихателна недостатъчност
- респираторен дистрес синдром - тежка алвеоларна хиповентилация
с дифузна капилярна увреда
В
конкретния случай за Т.В. пневмотораксът е бил решен
чрез превръщането му от отворен в затворен, чрез оперативна интервенция за
ревизия на гръдната клетка отляво и послоен шев на
тъканите до херметизацията на кухината. Хемотораксът
е бил оставен за пасивна резорбция и наблюдение.
Развилото
се инфекциозно усложнение некротичен фасциит с налични гнойни колекции и лекувано по КП № 198 -
хирургично лечение при животозастрашаващи инфекции на
меките и костни тъкани, само по себе си се преценява като причинно свързано с прободно-порезното нараняване и е довело до разстройство на
здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.
Своевременно
оказаната специализирана и квалифицирана медицинска помощ и то на два пъти в
настоящия казус несъмнено е било с решаващо и основно значение за сравнително
благоприятния изход от травмите. Самоизлекуването на
открития хемопневмоторакс според вещите лица е невъзможно.
Същият извод можел да се направи и за инфекциозното усложнения на втората прободно-порезна рана. Дадените в тази връзка разяснения на
експертите в съдебното заседание установяват, че за спасяването на живота на
пострадалия са били приложени квалифицирани и животоспасяващи медицински
процедури със сериозна терапия и прецизна диагностика. Било е напълно вероятно
липсата на такива да доведе до летален изход. Така, проникващото нараняване
вляво не можело да се излекува само, като в противен случай би се развила
дихателна недостатъчност, водеща до тежки нарушения в дишането. Вещото лице С.
посочва, че историята познавала само единични случаи на оживели пациенти с
подобни травми през военно време /л.135 гръб посл.абзац
съд.пр./.
Съгласно
заключение на вещо лице Светозар С. по изготвената Съдебномедицинска
експертиза /т.2, л.133-136 дос.пр./ при прегледа
на Ф.Й.Я. се установили
охлузвания на кожата на лявата предмишница и двете колена. Тези травматични увреждания са били причинени от
удар с или върху твърд тъп предмет и/или тангенциално действие на тъпоръбест предмет и е възможно по начин и време да са били
получени както съобщава освидетелствания.
Било е причинено болка и страдание, без разстройство на здравето по смисъла
на чл. 130 ал. 2 от НК. Вещото лице не е установило травматични увреждания в
слепоочната област, нито в челюстта, шия, гръден кош и корем.
Тук следва да се посочи, че както подсъдимия,
така и неговите близки, които са били
освидетелствани по наличните СМУ – свид.АТ.М. и М.Я. /понастоящем Х./ след деянието имат леки наранявания по телата
си. Вярно е, че в.л.С. пред съда посочи, че от удар с ръка или с юмрук може и
да не останат видими наранявания, но в случая свидетелите твърдят, че са били
удряни неколкократно с юмруци със сила от човек,
тренирал бокс. Освен това, откритите наранявания по тях може да се получат при всеки допир с твърд тъп
предмет и движение на телата, вкл.и в ситуация, в която В. е нападнат и се
защитава. На самия него има т.нар.белези от защитни наранявания-едното прободно-порезно нараняване на лявата мишница на ръката е
именно такова, както и констатираното на предната повърхност на лява предмишница, в средната част- синкаво кръвонасядане
с р-ри 8/4 см., на външната
повърхност на дясна мишница в средна трета - охлузване с кафеникава коричка над
околното ниво и р-ри 4/3 см.; на задната повърхност на предмишницата - също такова охлузване с р-ри 9/3 см., които
могат да се получат при вдигнати в защита ръце. На същия са били счупени освен
това и две ребра, а на главата слепоочно-теменно вдясно е имал оток. Неговите
близки – З.Д., Р.Д., а и съпругата на подсъдимия Ж.К.Я. също са получили при
инцидента наранявания /СМУ №№ 410,409, 407 / 2020г. л.228-229, л.246 т.3 дос.пр./, което
свидетелства за всеобщата физическа разправа в процесния
ден, а последната от тях се възползва и от правото си по чл.119 от НПК и отказа
да бъде свидетел по делото.
Като извод приложените по делото
съдебно-медицински удостоверения на горните лица се ползват от съда именно като
потвърждание на обстоятелството, че те са участвали в
инкриминирания инцидент. А начинът по който той се е развил е описано във
фактическата обстановка, което се установява от анализираните по-горе гласни доказателствени източници, за които съдът обяви на кои дава
вяра и на кои не. Следва да се посочи, че нараняванията по колената
на подсъдимия е също в унисон с приетото от съда, че той е бил върху
пострадалия, когато му е нанесъл удара в предната част на гръдния кош вдясно до
мамилата и е искал да нанесе и пети удар преди да бъде обезвреден от свид.М..
Съгласно заключение на вещо лице Д.Д. по изготвената Съдебномедицинска експертиза на
веществени доказателства № 974/20г. /т.2, л.120-124 дос.пр./
по обекти №№ 1 /метален сгъваем нож, черен на цвят/, 3 /парче от червен плат с
надпис Leader/ и 4 /люспесто,
червено – кафяво вещество/ - фиг. №№ 1, 1.1, 3, 3.1 и 4 е имало следи от
кръв; по обект № 2 /черен чехъл 43 номер с надпис PUWAX - фиг. 2 не е била открита кръв. Експертизата
установява, че кръвта от обекти №№ 1, 3 и 4 е човешка - фиг. 5, която е била
изследвана за кръвна група, поради липсата на предоставен сравнителен материал
- течна кръв от лице /лица/ от които е можело да е оставена кръвта. Вещото е
лице е установило, че човешката кръв от обект № 1 - черен метален, сгъваем нож и
обект № 3 - парче от червен плат е с минимално и недостатъчно количество и е
можело да бъде изследвана за кръвна група в последваща
експертиза, след като бъде предоставен сравнителен материал - течна кръв от
човек, поради реалният риск от пълното й изразходване в хода на работа със серологичните методи, използвани в лабораторията. Човешката
кръв от обект № 4 - люспесто, червенокафяво вещество
в прозрачен, пластмасов контейнер с капаче, според експерта е можело да бъде
изследвана за кръвна група, а човешката кръв от обекти №№ 1, 3 и 4 е било
възможно да бъде изследвана в друга съдебно-медицинска експертиза, по метода на
ДНК- профилиране на ядрена ДНК.
При извършеният макро- и микроскопски оглед с
различни увеличения и на преминаваща светлина, на отделеното влакно - фиг. 3.2
от обект № 3 - парче червен плат е установено, че влакното представлява
свободно упаднал човешки косъм от глава, без остатъци от клетки на космения фоликул и не бил годен
за изследване по метода на ДНК-профилиране на ядрена ДНК. Освен това косъмът
бил пребоядисван. Човешкият косъм от глава можело да бъде изследван в друга
експертиза, при необходимост и сравнен по морфологически признаци с човешки
косми от глава, след като бъдат предоставени такива.
Съгласно заключение на вещо лице по изготвената
Допълнителна СМЕ на веществени доказателства № 1144/20г. /т.2, л.129-130
дос.пр./ в човешката кръв от обект № 1 /метален сгъваем нож, черен на цвят/ не се
доказали аглутиногени и аглутинини.
Не се е определила кръвната група по системата АВ0 на човешката кръв от обект №
1, поради невъзможната комбинация от получени резултати. Кръвната група на
човешката кръв от обект № 1 не можело да се определи, защото била с минималното
и недостатъчно количество. Специфичните белтъчни структури – аглутиногените и аглутинините
били с много нисък титър и не можело да бъдат
установени и доказани, при изследването със серологични
методи.
Човешката
кръв по обект № 1 била изразходена в хода на изследването. Въпреки това мястото
на зацапване с човешка кръв по острието на ножа се обтрило
със стерилен дунапренов тампон и стерилен
физиологичен разтвор, като опит да бъде иззет и съхранен материал от човешката
кръв, за да бъде използван, ако е възможно, в последващо
изследване по метода на ДНК-профилиране на ядрена ДНК, а дали иззетият материал
с дунапреновия тампон би бил годен за изследване по
метода на ДНК-профилиране, би било предмет на изследване в съдебномедицинска
експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК-профилиране на ядрена
ДНК. Такива методи за изследване не са били ангажирани на досъдебното
производство. И за съдът не е възникнала такава необходимост, поради
становището му за несъмненост в авторството на деянието в лицето на подсъдимия
Я. и непосредствения обект на посегателство – живота на пострадалия В..
Съгласно
заключението на вещите лица Р. Д. и А.Д. по Комплексната
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /т.2, л.138 – 155
дос.пр./ подсъдимият Ф.Й.Я. не страда от
психично заболяване и не се води на психиатричен диспансерен учет към „Център за психично здраве“ ЕООД гр.Пловдив.
Настаняван е многократно в отделението за Гранични състояния и неврози, където
е установено, че се касае за Хистрионно разстройство
на личността. Бил настаняван по негово
желание и при явявяне сам в центъра /л.142 том 2 дос.пр. – данни от регистъра на ЦПЗ - Пловдив/.
Научната
литература сочи, че хистрионното разстройство на
личността е състояние, което се характеризира с трудно контролиране на
емоциите, импулсивно и непредвидимо поведение, създаващо напрежение и с
околните. Думата „хистрионен“ /histrionic/ означава драматичен, театрален. Страдащите
от това заболяване често биват наричани хистерични или инфантилни личности, а
при силна проява на чертите на хистрионната личност,
тя се превръща в карикатура, а поведението на такава личност бива наричано „любителски театър“. Среща се и при
мъже и жени, макар че е по-присъщо за женски тип профил. В случая то не е
влияело в каквато и да е отрицателна степен на вменяемостта на подсъдимия.
Подс. Ф.Я. е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си към
момента на извършване на престъплението – 15.05.2020 г. Становището на вещите
лица е, че деянието не е извършено в състояние, покриващо критериите на
физиологичен афект, поддържано и в съдебно заседание. Освен това, след
извършване на деянието Ф.Я. не е
изпадал в разстройство на здравето, което да не му позволява да разбира
свойството и значението на извършеното. Психическото
му състояние му е позволявало да приема факти и обстоятелства от значение за
делото и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае и е можел да организира
защитата си. Същият е с не установени болестни нарушения във възприятно- представната сфера, и
за него не е имало данни за налудни, халюцинаторни или параноидни
изживявания. Същият е емиционално неустойчив,
нестабилен с лабилност на афекта, склонен към импулсивност , спонтанност, лесна
раздразнимост и склонен към разрушителни
и агресивни действия , с прояви на асоциално поведение, с понижен
личностен и емоционален самоконтрол, съответстващо и на поставената му диагноза
Хистрионно или хистерично разстройство на личността.
При проведеното освидетелстване изтъквал множество разнородни заболявания в
стремеж да изрази себе си с утежнено болестно соматично и психично състояние,
но според вещите лица това е изградена себезащитна
стратегия с формална критичност към действията и поведението му без успешна
мотивация за промяна и занижен самоконтрол.
При
постановяване на присъдата съдът ползва и писмените доказателства, приложени по
делото – медицинска документация на пострадалия Т.В. /л.110-112 т.1; л.230,
л.299-303 т.3 дос.пр./,,
медицинска документация на подс.Ф.Я. /л.160-212,
л.221-225 том 2 от дос.пр. /, издадените СМУ /л.226-229,
л.246 т.3 дос.пр./, справки за адреси, справки за
обаждания на тел.112 /л.248 т.3 дос.пр./, разписки за
предаване на ВД /л.250-253 т.3 дос.пр./, справка
съдимост, характеристична справка; от
приложените на съдебното дирене – справки за адреси, родствени връзки и лични
данни на свидетелите по делото, справки за подадени сигнали в с.Р. от
15.05.20г. от Началника на РУ – с.Труд /л.181-182, 187, 189-191/, Решение по
АНД 120/21г. на РС Пловдив по УБДХ, представените от страните медицинска
документация за подс.Я. и за гр.ищец В..
За изясняване на фактите по
чл.102 от НПК спомагат и приобщените веществени доказателства, представляващи
предмети по чл.109 от НПК, средство на престъплението – ножът на подсъдимия, и
такива, носещи следи и информация върху тях от престъплението /останалите,
иззети при огледа вещи/.
Веществените доказателства бяха предявявани на свидетелите страните с оглед
установяване на обективната истина. Така се установи, че черен на цвят метален
сгъваем нож е бил на подсъдимия и е бил използван при извършване на
престъплението срещу тялото на частния обвинител. Мъжкият чехъл, черен на цвят
от плат и гума 43 номер с надпис PUWAX, е бил
на някой от присъстващите на инцидента лица и е останал на местопроизшествието.
Там е останало и парче от червен плат с надпис Leader, което се установи, че е част от тениската на Т.В., която е
била скъсана. Останалите предмети - люспи от червена на цвят засъхнала течност, човешки косъм иззет при биологична експертиза от червено на
цвят парче плат, обтривки с дунапренов тампон от острието
на черен на цвят метален сгъваем нож са били иззети и
използвани за обосноваване на експертните изводи по съдебномедицинските
експертизи на веществени доказателства.
Приложеният
CD-R – диск е със
записи от тел. разговори на тел. 112 – поставен в полиетиленов
плик, номериран като лист 249 в т.3 от досъдебното производство, като се
установи, че за инцидента са били подадени няколко сигнала. Налице е и
представена към диска разпечатка с хронологично представяне на подадените сигнали,
които съответстват и на установеното по делото /л.248 том 3 от дос.пр./. Така, първи е подал сигнал свид.В.И.
в 12.18ч., съответно и на заявеното от
него, а след това, вече в автомобила на път към болницата – това е сторил и постр.Т.В. в 12.25ч. Седем минути по-късно се е обадил и
подсъдимият, а след него и синът му Й.Я., в 12.51ч.
В хода на съдебното дирене са направени опити за разпит на
допълнителни свидетели, съпричастни към случая, но без резултат. Така са
допуснати до разпит свидетелите М.Й., който твърди дори че не е звънял и на
тел.112, както е било отразено на горната справка, и не знае нищо по случая. Не
са очевидци на разследваното деяние и свидетелите Д.И.С., Д.Т.С. и М.А.К..
Вследствие гореанализирания и
кредитиран от съда доказателствен масив, настоящият
съд не приема обясненията на подсъдимия Ф.Й.Я. за достоверни в частта
им, в която твърди, че не помни да е наранил Т.В. и счита, че в тази част
обясненията му са единствено защитна позиция, както и отричането, че преди това
не се е заканвал на В.. Наблюдава се в неговите обяснения, депозирани пред
съда, изключителна обстоятелственост на всички
предхождащи инкриминираното деяние събития, която детайлност рязко приключва с
акта на използването на ножа, който факт сам по себе си не се отрича от
подсъдимия, но твърди, че не помни намушкването. Установи се и от експертното
заключение по КСППЕ на подсъдимия, че той може да дава достоверни обяснения и
явно в тази част това е негова съзнателно избрана оневиняваща го позиция.
Недостоверни са обясненията му, както се отбеляза и по-горе, че В. е бил
агресорът и че сам си е скъсал фанелата и че в края на инцидента отишъл да
взема лопата за да продължи да ги бие, което бе твърдяно и от свид.А.М., прието от съда за неистина. Не се приема за доказателствено обезпечено и изявлението на подсъдимия, че
нараняванията в колената му били от ритниците на
Т.В.. Никой друг, включително и близките на подсъдимия не са видели последният
да е бил ритан с крак в колената от В.. Напротив,
налице са кредитираните показания на
свидетелите, посочени по-горе, за позиция на подсъдимия върху пострадалия, т.е.
по колена, в края на
инцидента. Настоящият съд обаче
ползва за изграждане на изводите си по съществото на делото признатото
от подсъдимия притежаване на вещественото доказателство по делото – черният
сгъваем нож и факта, че винаги го е носел със себе си, както е било и по време
на процесното деяние. Съответно на доказаните по
делото факти е изложеното от подсъдимия относно разривът в отношенията му с
пострадалия, и демонстрираната от последния закана преди настоящия случай при
разминаването му с автомобила на свидетелите Я., деца на подсъдимия, които му
съобщили това, преди да се отправят към дома на свид.М.
за саморазправа.
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ
При гореустановените факти,
изводими от доказателствения масив по делото, въз
основа на който съдът изгради вътрешното си убеждение, прие, че подсъдимият Ф.Й.Я. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.115, вр. чл.18,
ал.1 от НК, за това, че на 15.05.2020 г. в с.Р., обл.
П., е направил опит умишлено да умъртви другиго - Т.А.В. ЕГН **********, като деянието е
останало недовършено поради независещи от волята на извършителя причини.
От обективна страна доказателствата установяват безспорно,
че на инкриминираната дата и място подсъдимият е предприел действия, целящи
умъртвяването на пострадалия Т.В., нанасяйки му 4 удара с нож, 3 от
които попадали в гръдната половина на пострадалия. Едно от нараняванията е
причинило и проникване в гръдната кухина. Нараняванията на гръдния кош, три от
установените, според заключение на вещи лица по тройна съдебномедицинска
експертиза, са наранявания, които са достигнали до животозастрашаваща
зона и при проникване биха наранили жизнено важни органи - сърце, бели дробове,
магистрални съдове. Опасността за живота на В.,
според вещите лица, е реализирана чрез проникващо нараняване в лявата гръдна
половина с разхерметизирането й, навлизане на въздух
и излив на кръв в нея, довело до хемоплевмоторакс.
Своевременно оказаната специализирана и квалифицирана медицинска помощ и то на
два пъти несъмнено е била с решаващо и основно значение за сравнително
благоприятния изход от травмите. Самоизлекуването на
открития хемопневмоторакс е било само теоретично
възможно, видно от разясненията на вещите лица медици в съдебното заседание и
основателно е становището в тази връзка на държавното обвинение, че в резултат
на действията на обвиняемия Ф.Я.
и причинените от него на пострадалия наранявания, би се стигнало до летален за
жертвата изход, ако по отношение на същия не е била оказана своевременна и
адекватна медицинска помощ посредством съответната оперативна интервенция и последващо лечение.
Престъплението е останало недовършено поради
независещи от волята на дееца причини, т.е. такова във фазата на опита, макар
действията на подсъдимия да са били целенасочени към постигане на целта -
лишаването от живот на пострадалия Т.В.. Деянието е извършено умишлено с целени и
настъпили общественоопасни последици.
Търсеният резултат не е бил постигнат, тъй като деянието е
било преустановено извън желанието на дееца, а впоследствие е била оказана и
навременна медицинска помощ на В.. Предвид това, независимо, че подсъдимият
направил необходимото за постигане на целения резултат, с нанасянето на ударите
със средство, годно да причини смърт в жизненоважни области, то поради
ненастъпването му, съдът възприе предложената от прокурора правна квалификация
на деянието – довършен опит към убийство.
Изпълнителното
деяние е завършено, тъй като подсъдимият
е реализирал необходимото, но не са се случили предвидените в закона и искани
от дееца обществено опасни последици – смъртта на Т.В.. Не е налице доброволен
отказ, тъй като опитът е довършен. Обективно Ф.Я. е сторил необходимото за
осъществяването му, а освен това се установи, че същият е искал да нанесе още
поне един удар с ножа към пострадалия, но е бил отблъснат от свид.И.М.. Последващото оттегляне
от местопроизшествието и сигнализиране
минути след това на единен спешен номер 112, се преценя от съда единствено като
демонстриране на желание да оневини себе си, като се представи за жертва на
агресия от страна на В., в каквато насока са и обясненията на извършителя. Но
умисълът на дееца се извлича от начина, по който е бил обективиран
чрез поведението на дееца, а не от твърденията му след извършване на
престъплението.
Ударите
по пострадалия са нанесени с нож с посочените по-горе характеристики, като няма
спор, че с такъв нож може да се причини смъртоносно нараняване и независимо от
възраженията на защитата, че три от прободно-порезните
наранявания са повърхностни. Следва да се посочи, че с оглед локализацията на
всички прободни увреждания, съдът прави несъмнен
извод, че ударите са нанесени в области от тялото на пострадалия, осеани с жизненоважни органи и системи, при което
единствено налагащият се извод е, че подсъдимият е търсел умъртвяването на
пострадалия. Така деецът е въздействал върху организма му по начин да
предизвика биологичната му смърт. Освен това жертвата е била издебната
странично и отзад от подсъдимия при нанасянето на първите три прободно-порезни рани, две от които в гръдния кош и едното
проникващо, а след като пострадалият е паднал, ударите с нож са продължили и
подсъдимият е нанесъл четвъртото прободно-порезно
нараняване вдясно отпред също в областта
на гръдния кош. След това тялото на подсъдимия е било в позиция да нанесе пети
удар отново в същата анатомична област.
Категорично
не може да се възприеме предложената от защитата теза за действия на подсъдимия
при условията на неизбежна отбрана. Деецът не може да се позовава на неизбежна
отбрана, след като пръв е употребил насилие спрямо пострадалия. А както се посочи, доказателствата
установяват, че подсъдимият е нападнал пострадалия с нож, при вече ескалирала
агресия от неговите близки към жертвата. Т.е. в конкретния случай подсъдимият е
агресорът. Пострадалият е поругал преди това честта на дееца, но в значителен
период назад във времето. По време на процесния
инцидент В. не е нападнал Я. или неговите близки, а той самият е бил нападнат.
Посочи се, че направеното домогване на близките на подсъдимия да го оневинят е
неуспешен. Описаното от тях и подсъдимия поведение как Т.В. слезнал
от джипа на свид.Т. и започнал да бие наред
присъстващите там жени и без мотив, изобщо не се кредитират от съда. В. е бил
нападнат на местопроизшествието и въпреки това,
подсъдимият е продължавал с ударите с нож в жизненоважната гръдна област
от тялото на пострадалия. Последният пък е имал правото в този случай да се
защитава от противоправното поведение на подсъдимия
/Постановление **/29.11.1973г. по н.д. 11/73 г.
на ППВС, Решение № 64/03.04.1998г. на ВКС по н.д. № 268/97г./. Липсата
на условията на неизбежна отбрана изключва въпроса дали е налице превишаване на
нейните предели поради уплаха или смущение. Т.е. тук изобщо не може да се
поставя въпросът дали стореното от подсъдимия попада в хипотезата на чл. 119 от НК, евентуално, за да се преценя дали е налице уплаха или смущение /Решение №
350 от 27.VII.1984 г. по н. д. № 343/84 г., I н. о., Решение № 258 от 2.06.2010
г. на ВКС по н. д. № 157/2010 г., II н. о. НК/.
На
следващо място разпространението на порно клипа, а и възприетите от свид.А.Я. и М.Я. заканителни жестове на Т.В. в деня преди
инцидента не са от категорията да предизвикат състояние на физиологичен афект,
каквото особено състояние не е констатирано и от СППЕ на подсъдимия. Налице е
изтекъл достатъчно дълъг времеви период от дразнението
на пострадалия до реакцията на подсъдимия, а физиологичния афект е бързосъединителна реакция и при нея деецът действа моментално,
предвид извършеното противоправно насилие спрямо него
или негови близки от наранения. По този начин съдът изключва възможността
поведението на подсъдимия да е протекло на фона на състояние на силно
раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или с друго
противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят
тежки последици за виновния или неговите ближни. Доказателствата установяват
единствено предходно конфликтно проявление между двамата и техните фамилии.
Приетото от съда поведение на пострадалия същия ден по-рано, с което е
подразнил подсъдимия не е достатъчно основание да се преценят последващите му действия като осъществени при физиологичен
афект. Не съществуват по делото доказателствени
данни, привнасящи съмнение за
помрачаване или някакъв вид стесняване на съзнанието на подсъдимия. От една
страна той сам не описва подобно поведение, наред с това обясненията му са
забележително последователни и логично отстояващи избраната от него процесуална
позиция. За да се приложи този
привилегирован състав е необходимо деецът
да е изпаднал в такова състояние, при което съзнанието му е овладяно до
такава степен от чувствата, че
поведението му се определя предимно от тях. Подсъдимият не е бил в
такова душевно състояние. В допълнение към изложеното е и становището на вещите
лица от комплексната съдебно-психологична и психиатрична експертиза, според
които при подекспретния няма данни за състояние на
афект, с характерното за него стеснително съзнание под влияние на силни емоции.
В действията на подсъдимия не е установена мощна, свръхмерна
агресивност и разрушителност, характерни за физиологичния афект, няма данни за афективно стеснение на съзнанието, предизвикани от силно психотравмиращо събитие. Силните афективни
преживявания са съпроводени от вегетативни реакции, но такива в случая не се
описват и от свидетелите. Такива не са констатирани и от вещите лица. Липсва
преживяване на помрачено съзнание, налудни
изживявания и нарушения във възприятията, поради което не може да се приеме и
патологичен афект. Емоционалното състояние на подсъдимия след случилото се е
съответно на личностовите му особености, но към
инкриминирания момент когнитивните, емоционални и поведенчески процеси са били
в границите на нормалната психологична реакция, като е отчетено и наличното за него хистрионно разстройство. Следва да се посочи и че в период
близо над година влошените отношения между двете семейства са се наслагвали. Освен
това и подсъдимият многократно се е заканвал срещу личността на частния
обвинител.
Като се имат предвид обстоятелствата, при които е
осъществено посегателството, не може да се приеме, както твърди защитата, че
подсъдимият е искал единствено причиняване на телесна повреда или пък да е
действал при алтернативен евентуален умисъл, т.е. да е допускал, че може да настъпи и смъртта на В., но да се
е отнесъл безразлично към нея.
Принципно
наказателноправните казуси, свързани с телесни увреди
и смърт изобилстват от казуистика, очертаваща деятелност на субекта на
отговорността при т.нар. алтернативен
умисъл, бил той евентуален или пряк. При алтернативен евентуален
умисъл извършителят ще отговаря за реално причиненият от него по-лек резултат,
ако поради някакви фактори по-тежкият не е бил причинен, защото последния
не е бил
пряко целен. Това е така, защото опит при евентуален умисъл не е
възможен. При алтернативен пряк умисъл, деецът следва да отговаря за опит към
по-тежкия престъпен резултат, ако той е останал недовършен по независещи
причини. Т.е. поведението на подсъдимия
при такъв умисъл съставлява опит към убийство, а не за довършено престъпление
за телесна повреда. Доказаната по делото фактология
ясно очертава наличието на пряк умисъл у подс.Ф.Я. с
недвусмислено целен противоправен
резултат за умъртвяване. Близката дистанцията на реализиране на ударите,
средството-нож и местата за използването му в тялото на пострадалия,
обосновават ясни изводи за съзнателни и целенасочени действия на подсъдимия и
формират вътрешното убеждение за доказаност на
интелектуалните и волеви характеристики на пряк умисъл за убийство, бил той и
алтернативен /т.е. пряко и едновременно да цели и двата възможни резултата –
увреждане на здравето на жертвата или нейната смърт/. Именно в тази хипотеза,
подсъдимият следва да носи отговорност за по-тежкия резултат, който в случая е
опит за убийство по смисъла на чл. 115 вр. чл. 18,
ал. 1 от НК /ППВС № 2/1957 г., изменено и допълнено с ТП № 7/1987 г. на Пленума
на ВС, т. 7; проф.Ив.Ненов „Наказателно право на РБ“ обща част, книга 2, нова ред.
к.ю.н. Ал.Стойнов 1992г., Кузнецова с.ц. стр.89 за
неконкретизирания и алтернативния пряк умисъл/.
В
случая становището на съда е за наличие на конкретен пряк умисъл, а не
алтернативен пряк, макар че и при него отговорността на подсъдимия ще е отново
за опит за убийство, съгласно цитираната правна теория и съдебна практика.
Използвайки нож в жизнено важна област неколкократно,
подсъдимият е съзнавал, че неизбежно и закономерно, с положителност ще настъпи
смъртта на гражданския ищец, която е и целял пряко. В допълнение като обективно
проявление на намерението му, следва да се отчетат използваните от подсъдимия
Я. във времето закани за причиняване смъртта на пострадалия чрез употреба на
хладно оръжие и „в гръб“, тъй като В. бил доста по-силен и едър от него. На
практика в процесния инцидент подсъдимият е действал точно по този начин.
За пълнота и с оглед
възраженията на защитата и изчерпване на проблематиката, доброволен отказ от
опит за довършване на изпълнителното деяние по смисъла на чл.18 ал.3 от НК има,
когато деецът по собствена подбуда се е отказал да довърши изпълнението на
престъплението или е предотвратил настъпването на общественоопасните
последици. Предвид показанията на кредитираните свидетели-очевидци, версия за
отказване довършване на замисленото по собствена подбуда, респективно
предотвратяване настъпването на общественоопасните последици, следва да се счита за
отречена. Налице е довършен опит, изпълнителното деяние е завършено, Я. е реализирал
необходимото за настъпване на целения съставомерен
резултат, но не са се случили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици-смъртта на В.. За демотивация да довърши деянието или да предотврати
настъпването на престъпните последици не иде реч и така установените фактически
констатации диктуват да се приеме, че не се касае за доброволен отказ по
смисъла на чл.18 ал.3 от НК.
Подсъдимият е имал и мотив да лиши от живот пострадалия.
Мотивът се отнася до субективната страна на деянието и чрез него се формира
умисъла у дееца. Тук съдът отчита недобрите отношения между подсъдимия и
пострадалия. Поруганата чест в семейството на подсъдимия е основата в мотива
му, а поведението на пострадалия в деня на инцидента по-рано е бил актуалният и
значим повод същият да се отправи към близките на пострадалия, въоръжен с нож,
макар и такъв за който твърди, че винаги е носил със себе си, заради диетите,
които спазвал. В случая обаче той не е отивал да се храни. Дори и на место да
не бе срещнал Т.В., подс.Я. е бил в готовност да използва оръжието, което
е носел, а и всичките му близки са били въоръжени. Появяването обаче на место
на Т.В. е бил именно пусковият момент в решението на подсъдимия да го лиши от
живот и той е действал точно по начина, по който се е заканвал – с нож откъм
гърба и странично, след като пострадалият се е бил привел от хвърленото към
очите му прахообразно вещество от съпругата на подсъдимия. Проявената от
подсъдимия упоритост в действията му по нанасяне на неколкократни
пробождания с нож в гръдната половина на пострадалия агресия са именно в насока
на потвърждение на направения извод, че възникналият на место умисъл за
умъртвяване е бил непоколебим, целенасочен и последователен. Подсъдимият не е
искал просто да нарани пострадалия.
Неоснователно е искането на защитата за
преквалификация на деянието като такова по чл.129 от НК. Съобразно константната съдебна практика, вкл.
задължителната такава- т. 7 на Постановление
№ 2 от 16.XII.1957 г., ПлВС, изм. и доп. с
Тълкувателно постановление № 7 от 6.VII.1987 г., чл.115 от НК
поглъща съставите на престъпленията за умишлените телесни повреди. Умишленото убийство се различава от
умишлената телесна повреда по умисъла на дееца. В първия случай деецът иска или
допуска настъпването на смъртта на пострадалия, а във втория иска или допуска
причиняването повреда на здравето му. Изясни се по-горе, че умисълът на Ф.Й.Я.
е бил формиран именно към лишаване от живот на гражданския ищец и частен
обвинител и този резултат е бил пряко целен.
Предвиденото
наказание за престъплението по чл. 115 вр. с чл.18,
ал.1 от НК е лишаване от свобода от десет до двадесет години. Безспорно
обществената опасност на деянието предвид засегнатите обществени отношения е с
висока степен. Обект на посегателство е човешкият живот. Преди извършване на
деянието то е било съпроводено в не-малък период от време и със закани за отнемане живота на свид. Т.В.. Отчете се обаче и обстоятелството, че именно
пострадалият в една значителна степен е допринесъл за посегателството спрямо
него, заради действията му със снахата на подсъдимия и факта, че той е
отговорен за създаването и разпространението на интимните сцени с извънбрачната
му партньорка на общественото внимание на живущите в населеното място, където
живее и подсъдимият със семейството си.
От
друга страна при индивидуализация на наказанието от гл.т.на обществената
опасност на извършителя съдът съобрази наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства, които се явяват и многобройни такива. Подс.Я.
е в напреднала възраст и е зрял член на нашето общество, като до момента за
него няма данни за други противообществени прояви и той е с чисто съдебно
минало. Той е баща и дядо. Взеха се предвид от съда при определяне на
справедливото наказание и множеството заболявания на подсъдимия:
Съгласно
решение на ТЕЛК от 21.10.19г. му е определена 50% намалена работоспособност с
водеща диагноза Хистерично /хистрионно/ разстройство
на личността, както и хроничен вирусен хепатит В, лека степен на активност,
ХОББ. В годините назад е пролежавал в ЦПЗ ЕООД Пловдив, както се посочи - самоинициирано по негово желание. От приложените по делото
множество епикризи /том 2 дос.пр./
се установява, че същият е бил
хоспитализиран през 2005г. за остър панкреатит; през
2006г. за невропатия,
увреждане на междупрешленни дискове,
хемороиди, хроничен хепатит В; през 2007г. заради уртикарен
обрив по тялото, увреждане на шийни коренчета, хроничен хепатит; през 2009г.- увреждане
на междупрешленните дискове; през 2015г. - пневмония билатералис; 2016г- вирусна чревна инфекция, хроничен панкреатит, хеморагичен цистит, хиперплазия на простата; през 2017 – увреждане на простата
и стеатоза на черен дроб, хроничен панкреатит, хроничен хепатит, отново заради уртикарен обрив по тялото – неуточнена алергия; през 2018г.
– хистерично разстройство на личността; през 2019г. и 2020г. – ХОББ, бронхиална
астма, хроничен хепатит В, шийночерепен синдром.
Само по себе си смекчаващо отговорността
обстоятелство е и правната квалификация на престъплението като опит. В чл. 18, ал. 2 НК е посочено
принципното положение, че при опит деецът се наказва с наказанието, предвидено
за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на
намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено.
Макар и поради независещи от подсъдимия причини, престъпният резултат- смъртта
на пострадалия не е настъпила. В случая,
с оглед довършеността на опита и предотвратяването на
престъпния резултат от целенасочени активни действия на трето лице, настоящият
състав на съда намира, че не може да намери приложение чл. 58 б.“а“ от НК –
опитът е довършен, а и за да настъпят целените от дееца общественоопасни
последици същият е положил упорито усилия за това – чрез неколкократни
удари с ножа в тялото на жертвата.
Изхождайки от залегналият в чл. 35 ал. 3 от НПК
принцип за съответност на наказанието с тежестта на
престъплението, съдът счита, че съответно на деянието, дееца и целите, визирани
в чл. 36 от НК е наказание, определено по реда на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК.
Възприетите многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, съпоставени с
предвиденото за престъплението най- ниско наказание от десет години лишаване от
свобода, формират извод, че в този размер наказанието се явява несъразмерно
тежко. Поисканото от частното
обвинение наказание в тези параметри не
може да бъде наложено поради липса на материалноправните
предпоставки за това. Не е налице по-висока от обичайната степен на обществена
опасност на извършеното.
Поради изложените
по-горе съображения, решаващият съд намери, че справедливото наказание лишаване
от свобода, което следва да бъде наложено на подсъдимия е значително под
долната граница на предвиденото от законодателя такова, а именно, в размер на
шест години и шест месеца. Това наказание е напълно съответно на тежестта,
обществената опасност, моралната укоримост на
извършеното престъпление, като е съобразено и с личностния профил на подсъдимия. Наказание в тези граници
гарантира не само възможността на подсъдимия да преосмисли поведението си, като
се поправи завбъдеще, но е и достатъчно
предупреждение за останалите членове на обществото. По-строго наказание не е съответно на обстоятелствата
по делото. Наказание лишаване от свобода в
по-нисък размер от посоченото не би постигнало нито генералната, нито
специалната превенция на закона и не е съответно на упорито преследвания
резултат, независимо, че същият не е постигнат – т.е. по този начин е отчетена
и степента на осъществяване на намерението при престъплението, осъществено като
опит. Едновременно с това са налице и посочените по-горе многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Последните са подхранени и от неправомерното
поведение на пострадалия спрямо семейството на дееца.
С
оглед размера на така наложеното наказание, налице е основание по реда на чл.
57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС наказанието лишаване от свобода подсъдимият да
изтърпи при първоначален строг режим.
На
основание чл. 59, ал. 2 вр. с ал. 1 т. 1 от НК
настоящият съд приспадна от гореналоженото наказание
лишаване от свобода времето, през което подсъдимият Ф.Й.Я.
е бил задържан, считано от 15.05.2020 г. до 19.05.2020г.за 24 часа по ЗМВР и за
72 часа по НПК.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Описаното
по-горе вредоносно противоправно поведение на
подсъдимия обуславя предпоставките за ангажиране на неговата гражданска
отговорност по реда на чл. 45 от ЗЗД с репариране на причинените на пострадалия
негативни последици. Гражданският ищец претендира обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания вследствие на опита за умъртвяването му
от подсъдимия, довел до причинените
телесни увреждания – порезните рани в областта на гръдния кош и ръката, прободно-порезното нараняване, което е най-тежкото такова –
проникващо, и заради което е имало реална опасност от настъпване на противоправния резултат, като деянието е останало
недовършено поради намесата на лекарите, оказали помощ на пострадалия. Наред с
това претендира се овъзмездяване и на страданието,
причинено от развилия се възпалителен процес в предната рана отдясно, довела до
нова хоспитализация и медицинска интервенция, както и за последвалите
нараняванията неудобства и ограничения през възстановителния период, преживения
страх от евентуалното настъпване на смъртта и опасността за здравето му,
изпитваните в продължителен период опасения за това и след инцидента. Разпитани
в съдебно заседание, вещите лица медици по тройната СМЕ са категорични, че
настъпилото и посочено по-горе усложнение е в причинно-следствена връзка с
деянието, а не с проведената предходна оперативна намеса.
При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост,
съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД, съдът изходи от тежестта на причинените
увреждания /касае се за леки телесни увреждания като резултат, макар в
жизненоважна област, а едното от тях – се явява такова по чл.129 ал.2 от НК –
нараняване, проникващо в гръдната кухина. Останалите са причинили разстройство
на здравето, извън случаите на чл.128-129 от НК – леки телесни повреди по
смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Независимо от правната квалификация на
престъплението като опит към убийство, реално ищецът е понесъл описаните
телесни повреди като характер и с които е било увредено здравето му. При преценка
на изпитаните от пострадалия физически болки, наложилата се медицинска помощ,
принудителното понасяне на ограничения в придвижването, в обичайни ежедневни
дейност, включително значително ограничената работоспособност, съдът взе
предвид и разказаното за това от свидетелите - сестра на ищеца А.В. и жената, с
която живее на семейни начала – Р.Д.. Не може да бъде споделен обаче доводът в
исковата молба и заявеното от свидетелите, че кръвта му шуртяла на 2 м.от него,
като фонтан. Вещите лица в разпита им пред съда споделиха за умерено кървене.
Видно е и от протокола за оглед на местопроизшествие, че са открити единствено
капки кръв по настилката, където се е разиграла драмата, а свид.И.
Т. сподели за неголямо петно кръв в колата му при откарване на пострадалия до
медицинското заведение.
Освен
физическите болки следва да се прецени и преживяната психическа травма,
осъзнаването за нападение в присъствието на членовете на семейството му. Тези
негативни за пострадалия последици се установяват по несъмнен начин, тъй като действително е имало опасност
за живота му и той е имал притеснения за това. Не се опровергават и твърденията
му за продължаващ физически дискомфорт при
предприемането на иначе обичайни трудови задължения и към момента на
изслушването му пред съда, както и че продължава да изпитва остатъчно чувство
за страх и тревожност.
Същевременно
за представените на съдебното дирене болничен лист и медицински документи на
л.84 и следващите, както и амбулаторен лист от 20.07.21г. /л.152 съд.пр./ които
отразяват здравословни оплаквания на
ищеца, не може да се направи заключение, че са свързани с инкриминираното
деяние от 15.05.2020г., тъй като едните касаят вирусна инфекция, а в
амбулаторния лист са описани данни за
получен удар в главата и краткотрайна загуба на съзнание от преди 1 година.
При
определяне на справедливото обезщетение за понесените от ищеца неимуществени
вреди се взеха предвид и наличните на досъдебното производство доказателства за
болничен престой и период на домашно лечение по издадените на Т.В. болнични
листове, както и факта, че към м.08 2020г. той е имал вследствие инцидента посттравматично стресово
разстройство, видно от наличните на
л.299-303 от дос.пр. писмени доказателства.
Ето
защо, съдът прецени, че реалните болки и страдания на пострадалия – физически и
психически такива, които е претърпял в следствие на деянието, ще намерят
справедливо репариране чрез сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева,
поради което и гражданската претенция бе удовлетворена до този размер. Над посочената
сума до пълния предявен размер, съдът намери искът за недоказан. В този смисъл отчете и негативните действия
на пострадалия към семейството на подсъдимия, предшестващи инцидента и за които
изложи мотиви защо са били предизвикани и поддържани от пострадалия.
Присъди
се и акцесорната претенция за законна лихва, претендирана от гражданския ищец, считано от датата на деликта – 15.05.2020г.
Над
присъдената сума от 15 000
/петнадесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение
за причинени неимуществени вреди, до пълния предявен размер на гражданския иск
от 200 000 лв. той се явява недоказан по размер и в тази част бе
отхвърлен.
РАЗНОСКИ
И ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
С
оглед участието на частния обвинител в производството и признанието за виновен
на предаденото на съд лице, както и основателността на гражданската претенция,
макар и частично, на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия се
възложиха претендираните от частния обвинител и
граждански ищец разноски, които е направил за повереник
в настоящото производство, а именно -
сумата от 3500 /три хиляди и петстотин/
лева за адвокатско възнаграждение /2000лв. на
съдебното производство и 1500 лв.
на досъдебното – л.254 т.3/.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс.Ф.Й.Я.
да заплати по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата от 260 /двеста и шестдесет/ лева, представляваща направени
разноски в хода на съдебното производство за възнаграждения на вещи лица.
Подсъдимият бе осъден да заплати и в полза бюджета на съдебната власт по сметка
на Окръжен съд Пловдив – сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск на основание чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
Подсъдимият,
който бе признат за виновен, следва да заплати и сторените на досъдебното
производство разноски и бе осъден с присъдата по сметка на ОД на МВР – гр.
Пловдив да внесе сумата от 2130,88 лв.
/две хиляди сто и тридесет лева и осемдесет и осем стотинки/,
представляваща сборът от заплатените хонорари на вещите лица по изготвените
експертни заключения /дос.пр. л.80, 100 и сл., 125,
131, 136, 156/.
С
присъдата съдът постанови приложените
по делото веществени доказателства черен
на цвят метален сгъваем нож, мъжки
чехъл, черен на цвят от плат и гума 43 номер
с надпис PUWAX, парче от червен плат с надпис Leader, люспи от червена на цвят засъхнала течност, човешки косъм иззет при биологична експертиза от червено на
цвят парче плат, обтривки с дунапренов тампон от острието
на черен на цвят метален сгъваем нож да се унищожат като
вещи без стойност след влизане на присъдата в сила, тъй като никому не са нужни
и нямат материална стойност.
По отношение на СД R – диск със записи от разговори на тел. 112, поставен в полиетиленов плик, на лист 249 в том 3 от досъдебното
производство няма пречка да остане приложен по делото и в този смисъл съдът се
произнесе със съдебния си акт.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
Председател на състава, постановил присъдата: