№............/.........2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и осми ноември 2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар
Галина Владимирова и с участието на прокурор СИЛВИЯН ИВАНОВ от Варненска
окръжна прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 2775/2019 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63 ал.1 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано въз основа на касационна жалба от „Света
Елена-7“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.
„Иван Аксаков“ № 7, вх. В, ет. 8, ап. 24, срещу решение № 1574/09.08.2019 г. на
Варненския районен съд (ВРС), постановено по НАХД № 1383/2019 г., с което е потвърдено
наказателно постановление (НП) № 300169/346596/21.11.2017 г., издадено от заместник-директора
на ТД на НАП Варна, с което на „Света Елена-7“ ЕООД, гр. Варна, за нарушение на
чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството (ЗСч), е наложена имуществена
санкция в размер на 200 лева, на основание чл.74, ал.1 от ЗСч.
Касаторът оспорва обжалваното решение с аргументи, че
НП не му е връчено по надлежния ред, както и че дружеството не е извършвало
дейност, поради което не е нарушило разпоредбите на чл.38, ал.1, т.1 и чл.16,
ал.1, т.4 от ЗСч. С тези доводи се иска отмяна на касираното съдебно решение и отмяна
на издаденото НП.
Ответната страна – ТД на НАП Варна, в депозирани чрез процесуален
представител писмени бележки, оспорва касационната жалба като неоснователна.
Счита, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно и трябва да бъде
оставено в сила.
Представителят на контролиращата страна – ВОП, намира
жалбата за неоснователна. Счита, че решението на Районен съд – Варна е
постановено при спазване на процесуалните правила и на закона, поради което не
са налице основания за неговата отмяна.
Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в административнонаказателното
производство, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и се дължи нейното
разглеждане по същество.
Обжалваното решение е валидно, като постановено в
необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на
районния съд и местно подсъден на Районен съд – Варна като първа съдебна
инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно
правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил
надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на
правораздаване.
Административен съд – Варна, като разгледа делото по
реда на чл.217 и следващите от АПК, прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, както и след извършената на основание чл.218 от АПК
служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания
съдебен акт с материалния закон, и предвид посочените в касационната жалба
пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното НП е наложена на касатора, на основание на
основание чл.74, ал.1 от ЗСч, имуществена санкция в размер на 200 лева, за
нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, за това, че в качество си на задължено
лице не е изпълнил задължението си да публикува чрез подаване на заявление за
вписване и представяне за обявяване в Агенцията по вписванията – Търговски
регистър, изискващият се по ЗСч годишен финансов отчет /ГФО/ за 2016 г. в
законоустановения срок – до 30.06.2017 година. Нарушението е констатирано при
извършена проверка на 17.08.2017 г. в база данни на НАП и Агенция по
вписванията – Търговски регистър.
Въззивната инстанция е приела, че актът за
установяване на административно нарушение /АУАН/ и НП са издадени от компетентни
органи и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. ВРС е изложил
аргументи за установеност на административното нарушение, както и че
административно-наказващият орган (АНО) правилно е определил квалификацията на
деянието и приложимата санкционна норма. Счел е, че размерът на наложената
имуществена санкция е правилно определен. Констатирал е, че няма основание за
приложение на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН.
Правилно районният съд е приел, че са налице всички
съставомерни признаци на описаното в АУАН и НП административно нарушение по
чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, която правна норма вменява в задължение на предприятията
– търговци по смисъла на Търговския закон, да публикуват годишния финансов
отчет чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския
регистър, в срок до 30 юни на следващата година. В случая по делото не са
ангажирани доказателства за срочното изпълнение на това задължение от страна на
„Света Елена-7“ ЕООД, гр.Варна по отношение на данъчната 2016 г., като това обстоятелство
дори не се оспорва от касационния жалбоподател.
Единственото, наведено в касационната жалба,
възражение, което е относимо към материалната законосъобразност на НП, респ.
към правилното приложение на материалния закон от ВРС при постановяване на
обжалвания съдебен акт, касаещо липсата на задължение за заявяване за вписване
и представяне за обявяване на ГФО в търговския регистър, е неоснователно. Обстоятелството,
че дадено търговско дружество не извършва търговска дейност, не означава, че
същото не следва да обявява ГФО. В българското законодателство не се съдържа
правна норма, въвеждаща подобно изключение от регламентираното в чл.38, ал.1,
т.1 от ЗСч правило за поведение. В чл.29, ал.4 от ЗСч е предвидено, че
годишният финансов отчет на микропредприятията, каквото се твърди, че е това на
касационния жалбоподател, може да се състои само от съкратен баланс по раздели
и съкратен отчет за приходите и разходите, но тази разпоредба не освобождава посочените
в нея субекти от задължението за публикуване на такъв изобщо.
Останалите възражения, релевирани от касатора,
свързани с невръчването на НП, имат отношение единствено към преценката за
допустимостта на жалбата пред въззивния съд, който предвид констатираната липса
на данни за връчване на оспорения пред него акт на правораздаване на
санкционираното юридическо лице, правилно е приел, че жалбата, с която е
сезиран, е редовна и я е разгледал по същество. Тези оплаквания обаче нямат
никаква релевантност към законосъобразността на оспореното решение на ВРС, поради
което не следва да бъдат обсъждани от касационния съдебен състав.
Изложените от районния съд
мотиви относно размера на наложената имуществена санкция и липсата на основания
за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН са достатъчно
изчерпателни и изцяло се споделят от касационната инстанция, поради което не е
необходимо да бъдат преповтаряни – арг. от чл.221, ал.2, изречение второ от АПК.
Обжалваното решение е
постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса на
заявените в касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което е
дължимо оставянето му сила.
С оглед изложеното, на основание чл.221, ал.2,
изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Шести касационен състав на Административен съд – Варна
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1574/09.08.2019 г. на
Варненския районен съд, постановено по НАХД № 1383/2019 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.