Решение по дело №12520/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 261
Дата: 16 януари 2024 г.
Съдия: Петър Ненчев Славчев
Дело: 20221110212520
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 261
гр. София, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ Административно
наказателно дело № 20221110212520 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Ю. А.
М. против Наказателно постановление №22-4332-015111 от 11.08.2022г. на
Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР, с което е наложено
административно наказание на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП глоба в размер на 200, 00 (двеста) лева и лишаване от право
на управление на моторно превозно средство за срок от шест месеца.
Жалбоподателят иска да се отмени обжалваното наказателно
постановление, като твърди, че наказателното постановление е издадено в
нарушение на административно производствените правила и при издаването
му е допуснато нарушение на материалния закон. Твърди, че не е управлявал
мотоциклета на път, отворен за обществено ползване, а в имот частна
собственост.
Въззиваемата страна не е взела отношение по обжалваното наказателно
постановление.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено
1
следното от фактическа страна:
На 01.04.2022г. около 16:25 часа жалбоподателят М. управлявал
мотоциклет марка BMW, модел 1200RS с рама WB10544A8VZA22925 без
регистрационен номер по улица в частен имот на бул. „Ломско шосе“ 246 с
посока на движение от Околовръстен път към ул. „Васил Левски“. Водачът
навлязъл за няколко метра на бул. „Ломско шосе“, където извършил обратен
завой, след което бил спрян за проверка от служители на ОПП СДВР на бул.
„Ломско шосе“ 246. При проверката му е съставен акт за установяване на
административно нарушение от същата дата за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП. Извършена е проверка по пр.пр. №11634/22г. по опис на СРП и е
образувано досъдебно производство, приключило с Постановление от
18.07.2022г., с което е прекратено досъдебното производство №3384 ЗМК
528/2022г. по опис на 09 РУ СДВР, водено за извършено престъпление по чл.
345, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
С протокол от 01.04.2022г., намиращ се по досъдебното производство,
въпросният мотоциклет бил предаден на органите на МВР.
Установената фактическа обстановка се доказва от административно-
наказателната преписка, съдържаща Постановление за прекратяване на
досъдебно производство от 18.07.2022г. по пр.пр. №11634/22г. по опис на
СРП, акт за установяване на административно нарушение от 01.04.2022г.,
снимка от информационната система на „Геодезия и кадастър“, изображение
от „Гугъл мапс“, материалите по досъдебното производство №3384 ЗМК
528/2022г. по опис на 09 РУ СДВР и показанията на свидетелите Емил Петков
М., Димитър Красимиров Д., Д. Геоаргиев А. и И. Б. П..
Показанията на свидетелите М. и Д. са информативни за
обстоятелствата, свързани с демонстрацията от жалбоподателя на
свидетелите М. и Д. на въпросния мотоциклет в двора на имота. Двамата по
непротиворечащ и взаимно допълващ се начин посочват, че мотоциклетът бил
изкаран и следвало да се приведе в движение, за да му бъдат направени
снимки, но твърдят че движението му се ограничило само до двора на
сградата, където се съхранявал. В която част показанията им противоречат на
заявеното от свидетелите полицейски служители А. и П.. Свидетелят Д. е
описал настилката на пътя, по който се движил мотоциклета, за да обърне и
да се върне към тях, като чакъл, а свидетелят М. твърди, че нямало настилка,
2
а кал.
За разлика от тях, полицейските служители свидетелите А. и П. твърдят,
че жалбоподателят излязъл от чакъления път и направил обратния завой
върху бул. „Ломско шосе“, след което бил спрян за проверката. Свидетелят А.
твърди, че водачът тръгнал с моторното превозно средство с посока към
Околовръстен път и когато ги видял, направил обратен завой на самото
„Ломско шосе, като отбил в улицата до сградата с камениста настилка.
Според свидетеля П., улицата на която е спрял мотоциклета, била отворена за
обществено ползване, тъй като по-навътре в имота имало борса за зеленчуци.
Съдът изцяло се доверява на показанията на полицейските служители,
извършили проверката, включително и в частта им, в която посочват, че
мотоциклетът е управляван за кратко по бул. „Ломско шосе“ с цел
извършване на обратен завой, с оглед обстоятелството, че полицейските
служители са били по-близо до шосето от свидетелите М. и Д., за да
възприемат по-ясно действията на нарушителя. Поради изложеното съдът не
дава вяра на свидетелите М. и Д. в обсъдената им част, съответно в останалата
им част съдът им дава вяра, тъй като показанията им не си противоречат и
взаимно се допълват.
Видно от снимка от информационната система на „Геодезия и
кадастър“, жалбоподателят е управлявал мотоциклета в двора на имот, в
който не е отбелязана улица. Показанията на свидетелите за наличие на
обособен път, преминаващ през двора на въпросния имот, се подкрепят от
снимката от „Гугъл мапс“. Съдът кредитира с доверие информацията, която
черпи от изображенията от информационната система на „Геодезия и
кадастър“ и „Гугъл мапс“, представени от жалбоподателя, тъй като същите не
са оспорени от въззиваемата страна и кореспондират с гласните
доказателствени средства.
При установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице, срещу обжалваемо наказателно постановление в срока на
обжалването му. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Приложената Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи на Р.България установява компетентността на
3
административнонаказващия орган – т. 3.10 и актосъставителя. Длъжностното
качество на административнонаказващия орган се установява посредством
акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г. на Гергана Борисова като
началник 01 група „Административнонаказателна дейност“ ОПП СДВР.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
деня на проверката, поради което не са налице нарушения на сроковете на чл.
34, ал. 1 от ЗАНН. Съдът констатира, че наказателното постановление е
издадено в шестмесечния срок на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Актът е съставен в присъствие на нарушителя и двама свидетели
очевидци, като е връчен в деня на съставянето му. В акта за установяване на
административно нарушение е вписано възражение за несъгласие с описаното
нарушение, тъй като деецът се намирал в дворното място, прилежащо на
сградата.
Административното нарушение е описано достатъчно ясно, за да бъде
дадена възможност за организиране на защитата на жалбоподателя. В тази
връзка са посочени дата, място и направление на управление на превозното
средство, номера на рамата, марка и модел, липсата на регистрация, които
елементи запълват фактическия състав на административното нарушение и
обстоятелствата по извършването му. Посочена е нарушената разпоредба,
която не противоречи на описанието на нарушението, а именно правилно е
квалифицирано правно.
Предвид изложеното съдът не намери процесуални нарушения при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение.
Според разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП „По пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани …” Наказателното постановление е
издадено за управление на моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред. Това обстоятелство не се оспорва от
жалбоподателя, който също е потвърдил, че е управлявал мотоциклета.
Спорното обстоятелство е дали превозното средство е управлявано на път,
отворен за обществено ползване.
Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от ЗДвП вменява правомощия на
съответните служби по глава пета от ЗДвП относно контрол по спазване
правилата за движение и изискванията, определени от ЗДвП и издадените въз
4
основа на него нормативни актове. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗДвП, законът
урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване. За да бъде осъществен правомерно контрол по спазване правилата
за движение и изискванията, определени от ЗДвП от органите по глава пета
от ЗДвП е необходимо да бъде установено нарушение, извършено по път,
който е отворен за обществено ползване
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДвП отворени за обществено ползване са
пътищата, условията за използване на които са еднакви за всички участници в
движението. Същата разпоредба държи сметка, че е възможно някои от
пътищата да не бъдат отворени за обществено ползване, поради което
вменява задължение на лицата, които ги стопанисват, да ги обозначат по
съответния начин. Това разграничение е от значение, тъй като съгласно чл. 2,
ал. 3 от ЗДвП компетентността на органите на МВР не обхваща пътищата,
които не са отворени за обществено ползване. Съгласно § 6, т.1 ЗДвП "път" е
всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено
използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. От
свидетелските показания се установи, че мотоциклетът първоначално е бил
управляван по път, застлан с чакъл. След това, според кредитираните с
доверие показания на свидетелите А. и П., мотоциклетът продължил като
навлязъл на бул. „Ломско шосе“, където извършил обратен завой, след което
бил спрян за проверка.
Към пътищата законодателят изрично е приравнил и улиците. Съгласно
§ 1 от Закона за Пътищата /ЗП/ "път" е ивицата от земната повърхност, която
е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и
отговаря на определени технически изисквания. Член 1, ал. 2 от ЗП изрично
изключва от обхвата си улиците в населените места и селищните
образования, с изключение на онези от тях, които едновременно са участъци
от републикански или общински пътища. Съгласно чл. 9, вр. чл. 8 от ЗП
пътищата са отворени за обществено ползване при спазване на реда и
правилата, установени със ЗП и ЗДвП, като частните пътища могат да бъдат
отворени за обществено ползване, когато това се налага от обществени
интереси, по инициатива на съответния общински съвет и със съгласието на
собственика при договаряне на взаимоотношенията.
Представеното изображение от информационната система на „Геодезия
5
и кадастър“ удостоверява липса на линейно отбелязване, характерно за
маркиране на път в имота, граничещ с „Ломско шосе“, в който е извършена
проверката. От изложеното следва извод, че мотоциклетът преди спирането
му за проверка първоначално е управляван по частен път. Не се доказа този
частен път, описан в наказателното постановление като път „без име“ да е
бил отворен за обществено ползване според чл. 9, вр. чл. 8 от ЗП инициатива
на съответния общински съвет и със съгласието на собственика при
договаряне на взаимоотношенията. Същият не е бил маркиран и не са събрани
доказателства да отговаря на определени технически изисквания, съгласно § 1
от Закона за пътищата. Единствено от твърденията на свидетеля П. за това, че
по този път се получавал достъп до зеленчукова борса навеждат на извод, че
пътят се ползвал от различни лица с посочената цел, но съдът не намира че се
доказва формален акт, с който пътят е определен като такъв за обществено
ползване, нито режима на ползване при еднакви условия за движение от
всички участници.
Въпреки това, моторното превозно средство е било управлявано и по
бул. „Ломско шосе“, където макар и за кратко, същото е извършило обратен
завой, за да се върне към въпросния имот. Бул. „Ломско шосе“ безспорно
представлява път, отворен за обществено ползване, съдът отчита, че
управлението на въпросния булевард на мотоциклета е отбелязано както в
акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното
постановление с посочването, че водачът е спрян на булеварда с посочен
адмиинстративен адрес, поради което от обективна страна нарушителят е
извършил нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
От субективна страна деянието е извършено при условията на
евентуален умисъл, като деецът е съзнавал нарушаването на посочената
разпоредба и обществената опасност на деянието си и се е съгласявал с това.
По отношение на наказанието.
В санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3 са предвидени кумулативно
две административни наказания – лишаване от право на управление на
моторно превозно средство за срок от шест до дванадесет месеца и глоба от
200 до 500 лева. Административнонаказващият орган е наложил правилно
административните наказания в относителноопределените предели, а след
като размерите на наказаният съвпадат с предвидените им минимуми,
6
обсъждането на въпроса за прекомерност на административните наказания е
юридически безпредметно.
Предвид изложеното и тъй като съдът не намери основания за
изменение или отмяна на обжалваното наказателно постановление, същото
следва да бъде потвърдено.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, във вр. с ал. 9 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-4332-015111 от
11.08.2022г. на Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР, с
което на Ю. А. М. е наложено административно наказание на основание чл.
175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП глоба в размер на 200, 00 (двеста) лева и лишаване от право на
управление на моторно превозно средство за срок от шест месеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд София-
град с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7