ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 634/9.5.2023г.
гр. Пазарджик
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XI-ти
състав, в закрито съдебно заседание, в състав:
Председател: Десислава Кривиралчева
Членове: 1.
Георги Видев
2. Дияна Златева – Найденова
като разгледа докладваното от съдия Златева - Найденова
адм. дело № 434 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 180 ал. 2 от АПК.
Делото е образувано по жалба на Рибарско
сдружение „Нилет“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велинград,
ул. „Юндола“, № 1, представлявано от Антон Бояджиев, подадена чрез пълномощника
адвокат Е.К.-П., и по протест на прокурор в отдел „НЗ“ при ВАП, срещу Заповед №
РД-1115/22.11.2022г. на Министъра на околната среда и водите.
С Определение № 2679/14.03.2023 г.
постановено по адм.д. № 2185 по описа за 2023 на Върховния административен съд,
делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Пазарджик. За да
приеме делото за подсъдно на Административен съд – Пазарджик, съставът на
Върховния административен съд е посочил, че са налице две основания: първо че
делото следва да бъде разгледано от административния съд съобразно изричното
посочване в чл. 66а от Закона за защитените територии /ЗЗТ/ и второ позовавайки
се на Конституционно решение № 8 от 23.04.2018 г. постановено по к.д. № 13/2017
на Конституционния съд, като е приел, че с жалбата и протеста не се оспорва акт
на министъра на околната среда и водите, издаден при упражняване на
конституционните му правомощия по ръководство и осъществяване на държавното
управление, а че оспореният акт е за актуализирана площта на защитена
територия-защитена местност „Клептуза“ в землището на Велинград, и по своята
същност не попада в категорията актове, които са израз на политически концепции
за управление и с него не се осъществяват властническите правомощия,
произтичащи от Конституцията на Република България.
С Определение 4622 от 02.05.2023 г.,
Върховният административен съд изрично е посочил, че производството по
настоящото дело касае оспорване на общ административен акт.
В жалбата на Рибарско сдружение
„Нилет“, ЕИК ********* е обективирано искане за спиране изпълнението на
оспорения акт.
Доколкото предмет на жалбата е общ
административен акт, в случая по повод направеното искане за спиране,
приложение намира разпоредбата на чл. 180, ал. 2 от АПК, съгласно която съдът
може да спре изпълнението на основанията и по реда на чл. 166, ал. 2 и 3 от АПК.
Предвид горните, настоящият състав
намира следното: със Заповед № РД-1115 от 22 ноември 2022 г. на министъра на
околната среда и водите на основание чл. 42, ал. 6 във връзка с ал. 5 от Закона
за защитените територии предвид извършени по-точни замервания е актуализирана
площта на защитена територия - защитена местност „Клептуза“ в землището на
Велинград, община Велинград, област Пазарджик, обявена със заповед № 407 от 09 февруари
1966 г. на Комитета по горите и горската промишленост, от 3440 дка на 4048,415
дка, като е определено в границата на защитена местност „Клептуза“ да попадат
поземлени имоти с идентификатори, както следва: 10450.204.2, 10450.204.3,
10450.204.6, 10450.204.8, 10450.503.1451, 10450.503.1453, 10450.503.1484,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на
Велинград, община Велинград, област Пазарджик, с обща площ 4048,415 дка,
одобрена със Заповед № РД-18-1214 от 06 юни 2018 г. на изпълнителния директор
на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
С оглед направеното искане за спиране
изпълнението на оспорената заповед, жалбоподателят се е мотивирал, че предмета
на спора е от съществена значимост, както и с обстоятелството, че с атакуваната
Заповед от територията на ЗМ „Клептуза“ е изключен ПИ с идентификатор
10450.503.997, в който се намира самия карстов извор, както и двете изкуствено
създадени езера, в които се вливат водите на извора, от една страна, а от друга
предвид обстоятелството, че с Решение № 34/24.02.2022 г., Общински съвет —
Велинград е дал съгласие за извършване на подготвителни действия за определяне
на концесионер на ПИ с идентификатор 10450.503.997 (отменено с Решение №
67/21.03.20221. на Общински съвет — Велинград), като с Решение 66/21.03.2022г.
Общински съвет Велинград, е включил в План за действие на общинските концесии
на територията на Велинград за 2022г. - 2027г. „Концесия за строителство и
услуги на обект: парк „Клептуза”( ПИ с идентификатор 10450.503.997), от който план
се установява нарушение на ЗЗТ.
С оглед горното, настоящият състав намира, по аргумент
от чл. 180, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение на
делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да
спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на
органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия
значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз
основа на нови обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото по силата на закон предварително
изпълнение на административния акт може да бъде спряно от съда при условията
на чл. 166, ал. 2 от АПК.
В случая на първо място следва
да се посочи, че съгласно чл. 180, ал. 1 от АПК оспорването не спира
изпълнението на общия административен акт. т. е. предварителното изпълнение на
такива актове се следва по силата на закона, поради което редът по чл. 60, ал.
5 от АПК е неприложим. В чл. 166, ал. 4 от АПК е уредено, че допуснатото
предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон,
когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на
оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. На основание чл. 166,
ал. 2 във връзка с чл. 180, ал. 1 от АПК съдът може да спре изпълнението на
общия административен акт, ако то би могло да причини на оспорващия значителна
или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на
нови обстоятелства. Задължителна предпоставка за разглеждане на искането за
спиране на предварителното изпълнение е наличие на оспорване на самата заповед,
чието предварително изпълнение е допуснато (което в случая е факт).
В конкретния случай не се установява
наличието на нови обстоятелства, които да дават основание предварителното
изпълнение на заповедта да бъде спряно. От страна на жалбоподателя не са
заявени и претърпени вреди, не са ангажирани и доказателства за наличието на
такива.
Процедурата въз основа на която е
издадена заповедта е предвидена в Глава трета „Обявяване и промени в защитените
територии“ (чл. 35-45а) от ЗЗТ, като в същата са уредени механизмите на определяне
на обхвата на защитените територии в Република България. В чл. 42, ал. 5 и ал.
6 от ЗЗТ изрично е посочено, че промени в обхвата на защитените територии се
извършва със заповед на министъра на околната среда и водите. В този случай от
съдържанието на оспорения акт се установява, че обхвата на защитената територия
е изменен с оглед извършени по – точни измервания.
Изпълнението на общия административен акт може да се спре само въз основа
на нови обстоятелства, т. е. да са настъпили след произнасянето на органа. Само
при преценка на тези основания съдът законосъобразно може да спре допуснатото
по силата на закона предварително изпълнение на процесната заповед на министъра
на околната среда и водите. Законодателят изисква вредите да са резултат от предварителното
изпълнение, а не от оспорения акт, като във всеки конкретен случай искателят е
този, който дължи, на първо място, заявяването им пред съда, и на следващо
място, установяването им с надлежни доказателства. В конкретния случай от
страна на Рибарско сдружение „Нилет“ не се твърди, че в резултат на
изпълнението на оспорваната заповед ще му бъдат причинени нито значителни, нито
труднопоправими вреди, ако оспореният административен акт бъде изпълнен, преди
съдът да се произнесе по неговата законосъобразност, нито са приложени
доказателства в този смисъл. Съдът не би могъл да предполага или презюмира
настъпването на вреди за жалбоподателя от оспорения акт.
Доводите за незаконосъобразност на
акта са такива по съществото на правния спор и не следва да бъдат обсъждани в
настоящото производство. Изложеното налага заключението, че предпоставките за
спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на
административен акт не са изпълнени, поради което искането за спиране на
предварителното изпълнение следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения и на
основание чл. 166, ал. 3 от АПК съдът следва да остави без уважение – като
неоснователно и недоказано искането на Рибарско сдружение „Нилет“ за спиране
изпълнението на Заповед № РД-1115/22.11.2022г. на Министъра на околната среда и
водите.
Водим от горното, на основание чл. 166, ал. 3 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно
искането на Рибарско сдружение „Нилет“ за спиране изпълнението на Заповед №
РД-1115/22.11.2022г. на Министъра на околната среда и водите.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от неговото съобщаване на
страните пред Върховния административен съд.
Председател:
Членове:
1.
2.