Решение по дело №7321/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 431
Дата: 28 март 2022 г.
Съдия: Виолета Григорова Николова
Дело: 20214430107321
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 431
гр. П., 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В.Г.Н.
при участието на секретаря Н.С.Н.
като разгледа докладваното от В.Г.Н. Гражданско дело № *** по описа за
2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от В. М. К. с ЕГН
**********, адрес: гр.П., ул.“Л.“ *** против „О.С.П.“ гр.П., ул.“С.С.*,
представляван от Д.Н.. Посочва се в исковата молба, че на ***г. между
ищцата и управителката на „О.С.П.“ гр.П. бил сключен договор, по силата на
който ищцата заела длъжността „п.г.“ . Твърди се от ищцата, че на същия
ден К. престирала труд в интервала *** часа до ***, като в края на работния
ден като попитала за трудов договор, Н. посочила, че такъв ще бъде подписан
в п. – следващия работен ден. Посочва се в исковата молба, че на ***г. – п.
ищцата отново работила в „О.С.П.“ гр.П. в интервала от *** часа до ***.
Твърди се, че едва на ***г. й било съобщено, че за позицията ще идват и
други кандидати. Посочва се от К., че по аналогичен начин и преди нея
работили други десет работнички. Твърди се, че въпреки отправената покана
да й бъдат заплатени часовете положен труд, както и направения разход за
закупуване на нови ***, ответника не заплатил дължимите суми. Твърди се,
че между страните е съществувал трудов договор със срок на изпитване,
който не бил сключен в законовата му форма. Иска се от съда да постанови
решение, с което да осъди „О.С.П.“ гр.П., ул.“С.С.*, представляван от Д.Н., да
заплати на В. М. К. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ул.“Л.“ ***, сумата от
***. , от които сумата от *** за два работни дни и сумата от ***,
1
представляващи неизплатено трудово възнаграждение и разход за
осъществяване на трудова дейност.
В законовия срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор от „О.С.П.“ гр.П.,
представляван от Д.С. Н.. Оспорват се изложените в исковата молба факти.
Твърди се, че между страните не е имало както трудови, така и облигационни
правоотношения. Посочва се, че ***. обявило конкурс за длъжността „п.г.“ ,
като било обявено , че длъжността ще бъда заета от ***., а подбора на
кандидатите – до ***. вкл. Твърди се, че със Заповед №***г. била назначена
комисия, която да проведе конкурса на два етапа: - събеседване и
практически изпит. Посочва се от ответника, че ищцата взела участие в
практическия изпит, като на два пъти се представила незадаволително.
Оспорва се обстоятелството, че ответникът е задължил ищцата да си закупи
нови ***, както и обстоятелството да е работила два работни дни. Твърди се,
че общото времетраене на практическия изпит в двата последователни дни е
от ***а. Иска се от съда да отхвърли исковете като неоснователни и
недоказани.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично и моли съда
да уважи изцяло предявените искове като основателни и доказани.
Ответникът „О.С.П.“ гр.П., редовно призован, се представлява от Д.Н., която
моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното:
Безспорно по делото е и се установява от представеното от ответника и
неоспорено от ищеца заверено копие на заявка – спецификация за свободно
работно място ***г., че „О.С.П.“ гр.П. обявил в дирекция „***“ гр.П.
свободно работно място за п.-г. с обозначено място на работа в ***., основни
отговорности: подпомагане на дейността на главния г., при пълно работно
време, възнаграждение в размер на ***. и добавка ***, с цел сключване на
договор със срок за изпитване ***. безсрочен договор. Сред изискванията към
кандидатите за заемане на работното място работодателят предвидил
изискване за минимум средно образование или професионален колеж, както и
минимум 3 години професионален опит. Обявеното работно място било
публикувано и било публично достъпно на страницата на АЗ на основание чл.
13, ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта, за
което възложителят бил уведомен при подаване на заявката.
2
Безспорно по делото е и обстоятелството, че във връзка с обявеното свободно
място за „п.г.“ бил сформирана комисия в състав: Д.Н., В.Ц. – и.д.х. и Х.Г. –
г.. Комисията следвало да проведе събеседване с всяко от лицата, посочени от
ДБТ и след преценка на практическите им умения да съставят протокол с
излъчен кандидат за назначаване в ***. в срок до ***. В тази насока е
представеното заварено копие на Заповед №***г. на управителя на „О.С.П.“
гр.П., неоспорен от ищеца.
Не се спори относно обстоятелството, че ищцата не била назначена на
длъжността „п.г.“, както и че последната подала сигнали и жалби до ИпТ и
Община П. вкл. с искане да й бъде заплатен положения труд. В тази насока са
заверено копие на писмо с изх.№ ***. на Община П., заверено копие на
призовка до ***. и протокол за извършена проверка ***. на Д.И.П.“ П..
Безспорно по делото е и се установява от заверено копие на протокол за
извършена проверка ***. на Д.И.П.“ П., че в ***. били констатирани
нарушения на българското законодателство вкл. на чл.24, ал.2 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд вр. чл. 2, ал.2 от Наредба № 3 за
функциите и задачите на длъжностните лице и на специализираните служби в
предприятията за организиране на дейностите, свързани със защитата и
профилактиката на професионалните рискове и др. Единственото
констатирано нарушение на КТ от контролните органи е нарушение на чл. 62,
ал.5 КТ относно връчване на уведомления по чл.4, ал.3 от Наредба № 5 за
съдържанието и реда за изпращане на уведомление по чл.62, ал.5 КТ на две от
служителките в ***..
Безспорно по делото е и се констатира от съда при преглед на представените
от ищцата два броя трудови книжки в съдебно заседание, че макар и
неоформени съгласно трудовото законодателство по надлежния ред(
трудовите книжки не са издадени в последователен ред, след надлежно
изписване и приключване и на първата книжка, а съдържат в разбъркан ред
трудовия стаж на ищцата през години и множество празни страници), в тях се
съдържа отразяване на факта, че В.К. е заемала при различни юридически
лица следните длъжности: „г.“ в периода от ***., „работник в кухня“ в
периода ***., „г.“ в периода ***.
За изясняване на спорни по делото обстоятелства са приобщени гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Х.Т.Г. и В.Н.Ц.. От показанията на
двете свидетелки съдът установи, че на ***. се е провело събеседване с
3
ищцата, при което последната е посочила, че има голям опит като г. в
ресторант за голям брой посетители. Това обстоятелство убедило двете
свидетелки-членове на комисията, както и управителката на ***., да допуснат
(без преглед на необходимите документи вкл. представяне на здравна книжка
за достъп до обекта – кухня на ***.) ищцата до втория етап - практически
изпит. Св. Г. е категорична, че на ищцата е указана принципната постановка
за необходимост от работно и обувки. Свидетелката посочва в показанията
си, че на К.й е било предоставено такова от ОДСП П., за да бъде проведен
изпита. Свидетелките са единодушни, че ищцата не се е справила с
поставените задачи в петъчния ден, но предвид обстоятелството, че в първия
работен ден от следващата седмица по график следвало да се „***“ и „***“,
комисията решила да й даде втори шанс. При явяването си на ***. ищцата
отново не се справила, за което била уведомена от управителката на
общинското заведение. Св. Г. заявява в показанията си, че участието на
ищцата в практическия изпит в първия ден е продължило два часа, а на
следващия ден – от ***.Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на
свидетелките поради съответствието помежду им и това с писмените
доказателства по делото - заявка – спецификация за свободно работно място
***г., заварено копие на Заповед №***г. на управителя на „О.С.П.“ гр.П.,
протокол за извършена проверка ***. на Д.И.П.“ П.; заверено копие на писмо
с изх.№ ***. на Община П..
От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени и гласни
доказателства съдът прави следните правни изводи:
Страните са процесуално дееспособни, исковете са допустими, правилно са
заведени пред Районен съд гр.П., като същия е родово, местно и
функционално подсъден на този съд, по общите и специалните правила за
подсъдност по гражданските производства.
По същество исковете са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл.55, ал.1 пр.2 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати общо сумата от ***. (сумата от *** за
възнаграждение за положен труд за два дни на ***г. и на ***г. и сумата от
***. направен разход за закупуване на ***) на неосъществено основание.
Твърди се обещание за сключване на трудов договор, направено от
управителя на ***., в резултат на което е полаган труд от ищцата и направен
разход за работни обувки-***. Обещанието за сключване на трудов договор е
4
нищожно, защото не е изпълнен фактическия състав на чл.62, ал.1 КТ.
Когато фактическият състав на една сделка не се е осъществил няма сделка.
Обещанието за сключване на трудов договор не поражда действие, но при
положен труд следва да се разграничи при какви условия е бил предоставен.
Следва да се разграничи и хипотезата на сключване на договор под
отлагателно условие, действието на договора на който е поставено в
зависимост от едно бъдещо, несигурно събитие – чл.25, ал.1 изр.1 ЗЗД, като се
изследва въпроса доколко страните са имали предвид осъществяването на
реална и релевантна към престацията правна цел за в бъдеще (след
настъпване на условието). Съществена предпоставка за прилагане на
кондикцията по чл.55, ал.1 пр.2 ЗЗД е сбъдването на уговореното между
страните отлагателно условие да не е настъпило, но несбъдването да не е
резултат на действията на страната дала имотната облага, или несбъдването
на отлагателното условие да не е настъпило н резултат на недобросъвестно
поведение на страната, имаща интерес да не настъпи бъдещото условие
(чл.25, ал.1 изр. 2 ЗЗД). При този фактически състав следва да се има предвид
т.1 от ППВС №1 от 1979г., съгласно което в тази хипотеза престацията се
извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание, което не е могло да бъде
осъществено. Чл.55, ал.1 пр.2 ЗЗД намира приложение при двустранните
договори – сделки под отлагателно условие, когато то не се сбъдне, както и
при неизпълнение на обещателя по предварителен договор за прехвърляне на
недвижим имот, когато в уговорения срок не е сключен окончателния
договор. В този случай връщането на даденото от купувача по него се дължи
от продавача на неосъществено основание. Пленумът на ВКС е акцентирал и
върху предпоставките за приложимост на чл.55, ал.1 пр.2 вр. чл. 25, ал.1 изр.2
ЗЗД.
В конкретния случай, съдът приема, че не са налице предпоставките на чл.55
ЗЗД. По делото не се приобщиха доказателства в подкрепа на изложеното от
ищцата за уговорки между К. и управителя на ***. относно сключването на
трудов договор, вкл. доказателства за дадено обещание в тази насока от
страна на Н.. По делото не са приобщени гласни доказателства на свидетели
очевидци на проведения между двете лица разговор. Не бяха приобщени и
писмени доказателства в тази насока. Обратно от гласните и писмени
доказателства по делото се установява, че по повод обявената бройка за
помощник –г. е бил проведен конкурс, който макар да се отличава с
5
несъвършенства и пропуски в организирането му, не дискредитира
обстоятелството, че ищцата се е явила като кандидат за заемане на
длъжността. От свидетелските показанията на Х.Т.Г. и В.Н.Ц., се установява,
че веднага след събеседването (колкото и формално да е било то), ищцата е
взела участие в практически изпит с продължителност около 2 часа с цел
изследване на заявените от К. умения в областта на готвенето.
Не се доказаха твърденията на ищцата за продължителност на полагането на
труд за цял работен ден, както на *** а от тук липсват доказателства за
имуществено разместване на блага между страните по делото. Видно от
показанията на свидетелката Г., през отделни часове в два дни са пробвали
възможностите на ищцата с цел да компенсира дефицитите показани през
част от практическия изпит. Самата ищца признава, че е съзнавала, че не е
следвало да полага труд без писмен трудов договор, което е индиция, че е
знаела, че участва в подбор на кадри, а не и че работи по трудово
правоотношение или по договор за изработка или друг вид договор. По
делото не се приобщиха доказателства за направен разход от ищцата за
сумата от ***., както и за основанието, на което е направен този разход.
Разяснението на представители на работодателя, че служителите следва да са
със специално работно облекло и обувки, не доказва, че на ищцата е
разпоредено да закупи такива, още повече, че първия ден именно служители
на ***. са и предоставили временни такива, за да може да влезе в кухнята.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че ищцата не доказа при условията
на пълно и главно доказване наличието на имуществено разместване на блага,
както и облагодетелстване на ответника за сметка на ищеца. Не се доказа и
отпаднало правно основание, поради липса на доказателства за сключен
какъвто и да е вид договор (трудов или облигационен) вкл. уговорки за
сключване на споразумение, поради което исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. От писмените и гласни
доказателства по делото съдът приема за установено, че ищцата е взела
участие в практически изпит в конкурс за заемане на длъжността помощник-
г. и между страните не е било уговорено труда, положен в хода на конкурса,
да се заплаща.
Съдът не приема, че е налице и непозволено увреждане, тъй не са налице
част от елементите на състава, а именно противоправност на деянието, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата, вина ( предполага се до доказване
6
на противното). Основание за изключване на противоправността е именно
съгласието на К. да взема участие в практическата част на изпита, с което
твърди, че са увредени нейни лични и материална блага.
Съдът не приема, че е налице и неизпълнение на договор за изработка по
чл.258 ЗЗД, поради липса на конкретен предмет на договора. При даденото
обяснение в съдебно заседание ищцата потвърди, че не е уговаряна
изработката на конкретни ястия срещу възнаграждение, поради което и
предвид доказателствената съвкупност не може да се приеме за доказано
сключването на този вид договор, развитието на облигационното
правоотношение между страните и целения резултат, некачествено
изпълнение от ищеца респ. неизпълнение на задължение за заплащане на
уговорено възнаграждение от ответника.
С оглед на горното, съдът приема, че исковете на К. се явяват неоснователни
и недоказани.
Предвид изхода на делото и с оглед обстоятелството, че съдът не е събрал
дължимата държавна такса, то следва да бъде осъден ищецът да заплати по
сметка на РС-П. сумата от **. държавна такса за водене на делото.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. М. К. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ул.“Л.“
*** против „О.С.П.“ гр.П., ул.“С.С.*, представляван от Д.Н., искове с правно
основание чл.55, ал.1 пр.2 от ЗЗД за осъждане на „О.С.П.“ гр.П. да заплати
общо сумата от ***., от които сумата от ***. за положен труд за два работни
дни и сумата от ***. направен разход за ***, поради неосъществено
основание (възникване на трудово правоотношение между „О.С.П.“ гр.П. и В.
М. К.), като НЕООСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК В. М. К. с ЕГН **********, адрес:
гр.П., ул.“Л.“ *** да заплати по сметка на РС-П. сумата от **. държавна такса
за образуване на делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд- гр.П..
7
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8