№ 9
гр. гр.Несебър, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.И.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Гражданско дело № 20222150100416
по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД- гр. Бургас, против А. И. Л., гражданин на Руската Федерация,
роден на ********** г., с адрес: гр. О., местност „Ю.п.“, комплекс „..................“,
жилищна сграда № ..................., ателие D.... В исковата молба се твърди, че Л., като
собственик на обект, бил абонат на ищцовото дружество и в качеството си на
потребител използвал услугата, предоставяна от ищеца, а именно доставка, отвеждане
и пречистване на вода за обект- гр. О., местност „Ю.п.“, комплекс „..................“,
жилищна сграда № ..................., ателие D..., със заведена партида в базата данни с аб. №
738890. Сочи се, че съобразно разпоредбата на чл. 8 от Наредбата, предоставянето на
ВиК услугите се извършвало по силата на публично известни Общи условия, одобрени
от Комисията за енергийно и водно регулиране. В съответствие с клаузата от чл. 23, ал.
4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от
Наредбата, за процесния период отчитането на водомера на абоната се е
осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство,
чрез сканиране на баркода, поставен в близост до самия водомер. Съществувало
възможност и за „самоотчет“. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия било
допустимо за обекти, имащи сезонен характер да бъдат отчитани от ВиК оператора два
пъти годишно. След всяко отчитане по електронен път, в законоустановения срок били
издавани за процесния период данъчни фактури, в чиито реквизити фигурирали
отчетените водни количества, отчетният период, за който всяка фактура се издава,
както и единичните цени на всяка от предоставените от оператора услуги- вода, канал и
1
пречистване. В случая били издадени следните фактури: фактура № ********** от
25.07.2019г. на стойност 40,92 лева; фактура № ********** от 26.08.2019г. на стойност
29,97 лева; фактура № ********** от 25.09.2019г. на стойност 29,97 лева и фактура №
********** от 25.08.2021г. на стойност 29,46 лева. Падежът на плащане на всяка от
фактурите бил 30 дни от издаването им, съгласно изискванията на чл. 33, ал. 2 от
Общите условия, като неплащането в този срок поставяло автоматично ответника в
забава след изтичането на 30 /тридесет/ календарни дни, считано от датата на тяхното
издаване. Върху тези суми по всяка фактура ответникът дължи и обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху стойността на издадените
фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция, както
и лихва от датата на предявяването на иска до окончателното й изплащане. Предвид на
това се моли да бъде осъден Л. да заплати сумата от 130,26 лева, дължими по издадени
фактури за периода от 25.07.2019 г.- 25.08.2021 г., с отчетен период по фактури
21.06.2019 г.- 18.08.2021 г., сумата от 27,82 лева представляваща обезщетение за
забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от 25.08.2019 г. до датата на
подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
В месечният срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от особения
представител на ответната страна.
Съдът, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
Безспорно по делото е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла
на чл. 198 „о“, ал. 1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу
заплащане на територията на гр. О., общ. Несебър, обл. Бургас.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за
който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на
тези услуги. В подкрепа на обстоятелството, че ответника е собственик на
водоснабдения имот, представляващ ателие D..., находящо се в гр. О., местност „Ю.п.“,
комплекс „..................“, жилищна сграда № ..................., са представените по делото
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ..., том XXXI, рег. № .....,
дело № .... от 2008 г. на нотариус ...................., вписан под рег. № ... на НК, с район на
действие Районен съд - Несебър, заявление за откриване на партида, както и справка от
Служба вписвания.
Като собственик, ответникът притежава качеството потребител на ВиК услуги.
2
Предвид неоспорване, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при
общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4,
като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на
индивидуален договор между страните. По силата на договора, ищцовото дружество се
е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в собствения на
ответника имот, находящ се на горепосочения адрес.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4/2004 г., услугите на ВиК се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение.
Нормата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/2004 г. допуска електронно отчитане и
предвижда, че отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в
карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери
и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път. Налага се извод, че отразеното в справката и фактурите се
потвърждава от събраните по делото доказателства и следва да се кредитират от съда.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор- ВиК ЕАД Бургас, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след
датата на фактурирането. Общите условия на ищеца са влезли в сила на 29.09.2014 г.,
поради което същите важат за всички потребители на вода и ВиК услуги, какъвто
съгласно чл. 2 от Общите условия е ответникът в настоящото производство.
По делото по категоричен начин е установено, че ответника е титуляр на
партида с абонатен № 738890 на имот, находящ се в гр. О., местност „Ю.п.“, комплекс
„..................“, жилищна сграда № ..................., ателие D..., по отношение на който се
претендира незаплатена стойност по издадени фактури за ползвани ВиК услуги за
периода от 25.07.2019 г. до 25.08.2021 г., с отчетен период по фактури 21.06.2019 г. до
18.08.2021 г.
След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е
възникнало основанието да търси тяхната стойност. По делото е представена справка-
извлечение на отчет с мобилно устройство, съдържаща показанията на отчетеното
количество вода по партида с абонатен № 738890, с титуляр А. И. Л.. От справката
извлечение е видно, че на монтирания в обекта водомер (1676/248) са правени
отчитания за периодите: 21.06.2019 г.- 18.07.2019 г., 19.07.2019 г.- 19.08.2019 г. и
20.08.2019 г.- 18.09.2019 г., при които водомерът бил „видян“ от служители на
ищцовото дружество, както за периода 19.09.2019 г.- 18.08.2021 г., когато е извършено
„служебно“ отчитане. С оглед на гореизложеното се установява, че до водоснабдения
3
имот, находящ се в гр. О., местност „Ю.п.“, комплекс „..................“, жилищна сграда №
..................., ателие D..., с абонатен № 738890, е доставено фактурираното количество
вода.
Видно от Решение № Ц-20/28.12.2018г. на КЕВР цената на доставяне вода на
потребителите към 2018г. била без ДДС: 1,399 лв. на куб.м. за доставяне на вода, 0,477
лв. на куб.м. за отвеждане на вода и 0,619 лв. на куб.м. за пречистване на вода. Видно
от Решение на КЕВР № Ц-37/23.12.2019г. цената на услугата за доставяне на вода към
2020г. била без ДДС: 1,415 лв. на куб.м. за доставяне на вода, 0,503 лв. на куб.м. за
отвеждане на вода и 0,652 лв. на куб.м. за пречистване на вода. Видно от Решение №
Ц-46/30.12.2020г. на КЕВР цената на услугата за доставяне на вода за потребителите
към 2021г. била без ДДС: 1,248 лв. на куб.м. за доставяне на вода, 0,467 лв. на куб.м. за
отвеждане на вода и 0,586 лв. на куб.м. за пречистване на вода.
По делото са представени фактура № ********** от 25.07.2019 г., фактура №
********** от 26.08.2019 г., фактура № ********** от 25.09.2019 г., фактура №
********** от 25.08.2021 г. От последните три се установява, че за водомер (1676/248),
за периода 21.06.2019 г.- 18.07.2019 г., за периода 19.07.2019 г.- 19.08.2019 г. и за
периода 20.08.2019 г.- 18.09.2019 г., са били начислени цени от 1,399 лв. за вода, 0,477
лв. за канал и 0,619 лв. за пречистване. От фактура № ********** от 25.08.2021 г. се
установява, че за водомер (1676/248) за периода 19.09.2019 г.- 31.12.2019 г. били
начислени цени от 1,399 лв. за вода, 0,477 лв. за канал и 0,619 лв. за пречистване, за
периода 01.01.2020 г.- 31.12.2020 г. били начислени цени от 1,415 лв. за вода, 0,503 лв.
за канал и 0,652 лв. за пречистване, като за периода от 01.01.2021 г.- 18.08.2021 г. били
начислени цени от 1,248 лв. за вода, 0,467 лв. за канал и 0,586 лв. за пречистване.
Гореизложеното налага извод, че посочените количества правилно са
остойностени за процесните периоди.
Ответната страна по спора не е ангажирала доказателства за цялостно плащане
на дължимото. Незаплащането на дължимата сума в претендирания размер за
главница, обосновава извода за основателност на предявения от ищеца иск в размер на
130,26 лв., ведно със законната лихва върху тази част, считано от датата на подаване на
исковата молба- 15.04.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
Като не е платил цената на доставената услуга, потребителят се е поставил в
положението на неизправна по договора страна и следва да понесе и задължението за
плащане на обезщетение за забава, считано от изтичане на тридесет дневен срок от
издаването на всеки първичен документ /чл. 33, ал.2 ОУ/, за периода от 25.08.2019 г. до
датата на подаване на исковата молба- 15.04.2022 г., възлизащо общо в размер на 27.82
лв.
С оглед на този резултат и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото общо в
4
размер на 350 лв., от които: държавна такса- 100 лв., възнаграждение за особен
представител- 150 лв. и юрисконсултско възнаграждение- 100 лв., съобразно чл. 25,
ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. И. Л., гражданин на Руската Федерация, роден на ********** г.,
с адрес: гр. О., местност „Ю.п.“, комплекс „..................“, жилищна сграда №
..................., ателие D..., да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК .....,
със седалище и адрес на управление- гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир Вазов“, № 3,
представлявано от Г.Й.Т. сумата в размер на 130.26 лв., представляваща доставена,
отведена и пречистена вода за обект с адрес: гр. О., местност „Ю.п.“, комплекс
„..................“, жилищна сграда № ..................., ателие D..., дължима по издадени
фактури за периода от 25.07.2019 г. до 25.08.2021 г., с отчетен период по фактури от
21.06.2019 г. до 18.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба- 15.04.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата в размер на 27.82 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на главниците, дължимо за периода от 25.08.2019 г. до датата на
подаване на исковата молба - 15.04.2022 г.
ОСЪЖДА А. И. Л., гражданин на Руската Федерация, роден на ********** г.,
с адрес: гр. О., местност „Ю.п.“, комплекс „..................“, жилищна сграда №
..................., ателие D..., да заплати на Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК .....,
със седалище и адрес на управление- гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир Вазов“, № 3,
представлявано от Г.Й.Т., сумата в размер на 350 лв., от които: държавна такса- 100
лв., възнаграждение за особен представител- 150 лв. и юрисконсултско
възнаграждение- 100 лв., съобразно чл. 13, т. 2 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Окръжен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5