№ 1773
гр. Плевен, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. В.
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20224430105753 по описа за 2022 година
Постъпила е молба от А. И. В. ЕГН **********, с постоянен адрес в
град *** за постановяване на мерки за защита срещу М. Е. В. ЕГН **********
град ***.
Твърди се в молбата, че ответницата е нейна майка, която на
04.11.2022 г. е извършила акт на домашно насилие по отношение на нея,
изразяващо се в нанасяне на побой и обиди. Излага, че на 04.11.2022 г., около
14.00 часа майка й, я е хванала да пуши цигара на тераса. Сочи, че я е
изгледала злобно и отишла в кухнята. Твърди, че след това започнала да я
обижда, че е лъжкиня, малка курва и т.н. Излага, че посегнала към лицето й
да я удари, но не успяла, а очилата й паднали на земята. Сочи, че я е хванала
за косата и започнала да я бута към пода, за да я рита, след което започнала да
й нанася ритници с крак в областта на гърба, таза и корема. Твърди, че
въпреки че била паднала майка й продължила да я удря с шамари и юмруци.
Излага, че докато я удряла я скубела, при което й отскубнала доста коса.
Сочи, че след известно време я пуснала, а тя отишла в хола. Твърди, че майка
й дошла и започнала да я бие с обувалка, като ударите били толкова силни, че
обувалката се счупила. Твърди, че след това взела чадър и я удряла с него
многократно в гърба. Излага, че й взела телефона и го ударила в земята и той
се счупил. Поради изложеното моли съда да постанови мерки за защита.
В нарочна декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН описва процесния акт на
домашно насилие, извършен на 04.11.2022 г.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на
1
молителката моли съда да постанови решение, с което да уважи молбата и да
им присъди разноски. Излага, че от събраните по делото доказателства
безспорно са доказани твърдения от молителката акт на домашно насилие на
сочените дати, за което развива подробни съображения. Моли съда да
наложи първите три мерки по чл.5, ал.1 от ЗЗДН, а именно: по т.1:
ответницата да се въздържа от домашно насилие; по т.2: да бъде отстранена
от съвместно обитаваното жилище за подходящ срок - от 6 до 12 месеца и да
се забрани на извършителя да приближава пострадалото лице в нейното
жилище и училището.
В проведеното по делото о.с.з. молителката моли съда да уважи
молбата.
Молителката А. И. В. обяснява, че на 04.11.2022 г. се прибрала и майка
й, я е хванала да пуши. Сочи, че първоначално майка й нищо не й е казала,
минала покрай нея и отишла в кухнята. Излага, че отишла при майка си, за да
поговорят, а тя започнала да я обижда с различни епитети. Твърди, че
ответницата не й е дала възможност да говоря за случая. Разказва, че след
като се изправила, майка й също се изправила и започна да я бута, да я удря
доста силно, да я скубе и да я рита. Обяснява, че била паднала на земята,
защото я била ритнала във врата и, й причерняло, но въпреки това майка й,
пак продължила да я рита. Твърди, че се опитала да я хване за краката, за да
не я рита, защото не си знаела силата и ударите престанали и успяла да се
премести в хола и седнала на фотьойла, а майка й се върна с обувалка –
пластмасова и започнала и с нея да я бие. Излага, че ръката й била в синини и
подута, тъй като се опитвала да се предпази с нея. Сочи, че след като
обувалката се счупила майка й продължила да я бие с чадър, като я обиждала,
като й казвала, че е „проститутка, малка курва, лъжкиня, че от нея никога
нямало да стане нищо в този живот, че няма да успее в този живот“. Твърди,
че телефонът й изпищял в този момент, тъй като получила известие и майка й
отишла да го вземе и така преустановила побоя. Излага, че майка й, хвърлила
телефона на земята. Сочи, че след това се прибрала в стаята и всичко
приключило. Разказва, че взела телефона на сестра си и се обадила на баща си
да я спаси. Обяснява, че косата й била паднала в хола и тя е взела и я дала на
баба си. Твърди, че баща й дошъл, везл я е и я завел при баба й и дядо й,
които живеят на долния етаж, за се успокои. Разказва, че след като баща й се
върнал от работа отишли в Полицята, които ги изпратили в ОЗД, а оттам
отишли в Кризисния Център, където й обяснили, че може да иска да се
наложат мерки срещу майка й. Сочи, че след това отишли и до Съдебна
медицина. Излага, че от този ден живее при баба си. Твърди, че винаги се е
старала да бъде в добри отношения с майка си, да изпълнява всичко, което
каже и да е дете, с което да се гордее, но въпреки това са имали обтегнати
отношения преди да се започне бракоразводното дело. Излага, че след като е
започнало делото имало тормоз, психически, защото майка й постоянно
натяквала, че трябва да направи правилния избор и да избере нея. Сочи, че и
2
друг път майка й, й е посягала, но не до такава степен. Подробно разказва и за
инцидента с нейни съученички, при който твърди, че е била бутана, но не и
бита. Обяснява, че приятелката й, й ударила два шамара и я оплюла, но от
това нямала травми, нищо не я е боляло и не се е чувствала зле. Твърди ,че
след инцидента майка й не се е опитвала да се свърже с нея. Не отрича, че
ответницата я е видяла на улицата с момче, но че си била тръгнала от
училище от последния час, тъй като не се чувствала добре.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на
процесуалният представител на ответника моли съда да постанови първата
мярка. Моли съда да не постановява мярка – отстраняване на извършителя от
съвместно обитаваното жилище, тъй като в него се отглежда и друго дете.
Моли мярката да не доближава пострадалата да е за един месец, не повече.
Моли съда да постанови глоба в минимален размер. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът поддържа казаното от
адвоката й. Излага, че в процесния ден се прибрала и заварила дъщеря си на
терасата със слушалки и цигара в устата. Твърди, че преди това класната
ръководителка на А. се обадила и, й казала, че тя не е била на училище. Сочи,
че влязла в кухнята, а дъщеря й дошла. Излага, че й станало болно, тъй като
се чудела как да процедира, тъй като момичето й казало, че не пуши. Твърди,
че чувала за момче, с което дъщеря й излизала и за дроги, треви, за което
дъщеря й същи отричала. Излага, че в процесния ден е дала последните си 20
лева за дъщеря си, а я е заварила на терасата да пуши, а тя й заявявала, че не
го прави, поради което я плеснала. Разказва, че до нея имало пластмасова
обувалка, която не била крива, желязна и я ударила по дупето. Сочи, че през
цялото време си крещели, Обяснява, че телефонът на дъщеря й бил на масата
в кухнята, а момичето на фотьоила в хола и като се опитала да й го даде, като
й го хвърли той паднал на земята и се счупил. Твърди, че в този момент
дъщеря й си взела телефона и ядосана отишла в стаята. Излага, че от този
момент й е говорила от кухнята, като малко по късно дошъл съпругът й, който
взе дъщеря им, която си била събрал раница, чанта, якета. Сочи, че на нейн
въпрос къде отивате съпругът й отговорил, че излизат да подишат въздух.
Отрича да й е оскубала косата.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
3
По делото е приложена декларация /л.6/, в която молителката
декларира, че на 04.11.2022 г майка й е осъществила спрямо нея акт на
домашно насилие.
Установява се от приложеното по делото Удостоверение за раждане на
молителката, че ответницата е нейна майка.
Приобщено като доказателство по делото е и Съдебномедицинско
удостоверение №525/04.11.2022 г., от което се установява, че при прегледа на
молителката се е установило съвсем малки на площ отоци, драскотини
/линейни охлузвания/ и кръвонасядания. Посочено е, че уврежданията са
обективен показател за механично въздействие върху тялото в областта на
тези области, като механизмът на тяхното получаване може да бъде обяснен с
начина, срока и обстановката, която се съобщава.
Видно е от приложеното по делото свидетелство за съдимост, че
ответницата не е осъждана.
Установява се от изисканата от съда справка, че в деловодството на
съда няма други образувани дела по ЗЗДН срещу ответника.
Приобщено като доказателство по делото е и справка от ОДНБПЗ ***,
че ответника не се води на диспансерно наблюдение в клиниката, както и, че
няма данни същият да е лекуван или настаняван за принудително лечение в
клиниката.
Представени като доказателства по делото са й медицински документи
касаещи здравословното състояние на страните, но доколкото същите каят
период различен от инкриминирания съдът счита, че същите като неотносими
към предмета на доказване не следва да се обсъждат в настоящето
производство.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством
разпита на свидетелите И.Е.В., А. М. В., С.В.М., П.Г.Й. и Ж.Х.Б..
Свидетелят И.Е.В., баща на молителката и съпруг на ответницата сочи,
че след инцидента той и дъщеря му не живеят с майката на детето. Твърди, че
не е присъствал на инцидента. Разказва, че в процесния ден получил SMS от
голямата си дъщеря от телефона на малката, с който му казвала: „Тате, мама
ме преби, моля те спаси ме“. Обяснява, че бил на работа, но дошъл и взел
детето и го извел от апартамента и го завел при баба му/ неговата майка/ и
след това се върнал отново на работа, за да се отчете. Твърди, че след като се
върнал посетили полиция, социалните служби, Отдел „Закрила на детето“ и
т.н. Излага, че като се прибрал конфликтът между майка и дъщеря бил
приключил, като детето му било в друга стая с види травми, наранявания на
ръката, държало косата си в ръце и плачело. Сочи, че дъщеря му, му
споделила, че е запалила цигара и майка й я е хванала и я е „понабила“.
Твърди, че видял, че в кофата за боклук имало счупен чадър и обувалка.
Разказва, че в ДСП ОЗД Плевен ги посрещнали Е.С. и Т.С., които ги
насочили към Кризисния Център, където изслушали детето и ги посъветвали
да подадат ИМ. Излага, че след това отишли до съдебна медицина, където
4
дъщеря му била освидетелствана. Сочи, че към момента с А. работил и
психолог във връзка инцидента. Твърди, че след инцидента на дъщеря му, й
ставало лошо, в училище се случил инцидент, като загубила съзнание и
припаднала, при което посетили личния лекар и невролог. Излага, че друг път
не е бил свидетел на конфликт между майка и дъщеря, но че тя му е казвала:
„мама ни е била“. Сочи, че към момента малката му дъщеря живее със
съпругата му в семейното им жилище. Твърди и, че той не приема за
нормално дъщеря му да пали цигара, но сочи, че доколкото то е на 16 години
е „нормално сега да го ловим, че пали цигара. И аз на 16 години съм запалил
цигара, но не трябва да го пребиваме за това нещо“.
Свидетелката А. М. В., баба на молителката и свекърва на ответницата
сочи, че не е била свидетел на конфликта между страните, но че получила
съобщение от внучката й, изпратено от телефона на другата й внучка: „Бабо,
моля те, ела горе, да ме спасиш“, тъй като живеят в един вход. Излага, че тъй
като били на вилата се прибрали за около 6 минути, като сина й вече бил
довел А. у тях и,й дал косите, които майка й е свалила от косата й. Твърди, че
цялата ръка на момичето била на резки, където била бита с чадъра, като гърба
беше й се бил зачервил, а в таза имало подутини и съдебния лекар ги
установил. Излага и, че я е боляло отзад, където е ритана с колена. Разказва,
че внучката й споделила, че майка й я е видяла, че е запалила цигара, което не
е било за първи път. Обяснява, че детето й споделило: „Бабо тя ме е
подложила на психически тормоз вече две седмици да направя правилен
избор на бракоразводното дело да кажа: искам мама и казах, че към голяма и
мога да преценя кой ще искам и мога да искам и тати и се започна боя.“
Твърди, че придружила сина си и внучката си по времето когато са ходили в
полицията ОЗД при ДСП Плевен, Кризисния Център и Съдебна медицина.
Сочи, че и друг път е имало конфликти между страните по делото. Излага, че
не може да каже, че внучката й е проблемно дете, а но не може да каже, че е
и най-кроткото, като се опитва да защити позицията си. Разказва, че след
като са посетили ОЗД ги посъветвали детето да не остава при майката, а да
остане при тях, за да не се стигне до нещо по – лошо. Твърди, че оттогава
внучката им живее при тях, а на на следващия ден и баща й дошъл. Разказва
за други конфликтни ситуации между страните. Сочи, че й е известно, че
няколко дни преди инцидента внучката й е имала конфликт с други нейни
съученици, като са й били ударени два шамара, бутнали я, вследствие на
което са й паднали очилата / на внучката й/. Излага, че не е за първи път А. да
влиза в конфликт със съученици. Твърди, че момичето желае да си казва
нейното, да се налага. Сочи, че за инцидента А. й споделила: „бабо, ние ще се
оправим, ние сме съученици и учим в един клас.“ Излага, че внучката й ходи
на училище.
Свидетелката С.В.М., майка на ответницата и баба на ищцата сочи, че
не е присъствала на конфликта между страните, станал на 04.11.2022 г.
Разказва, че внучката й лъже майка си, когато тя е пита къде ходи, както и
къде пуши. Обяснява, че дъщеря й е заварила А., че пуши и, я ошамарила,
5
като я е била и с обувалка, но не и с чадър. Отрича дъщеря й да е скубала коса
на А.. Сочи, че не се е виждала с внучката си, след инцидента.
Свидетелката П.Г.Й. сочи, че познава ответницата, а с ищцата нямала
контакти. Сочи, че страните по делото са били в прекрасни отношения до
ноември. Излага, че ответницата е много отговорна жена и като майка,
загрижена за децата си. Разказва, че М. й споделила, че през ноември месец А.
била бита от нейни съученички, за което била силно притеснена и ходили до
Полицията да пуснат жалба. Сочи, че впоследствие разбрала, че дъщеря й
пуши, за което е последвала разправия между тях и ответницата е плеснала,
ударила дъщеря си. Излага, че не й е споделила да я е удряла с нещо друго.
Обяснява, че след инцидента дъщеря й не се е била прибирала няколко дни и
тя била силно притеснена. Сочи, че няколко дни след случката видели детето
на улицата по време, когато трябвало да е на училище с момче, което имало
репутация, че се занимава с наркотици. Обяснява, че М. я настигнала да
говори с нея, като дори направила запис. Твърди, че през последните години
ответницата полага основно грижи за своите деца, тъй като бащата отсъствал,
тъй като работил в чужбина.
Свидетелят Ж.Х.Б. заемащ длъжността юрисконсулт в Център за
социална рехабилитация и интеграция за жени и деца, преживели насилие
разказва, че през процесния ден дошли молителката, баща й и баба й, която
му разказала, че майка й я видяла да пуши, след това са имали един лека
разправия, тя /майката/ е посегнала да я удари в областта на лицето, но само
закачила очилата и, че впоследствие е възникнал конфликт и физическа
саморазправа. Сочи, че е винял синина по ръката на детето, а бабата държала
кичур коса. Излага, че синините били пресни. Твърди, че той е изготвил
молбата за защита.
Социалният работник Т.С., присъстващ на изслушването на детето и в
деня, в който тя и баща й са посетили ОЗД Плевен сочи, че при идването в
ОЗД момичето показало по ръката си драксотини и кичур коса, за който
заявила, че е откъснат от майката. Твърди, че детето било много разстроено,
много емоционално, като разказът бил малко объркан, но въпреки всичко
адекватно отговорило на зададените въпроси. Излага, че споделила, че
родителите й са в конфликтни отношения, поради предстоящ развод и заради
купения апартамент по време на брака, което допълнително допринасяло за
отношенията им. Сочи, че момичето споделило, че е с влошени отношения
към момента с майка си. Твърди, че разказите на страните се различавали.
Обяснява, че детето заявило към онзи момент, че майка й, я е удряла силно, в
главата, повалила я е на земята, ритала я е в главата, корема, скубала я е,
удряла с чадър, обувалка, а впоследствие майката не отрекла да я е удряла, но
отрекла да е толкова сериозен побой, като заявила, че дъщеря й е имала
някакъв сблъсък с четири момичета, няколко дни преди това и, те я набили и,
че отразеното в медицинското било от инцидента с тези момичета. Разказва,
че когато тя я видяла одраскванията били зачервени. Твърди, че детето и
бащата били консултирани в ОЗД и му предложили детето да се настани в
6
кризисния център, но отказали, поради което ги насочили пак към същия и
кризисен център, където имало юрист, който им е помогнал да подадат
заповед за защита. Сочи, че посъветвали бащата да няма контакт между
страните, за да не се създава напрежение, с оглед на това, че има и по-малко
дете в семейството. Излага, че след случая бил проведен разговор с
родителите на детето и бащата по техен съвет подал заявка за ползване на
социална услуга, тъй като преценили, че е добре с детето да работи психолог,
като в предварителната оценка на потребностите посочила и, че по данни на
майката детето има отклоняващо се поведение. Твърди, че според майката на
детето дъщеря й се е събрала с неподходяща компания, в която децата
употребяват наркотици, водят непристоен живот, който не е съвместим с
нормите. Излага, че майката заявила че инцидентът е в следствие на тези
обтегнати отношения с тях, освен предстоящия развод, тъй като се чувства
безсилна как да я предпази, тъй като детето не го чувствало като заплаха и
искало да се забавлява.
По делото е изслушан и психологът С. Р. която сочи, че първата
беседа, която е провела с детето била на 08.11.2022 година. Обяснява, че
тестовата методика, която е направила показва високо ниво на тревожност и
леко депресивно състояние. Твърди, че от нейните наблюдения може да се
установи, че детето има изградена емоционална връзка с двамата родители, но
към настоящия момент се чувства обидена и наранена от случилото се на
04.11.2022 г. от страна на майката, която й е нанесла побой. Излага, че
подробно й е описана ситуацията, както и инцидента с другите момичета.
Твърди, че към момента работата й с детето е в посока да се подобрят
отношенията на детето спрямо родителите му и да успеят да запазят връзката
родител-дете. Сочи, че това би могло да стане и, ако и двамата родители
участват работата.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съобразявайки
становището на страните и приложимите материални норми, съдът достигна
до следните правни изводи:
Молбата изхожда от и срещу легитимирано лица по смисъла на чл.3,
т.4 доколкото пострадалата е дете на ответника и по смисъла на закона може
да търси защита.
Същевременно, сезиралата съда молба от 07.11.2022 г. е основана на
твърдение за осъществен по отношение на молителката, акт на домашно
насилие на 04.11.2022 г., поради което е депозирана в предвидения в чл.10,
ал.1 ЗЗДН преклузивен срок.
Съобразно легалната дефиниция на чл.2, ал.1 ЗЗДН, всеки акт на
физическо, емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл.3 ЗЗДН
представлява такъв на домашно насилие.
За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, е необходимо
7
молителят да установи в условията на пълно и главно доказване
действителното осъществяване на твърдяната дата от посочения извършител
на действие, квалифицирано като домашно насилие.
Съответно, за отхвърляне на молбата, ответникът следва да ангажира
доказателства, които да оборват изложеното от молителката.
Видно от гореустановената фактическа обстановка, молителката, е
подала декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която е декларирала извършените от
ответника действия, подробно описани и съставляващи осъществено,
физическо, емоционално и психическо насилие по смисъла на закона.
Така депозираната пред съда декларация по изричната разпоредба на
чл.13 ЗЗДН, регламентираща допустимите доказателства в производството, е
доказателство за изложените в нея обстоятелства и на основание чл.13, ал.3
ЗЗДН и съдът може да издаде заповед за защита само въз основа на
приложената декларация.
Анализирайки останалите събрани по делото доказателства поотделно
и в съвкупност, настоящият съдебен състав намира следното:
По делото не е спорно, а и се установява от приобщените по делото
доказателства, че на 04.11.2022 г. ответницата е извършила акт на домашно
насилие върху дъщеря й, изразяващ се в нанасяне на побой и изричане на
обиди. Безспорно е и, че отношенията в семейството са силно обтегнати във
връзка с предстоящия развод между родителите. Естеството на отношенията,
като такива развиващи се в семейството принципно предполага липса на
преки впечатления от лица извън семейството. В настоящия случай се
установява, че действително няма преки очевидци на акта на домашно
насилие, извършен от ответницата към молителката. Впечатленията, които
близките на детето – баща му и неговата баба са придобили непосредствено
след акта на домашно насилие води до несъмнен извод, че действително такъв
е извършен. Този извод на съда се подкрепя и от свидетеля Белев и от соц.
работник Т. Сойчева, които са видели детето непосредствено след инцидента
и, които свидетелстват, че е имало следи от насилие върху него. Фактът, че
ответницата е ударила дъщеря си и, че е счупила обувалка в нея не се отрича
от нея самата.
С оглед на гореизложеното и доколкото декларацията по чл.9 от ЗЗДН
е достатъчна да се постанови мярка за защита, съдът намира, че подадената
молба е основателна, поради което следва да бъде уважена и да се издаде
заповед за защита в полза на молителката. Доказаното поведение на
ответницата съдът намира, че следва да се квалифицира като домашно
насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН доколкото с установените действия М. В. е
осъществила физическо, психическо и емоционално насилие спрямо дъщеря
си, нанасяйки й удари и отправяйки цитираните в молбата реплики.
По отношение на посочените мерки, съдът намира следното:
При констатирано домашно насилие във всички случаи следва да
бъде наложена мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, като бъде задължен
8
извършителят да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителя.
Съобразно интензитета на действията, съставляващи домашно насилие
съдът счита, че следва да бъде наложена и мярката по чл.5, т.3 от ЗЗДН в
минималния размер от три месеца, като ответникът бъде задължен да не
приближава молителя на по – малко от 5 метра. Съдът намира, че с оглед
изнесеното от социалния работник и психолога, ако наложи мярка в по –
дълъг период от време ще се наруши връзката родител – дете, която и към
настоящия момент е комплицирана, както поради отношенията между
страните, така и поради отношенията между родителите му. Съдът намира, че
именно този срок е достатъчен и разумен страните да се успокоят и
евентуално подобрят отношенията си, което ще е изцяло в техен интерес
предвид близката им родствена връзка и възрастта, на която е момичето.
Съдът намира, че не следва да налага мярката по чл.5, ал.1 т.2 –
отстраняване от съвместно обитаваното жилище. На първо място молителката
се е изнесла от него и живее при баба си и дядо си, където баща й полага
непосредствени грижи за нея. На второ място в жилището, от каето се иска да
бъде отстранена молителката живее и малката й сестра, за която
непосредствени грижи се полагат от нейната майка, и която няма средства да
наема отделно жилище, поради което следва да се отчетат интересите и на
другото дете.
Съобразно чл.5, ал.4 ЗЗДН, съдът намира, че ответникът следва да
бъде осъден да заплати глоба в размер от 200лв.
На основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Плевенски районен съд дължимата за производството
държавна такса в размер на 25лв.
С оглед изхода на спора на ищеца се дължат разноски в размер на 600
лева, което е в минимален размер, поради което и възражението на
процесуалния представител на ответника е неоснователно..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Постановява мерки за закрила на основание чл. 5 от ЗЗДН, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН извършителя М. Е.
В. ЕГН ********** с постоянен адрес в град ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от
извършване от домашно насилие спрямо А. И. В. ЕГН **********, с
постоянен адрес в град ***.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, извършителя М. Е.
В. ЕГН ********** от град ***, да не приближава на по-малко от 5 метра А.
И. В. ЕГН **********, с постоянен адрес в град ***, за срок от ТРИ
МЕСЕЦА.
9
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. И. В. ЕГН **********, с
постоянен адрес в град *** за постановяване на мерки по чл.5, ал.1, т.2 от
ЗЗДН спрямо извършителя М. Е. В. ЕГН ********** град *** като
неоснователно.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на осн.чл.21, ал3 от ЗЗДН извършителя М. Е. В.
ЕГН ********** град ***, че при неизпълнение на Заповедта на съда
полицейският орган констатирал нарушението, задържа нарушителя и
незабавно уведомява органите на Прокуратурата.
На основание чл.16, ал.3 от ЗЗДН копие от решението и заповедта да се
връчи на ІІ-ро и І –во РУП към ОД на МВР – гр.Плевен.
Тази заповед се издава на А. И. В. ЕГН **********, с постоянен адрес в
град ***.
На основание чл. 21 ал.1 от ЗЗДН заповедта ДА СЕ ИЗПЪЛНИ от
полицейските органи по местоживеене на ответника.
ОСЪЖДА М. Е. В. ЕГН ********** от град *** да заплати по
сметка на ПлРС глоба в размер на 200лв /двеста лева/, на осн. чл.5, ал.4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА М. Е. В. ЕГН ********** от град ***, да заплати по
сметка на ПлРС държавна такса в размер на 25лв /двадесет и пет лева/, на осн.
чл.11, ал.2 ЗЗДН, както и 5 лева /пет лева/ за издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М. Е. В. ЕГН ********** град *** да заплати на А. И. В.
ЕГН **********, с постоянен адрес в град *** сумата от 600 лева,
представляващи сторените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ЗЗДН
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на
страните пред ПЛОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10