О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е  

 

                                         Гр. София, 09.04.2019г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в открито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

При участието на секретаря ТАНЯ СТОЯНОВА като разгледа т.д.№ 429 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

            Производството е по чл.692, ал. 3 и следв. от ТЗ.

            1/ По възражение с вх.№25418/25.02.2019г. , подадено от Национална агенция по приходите / НАП/ срещу списъка на приетите предявени вземания, обявен в ТР под № 20190215104237 по партидата на „П.С.-Х“ ЕАД, съставляващ списък на приетите вземания на кредитори на търговеца, съставен на основание чл. 686, ал. 1, т. 1 от Търговския закон. Молителят счита, че неправилно синдикът е посочил поредността на удовлетворяване на приетите предявени вземания на „К.т.б.“ АД / в несъстоятелност/, като такова с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ, а именно особен залог върху вземания по сметки и върху настоящия и бъдещи вземания на „ПСХ“ ЕАд и „И.“ ДЗЗД, относно вземането на „К.т.б.“ АД, в размер на 22 748,48 лв. – редовна главница, просрочена главница, просрочена лихва и текущи лихви и неустойки с основание за възникването им – договор за банков кредит от 26.11.2012г. Твърди, че договорът за особен залог е вписан в ЦРОЗ на 25.01.2013г. и е извършено допълнително вписване на 06.06.2014г. Твърди, че съгласно чл. 30, ал.2 от ЗОЗ вписването има действие пет години от деня, в който е извършено и следва да бъде подновено преди изтичане на този срок. В случая твърди, че вписването не е подновено, срокът е изтекъл на 25.01.2018г. и следователно залогът е погасен,  което се установява от приложеното удостоверение № 1234079/04.01.2019г., издадено от Централен регистър на особените залози. Според възразилият кредитор установеният от разпоредбата на чл. 12 на Закона за особените залози ред за вписване е абсолютна предпоставка както за противопоставимост на заложното право на трети лица, така и за възможността обезпеченото с особен залог вземане да бъде удовлетворено привилегировано в рамките на процедурата по разпределение на осребреното имущество в производството по несъстоятелност. Предвид горното претендира промяна на списъка, като бъде изключена поредност за удовлетворяване на вземанията на „КТБ“ АД по гореописания договор за кредит като обезпечени с особен залог по чл. 722, ал.1 т.1 от ТЗ, а за същите бъде предвидена поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.8 от ТЗ, а именно като хирографарен кредитор. В съдебно заседание поддържа възражението и доводите си чрез експ. Й..

            Длъжникът „ПСХ“ ЕАД /в несъстоятелност/ не изразява становище по възражението.

            Кредиторът с оспорено вземане – „К.т.б.“ АД / в несъстоятелност/ оспорва възражението чрез процесуалния си представител – адв. Д.. Поддържа, че с оглед допълнителното вписване от 2014г., следва да се приеме, че срокът на действие на залога изтича на 06.06.2019г., която дата не е настъпила, следователно до настъпването й може да бъде вписано подновяване. Наред с горното поддържа, че законовата регламентация на ЗОЗ към момента на учредяване на процесния залог не е съдържала изискване за вписване, а именно такова е прието впоследствие с измененията през 2016г., поради което и на това основание следва да се приеме, че е налице валиден залог.

            Синдикът Н.Н. е депозирал писмено становище от 01.03.2019г. по възражението на НАП, в което сочи, че преценката съобразно ангажираните от кредиторите доказателства предоставя на съда.

            2/ По възражение с вх.№ 23871/20.02.2019г., подадено от кредитора „К.т.б.“ АД / в несъстоятелност/, същият относно своето вземане възразява срещу неприемането на предявената претенция за законна лихва върху главницата от 1 895 606,31 евро от 17.12.2018г. до окончателното издължаване с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ като обезпечено вземане. В съдебно заседание поддържа възражението чрез адв. Д., като изтъква, че изтеклите лихви не съставляват ново вземане, поради което доводите на синдика, че не е посочен размер на лихвата е несъстоятелен и същата щяла да се изчисли при изготвяне на сметката за разпределение.

            Синдикът Н. е изразил становище по това възражение, че е неоснователно. Той счита, че не е предявено надлежно вземане за лихва, тъй като същата не е индивидуализирана, а се касае за бъдещо вземане, което е допустимо в исковия процес, но за предявените вземания следва същите да са възникнали.

            3/ По възражение с вх.№24668/21.02.2019г., подадено от кредитора „К.т.б.“ АД / в несъстоятелност/, същият възразява срещу начина на вписване на условието при приемане на вземанията  му, а именно описаното в списъка, че вземанията се приемат под условие, че „бъдат уважени исковете по т.д.№2630/2016г., т.д.№1490/2017г., т.д.№1497/2017г., т.д.№1499/2017г. и т.д.№1693/2018г., всички по описа на СГС. Кредиторът счита, че неправилно е употребен като условие за приемане на вземанията съюзът „и“, което означава, че се изисква кумулативното уважаване на исковете по всички дела, като с оглед техническа прецизност следва да се впише, че се приемат вземанията, под условие ,че бъде уважен иск на някое от предявените основания, по някое от описаните съдебни производства. В съдебно заседание поддържа възражението чрез адв. Д..

            Синдикът Н. е подал писмено становище, което поддържа в проведеното съдебно заседание, че не оспорва това възражение. Сочи, че е имал предвид именно това, че по процесните дела са предявени при условията на евентуалност искове за нищожност или относителна недействителност на процесните прихващания, като уважаването на който и да е от тях би довел до възникване на вземането на кредитора, като предвид вписания съюз „и“ и с оглед да не се създават предпоставки за двусмислено тълкуване, предлага да се формулира условието по следния начин: „вземането се приема под условие, че бъде уважен някой от исковете по т.д.№2630/2016г., т.д.№1490/2017г., т.д.№1497/2017г., т.д.№1499/2017г. и т.д.№1693/2018г., всички по описа на СГС и до размера, в който искът по някое от тези дела е уважен.

Съдът, като взе предвид направените възражения, списъка на приетите вземания, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл. 692 ал. 2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

С решение на СГС, VІ-18 състав по т.д.№429/2018г. от 17.12.2018г., вписано в ТР е открито производство по несъстоятелност на  длъжника „ПСХ“ ЕАД, като решението е обявено в Търговския регистър същата дата 17.12.2018г., от която дата е започнал да тече срока за предявяване на вземания. Кредиторът „КТБ“ АД е предявил вземанията си по описания договор за кредит с приложената молба с вх.№ 5710/16.01.2019г., т.е. в едномесечния срок по чл. 686 от ТЗ, като в т.5 от молбата е посочил, че се позовава на обезпечение на вземанията си, като по договора за банков кредит от 26.11.2012г., по който задълженията са в размер на 22 748,49 лв. общо, от които редовна главница в размер на 15 000лв., просрочена главница в размер на 7500 лв., просрочени лихви върху редовна главница в размер 166,88 лв., просрочени лихви върху просрочена главница в размер на 47,50 лв., текущи лихви върху редовна главница в размер на 11,25 лв., текущи лихви върху просрочена главница в размер на 11,88 лв. и нестойка върху просрочената лихва в размер на 10,98лв., вземанията са обезпечени с договор за особен залог от 26.11.2012г., така както е описан в молбата, като е посочено, че договорът е вписан в ЦРОЗ на 15.05.2013г.

По партидата на несъстоятелния длъжник в Търговския регистър на 15.02.2019г. са обявени изготвените от синдика на списъци на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, с който е прието вземане на кредитора „КТБ“ АД по описания договор за банков кредит, като процесните вземания са с поредност по чл. 722, ал.1 т.1 от ТЗ, а описаното обезпечение- договор за особен залог.

            С молбата за предявяване на вземанията е представено удостоверение № 974040/24.02.2016г. относно сделка 2013012500110, от ЦРОЗ, в което е посочено, че е извършено първоначално вписване на договора за особен залог на 25.01.2013г., като е отразено, че датата, на която се прекратява действието на вписването е 25.01.2018г. В т.2 е отразено допълнителни вписвания, а именно вписване №2014060600109, като е извършено допълнително вписване на договора за залог, без промяна.

            С възражението на НАП е представено удостоверение № 1234079/04.01.2019г. относно вписванията по партидата на „ПСХ“ ЕАД, в което са отразени всички вписани залози, като процесният липсва. Приложен е опис на заложеното имущество и данъчните задължения. Приложени са удостоверения за всеки от залозите поотделно, като например за първоначално вписания на 01.07.2013г. е отразено допълнително вписване на 25.05.2018г. – подновяване на вписването, като е отразено, че датата, до която е действието на вписването е 25.05.2023г.

Съдът намира, че възражението на НАП, което е подадено с пощенска пратка чрез „Б.П.“ ЕАД, е в срок, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Спорният процесуален въпрос е дали за вземанията по процесния договор за кредит, обезпечен с договор за особен залог от от 26.11.2012г., дават основание на кредитора „К.т.б.“ АД / в несъстоятелност/ да се ползва от привилегия за вземането си по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ. Съгласно горепосочената разпоредба в ред първи се удовлетворяват вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози. Следователно в самата норма на ТЗ е предвидено, че привилегията зависи от наличието на вписан залог по ЗОЗ. Простото сключване на договора за особен залог, макар да е в писмена форма и да създава облигационна връзка между страните по него, при липса на вписване на същия в специалния регистър по ЗОЗ води до това, че същият е непротивопоставим на третите лица, включително другите кредитори в производството по несъстоятелност. Ето защо доводите на процесуалния представител на кредитора „КТБ“ АД, че към датата на сключване на договора за залог е била достатъчна само обикновената писмена форма за сключването му съгласно редакцията на чл.2 от ЗОЗ преди изменението с ДВ бр. 105/2016г. са ирелевантни. Няма спор, че има валиден договор за особен залог, но дали същият е с противопоставимост и с действието, което поражда вписването. Вярно е, че едва след изменението на ЗОЗ от 2016г. вписването вече е елемент от фактическия състав на договора за особен залог, а именно предвидено, че в новата редакция на чл. 2, че същият се учредява чрез вписване, но горното е неотносимо към процесния казус. Тук следва да се отбележи, че вписването съгласно изричната разпоредба на чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ е основанието вземането да бъде привилиговано при удовлетворяване, а именно с поредност по т.1, а не като на хирографарен кредитор. Липсата на надлежно вписване на договора за особен залог означава, че кредиторът не може да се ползва от обезпечението и да се удовлетвори преди другите кредитори на залогодателя, като заложният кредитор не може да противопостави права на третите добросъвестни лица и не може да бъде включен в списъка на лицата, имащи права върху заложеното имущество, поради което сумите, получени от реализацията на активите, следва да се разпределят между всички кредиторите с приети необезпечени вземания съобразно правилата, определени в чл. 722 от Търговския закон, а не привилигировано в полза на този кредитор с невписания договор за особен залог. Доводите на кредитора с оспорена привилегия, че независимо от невписването, договорът за особен залог поражда действие между заложния кредитор и залогодателя, са ирелевантни, тъй като именно само и между сключилите го страни има действие процесния договор, но не и по отношение на третите лица, каквито се явяват останалите кредитори в производството по несъстоятелност, ако договорът за особен залог не е вписан. В този смисъл и преди изменението на ЗОЗ през 2016г., разпоредбата на чл. 12 от същия е предвиждала, че учреденият при условията и по реда на този закон залог не може да се противопостави на трети лица, ако не е вписан в Централния регистър на особените залози по партидата на залогодателя. Това следва и от разпоредбата на чл. 30 от ЗОЗ, ал.1 и ал.2, които са идентични и в редакцията преди 2016г. В разпоредбата на чл. 30, ал.2 от ЗОЗ се постановява, че вписването трае пет години от деня, в който е извършено първоначалното вписване на обстоятелството, като то може да бъде продължено, ако вписването се поднови преди този срок да е изтекъл. С новата ал. 3 на чл.30 от ЗОЗ се предвиди, че когато срокът изтече без да се извърши подновяване, залогът може да се впише наново, но той ще има ред от новото вписване. В случая видно от данните и в двете удостоверения, които съдът отчита, че са издадени към различен момент, към 04.01.2019г., когато е издадено процесното удостоверение на НАП, в ЦРОЗ процесният договор за залог няма данни да е с подновено вписване. Видно от удостоверението, представено от кредитора „КТБ“АД договорът за залог е бил вписан на 25.01.2013г. и датата, на която е прекратено действието на вписването е 25.01.2018г. Вярно е, че в удостоверението е отразено допълнително вписване на 06.06.2014г., но това е вписване без промяна и същото не съставлява подновяване на вписването. Независимо от допълнителните вписвания, след като не е вписано подновяване, действието на вписването се прекратява с изтичане на законоустановения петгодишен срок, който тече от първоначалното вписване на обстоятелствата съгласно изричната разпоредба на чл.30, ал.2 от ЗОЗ. Допълнителното вписване на 06.06.2014г. не продължава действието на вписването именно предвид горната норма, която обвързва действието на вписването само с първоначалното вписване, респ. подновяването. Първоначалното вписване на процесния договор за особен залог в търговския регистър по делото на залогодателя е извършено на 25.01.2013 г. и действието на вписването е могло да бъде продължено, ако вписването се поднови, най - късно до 25.01.2018 г. съгласно чл. 30, ал. 2 ЗОЗ, във връзка с чл. 60, ал. 2 ГПК. След изтичането на срока по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ служебно следва да бъде заличено вписаното обстоятелство /в този смисъл Определение № 61 от 15.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 272/2009 г., І, т.о., ТК/, което е и извършено от длъжностните лица от ЦРОЗ, поради което в издаденото на 04.01.2019г. удостоверение за вписаните особени залози, процесният вече не фигурира. Няма данни да е заявено и вписано подновяване на процесния особен залог, поради което доводите на възразилия кредитор НАП, че за това вземане кредиторът „КТБ“ АД не се явява с привилегия, а хирографарен по смисъла на чл. 722 от ТЗ са основателни и възражението на НАП следва да бъде уважено.  

Предвид горното съдът намира, че възражението на НАП е основателно и следва да бъде уважено, като по отношение на вземанията по гореописания договор, за които синдикът е посочил в списъка на приетите вземания, че са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1 т.1 от ТЗ, следва да се допусне промяна, като се посочи, че не са в т. 1, а по т. 8 – като необезпечено вземане и се изключи за тях привилегията по договорите за особен залог поради неподновяване на вписването му.

По възраженията на „КТБ“ АД /н./, съдът намира следното:

Възражение с вх.№ 23871/20.02.2019г., подадено от кредитора „К.т.б.“ АД / в несъстоятелност/, същият относно своето вземане възразява срещу неприемането на предявената претенция за законна лихва върху главницата от 1 895 606,31 евро за период от 17.12.2018г. до окончателното издължаване с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ като обезпечено вземане, съдът намира за основателно. Законната лихва за забава е иманентно присъща на всяка главница, която не е платена на падеж. Тя се дължи от датата на предявяване на вземането до изплащането и не може да бъде изчислена, тъй като не е известна датата на погасяване, т.е. законната лихва би могла да бъде уточнена по размер едва при изготвяне на сметката за разпределение. В конкретния случай не се касае за стари вземания за лихва, а за законна такава от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност занапред. Ако кредиторът е търсил лихви като стари вземания, то те безспорно следва да са индивидуализирани по размер и период, но в случая видно от молбата, претенцията е за законната лихва от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност – 17.12.2018г. до окончателното й изплащане, което не съставлява старо вземане, а законоустановена последица. Разграничението на лихвите, начислени след откриване на производството по несъстоятелност е наложително само за необезпечените вземания поради привилегията, която е  предвидена само за лихви за предходен период и предвид разпоредбата на чл. 722, ал.1, т.9 ТЗ във връзка с чл. 616, ал.2, т.1 от ТЗ, но не и за вземанията, които са обезпечени. В случая главниците са обезпечени, поради което и вземанията за лихва като акцесорни на главното вземане се явяват обезпечени. Предвид горното съдът намира, че възражението е основателно, като следва да се допусне промяна и се допълни списъка на приетите вземания в частта на приетите, предявени такива на „КТБ“ АД, със вземането за законната лихва върху главницата от 1 895 606,31 евро от датата на откриване на производството по несъстоятелност – 17.12.2018г. до окончателното издължаване с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ.

По второто възражение на „КТБ“ АД, с вх.№24668/21.02.2019г., се възразява срещу начина на вписване на условието при приемане на вземанията  му, а именно описаното в списъка, че вземанията се приемат под условие, че „бъдат уважени исковете по т.д.№2630/2016г., т.д.№1490/2017г., т.д.№1497/2017г., т.д.№1499/2017г. и т.д.№1693/2018г., всички по описа на СГС и че неправилно е употребен като условие за приемане на вземанията съюзът „и“. Същото е основателно, тъй като уважаването на само един от исковете за недействителност или нищожност на съответното прихващане ще релевира върху вземането до съответния размер. Предвид горното, макар и да е чисто стилистично, предложеното изменение на условието, съдът намира, че следва да се допусне, като в списъка, по отношение на условието, при което са приети вземанията на „КТБ“ АД вместо „под условие, че бъдат уважени исковете по т.д.№2630/2016г., т.д.№1490/2017г., т.д.№1497/2017г., т.д.№1499/2017г. и т.д.№1693/2018г.“, следва да се чете „под условие, че бъде уважен някой от исковете по т.д.№2630/2016г., т.д.№1490/2017г., т.д.№1497/2017г., т.д.№1499/2017г. и т.д.№1693/2018г., всички по описа на СГС и до размера, в който искът по някое от тези дела е уважен“.

Воден от горните съображения съдът

 

                                               О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПУСКА промяна  по възражение, подадено от Национална агенция по приходите /НАП/, на списъка на приетите предявени вземания, обявен в ТР под № 20190215104237 по партидата на „П.С.-Х“ ЕАД, съставляващ списък на приетите вземания на кредитори на търговеца, съставен на основание чл. 686, ал. 1, т. 1 от Търговския закон, относно поредността на удовлетворяване на приетите предявени вземания на „К.т.б.“ АД / в несъстоятелност/, като вземанията в общ размер на 22 748,48 лв. – редовна главница, просрочена главница, просрочена лихва и текущи лихви и неустойки с основание за възникването им – договор за банков кредит от 26.11.2012г. не са с поредност по чл. 722, ал.1 т. 1 от ТЗ, като изключва приетата привилегия на вземанията въз основа на договор за особен залог от 26.11.2012г., с първоначално вписване на 25.01.2013г. в ЦРОЗ, чието действие е прекратено на 25.01.2018г., а с поредност по чл. 722, ал.1 т. 8 от ТЗ – като хирографарно.

ДОПУСКА промяна  по възражение, подадено от „КТБ“ АД / в несъстоятелност/, на списъка на приетите предявени вземания, обявен в ТР под № 20190215104237 по партидата на „П.С.-Х“ ЕАД, съставляващ списък на приетите вземания на кредитори на търговеца, съставен на основание чл. 686, ал. 1, т. 1 от Търговския закон, относно на условието, при което са приети вземанията на „КТБ“ АД като вместо „под условие, че бъдат уважени исковете по т.д.№2630/2016г., т.д.№1490/2017г., т.д.№1497/2017г., т.д.№1499/2017г. и т.д.№1693/2018г.“, следва да се чете „под условие, че бъде уважен някой от исковете по т.д.№2630/2016г., т.д.№1490/2017г., т.д.№1497/2017г., т.д.№1499/2017г. или т.д.№1693/2018г., всички по описа на СГС и до размера, в който искът по някое от тези дела е уважен“, като допълва и списъка като в приети вземания с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1 т.1 от ТЗ включва и предявеното вземане на „КТБ“ АД за законна лихва върху главницата от 1 895 606,31 евро от датата на откриване на производството по несъстоятелност – 17.12.2018г. до окончателното издължаване

ОДОБРЯВА списъка на приетите вземания по чл. 685 от ТЗ, обявен в Търговския регистър под №20190215104237 по партидата на „П.С.-Х“ ЕАД, ЕИК *******,   с горепосочените корекции.

СВИКВА на основание чл. 674, ал.2 от ТЗ Събрание на кредиторите на „П.С.-Х“ ЕАД,  с дневен ред по чл.677, ал.1, т. 8 от ТЗ –в следните точки: 1. определяне реда и начина за осребряване на имуществото на длъжника, 2. метода и условията на оценка на имуществото, 3. избор на оценители и определяне на възнаграждението им, на 14.05.2019г. в 15,30 ч. в Съдебната палата, гр. София, бул.”Витоша” № 2, в заседателната зала на VІ-18 състав.

Да се извърши обявяване в АВ, ТР на определението за одобряване на списъка и насрочване на Събранието на кредиторите, като се изпрати препис от същото и покана, за да се публикува.

Определението не подлежи на обжалване.

                                                                                             

СЪДИЯ: