Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-5 състав, в открито
съдебно заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА БЕНИНА
като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 246 по
описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба ищцовото
дружество - „Б.С.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, п.к. 9009,
р-н Владислав Варненчик, бул./ул. ******, твърди,
че на 14.05.2019 г. между „Б.С.“ ЕООД, ЕИК ***** и „Б.Д.“
АД, ЕИК *****, Филиал Гранд Мол, е сключен
договор за разплащателна сметка в Евро с IBAN ***, по силата на който, титулярът на сметката възлага, а Банката приема да открие и
води разплащателна сметка на негово име в евро, като правата и задълженията на
страните по договора, условията за откриване и водене на разплащателната
сметка, както и платежните услуги, които Банката предоставя по нея, са уредени
в Общите условия към договори за откриване и водене на разплащателни сметки за
бизнес клиенти и за предоставяне на платежния услуги по тях, съгласно чл. 8 от
договора. Твърди се, че съгласно т. 3.1. от Общите условия към договори за
откриване и водене на разплащателни сметки за бизнес клиенти и за предоставяне
на платежния услуги по тях, „Б.С.“ ЕООД, ЕИК *****, в качеството на Титуляр на
разплащателната сметка, може да се разпорежда със сметката чрез законния си
представител - управителя г-жа Е.Д.С.или негов пълномощник, упълномощен с
нотариално заверено пълномощно. В рамките на договорните правоотношения между
страните, управителят г-жа Е.Д.С.подписала две нотариално заверени пълномощни,
включващи изрично права за представителство пред Банката и разпореждане със
средствата по откритата разплащателна сметка - пълномощно в полза на Б.Р.П.,
Т.А.Т.и И.Е.К., всеки от тях действащ самостоятелно, с нотариална заверка
на подписа peг. № 1145 от 21.01.2019 г. на нотариус Р.К.,
peг. № 212 на Нотариалната камара, с район на
действие - Районен съд - гр. Варна ) и пълномощно в полза на Х.Ц.с
нотариална заверка на подписа рег. № 10007 от 04.09.2020 г. на нотариус Р.К.,
рег. № 212 на Нотариалната камара, с район - Районен съд - гр. Варна. Твърди се, че на 11.09.2020 г. от разплащателната сметка на „Б.С.“ ЕООД в евро с IBAN ***дитен превод на стойност 50 000 /петдесет хиляди/
евро, неразрешен от упълномощените от титуляра лица,
с оглед на което същият представлява неразрешена платежна операция по смисъла
на чл. 70, ал.1 ЗПУПС. Плащането било наредено във финансов център Бургас на „Б.Д.“
АД от лицето И.К.Й.по разплащателна сметка *****в полза на „НАТ Т.**“ ЕООД с
ЕИК *****, с посочено основание - прехвърляне за „НАТ Т.**“ ЕООД, като твърди,
че до този момент не е имал отношения с тези лица. Сочи, че за да извърши банковата
операция, лицето И.Й.се легитимирал като пълномощник, като представил в Банката
нотариално заверено пълномощно, представляващо неистински документ, като при
нотариуса не са налице данни за заверка с такъв регистрационен номер в
информационната система по чл. 286 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност и чл. 1а, 2а, 2в и чл. 9а от Наредба 32 от 1997 г. за служебните архиви
на нотариусите и нотариалните кантори.
От
извлечение за актуално състояние на „НАТ Т.**“ ЕООД по партидата на дружеството
в търговския регистър, било установено, че лицето И.К.Й.- наредило неразрешения
превод, е управител и едноличен собственик на капитала на дружеството -
получател на преведените средства. Твърди се, че от Банката не била направена
проверка относно заверка с рег. № 1579 съгласно чл. 9 от Инструкция № И-1 от 14
април 2016г. за осъществяване на достъп до информационната система по чл. 286
от ЗННД на основание чл. 2а, aл. 1 от Наредба № 32 от
1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори. Не била
извършена справка в регистър „Единство“.
На
11.09.2020 г. законният представител на „Б.С.“ ЕООД е подал жалба с вх. №
0312-10-00916/11.09.2020 г., с която е уведомил Банката, че използваното за
извършване на неразрешения превод пълномощно е неистинско, както и че
упълномощеното лице И.К.Й.е непознато на законния представител на дружеството. С последващо своевременно
направено писмено искане с вх. № 0312-10-00924/14.09.2020 г. до главния изпълнителен
директор на „Б.Д.“ АД и председател на УС ищцовото
дружество оспорило неразрешената платежна операция извършена на 11.09.2020 г., като били подробно описани известните му
факти, свързани с нея и било отправено изрично искане да му бъде възстановена
сумата по неразрешената платежна операция от доставчика на платежни услуги. С
тези свои действия ищцовото дружество надлежно
изпълнило задължението си по чл. 77, ал. 1 ЗПУПС и т. 19.1. от Общите условия
към договора да уведоми незабавно след узнаването доставчика на платежната
услуга за неразрешената банкова операция. На 11.09.2020 г. управителят на
дружеството подава заявление до Директора на ОДМВР- Бургас, в което отново
декларира, че неразрешената банкова операция от сметката на „Б.С.“ ЕООД е
извършена без негово знание и съгласие, че подписът върху представеното пред
банката пълномощно е фалшифициран.
Твърди
се, че въпреки своевременното оспорване на неразрешената банкова операция по
предвидения в закона и Общите условия към договора ред с подадените на
11.09.2020 г. жалба и на 14.09.2020 г. писмено искане, ответната банка не е
изпълнила задължението си по т. 28.1. от Общите условия към договора да
разгледа в срок от 15 работни дни от подаването им постъпилите искания и да
уведоми ищцовото дружество за решението си. На
01.10.2020 г. ищцовото дружество изпратило до Банката
и нотариална покана, връчена чрез юрисконсулта на 07.10.2020 г. В отговор до
ищеца било изпратено писмо peг. №
01-10-20762/1/20.10.2020 г., с което банка отказала да възстанови на
дружеството сумата по неразрешената платежна операция, като посочила, че не
носи отговорност за нея. Била изпратена
повторно нотариална покана за плащане, връчена на ответника на 13.01.2021г., но
такова не последвало.
Ищцовото дружество претендира
ответникът да бъде осъдена да му заплати
сумата от 50 000 евро - стойността на неразрешената платежна
операция, ведно със законната лихва за забава върху дължимата сума на
главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното й заплащане,
както и сумата от 3 857, 64 лева - законна лихва за забава върху
невъзстановената в срока по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС сума в размер на 50 000 евро, с
левова равностойност от 97 791,50 лева, за периода на забавата от 12.09.2020 г.
до 31.01.2021 г. Претендира присъждане на направените в производството
разноски.
По
делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба в установения за това срок от ответника.
В
отговора си ответникът „Б.Д.“ АД оспорва изцяло
предявените искове по основание и размер, като счита същите за фактически и
правно необосновани и недоказани.
Оспорва твърдението, че извършването
на проверка в регистър „Единство“ представлява елемент от дължимата грижа на
Банката. Оспорва да носи отговорност за евентуална неистинност на пълномощно,
когато същото е реално заверено от действащ нотариус и заверката е отбелязана в
неговия регистър, какъвто е настоящият случай, като за служителите на банката
не било възникнало обосновано съмнение за неговата автентичност. Ответникът се
е позовол на разпоредбата на чл. чл. 3, ал. 3 от
Закона за платежните услуги и платежните системи, съгласно която Банката, като
доставчик на платежни услуги, не
контролира предмета и законосъобразността на сделката, във връзка с която се
предоставя платежната услуга, освен ако в нормативен акт е предвидено друго. Съмнение в автентичността на представеното
пълномощно възникнало едва след изпълнението на описаната операция, когато
обслужващият служител получил информация
от служител на Банката в гр. Варна, където са били открити сметките на „Б.С.“
ЕООД, ЕИК *****, че управителят на дружеството не е извършвал упълномощаване на
И.К.Й.. Поради тази причина от Финансов център Бургас незабавно било изпратено
уведомление до всички мениджъри на територията на регион Бургас относно
действията на явилия се във Финансов център Бургас И.К.Й.. Едновременно с това
били сигнализирани и всички компетентни звена в Централно управление на Банката
за централизирано предприемане на действия за препятстване на възможности за
извършване на разпореждане в поделения извън региона, както и през електронните
канали на Банката. Към момента на получаване на уведомлението за проблем с
пълномощното вече е била невъзможна отмяната на изпълненото платежно нареждане.
Твърди се, че Банката е действала добросъвестно, като е препятствала теглене на
постъпилите по разплащателна сметка № *****с титуляр „НАТ Т.**“ ЕООД средства,
като на основание чл. 73 ЗМИП е уведомила за искането за теглене Държавна
агенция „Национална сигурност“, САД „Финансово разузнаване“. Ответникът
„Б.Д.“ АД оспорва предявените искове, като счита същите за неоснователни и моли
да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира присъждане на
направените в производството разноски.
В отговора на исковата молба е
заявено искане за привличане на трето лице помагач на страната на ответника –
нотариус Д.Р., която се твърди да е заверила пълномощното, въз основа на което
е било извършено процесното плащане. Правният си
интерес обосновава с нуждата да обвърже с установителното
действие на мотивите на решението подпомагащата страна, като в случай, че бъде
установено извършване на нотариалното удостоверяване върху пълномощното, без да
е била извършена надлежна проверка на самоличността на упълномощителя,
ответното дружество би могло да упражни правата си с иск за обезщетение за
вреди.
По
делото е постъпила допълнителна искова
молба в установения за това срок, в която ищцовото
дружество заявява, че поддържа изцяло предявените искове. Оспорва изцяло
направените в отговора възражения от ответника и моли да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Оспорва
изцяло като невярно и твърдението, че пълномощното давало права на
упълномощеното лице да представлява „Б.С.“ ЕООД, ЕИК ***** пред „Б.Д.“ АД,
както и твърдението, че съгласно посоченото пълномощно дружеството ищец чрез
законния си представител Е.С.е упълномощило И.К.Й.с каквито и да е било права,
като твърди, че управителят на „Б.С.“ ЕООД - Е.Д.С.не е подписвала пълномощно в
полза на лицето И.К.Й., нито подписът й под подобно пълномощно е бил заверяван
пред нотариус. Оспорва като невярно твърдението на ответника в отговора, че
Банката била положила дължимата грижа и проявила добросъвестност при изпълнение
на процесната неразрешена платежна операция и че не
са елементи на дължимата грижа извършването на проверка на представителна власт
на лицето чрез справки в регистри, включително справка в регистър „Единство“.
Направено
е искане за привличане на трети лица помагачи на страната на ищеца, а именно
нотариус Д.Р., помощник нотариус Д.Т.и НАТ Т.** ЕООД. Правният си интерес по
отношение на първите две лица обосновава с твърдението на ответника, че
пълномощното на наредителя на операцията било
заверено надлежно, като в случай, че бъдат отхвърлени предявените искове,
ищецът би могъл да защити правата си като предяви иск за вреди срещу третите
лица помагачи в отделно производство. Правният си интерес относно искането за
привличане като трето лице помагач на търговското дружество обосновава с
твърденията на ответника, че поради липса на изразено от дружеството титуляр на
сметката съгласие, не е могло да бъде извършено обратно плащане за
възстановяване на преведената сума.
Постъпил е отговор на допълнителната искова молба
от ответника „Б.Д.“ АД в установения за това срок, в които поддържа изложеното
в депозирания такъв в срока по чл. 367 ГПК.
Ответникът „Б.Д.“ АД
оспорва изцяло направените в допълнителната искова молба твърдения и възражения
от ищцовото дружество и моли да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Предявени са от „Б.С.“ ЕООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, п.к. 9009, р-н Владислав Варненчик, бул./ул. ******, против „Б.Д.“ АД, ЕИК *****6,
със седалище и адрес на управление *** № 19, обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ЗПУПС и чл. 86 ЗЗД.
Съдът,
като разгледа представените по делото релевантни за правния спор доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно
от представения по делото Договор за разплащателна
сметка от 14.05.2019 г., същият е бил сключен между „Б.Д.“АД и „Б.С.“ЕООД – в
качеството му на титуляр на банкова сметка /***/, която банката се е задължила
да открие на негово име и която е индивидуализирана с ІBAN ******, срещу което и за обслужване,
поддържането и извършването на всички видове платежни операции по
разплащателната сметка, титулярът се е задължил да
заплаща такси и комисионни, съгласно Тарифата на Банката. Според чл. 8 от
договора, правата и задължения на страните, както и условията по предоставяните
платежни услуги са уредени в Общите условия на банката, които са неразделна
част от договора и титулярът
е заявил, че приема.
Приложени
са и Общи условия към договори за откриване и обслужване на разплащателни
сметки на бизнес клиенти и за предоставяне на платежни услуги по тях.
По
делото е представено Пълномощно от Е.Д.С.– в качеството
й на управител на „Б.С.“ЕООД, с което упълномощава Б.Р.П., Т.А.Т.и И.Е.К.
да представляват дружеството пред „УниКредит Булбанк“АД,
„Б.Д.“АД и пред всички банки на територията на страната, да извършват действия
по осъществяване на банкови операции, включително и да внасят суми без
ограничение, да прехвърлят, превалутират суми, без
ограничение. Върху документа е удостоверено и нотариалното заверяване на
положения подпис върху него от упълномощителя на дата
– 21.01.2019 г. от нотариус Р.К., с район на действие РС – Варна и рег. № 212
на НК
Представено
е и Пълномощно от същото лице Е.Д.С.– в качеството й на управител на „Б.С.“ЕООД
за упълномощаването на Х.Ц.– гражданин на Република Гърция, да се разпорежда
със средствата по банкови сметки на „Б.С.“ЕООД в „Б.Д.“АД, което също е с нотариална
заверка на подписа от 04.09.2020 г. на нотариус Р.К..
Представен
е и Пълномощно за упълномощаването на И.К.Й.да извършва от името и за сметка на
„Б.С.“ЕООД всякакви правни и фактически действия, сред които и изрично
посочените за извършване на конкретни банкови операции, включително и преводи за
част или цялата наличност по банкова сметка *** „Б.Д.“АД. В документа е
удостоверено нотариалната заверка на положения върху него подпис на упълномощителя с дата – 11.09.2020
г. на нотариус Д.Р.,*** действие РС – Бургас, с рег. № 278 на НК.
Представена
е Жалба с вх. № 0312-10-00916/11.09.2020 г. от Е.Д.С., в която сочи, че на
11.09.2020 г. е подадено фалшиво пълномощно в Б.Д. АД в гр. Бургас, като
твърди, че не познава посоченото лице в пълномощното.
Представено
е Искане с вх. № 0312-10-00924/14.09.2020 г., адресирано от Е.Д.С.до Гл.изп. директор и председател на УС на Б.Д. АД, в което сочи,
че след представяне на невярно пълномощно, заверено от нотариус Д.Р., е
извършен неправомерно банков превод на сумата от 50 000 евро към „НАТ Т.**“ЕООД
– собственост на лицето И.К.Й.– пълномощник по представеното пълномощно, за
което информация била получена от служител на банката в РЦ Варна, ФЦ Приморско,
при който са заведени досиетата на фирмата. В искането е потвърдено заявеното
от адресата, че не познава посоченото като пълномощник лице и не е подписала
завереното пълномощно, което оспорва да е било качено в системата „Единство“.
Отправено
е и Заявление от 11.09.2020 г. от Е.Д.С.до Директора на ОДМВР-Бургас със сигнал
за неправомерно извършения банков превод.
В
отговор на отправена до Банка ДСК АД
Нотариална покана с рег. № 2510/01.10.2020 г. е изпратено писмо с изх. номер от
дата 20.10.2020 г., в което се сочи, че при преглед на представеното в банката
пълномощно преди допускане на банковата операция, не са възникнали съмнения
относно автентичността на документа и представителната власт на упълномощеното
лице, доколкото нотариалната заверка на положения върху него подпис е направена
от нотариус Д.Р., с която банката се намира в добри професионални отношения и се
ползва с добро име в района на гр. Бургас. Посочено е, че доколкото е
установено надлежното съгласие на титуляра на
сметката за изпълнение на операцията, банката не носи отговорност за възстановяване
на средствата.
Представен
е Обвинителен акт с изх. № 10678/20г. от 10.10.2022
г. по досъдебно производство № 251 ЗМ 306/20г. по описа на ОД МВР – Бургас, пр.
№ 1954/20г. на РП – Бургас, относно повдигнато обвинение за съставяне и
ползване на неистински документ за придобиване на чужди движими вещи, с цел
присвояване.
По
делото е изслушана съдебно-почеркова експертиза
/СПЕ/, заключението по която не е било оспорено и от което се установява, че подписът,
положен в мястото за „упълномощител“ на Пълномощно с нот. заверка рег. № 1579/11.09.2020 г. на нотариус Д.Р.,
рег. № 278 на НК, е ксерокопие на подпис, който не е изпълнен от Е.Д.С..
Подписът, положен в пълномощното на мястото за „нотариус“, е ксерокопие на
подпис, който не е изпълнен от Д.С.Р..
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По
делото е безспорно, а и от представените писмени доказателства се установи възникнало
между страните облигационно правоотношение по сключен между тях Договор за
разплащателна сметка от 14.05.2019 г., по силата на който банката се е
задължила да открие на сметка с ІBAN ******
и съответно да извършва разрешените от титуляра и
съобразно договора банкови операции.
Освен
това, безспорни по делото са и фактите относно извършване на платежната операция
чрез осъществен банков превод от сметката с титуляр ищцовото
дружество в полза на трето лице – „НАТ Т.**“ЕООД в размер на сумата от 50 000
евро и на посочената от ищеца дата – 11.09.2020 г. Безспорните между страните
факти съдът приема за доказани в приложение разпоредбата на чл. 153 ГПК.
Съгласно
предвиденото в т. 3.1 от приложимите Общи условия към процесния
договор, титулярът на разплащателната сметка може да
се разпорежда със сметката чрез законния си представител или негов пълномощник,
упълномощен с нотариално заверено пълномощно. В случая, по делото е доказано
/безспорен факт/ извършване на банковия превод от името на титуляра
на сметката – ищцовото дружество /т. 3.1 от ОУ към
договора/ по нареждане на лицето И.К.Й.– легитимирал се пред банката като негов
пълномощник. За установяване на този факт по делото е представено пълномощно
с нотариална заверка на подписа на упълномощителя –
представляващ ищцовото дружество /Е.Д.С./ от 11.09.2020
г., извършена от нотариус Д.Р.,*** действие РС – Бургас, с рег. № 278 на НК. За
установяване автентичността на нотариално удостоверения подпис по делото е
изслушана СПЕ, от заключението по която категорично се установи, че положеният
върху документа подпис за „упълномощител“ не е на
лицето с индивидуализиращи данни – Е.Д.С.. С оглед на това и доколкото не се
установи надлежно предоставена представителна власт за извършване на
разпоредителното действие по платежната операция, същата е била извършена по
нареждане от лице, неразполагащо с правомощията за това. От своя страна, при
това положение извършеното от банката действие в този смисъл е в нарушение на
поетото от нея задължение в т. 5.2 от ОУ, а именно да извършва платежни
операции от сметката само по нареждане на титуляра. Липсата
на съгласие е в съответствие и с изразеното изрично противопоставяне на
извършеното от името на ищцовото дружество действие
по разпореждане със средствата по сметката, което се установява от
представените по делото писма, сигнализиращи за извършеното нарушение, които са
били отправени от представляващия дружеството до управителния орган на банката /Искане
с вх. № 0312-10-00924/14.09.2020 г., адресирано от Е.Д.С.до Гл.изп. директор и председател на УС на Банка ДСК ЕАД/ и ОД на
МВР – Бургас, което по своя характер представлява косвено доказателство относно
липсата на надлежно упълномощаване. Не се твърди, а и не се и установява да е
било извършено потвърждаване от посочения като упълномощител
на извършеното от негово име действие, поради което неприложима е хипотезата на
чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
Спорен
между страните е фактът относно проверката, която дължи да извърши банката преди
платежната операция, с оглед ангажиране отговорността й по смисъла на чл. 79 ЗПУПС,
която по смисъла на закона е обективна и безвиновна.
Съгласно текста на разпоредбата, в случай на неразрешена платежна операция,
доставчикът на платежни услуги дължи възстановяване стойността най-късно на
следващия ден след като е забелязал или е бил уведомен за това. Понятието
разрешена банкова операция е дефинирано в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗПУПС,
съгласно текста на която такава е наредената от платеца или за изпълнението на
която последният е дал съгласието си. При липса на съгласие, платежната
операция е неразрешена.
В
защита и относно освобождаването си от отговорност ответникът е изложил
аргументи по приложение на т. 5.3 от ОУ, според текста на която банката не
следи за законосъобразността и не контролира предмета на сделката, във връзка с
която се предоставя платежната услуга, освен когато това е изрично договорено
или предвидено в нормативен акт. В този смисъл в отговора на исковата молба
излага, че от външна страна приложеното пълномощно към искането за разрешаване
на банковата операция е било редовно, като нотариалната заверка на подписа е
била направена от нотариус Р., с доказани пред банката професионални и етични
качества, поради което не е породило съмнение относно валидността на
направеното с него изявление по упълномощаването.
Действително,
в хода на производството и въз основа на събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност се установи, че към момента на извършване на платежната операция,
в приложение на изискванията за проверката която се дължи, е било невъзможно да
бъде установено ненадлежно предоставяне на представителна власт от титуляра на сметката. В този смисъл, безспорно е, че
пълномощното е било част от документите по заявеното искане, като в същото се
съдържа надлежно нотариално удостоверяване. От приложения по делото Обвинителен
акт с изх. № 10678/20г. от 10.10.2022 г. по досъдебно
производство № 251 ЗМ 306/20г. по описа на ОД МВР – Бургас, пр. № 1954/20г. на
РП – Бургас, се установява повдигнато обвинение на лицето М.Г.за това, че на
11.09.2020 г. в кантората на нотариус Д.Р. съзнателно се е ползвала пред
помощник нотариус Д.Т.от преправен официален документ – български документ за
самоличност – лична карта, издадена на името на Е.Д.С.и със снимка на М.Г., при
което е било съставено нотариално заверено пълномощно и съзнателно е дала
възможност за ползването му от посочения като пълномощник И.Й., с цел да получи
чуждо движимо имущество с намерение да го присвои -собственост на „Б.С.“ЕООД чрез банкова
операция в Б.Д. АД. При това положение, установява се, че при съставянето и
заверката на пълномощното е ползван фалшив документ за самоличност, който факт
банката е в невъзможност да установи при рутинната проверка по редовността на
документите и е предмет на доказване в образуваното наказателно производство. Макар
и действието по разрешаването на банковата операция да не е било съзнателно и
умишлено извършено, отговорността на банката е обективна и това е без значение
при преценката за ангажирането й, с оглед качеството й на по-силна икономически
страна в правоотношението. Това е
свързано и с предвидения риск, който банката носи и във връзка с който са и
начисляваните такси и комисионни по Тарифата на банката при овъзмездяването
на услугата. От друга страна и с оглед противоправното
поведение, съставляващо състав на престъпление по смисъла на НК, послужило за
извършване на банковата операция, негативните последици при увреждането на правоимащата страна – в случая ищеца, не следва да бъдат
възлагани в нейна тежест, доколкото страната не е могла да ги предвиди или
предотврати при предприемане на съответни превантивни мерки, за да бъдат
избегнати. В този смисъл, не се твърди, а и не се и установява дружеството ищец
да е потърпевш от подобни измамливи действия в периода преди това и по време на
действие на договора му с банката, та макар и от друго трето лице. В чл. 80
ЗПУПС изрично са предвидени хипотези, в които отговорността за извършена
неразрешена банкова операция се понася от платеца, в които не попада настоящият
случай.
Платецът
е изпълнил задължението си по чл. 19.1 от ОУ към договора незабавно да уведоми
банката при узнаване за извършената неправомерно банкова операция и при
спазване на срока за това – до 2 месеца от платежното нареждане. В чл. 20 от ОУ
изрично е предвидено задължението на банката в случай на неразрешена банкова
операция, да възстанови на титуляра стойността на
неразрешената платежна операция, което е в съответствие и с предвиденото такова
в текста на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС.
С
оглед всичко гореизложено и доколкото в хода на производство се установи осъществяване
на паричния превод на сумата от 50 000 евро в полза на „НАТ Т.**“ЕООД въз
основа на неразрешена платежна операция по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, банката
– в качеството й на доставчик на платежни услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1, т.
1 ЗПУПС, дължи възстановяване на стойността по платежната операция. Предявеният
главен осъдителен иск за сумата от 50 000 евро като доказан и основателен
следва да бъде уважен в пълния претендиран размер.
Като
законова последица, при основателност на иска за главницата, дължи се и
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Основателен
се явява и предявеният иск за мораторна лихва с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл, съгласно приложимата
разпоредба на чл. 79, ал. 1 ЗЗД банката дължи възстановяване на неразрешената
платежна операция, като с оглед плащането от 11.09.2020 г., за чиято
неправомерност е била уведомена на същата дата, възстановянето
на сумата се дължи на 12.09.2020 г., от когато банката е изпаднала в забава. В
приложение разпоредбата на чл. 162 ГПК съдебният състав определи размера на
законната лихва за забава, начислена върху призната за дължима главница за
периода от 12.09.202 г. до 31.01.2021 г., възлизащ на претендирания
такъв от 3857.64 лв.
Относно разноските: С
оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
бъда осъден да заплати сторените от ищеца разноски в общ размер на 4245.97 лв.,
от които 4065.97 лв. – внесена държавна такса и 180 лв. – платен депозит за
вещо лице.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Б.Д.“АД, ЕИК *****6, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Б.С.“ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС сумата от 50 000 евро - стойността
на неразрешената платежна операция с преводно нареждане от 11.09.2020 г. чрез
наредено плащане във финансов център Бургас на „Б.Д.“ АД от лицето И.К.Й.по
разплащателна сметка *****с титуляр Б.С.“ЕООД, ЕИК *****, в полза на „НАТ Т.**“ ЕООД, ЕИК *****, с посочено основание -
прехвърляне за „НАТ Т.**“ ЕООД, ведно със законната лихва за забава върху
дължимата сума на главницата, считано от датата на исковата молба до
окончателното й заплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3
857, 64 лева - законна лихва за забава върху невъзстановената сума
по главницата в размер на 50 000 евро, с левова равностойност от 97 791,50
лева, за периода на забавата от 12.09.2020 г. до 31.01.2021 г.
ОСЪЖДА „Б.Д.“ АД, ЕИК *****6, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Б.С.“ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 4245.97 лв. – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО Е ПОСТАНОВЕНО
ПРИ УЧАСТИЕТО НА ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ на страната на ответника „Б.Д.“ АД - Д.Р.,***
действие Районен съд Бургас, с per. № 278 на
Нотариалната камара, с адрес на нотариалната кантора: гр. Бургас 8000, ул. *****.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в 2-седмичен срок от връчване на съобщение за изготвянето му на страните.
СЪДИЯ: