Р Е Ш Е Н И Е
№ 205 26.05.2021г.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На двадесет и седми април
2021г. в открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №64 по описа за 2021г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ вр. с чл.128 от АПК, образувано е по жалба на „ТАБАК ГРУП“ ООД гр. Стара Загора ЕИК *********,
представлявано от редовно упълномощен адвокат, против Заповед №10-00-61/12.01.2021г
на Кмета на община Стара Загора, с която е наредено да се премахне, като се
укрепи и възстанови в първоначалното си състояние противоземетръсна шайба – Ш2
от 150/210см на отвор 210/230см в обект Магазин за хранителни стоки, с идентификатор 68850.514.54.4.18 по КК на града
с административен адрес гр. Стара Загора, ул. 12 ти пехотен полк“ №5, УПИ ІV-54
кв.654 по плана на града. Строежът е без издадено разрешение за строеж.
Изпълнен е от „ТАБАК ГРУП“ ООД ЕИК *********, съгласно нотариален акт
№126/29.06.2009г и нотариален акт №171/17.04.2015г. Заповедта е издадена въз
основа на установени с Констативен акт №136/21.10.2020г, факти: Строеж четвърта
категория по смисъла на чл. 137 от ЗУТ, представляващ „Разширение на отвора на
Ш2 от 150см/210см на отвор с размери 210см/230см в магазин за хранителни стоки
с идентификатор 68850.514.54.4.18 по КК на града с административен адрес гр.
Стара Загора, ул. 12 ти пехотен полк“ №5, УПИ ІV-54 кв.654 по плана на града.
Магазина е със ЗП 136.88кв.м, РЗП 217.58кв.м., за който са издадени Разрешение
за строеж ІV категория №19-282/11.06.2015г и Удостоверение за въвеждане в
експлоатация №19-16-157/24.08.2015г. Проектната документация към тях предвижда
направа на отвор в Ш2 с размери 150/210см. Собственика разширява в последствие
отвора на шайба №2 до 210/230см., което оказва влияние на здравината на
сградата, тъй като магазина е на кота 0.00-партерен етаж. След извършване на
незаконното разширяване е издадено разрешение за строеж №19-535/16.10.2019г на
Главния архитект за укрепване на Шайба №2, не влязло в сила, въз основа на
Конструктивно становище, съгласувано и одобрено от Главния архитект на
основание заключение на ЕСУТ от 02.10.2019г. Постъпило е възражение към проекта с вх.
№10-04-762/29.11.2019г от етажните собственици. Въз основа на това възражение
проекта е преразгледан по същество от Община Стара Загора и е установено, че не
спазва изискванията на чл.185 ал.2 от ЗУТ и са приложени стари статистически
изчисления, което означава, че такива липсват. Следователно конструктивното
становище, въз основа на което е издадено не влязлото в сила Разрешение за
строеж №19-535/16.10.2019г на Главния архитект не доказва, че предвиденото
укрепване обезпечава сигурността на сградата, че не се намалява
носимоспособността, устойчивостта и дълготрайността на конструкцията на
сградата. Въпреки това на място е изпълнено предвиденото с Разрешение за строеж
№19-535/16.10.2019г укрепване, но отново с отклонения, което се удостоверява от
Становище на проектанта –конструктор от 18.11.2019г. Постъпва и молба от
24.06.2020г от етажните собственици, придружена от конструктивно обследване,
изготвено от инженер-конструктор с пълна проектантска правоспособност. Шайбата
е конструктивен елемент в сградата и всички промени изискват съгласие на
етажната собственост. Общината е инициирала процедура по чл.195 от ЗУТ, но въз
основа на Констативен протокол от 20.08.2020г с №19-93-23 се установило, че има
достатъчно условия и е налице основание за процедура по чл.225а ал.1 вр. с
чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ. Собствениците на строежи са длъжни да ги поддържат в
техническо състояние, отговарящо на изискванията на чл.169 ал.1 и ал.3 от ЗУТ,
да не извършват и да не допускат извършването на промени в тях, които водят или
могат да доведат до влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията
за целия строеж или отделни негови характеристики.
Правните изводи: Извършено е незаконно
строителство – разширение на противоземетръсна шайба в партера на сграда, която
се явява основен конструктивен елемент на сградата, без необходимите строителни
книжа – статически изследвания и доказателства за стабилността на сградата, без
издадено и влязло в сила разрешение за строеж. Съгласно установеното и
събраните доказателства е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.2
от ЗУТ.
В отговор на подаденото възражение от
страна на ТАБАК ГРУП ООД е заявено, че в част „Конструктивна“ към Разрешение за
строеж №19-282/11.06.2015г е предвидено преустройство на магазина, но проекта е
одобрен с отвор 150см/210см. Това означава, че с увеличаване на отвора е
засегнат носещ конструктивен елемент, който има за задача да поема
хоризонталните и вертикални сеизмични въздействия, да осигурява
носимоспособността на носещата конструкция. Удостоверението за въвеждане в
експлоатация №19-16-157/24.08.2015г е за удостоверяване ползването на магазина за
хранителни стоки и не касае промените в шайбата. Второто разрешение за строеж
№19-535/16.10.2019г е преразгледано от административния орган. Преразгледан по
същество проекта не спазва изискванията на чл.185 ал.2 от ЗУТ и са приложени
стари статистически изследвания, което сочи на липсата им и на доказателства,
че предвиденото укрепване обезпечава сигурността на сградата. Твърденията, че
възраженията на етажните собственици са недопустими за разглеждане са
неоснователни с оглед компетентността на административния орган.
Премахване на незаконен строеж не
означава, че следва да се разрушава, а в случая се състои в извършване на
укрепителни и възстановителни дейности, за да се осигури стабилността на
сградата, както е проектирана.
С въззивната жалба се твърди, че
заповедта е в несъответствие с целта на закона и в нарушение на материалния
закон – чл.225а ал.1 от ЗУТ вр. с чл.146 т.4 и т.5 от АПК, защото според
законодателя незаконните строежи или части от тях, когато са изпълнени без
строителни книжа се премахват, а в оспорения административен акт се разпорежда
укрепване и възстановяване. За строежа има издадени строителни книжа, поради
което той не е извършен без одобрени инвестиционни проекти и издадено
разрешение за строеж. В констативен акт №136/21.10.2020г е посочен чл.225 ал.2
т.2 от ЗУТ като правно основание, приложено към преценката, че строежът е
незаконен като изпълнен в нарушение на чл.148 ал.1 и чл.157 ал.2 от ЗУТ. В
самия констативен акт е вписано, че има одобрен проект за строежа, както и
издадено разрешение за строеж. Това са констатациите, посочени в констативния
акт, въз основа на който е издадена оспорената заповед. Това отговаря на
действителността, защото за магазина за хранителни стоки има издадено
Разрешение за строеж №19-282/11.06.2015г въз основа на одобрен проект за
преустройството на два магазина в един самостоятелен обект – магазин. При
издаване на това разрешение за строеж не е изискано съгласието на етажните
собственици, но при издаване на оспорената заповед вече се изискват съгласие на
непосредствените съседи на обекта, както и решение на Общото събрание на
етажната собственост. Липсата им е мотив за нарушение на ЗУТ, въз основа на
което следва да се премахне изпълнения отвор в шайба две, който вече е одобрен.
Съгласно чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ незаконен е строеж, извършен без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В конкретния случай този
факт не е налице. Строежът е въведен и в експлоатация с Удостоверение
№19-16-157/24.08.2015г за въвеждане в
експлоатация на Магазин за хранителни стоки / преустройство на магазин №1 и
магазин №2/. Следователно строежът е законен. Сочи като противоречие между
мотиви и диспозитив разпореденото принудително премахване като се укрепи и
възстанови в първоначалното си състояние, да се приведе в съответствие със
строителните книжа Разрешение за строеж №19-16-157/24.08.2015г, въпреки, че в
мотивите е посочено, че премахване на незаконен строеж не означава, че следва
да се разрушава. Необходимо е да се извършват укрепителни и възстановителни
работи. Възниква въпроса какво поведение дължи адресата – да премахва или да
укрепва. Отвора е укрепен към момента на издаване на процесната заповед въз
основа на Разрешение за строеж №19-535/16.10.2019г на Главния архитект на
Община Стара Загора въз основа на съгласувано и одобрено конструктивно
становище като е разрешила същият този отвор да се направи със размери от 210см
на 230см в ширина и от 150см на 210см височина. Възражението от 29.11.2019г на
етажните собственици и Молба от 24.06.2020г е следвало или да не се вземат
предвид, тъй като административния орган няма компетентност сам да контролира
вече издаденото разрешение за строеж или да си проведе процедурата по чл.149
ал.5 от ЗУТ по отношение на същото разрешение за строеж. Твърди се, че е
осъществена проверка от РДНСК по реда на чл.156 ал.1 от ЗУТ на Разрешение за
строеж №19-535/16.10.2019г на Главния архитект на общината, поради което следва
да се приеме, че е влязло в сила. Това разрешение за строеж не е отменявано по
нито един ред за контрол, поради което твърдението, че е преразгледано е
невярно. Това разрешението за строеж е следвало да се изпрати в 7-дневен срок и
до заинтересованите лица. Няма предвидена процедура в ЗУТ за преразглежда
одобрен проект и въз основа на това да твърди, че издаденото разрешение за
строеж не е влязло в сила. След влизане в сила на Разрешение за строеж
№19-535/16.10.2019г дружеството е извършило разрешените действия по укрепване
на отвор в шайба 2, направен с цел преустройство на двата магазина в един самостоятелен
търговски обект. Не е вярно и твърдението, че след като е налице незаконно
разширяване на отвора в Шайба 2 собственика е внесъл проект за укрепването на
тази шайба. Укрепването е извършено след издаденото второ разрешение за строеж
и след влизането му в сила. Счита, че съобщаването на констативен акт след
датата на неговото съставяне нарушава правото на защита, тъй като е отнета
възможността за посочване на доказателства и събиране на нови за установяване
на обективната истина за фактите, взети предвид от административния орган.
Възраженията против акта не осигуряват възможност за участие на адресата, чрез
посочване на доказателства и искане за извършване на експертиза в хода на
административното производство, за да се установи действителното състояние на
шайба номер две. Не е изследвано дали констатираното разширение на отвора е
съществено по смисъла на чл.154 ал.1 от ЗУТ или не, тъй като се допускат
несъществени отклонения от одобрения проект – в случая този от 2015г за
преустройство на двата магазина в един, за извършване на който е пробит отвора
в шайба номер две. Строеж или част от него е незаконен при съществени
отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл.154 ал.2 т.1, т.2, т.3 и т.4
от ЗУТ като се има предвид, че тези съществени отклонения са изрично изброени
по аргумент от чл. 154 ал.3 от същия закон . Следователно, за да се приложи това основание
за квалифициране и премахване на строежа като незаконен е необходимо да се
установи, че строежът е в несъответствие
с одобрения за него инвестиционен проект, състоящо се в посочените в
чл.154 ал.1 т.1-4 от ЗУТ отклонения. Разрешеното и въведено в експлоатация
разширение с височина на отвора от 150см е обективно невъзможно да изпълни
преустройство на двата магазина в един, защото при тази височина не би могло да
преминава човек по-висок от 1.50м или само деца ще могат да преминават. Затова
е направен на височина 210см. тоест със 60см по-високо, за да се постигне
възможност за ползване на обекта по предназначение- магазин. По същия начин стои
въпроса и за широчината на отвора – вместо от 210см е направен на 230см тоест с
20см повече. Оттук е ясно, че посоченото правно основание по чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ е несъответно на фактите, вместо правилното при съществени отклонения от
одобрения инвестиционен проект по чл.154 ал.2 т.1, 2,3 и 4 от ЗУТ. Дали тези
отклонения от проекта за преустройство, разрешен за изпълнение през 2015г са
съществени не е установено в хода на административното производство. От съда се
иска да бъде отменена Заповед №10-00-61/12.01.2021г на Кмета на община Стара
Загора са присъждане на разноските, съгласно приложен списък.
Ответника – Кмета на община Стара Загора, чрез
процесуалния си представител иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като
поддържа, че Разрешение за строеж №190535/16.10.2019г не е влязло в сила при
извършеното укрепване на шайба 2. Не е съобщено на етажните собственици, а на
адресата е връчено на 17.01.2020г. Сигналите са подадени два месеца преди да
бъде издадено Разрешението за строеж от 2019г. През 2015г е разрешено допустимо
по нормативните актове извършване на отвор в носеща шайба 2 до посочените
размери 150см/210см но не и повече, тоест обединението на двата магазина да се
изпълни, чрез врата между тях. На място обаче няма отвор за врата, а функционално
обединение на две отделни помещения в едно. Удостоверението за въвеждане в
експлоатация удостоверява само годността за ползване на магазина, но не и
основната конструкция. Установено е, че изпълнените на място размери на отвора
надвишават допустимите. Указано е на възложителя да представи проект за
укрепване на противоземетръсната шайба, но са представени същите статистически
данни, необходими за основния проект, след което административния орган
извършва проверка и установява, че укрепването не е извършено съгласно
указанията и изискванията на техническите правила. Претендира се присъждане на
разноските по делото. Алтернативно се прави и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното: Жалбата е подадена на 26.01.2021г в рамките на 14-дневния
срок за съдебно обжалване, считано от датата на връчването й – 18.01.2021г и от
адресат на неблагоприятен за него административен акт, поради което е
допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.
С Разрешение за строеж №
19-282/11.06.2015г на Главния архитект на община Стара Загора е разрешено на
ТАБАК ГРУП ООД да извърши строителство на Магазин за хранителни стоки –
преустройство на магазин №1 и магазин №2 в жилищна сграда с ОСД и гаражи със ЗП
№136.88 кв.м и РЗП 217.58 кв.м. строеж четвърта категория в УПИ ІV-54 кв.654 по
плана на град Стара Загора, въз основа на съгласуван и одобрен инвестиционен
проект, с който е предвидено да се направи отвор за врата в шайба №2 с размери и положение на тялото на шайбата,
показани на приложен чертеж. От приложение чертеж е видно и без специални
знания, че отвора е предвиден с ширина 150см., а височина 210см. Предвидено е
укрепване на отвора. Направено е изследване на напрегнато състояние на Шайба 2,
при което е установена необходимост от усилването й с оглед направата на
отвора. Съгласно чл. 149 ал.2 т.2 ЗУТ в ред. ДВ брой 61/11.08.2015г в случаите
на преустройство на заварен строеж заинтересовани са лицата по чл.38 ал. 3 и
ал.4 от ЗУТ – касателно преустройство и промяна на предназначението на жилищно
помещение. Самостоятелни обекти за нежилищни нужди се преустройват и променят
предназначението си по общия ред без съгласието на етажните собственици, ако се
спазват условията на чл.185 ал. 1 т.2-4
и не се допуска наднормено шумово или друго замърсяване. Ако не са
спазени тези изисквания се следват изискванията на чл.185 ал.2 и ал.3 от ЗУТ –
аргумент от чл.38 ал.5 от същия закон в посочената редакция като в тази връзка
в чл.149 ал. 2 т.3 от ЗУТ е предвидено съобщаване на разрешението за строеж на
собствениците и носители на ограничени вещни права в сградата, съответно на
етажните собственици, чието съгласие, съответно решение на общото събрание на
етажната собственост ще бъде необходимо. В случая при издаване на Разрешението
за строеж от 2015г не е изисквано съгласие на етажните собственици,
непосредствени съседи на преустройваните два магазина в един, нито решение на
общото събрание на етажната собственост. Това разрешение за строеж е влязъл в
сила стабилен административен акт. Преценено е следователно, че не се изменя
съществено обща част, каквато представлява носещата шайба. Издадено е
Удостоверение за въвеждане в експлоатация №19-16-157/24.08.2015г от Началник
отдел „Контрол по ЗУТ и регистрация на строежите“ на основание чл.177 ал.3 от
закона, придружено с окончателен доклад на ГЕОДЕТ ЕООД гр. Стара Загора,
упражняващ строителен надзор, който се представя, за да се удостовери, че
строежа на първо място е изпълнен в съответствие с одобрения проект и без съществени
отклонения по смисъла на 154 ал.2 от закона. Следователно тезата, изложена в
оспорената заповед, че удостоверението за въвеждане в експлоатация няма правно
значение да удостовери този факт е в противоречие със законовата разпоредба и
на чл. 178 ал.3 от ЗУТ в същата посочена редакция, според която не се въвеждат
в експлоатация строежи, които не са изпълнени в съответствие с одобрения
инвестиционен проект. Годността му за експлоатация се констатира въз основа на
изрично посочените в чл.177 ал.1 от ЗУТ документи – доклада на строителния
надзор, включително органа може по преценка да извърши проверка на място.
Следователно проверката не е формална и не се свежда до представяне на всички
документи, а се състои в проверка на съответствието на строежа спрямо фактите,
които са пречка да се въведе в експлоатация. На следващо място по аргумент от
чл.225 ал.2 т.3 от ЗУТ в редакцията към 11.08.2015г, както и в настоящата,
незаконни са онези строежи, които са изпълнени при съществени отклонения от
одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл.154 ал.2 т.1 до т.4 от ЗУТ,
което означава, че фактите посочени в чл.154 ал.2 т.1 до т.4 от ЗУТ не се
преклудират от издаденото Удостоверение за въвеждане в експлоатация и могат да
бъдат установявани като основания за квалифициране на строежа като незаконен,
независимо, че е извършен въз основа на разрешение за строеж и одобрени
строителни книжа. Посочената разпоредба обаче не е приложена като правно
основание за издаване на оспорената заповед, нито е изследван нейния фактически
състав тоест дали отклонението от одобрения проект при направата на отвора в
носещ конструктивен елемент е съществено по смисъла на чл.154 ал.2 т.1 до т.4
от ЗУТ и под коя хипотеза се подвежда, тъй като останалите съществени
отклонения се преклудират с издаване на Удостоверението за въвеждане в
експлоатация – потвърждението на този правен извод се съдържа в чл.225 ал.2 т.3
от ЗУТ. В тази връзка само следва да се каже, че подредбата на основанията по
чл.225 от ЗУТ не е случайна, а следва формалната и житейска логика, тъй като
при липса на одобрен проект строежът не може да бъде преценяван за съответствие
с него. В настоящия случай обаче има одобрен инвестиционен проект и издадено
разрешение за строеж, въз основа на което е изпълнен отвора в елемент от носещата
конструкция, в което СМР се състои преустройството на двата магазина в един.
Оттук и извода, че правното основание по чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ е не приложимо
към настоящия фактически състав. Процесния
отвор в Шайба 2 е извършен въз основа на одобрен инвестиционен проект и
издадено въз основа на него Разрешение за строеж – преустройство на два
магазина в един магазин, чрез направа на отвор за врата в шайба номер 2 с
размери 150см на 210см., но при отклонение от предвиденото в инвестиционен
проект, което е установено от одобреното конструктивно становище на 15.10.2019г,
въз основа на което е издадено Разрешението за строеж № 19-535/16.10.2019г на
Главния архитект на община Стара Загора за укрепване на Шайба №2. Отклонението
се състои в изпълнение още през 2015г на отвор с по-големи размери -210см на
230см, което е наложило укрепването му, а според заключението на вещото лице това
отклонение е съществено, защото променя
натоварването на строителната конструкция тоест налице е хипотезата на
чл.154 ал.2 т.5 от ЗУТ. Това съществено отклонение обаче не е посочено в чл.225
ал.2 т.3 от ЗУТ като основание за квалифициране като незаконен на един изпълнен
въз основа на строителни книжа строеж, което обяснява и подхода възприет от
административния орган при издаване на оспорената заповед – да приеме, че се
касае за извършен отвор без строителни книжа, което се опровергава от
посочената до тук фактология. Въз основа
на знание за този факт – отклонение от одобрения проект за преустройство на
двата магазина в един, е издадено Разрешението за строеж на 16.10.2019г. за
укрепване на изпълнения с по-големи размери отвор в носещата шайба №2. Одобреното
конструктивно становище е обосновано точно
с този факт – размерите на шайбата са 210/230см и това е причината да се иска
разрешение за извършване на укрепването. Възражението против конструктивното
становище, подадено от етажните собственици постъпва в община Стара Загора на
29.11.2019г, след 16.10.2019г и се твърди в оспорената заповед, че това е
основание за преразглеждането му, тъй като разрешението за строеж не е влязло в
сила, съответно то не може да бъде административния акт, въз основа на който да
се извърши укрепване. Административния орган не признава валидността на
издаденото Разрешение за строеж от 2019г и счита, че то не е факт от правната
действителност, поради което и противно на обективните факти за направа на
отвора въз основа на разрешение за строеж от 2015г заключава фактически и
правно, че е налице строеж без строителни книжа, чието премахване да се
извърши, чрез привеждането му в съответствие с одобрения през 2015г проект.
Това е достатъчно да онагледи противоречието във фактическите твърдения на
административния орган, въз основа на които е издадена и оспорената заповед –
след като строежът е изпълнен без строителни книжа то същият не може да бъде
привеждан в съответствие с одобрен инвестиционен проект от 2015г. Нещо повече,
дори и при наличие на основание по чл.225 ал.2 т.3 от ЗУТ – изпълнен в
отклонение от проекта строеж, същият подлежи на премахване, а не на привеждане
в съответствие. Довода се потвърждава и от забраната за издаване на
удостоверение за въвеждане в експлоатация, когато се установят съществени
отклонение по чл.154 от ЗУТ като тези по чл.2 т.1 до т.4 от същия закон, за
които няма изготвена екзекутивна документация и в този случай представляват
основание за премахване на строежа като незаконен. Факта, че разрешението за
строеж от 2019г не е било съобщено на собственика към 29.11.2019г, когато
постъпва възражението от етажните собственици, не е основание за
преразглеждането на един вече одобрен проект, още по-малко на издадено
разрешение за строеж. Последваща преценка, при това обективирана в оспорената
заповед за премахване на незаконно строителство, че при издаването му е следвало да са
изпълнени условията на чл.186 ал.2 от ЗУТ противоречи на материалния закон и за
нейното извършване няма правно основание, нито предвиден ред за неговото
прилагане. Предвиденото укрепване по Разрешението за строеж от 2019г не се
подвежда под нито едно от посочените в чл.186 ал.1 от ЗУТ фактически основания.
Приложението на чл.186 от ЗУТ вр. с чл. 149 ал.2 т.3 от ЗУТ в ред към
11.08.2015г е следвало да се преценява при издаване на Разрешението за строеж
от 2015г въз основа на което е извършен отвор в шайба – елемент от носещата
конструкция на сградата. Укрепването на този отвор не се подвежда под чл.186 от ЗУТ тъй като не представлява нито преустройство на собствени обекти със
засягането по смисъла на първата алинея, нито е свързано със завземане на общи
части по чл.186 ал.2 от ЗУТ. Ето защо твърдението, че следва, но не е съобщено
на етажните собственици, и поради това не е влязло в сила Разрешението за
строеж от 2019г, считано от връчването му на неговия адресат, не отговаря на
правните разрешения, приложени към установените факти. Към датата на образуване на настоящото
производство с Констативен акт №136/21.10.2020г Разрешението за строеж от
16.10.2019г за укрепване на шайбата с отвори 210/230см е влязъл в сила
административен акт, а с издаването на Удостоверението за въвеждане в
експлоатация е преклудирана възможността да се преценяват основанията по чл.154
ал.2 т.5 и сл. от ЗУТ. Изключени от тази преклузия са основания по чл.154 ал.2
т.1 до т.4 по силата на чл.225 ал.2 т.3 от ЗУТ.
Отделно от посочено трябва да се добави,
че въпроса за влизане в сила на разрешението за строеж от 2019г за укрепване на
отвора на шайбата се обсъжда с оглед целената от административния орган
възможност да постанови въпреки него заповед за премахване на незаконен строеж
като се позове на упражнени правомощия за преразглеждане на издаден
административен акт. Тази възможност обаче е предвидена при допустима жалба
срещу разрешението за строеж и в срока за изпращане на преписката в съда, който
е компетентен да се произнесе по неговата законосъобразност. Ето защо
разрешението за строеж от 2019г не само, че не е преразгледано с издаване на
оспорената заповед, което е правно невъзможно,
но и представлява влязъл в сила административен акт. Въпроса е ползва ли
се жалбоподателя от този факт с оглед забраната за издаване на разрешение за
строеж, ако в имота съществува незаконно строителство и съответно издаването на
разрешение за строеж преклудира ли установяването на такъв. Изискването да не
се издава разрешение за строеж ако в имота съществува незаконен обхваща, както
други строежи, които не са предмет на разрешението, така и строежа, за който се
иска издаване на този декларативен административен акт. Телеологичното
тълкуване на нормата налага този извод – нейната цел е да гарантира
съществуването само на законно строителство, поради което от действието на този
декларативен административен акт не следва да се ползват нарушители, които не
са премахнали незаконното строителство, но по-важната цел е да не се допусне
издаване на разрешение за строеж за един вече извършен незаконен такъв.
Следователно, когато в имота има незаконен строеж, който не е предмет на
производството по разрешаване на строителството, издаването на разрешение за
друг строеж няма правно препятстващо значение за премахване на незаконното
строителство. Не така стои въпроса, когато е издадено разрешение за един
незаконно израден вече строеж. Тогава разрешението за строеж е противопоставимо
на компетентния по премахване на незаконното строителство орган. Декларативния
административен акт ще ползва неговия адресат за установяване на факта, че
строежа е изпълнен въз основа на издадено разрешение за строеж тоест ще
опровергае факта по чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ. Настоящия случай е именно такъв – отвора
е изпълнен въз основа на издадено разрешение за строеж през 2015г, при допуснато съществено отклонение от одобрения
инвестиционен проект по смисъла на чл.154 ал.2 т.5 от ЗУТ, което е валидирано
от издаденото Удостоверение за въвеждане в експлоатация – също декларативен
административен акт, който не преклудира само основанията по чл.225 ал.2 т.3 от ЗУТ досежно съществените отклонения от одобрен инвестиционен проект, а
укрепването на този отвор е разрешено по силата на Разрешение за строеж от
16.10.2019г, което е влязло в сила към датата на издаване на оспорената заповед
– известно е на всички заинтересовани, дори да се приеме, че такива са и
етажните собственици и то не е обжалвано. Главния аргумент обаче, наред с
несъответното правно основание е противоречието между целта, която преследват
нормите на чл.225 ал.2 от ЗУТ и разпореденото на това основание привеждане в
съответствие на преустройството с проекта и разрешението от 2015г. Възнаграждението
от 1000лв за един адвокат не е прекомерно с оглед минималния размер от 900лв за
дела по ЗУТ. Мотивиран от изложеното и
на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед №10-00-61/12.01.2021г
на Кмета на Община Стара Загора по жалба на „ТАБАК ГРУП“ ООД ЕИК **********.
ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на
ТАБАК ГРУП“ ООД ЕИК ********** сумата от 1355лв/хиляда триста петдесет и пет/,
представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: