Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 29. 12. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - „В“ въззивен състав, в открито
съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
като разгледа
докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 6904 по описа на Софийския градски съд за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството
е по реда на чл. 258. от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от
К.А.Б., ЕГН **********, адрес ***, ж. к. “*********съдебен адрес ***
(въззивница) чрез особения представител адвокат А.Ч. срещу
решение № 36087 от 11. 02. 2019 г., постановено от Софийския районен съд, 128-и
състав, по гр. д. № 12486 по описа за 2018 г. (обжалвано решение). С
обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по четири обективно съединени
иска както следва:
- по иск с правна квалификация чл. 422 ГПК във връзка
с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване на съществуването на
вземане за стойността на предоставена, но незаплатена топлинна енергия в
размер на 3 950 лева и 18 стотинки ведно със законната лихва от подаването на
заявлението за издаването на заповедта за изпълнение до окончателното плащане:
първоинстанционният съд частично е уважил иска до размера от 3 574 лева и 24
стотинки;
- по иск с правна квалификация чл. 422 ГПК във връзка
с чл. 86 ЗЗД за установяване на съществуването на вземане в размер на 472 лева
и 77 стотинки за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху стойността
на незаплатената топлинна енергия: първоинстанционният съд частично е уважил
иска до размера от 393 лева и 96 стотинки;
- по иск с правна квалификация чл. 422 ГПК във връзка
с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 139в от ЗЕ за установяване на съществуването
на вземане за стойността на осъществена услуга дялово разпределение в размер на
52 лева и 50 стотинки: първоинстанционният съд е отхвърлил иска изцяло;
- по иск с правна квалификация чл. 422 ГПК във връзка
с чл. 86 ЗЗД за установяване на съществуването на вземане в размер на 8 лева и
36 стотинки за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
стойността на осъществената услуга дялово разпределение: първоинстанционният
съд е отхвърлил иска изцяло.
Въззивницата обжалва първоинстанционното решение в
частта, в която частично е уважен искът за
установяване на съществуването на вземане за стойността на предоставена, но
незаплатена топлинна енергия. Твърди, че тя всъщност не е потребител на топлинна енергия. Освен това
не ѝ е била продавана топлинна енергия, а само ѝ е била доставяна,
тъй като топлоснабдителят не е спазвал задължителния температурен график.
Допълва, че районният съд не е обсъдил направеното с отговора на исковата молба
оспорване на писмени доказателства. Иска
от въззивния съд да отмени обжалваното решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство “Т.С.” ЕАД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление *** (въззиваемо дружество). С писмено изявление
за хода на устните състезания оспорва въззивната жалба и претендира разноски.
“Б.” ООД, ЕИК******, седалище и адрес на управление ***,
в качеството на трето лице помагач на страната на въззиваемото дружество, не
предприема процесуални действия във въззивното производство.
Въззивният съд, след като прецени становищата на
страните и събраните пред първата инстанция доказателства, направи следните
фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е редовна и допустима. Вследствие на
служебна проверка въззивният съд установява, че обжалваното решение е валидно,
както и допустимо в обжалваната част. Относно правилността му намира следното.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и
носители на вещни права на ползване в сградите - етажна собственост, които са присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно разклонение, са клиенти на
топлинна енергия. Между страните липсва спор и следва да се приеме за
установено, че сградата - етажна собственост в разглеждания случай (находяща се
в град София, ж. к. “***”, бл. ***) е присъединена към топлопреносната мрежа.
При това положение от основно значение за установяването на валидно облигационно
отношение с предмет продажба и доставяне на топлинна енергия между страните е
обстоятелството дали въззивницата е собственик или носител на вещно право на
ползване върху процесния топлоснабден имот (вх. “Б”, ап. 55, абонатен номер
139883).
За да уважи частично предявените искове,
първоинстанционният съд е приел, че въззивницата е собственик на топлоснабдения
имот. Направил е този извод въз основа на представено с исковата молба писмо от
кмета на Столична община, район “***”, според което топлоснабденият имот е бил продаден на въззивницата по преписка № ДИ 03-286 от 22. 11. 1985 г.
(л. 14 от делото на районния съд). Приел е посоченото писмо за официален
удостоверителен документ, който се ползва с материална доказателствена сила.
Позовал се е на практика на Софийския градски съд в същия смисъл (решение №
7661 от 16. 11. 2017 г., постановено по в. гр. д. № 6844 по описа на Софийския
градски съд за 2017 г.).
Практиката на Софийския градски съд относно писмата на
районните кметове като писмени доказателства за правото на собственост върху
недвижими имоти е противоречива. В някои съдебни решения се приема различно
разбиране, а именно, че писмото на районния кмет не е официален удостоверителен
документ и не се ползва с материална доказателствена сила. В този смисъл е
например решение № 8906 от 31. 12. 2019 г. по в. гр. д. № 16357 по описа на
Софийския градски съд за 2018 г.
Настоящият състав на Софийския градски съд приема за
правилно второто виждане. За да бъде определен даден документ като официален,
той трябва да е съставен от длъжностно лице в кръга на службата му (чл. 179,
ал. 1 ГПК). Макар и районният кмет да има качеството на длъжностно лице,
удостоверяването на прехвърляне на правото на собственост върху недвижими имоти
не попада в кръга на предоставената му по закон компетентност. Поради тази
причина представеното по делото писмо трябва да се приеме като частен документ,
който се ползва само с формална, но не и с материална доказателствена сила.
Дори и писмото на районния кмет да се приеме като
косвено доказателство, че въззивницата е собственик на топлоснабдения имот, то
не е достатъчно за провеждането на пълно доказване на спорното обстоятелство.
По делото не са били представени надлежни преки доказателства (например заверен
препис от договор за прехвърляне на правото на собственост), нито достатъчно
други косвени доказателства, които да наложат обратен извод. Затова настоящият
състав намира, че първоинстанционният съд е трябвало да приложи неблагоприятните последици на
тежестта на доказване спрямо ищеца (въззиваемото дружество) и да приеме за
установено, че ответницата (въззивницата) не е собственик топлоснабдения имот.
Следователно е трябвало да приеме, че между страните липсва валидно
облигационно отношение с предмет продажбата и предоставянето на топлинна
енергия.
По изложените съображения обжалваното решение трябва
да бъде отменено като неправилно в обжалваната част и съответния частично уважен иск да бъде
изцяло отхвърлен.
Разноски. Предвид изхода на делото в полза на въззиваемото дружество
не следва да бъдат присъждани разноски. Въззивницата, от друга страна,
представлявана от особен представител, не е поискала присъждане на разноски.
Затова разноски не трябва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
решение № 36087
от 11. 02. 2019 г., постановено от Софийския районен съд, 128-и състав, по гр.
д. № 12486 по описа за 2018 г. в частта, в
която е признато за установено съществуването на вземане на “Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление
***, срещу К.А.Б., ЕГН **********, адрес ***, ж. к. “*********съдебен
адрес ***, с правно основание чл. 422 от Гражданския
процесуален кодекс във
връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.
150 от Закона за енергетиката за стойността на реално
предоставена топлинна енергия в размер на 3 574 лева и 24 стотинки и за
периода от 01. 09. 2014 г. до 30. 04. 2017 г. от пълния претендиран размер
3950 лева и 18 стотинки за периода 01. 05. 2014 г. до 30. 04. 2017 г. спрямо
топлоснабден имот с абонатен номер 139883, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение – 11. 10. 2017 г., до окончателното плащане,
като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от “Т.С.” ЕАД иск с правно
основание чл. 422
от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите във връзка с чл. 150 от Закона за енергетиката
за установяване на съществуването на вземане срещу К.А.Б. за стойността на предоставена
топлинна енергия спрямо топлоснабден имот с абонатен номер 139883 до уважения
размер от 3 574 лева и 24 стотинки и за периода от 01. 09. 2014 г. до 30. 04. 2017 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 11. 10. 2017 г., до окончателното
плащане.
Решението е
постановено при участието на третото лице помагач „Б.“ ООД, ЕИК******, седалище
и адрес на управление ***, на страната на въззиваемото дружество.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: