Решение по дело №396/2024 на Административен съд - Кюстендил

Б. Й. Т., [ЕГН] от [населено място], [улица], община Дупница, област Кюстендил, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, кантора 18 обжалва заповед № РД 04-807/ 10.06.2024 г. на кмета на община Дупница. Релевира основанието за оспорване по чл.146, т.4 от АПК. Противоречието с материалния закон свързва с отсъствие на предпоставките по чл.192, ал.2 от ЗУТ. Твърди, че е налице друго по-целесъобразно техническо решение, като се предвиди преминаване през УПИ III-235, кв.23, до който парцел е изградена улица с о.т.63-64. Отделно от това сочи, че е възможно изграждане на временен път по реда на чл.190, ал.1 от ЗУТ чрез отнемане на пътека от УПИ III, кв.23, до който е реализирана предвидената по плана улица. Моли за отмяна на заповедта.

В съдебно заседание представителят на жалбоподателя поддържа жалбата. Допълнително сочи, че най-целесъобразно е общината да доизгради улицата, като евентуално намира, че правото на премиване през имота на жалбоподателя следва да бъде в по-малък обем /само пътека/, съгласно заключението на вещото лице. Претендира деловодни разноски по списък.

В писмен отговор ответният кмет на община Дупница, а в съдебно заседание и писмени бележки неговият пълномощник оспорват жалбата като неоснователна.

Заинтересованите страни Н. И. Т., С. Н. Т., В. Л. Т. и Е. К. Т. не изразяват становища по жалбата.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

Жалбоподателя е собственик на УПИ XIV-236,237 в кв.23 по регулационния план на [населено място], община Дупница, област Кюстендил, целия с площ от 798 кв.м.

Заинтересованите страни са собственици на УПИ IV-238,258 в кв.23 по регулационния план на селото, целия с площ 857 кв.м.

Със заявление № 94-С-468/ 19.05.2020 г. заинтересованите страни Н. И. Т., С. Н. Т., В. Л. Т. и Е. К. Т. са поискали от кмета на община Дупница да издаде заповед за учредяване право на преминаване през стар път, който повече от 80 години служи за достъп до имота им с площ от 125 кв.м., която площ по регулационния план на [населено място] е заснета към УПИ XIV-236,237, кв.23. Приложили са решение по гр.д. № 235/ 2018 г. на КОС с уважени искове по чл.109 от ЗС и чл.59 от ЗЗД, с което заявителите са осъдени да преустановят преминаването през имота на жалбоподателя УПИ XIV-236, 237 и да му заплатят обезщетение за неоснователно ползване на имота му. Приложили са и решение по гр.д. № 86/ 2017 г. на КОС за иск по чл.32, ал.2 от ЗС относно разпределение на ползването на имота на заявителите със скица на вещо лице.

С Протокол от 28.10.2020 г. на комисия по чл.210 от ЗУТ при общината е приета представена експертна оценка за определяне на пазарна стойност на правото на преминаване през 117 кв.м. от имота на жалбоподателя със срок до прокарване на улица и е определено еднократното обезщетение в размер на 1 800 лв. С решение № 174/ 25.06.2021 г. по адм.д. № 560/ 2020 г. по описа на КАС е изменено решението по Протокола, като обезщетението е увеличено на 2 873.60 лв.

С писмо изх. № 94-В-326/ 06.03.2024 г. кметът на общината е задължил заявителите да представят доказателства за заплащане на обезщетението. Със заявление вх. № 94-В-326/1/ от 14.03.2024 г. В. Л. Т. е приложила приходна квитанция.

Оспорената заповед № РД 04-807/ 10.06.2024 г. е издадена след служебно снабдяване на органа с удостоверение за данъчна оценка на 117 кв.м. от имота на жалбоподателя и скица № 202/ 02.04.2024 г. от общината. Със заповедта е учредено в полза на заявителите право на преминаване за осигуряване на достъп до УПИ IV-238,258 в кв.23 по рег.план на [населено място] с площ на правото на преминаване от 117 кв.м. през УПИ XIV-236,237 в кв.23 по плана на селото. В мотивите на заповедта е посочено, че осигуряването на достъпа започва от улица с о.т.62-66-66а, преминава през УПИ XIV-236,237 в кв.23 по рег.план на селото и достига до имот с пл.№ 238, включен в УПИ IV-238,258 в кв.23 по рег.план на селото. Според органа, с учреденото право на преминаване не се възпрепятства установеният начин на трайно ползване на обслужващия имот и не се засягат съществуващи сгради около него. Органът е посочил, че достъпа до УПИ IV-238,258 в кв.23 по предвидената улица с о.т. 63-64, кв.23 по действащия рег.план на селото, одобрен със заповед № 2415/ 02.06.1964 г. на Председателя на Кюстендилски окръжен народен съвет, не е осигурен, тъй като улицата е прокарана частично на място от о.т.63 до границата между УПИ II-233, УПИ XVII-232 и УПИ III-235, кв.23 по рег.план. Улицата в частта за осигуряване достъп до УПИ IV-238,258, кв.23 в УПИ III-235, кв.23 не е реализирана. Не са издавани заповеди за отчуждаване на засегнатите от предвиждането на плана части от поземлени имоти, сгради и подобрения. С оглед на установеното, органът е приел, че друго техническо решение за достъп до имота на заявителите би било явно икономически нецелесъобразно. Заповедта е издадена на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.193, ал.3 от ЗУТ и Протокола от 23.10.2020 г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 21.06.2024 г., а жалбата по делото е подадена на 02.07.2024 г.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза на вещо лице инж.Д. В. Х.. Приложение № 1 към експертизата представлява съвместяване на действащия регулационен и кадастрален план на селото с обхват имотите по заповедта. Регулационният план на селото е одобрен със заповед № 2415/ 02.06.1964 г. на Председателя на Кюстендилски окръжен народен съвет. Съгласно плана е предвиден достъп до УПИ IV-238,258 в кв.23 от улица с о.т.63-64. Реализираната част от улицата е показана на Приложение № 1 към заключението с точки №№1-6-4-3-5-2. Изградената част от улицата е с дължина от 30.85 кв.м., а неизградената част е с дължина от 14.65 м. Неизградената площ е от 104 кв.м. и включва предвидено/проектирано обръщало със сиво оцветяване между точки 4-3-а-б-в-г на Приложение № 1 към заключението. Тази част от нереализираната улица засяга едноетажна паянтова постройка, находяща се в имот пл. № 235. При извършения оглед на място вещото лице установява наличието на масивна ограда и масивна постройка между т.3 и т.4. Вещото лице сочи, че учреденото с оспорената заповед преминаване не засяга съществуващи сгради. Според вещото лице от техническа гледна точка по-целесъобразно е спазване на предвижданията на действащия рег.план чрез реализиране на останалата част от улицата. От икономическа гледна точка вещото лице не може еднозначно да определи по-целесъобразния вариант, тъй като е необходимо да се съобразят законността на установените на място масивна ограда и масивна постройка, стойността на евентуалното им премахване, стойността на засегната площ от учреденото право на преминаване и др. Вещото лице сочи, че при прилагане на чл.80, ал.4 от ЗУТ минималната широчина на пешеходна алея е 2.25 м, като предвиждането на такава алея ще засегне 94 кв.м. от имота на жалбоподателя, визуализирани с оранжево оцветяване между точки д-е-ж-з-и-й на Приложение № 1 към заключението. Според вещото лице не е възможно прокарване на временен път по реда на чл.190 от ЗУТ през нереализираната част от улица с о.т.63-64, тъй като би засегнал заварени постройки и част от оградата. Вещото лице допълва, че постройката в имот пл.№ 235 при изготвяне на рег.план е предвидена за събаряне.

Заключението на вещото лице съдът намира за обективно и достоверно, т.к. е съобразено с писмените доказателства, чиято истинност страните не оспорват.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.

С оглед установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима. Жалбоподателят е субект с правен интерес от оспорването. Заповедта на кмета е индивидуален административен акт по чл.214, т.2 от ЗУТ с утежняващ за оспорващия характер, т.к. създава тежест за имота и пречи за пълноценното упражняване на правото на собственост. Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ пред компетентния административен съд.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С оглед предмета на съдебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК оспорената заповед е незаконосъобразен индивидуален административен акт. Съображенията за това са следните:

По компетентността на органа:

Заповедта е издадена от компетентен орган.

Учреденото със заповедта право на преминаване през имота на жалбоподателя за осигуряване на достъп до имота на заинтересованите страни намира правно основание в чл.192, ал.2 от ЗУТ. Компетентен орган за учредяване на правото е кмета на общината. Издателят на заповедта има качеството на кмет на община Дупница, в рамките на която община се намират имотите на засегнатите правни субекти.

По формата на акта:

Нормите на ЗУТ и ЗМСМА не уреждат съдържанието на заповедта на кмета, поради което е приложимо общото правило на чл.59, ал.2 от АПК.

В случая по делото органът е формирал неотносими правни и непълни фактически основания за издаване на акта, които не покриват изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.

Непълна е преценката на органа за предпоставките по чл.192, ал.4 от УЗТ. С учреденото право на преминаване органът е установил, че няма да се препятства установения начин на трайно ползване на поземлените имоти и няма да се засегнат съществуващите сгради. Липсва обаче преценка дали ще се влошат условията на застрояване в имота на жалбоподателя. За тази преценка органът следва са установи и посочи какви са предвижданията на застроителния план за имота на жалбоподателя и дали мястото на преминаване може да засегне предвидени по плана строежи.

Отделно от горното, заповедта не съдържа точно указано място на правото на преминаване. Правото е учредено върху 117 метра. В заповедта е посочено, че достъпът започва от улица с о.т.62-66-66а, преминава през имота на жалбоподателя и достига до имот пл. № 238, включен в имота на заявителите. Липсва обаче графична част към заповедта, която да указва точното местонахождение на учреденото право. Вярно е, че част от преписката е скица № 202/ 02.04.2024 г. на общината, но тази скица не е цитирана в оспорената заповед, нито учреденото право на преминаване е означено по някакъв установен начин - с точки, посредством цветово оформяне или по друг отчетлив начин /вж. л.37/. Недопустимо е страните да гадаят или да предполагат, че досегашният достъп до имота е предмет на учреденото преминаване, т.к. органът не е събрал и посочил доказателства каква част от имота на жалбоподателя се ползва на място от заявителите. Нещо повече, в заявлението е посочена ползвана площ от 125 кв.м., представляваща стар път. Коментираната скица обаче не съдържа отбелязване на тази площ, нито на път, включен в имота със съответния графичен знак или самостоятелен планоснимачен номер преди одобряване на регулационния план, който път да е придаден към парцела. Липсата на пълно и точно описание на правото на преминаване в оспорената заповед и отсъствието на графичното му означение в скицата по преписката съдът констатира и в процедурата по определяне размера на обезщетението по реда на чл.210 от ЗУТ.

Липсата на мотиви за всички ограничения по чл.192, ал.4 от ЗУТ и на точно указано и показано местонахождение на правото на преминаване през имота на жалбоподателя прави неясна волята на органа и представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на заповедта.

Независимо от горното, съдът констатира, че органът е формирал волеизявлението си на неприложимо правно основание. Дадената от органа правна квалификация за издаване на заповедта по чл.193, ал.3 от ЗУТ е неприложима, т.к. нормата касае правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужд имоти. В процесният казус се касае за заявление за учредяване на право на преминаване през чужд поземлен имот, което означава, че действителното правно основание за издаване на заповедта може да бъде единствено нормата на чл.192 от ЗУТ. Издаването на заповед на неприложимо правно основание независимо от мотивите на органа, води до незаконосъобразност на акта. Органът не може да упражни правомощието си въз основа на неприложима правна норма, тъй като по този начин не се постига целта на акта.

По процедурата:

Издаването на заповедта спазва общите правила на чл.36 и чл.35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата и събиране на относимите доказателства, като се предхожда от определяне на цената на преминаването по реда на чл.210 от ЗУТ във вр. с правилото на чл.192, ал.6 от ЗУТ.

По материалния закон:

Независимо от пороците във формата, съдът констатира, че оспорената заповед нарушава и изискванията на материалния закон.

От документите в административната преписка и заключението вещото лице се установи, че за имотите на жалбоподателя и заявителите има влязъл в сила регулационен план. При действието на този план, за имота на заявителите е предвиден достъп от улица с о.т.63-64. На място е изградена по-голямата част от улицата /с дължина 30.85 м./ до УПИ III-235, кв.23. Неизградената част от улицата е с дължина 14.65 м и се включва в предвидено обръщало, посочено със сиво оцветяване на Приложение №1 към заключението на вещото лице. Следователно, налице е влязъл в сила регулационен план, който очертава и уличната мрежа. По плана е предвидена улица, която да достига до имота на заявителите, като преминава през УПИ III-235, кв.23. Улицата предвижда лице и подход към УПИ IV-238, 258, кв.23. Тази част от улицата не е фактически прокарана, т.е. не е приложена уличната регулация в тази част от плана. С оглед на изложеното, са налице основанията за прилагане на чл.190 от ЗУТ, т.е. следва да се прокара временен път за достъп до УПИ IV-238, 258, кв.23, който имот по този начин ще бъде обслужван до момента на изграждане на нереализираната част от улицата. Приложението на чл.192 от ЗУТ се изключва при наличие на влязъл в сила план за регулация, с очертаване на уличната мрежа. В случая е налице начин за достъп до имота на заявителите през улицата и това изключва учредяването на право на преминаване през чужд имот по административен ред. Обстоятелството, че регулацията за частта от улицата към имота на заявителите не е приложена е ирелевантно по отношение предпоставките за прилагане на чл.192, ал.2 от ЗУТ. Въпросът за начина на осъществяване на достъпа е мислим по реда на чл.190, ал.1 от ЗУТ, но не и посредством учредяване на право на преминаване по реда на чл.192, ал.2 от ЗУТ. Наличието на действащ ПУП, предвиждащ улица, осигуряваща достъп до имота на заявителите, изключва приложението на чл.192, ал.2 от ЗУТ. Нормите на §6 и §8 от ПР на ЗУТ са неприложими за уличната регулация. Без значение е и факта, че неизградената част от улицата е затворена и застроена от собствениците на УПИ III-235, кв.23, тъй като строежите във вид на ограда и сграда са предвидени за премахване по рег.план. В тази насока е трайно установената практика на ВАС, обективирана в решение № 8800/ 15.07.2024 г. по адм.д. № 1933/ 2024 г., решение № 1990/ 26.02.2007 г. по адм.д. № 10627/ 2006 г. и решение № 7645/ 10.07.2006 г. по адм.д. № 3017/ 2006 г., всички на II о. на ВАС.

Независимо от горното, заповедта противоречи и на правилата на чл.192 от ЗУТ. Съгласно заключението на вещото лице пешеходният достъп през имота на жалбоподателя по правилото на чл.80, ал.4 от ЗУТ може да се предвиди посредством пешеходна алея с широчина от 2.25 м, която да засегне само 94 кв.м. от имота, оцветена в оранжев цвят на Приложение № 1 към заключението между точки д-е-ж-з-и-й. Предвиденият по заповедта транспортен достъп е извън обхвата на чл.192 от ЗУТ, т.к. същият не може да се определи като пешеходна отсечка, какъвто е смисъла на нормата. В тази насока е практиката на ВАС, обективирана в решение № 1358/ 07.02.2024 г. по адм.д. № 10320/ 2023 г., решение № 7405/ 17.06.2021 г. по адм.д. № 4729/ 2021 г. и решение № 1000/ 24.01.2019 г. по адм.д. № 6352/ 2018 г., всички на II о. на ВАС.

На основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК съдът ще отмени оспорената заповед.

На основание чл.143, ал.1 от АПК община Дупница дължи заплащане на жалбоподателя на деловодни разноски в размер на 1 510 лв., включващи 10 лв. ДТ, 500 лв. адвокатско възнаграждение и 1 000 лв. за вещо лице.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед № РД 04-807/ 10.06.2024 г. на кмета на община Дупница.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ДУПНИЦА да заплати на Б. Й. Т. /с посочени лични данни/ деловодни разноски в размер на 1 510 лв. /хиляда петстотин и десет лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.

Решението да се съобщи на страните.