№ 1350
гр. Варна, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20213110108204 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от Х. Б. М. срещу В. Д. М.
кумулативно обективно съединени осъдителни искове, както следва: 1) с правно
основание чл. 249 ЗЗД, вр. чл. 243 ЗЗД за връщане на предоставен лек автомобил
„Крайслер Стратус“, рег. № ***, рама № 1C3EMN6C5***, двигател ***, по сключен
между страните договор за заем за послужване от 14.06.2011 г.; в условията на
евентуалност, в случай че автомобилът не е годен за управление и не е в движение – с
правно основание чл. 244, ал. 3, вр. ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 3000 лв., изразяващи се в равностойността
на автомобила; и 3) с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
2018,57 лв., представляваща дължими данъци за автомобила за периода 2012 г. – 2020
г. и начислените лихви върху тях, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба – 10.06.2021 г. до окончателното изплащане
на задължението.
Твърди се в исковата молба и уточняващите молби, че между страните бил
сключен устен договор за заем за послужване от 14.06.2011 г., по силата на който
ищецът предоставил на ответника собствения си лек автомобил „Крайслер Стратус“,
рег. № ***, рама № 1C3EMN6C5***, двигател ***, който да бъде ползван от него до
осъществяването на продажба на автомобила. Поддържа се, че между страните било
договорено ползвателят да заплаща всички разходи и задължения за автомобила, в т.ч.
и ежегодно дължимия данък за МПС на съответната общинска администрация, както и
да върне автомобила при неосъществяване на продажба, при поискване от ищеца. Сочи
се, че на 14.06.2011 г. ищецът предал на ответника автомобила и подписал
пълномощно, с което упълномощил ответника да управлява в страната и чужбина
процесното МПС, както и да прехвърли собствеността му. Излага се, че през годините
ищецът предприел множество мерки за връщане на автомобила – отправил устни
молби, подал жалба за обсебване в Прокуратурата и направил отказ от дадените
пълномощия, за което подписал декларация от 14.10.2020 г. пред нотариус. Твърди, че
след безуспешни опити за връчване на покана за връщане на автомобила търпи само
вреди, както и че не е ясно какво е състоянието на автомобила, дали е продаден или
изхвърлен. Моли исковата молба да се счита за покана за доброволно изпълнение.
Навежда се довод, че след предаването на автомобила до настоящия момент
1
ответникът не е изпълнил уговорката за ежегодно заплащане на дължимия данък за
МПС към Община Варна, което ищецът установил след като му бил връчен Акт за
установяване на данъчни задължения в размер на 2018,57 лв. към дата 16.09.2020 г.
При тези съображения моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. Д. М., е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове като
неоснователни. Твърди се, че описаната фактическа обстановка не отговаря на
обективната истина – не е налице договор между страните, не са постигали уговорка за
ползване на автомобила, за заплащане на данъците му, нито за неговото връщане. Не
оспорва обстоятелството, че на 14.06.2011 г. ищецът го е упълномощил да ползва и
продаде процесния автомобил, но няколко дни по-рано постигнали уговорка да
направят замяна – ответникът му продал собствения си лек автомобил „Форд
Маверик“, а ищецът направил пълномощното за процесното ПТП, тъй като данъците
му не били платени и не било възможно да се извърши сделка. Сочи, че няколко дни
по-късно намерил купувач за автомобила на име Митко, който се съгласил да го купи.
Ответникът направил друга замяна с него – Митко му прехвърлил собствеността на
лек автомобил „Рено Еспейс“, а ищецът следвало да му прехвърли процесното МПС.
Твърди, че запознал ищецът с Митко и те постигнали уговорка да направят
прехвърлянето, като ищецът поел ангажимент да заплати натрупаните данъчни
задължения, а автомобилът бил предаден на Митко с изричното съгласие на ищеца.
Поддържа, че не е поемал други ангажименти по отношение на процесното МПС и не
го е ползвал и държал. Счита, че размерът на евентуалния иск за заплащане на сумата
от 3000 лв. е произволен. Релевира възражение за изтекла погасителна давност относно
всички претенции на ищеца. В този смисъл моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното:
Установява се от представеното удостоверение рег. № 9752/2020 г., издадено
от Нотариус Кънчо Ицков, че в ищецът е упълномощил ответника на 14.06.2011 г. да
управлява в страната и чужбина, както и да прехвърли собствеността на лек автомобил,
марка „Крайслер“, модел „Статут“, рег. № *** рама № 1***SN554931, двигател № SN
554931, цвят зелен. Не е спорно между страните, че автомобилът е бил предоставен на
ответника.
Според приложената по делото Декларация от 14.10.2020 г. на посочената дата
ищецът е оттеглил представителната власт, дадена с пълномощно рег. № 9752 от
14.06.2011 г., с нотариална заверка на подписа от Нотариус Кънчо Ицков, рег. № 572
на НК – район на действие РС – Варна, с което е упълномощил ответника с
предоставените му права, предмет на пълномощното.
Видно от представените известие за доставяне от 26.10.2020 г. и обратна
разписка, уведомление и разписка от 18.01.2021, изпратената от ищеца покана от
23.10.2020 г. не е достигнала до ответника, с която последният се уведомява за
оттеглянето на дадените пълномощия и е поканен да върне процесния автомобил или
да представи договор за продажба, или документ, удостоверяващ разпореждането с
правата, дадени му за МПС.
Приобщена към доказателствения материал е справка за неплатените
задължения на ищеца към Община Варна, от която е видно, че за процесния автомобил
към 16.09.2020 г. са начислени незаплатени данъци за 2012 г. – 2020 г. и лихви към тях
в общ размер на 2008,57 лв.
Застрахователната стойност на МПС „Крайслер Стратус“ към 16.11.2021 г. е
900 лв., съгласно представеното удостоверение за застрахователна стойност на МПС №
509997/16.11.2021 г.
2
По делото е приложено Постановление от 19.11.2014 г. на Районна
прокуратура – гр. Варна, с което е отказано образуването на наказателно производство
относно подаден от ищеца сигнал за това, че „на 11.06.2011 г. с нотариално заверено
пълномощно продал на ответника процесното МПС, като устно се уговорили да се
срещнат следващите дни да прехвърлят автомобила, но ответникът не изпълнил
уговорката и жалбоподателят желаел полицията да му съдейства да се прехвърли
автомобила, тъй като все още трябвало да плаща данъци за колата“.
По искане на ищеца е разпитан свидетелят Г.Б. М. (негов брат), който излага
пред съда, че заедно с брат си е ходил да купува процесния автомобил, който е бил в
добро състояние. Твърди, че един ден ищецът му казал, че ще даде колата на друг
човек с уговорката да го продаде, за което му е дал пълномощно и в този ден му е
предал ключовете, но не е присъствал на срещата им и не знае какво са си говорили.
Свидетелят М. е категоричен, че към 2011 г. автомобилът е бил с платени данъци, а
през последните две години е дал пари на ищеца, за да плати следващите данъци, тъй
като течели лихви. Отново от брат си има информация, че е бил заплашван от
ответника с побой, дори е подал жалба в полицията, за да се установят отношенията
им, за да не дължи повече ищецът данъците за автомобила.
От страна на ответника са ангажирани гласни доказателствени средства чрез
разпита на свидетелката Н.Ц.Д. (негова съпруга). От показанията на тази свидетелка се
установява, че между страните е била направена уговорка ответникът, заедно със
съпругата си, да прехвърли собствеността върху притежавания от тях автомобил
„Форд Маверик“, срещу насрещното задължение на ищеца да прехвърли собствеността
върху процесното МПС „Крайслер Стратус“ и да доплати определена сума пари.
Свидетелката Димитрова излага, че паричната сума им била предадена от ответника,
но когато свидетелката поискала от ищеца да отидат при нотариус, за да осъществят
сделката, той й обяснил, че това няма как да се случи, тъй като за определен период от
време не си е плащал данъците за автомобила. Уверявал я, че няма за какво да се
притеснява, тъй като ще си плати задълженията, а към този момент ще им направи
пълномощно и декларации. В рамките на една седмица ответникът намерил купувач за
автомобила – негов познат на име Митко от съседен автосервиз. Ответникът запознал
ищеца с това лице, като на срещата присъствала и свидетелката, на която среща била
постигната обща договорка л.а. „Крайслер“ да бъде предаден на третото лице, което се
съгласило да вземе МПС и при наличието на неплатени данъци. В замяна ответникът и
съпругата му получили от новия ползвател на процесното МПС друг автомобил –
„Рено Еспейс“, за което направили и съответно доплащане, тъй като стойността му
била по-висока.
Изяснява се от представеното по делото писмо от 31.03.2022 г. от Община
Варна и приложените към него справки, че към датата на упълномощаването на
ответника на 14.06.2011 г. данъците на процесния автомобил за периода 2008 г. – 2010
г. в размер на 633,60 лв. и натрупаните лихви към тях не са били платени от
собственика на автомобила, като на 24.06.2011 г. е платена единствено първата вноска
от 79,20 лв. на начисления данък за 2011 г. Задължението за 2008 г. е погасено с
изтичането на 10-годишен давностен срок, съгласно чл. 171, ал. 2 ДОПК, а
задълженията за 2009 г., 2010 г. и втората вноска на задължението за 2011 г. са
погасени по давност, съгласно чл. 168, т. 3 ДОПК с Протокол №
**********/03.06.2019 г. по заявление с вх. № **********/03.06.2019 г. – общо 1637,19
лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
За уважаването на предявените искове в тежест на ищеца е да установи
наведените твърдения, от които произтичат претендираните от него права, а именно: 1)
че между страните е сключен валиден договор за заем за послужване от 14.06.2011 г.,
за възникването на правните последици на който е предоставил безвъзмездно на
3
ответника процесния автомобил за временно ползване – до осъществяване на продажба
на автомобила или до поискване от ищеца; 2) че ищецът е поискал от ответника
връщането на вещта и 3) постигната уговорка между страните по време на ползването
на автомобила от ответника същият да заплаща на Община Варна дължимия данък
МПС за процесния автомобил, както и неговия размер.
В настоящия случай обаче от съвкупния анализ на събраните в производството
доказателства не може да се обоснове категоричен извод, че между страните е било
възникнало валидно облигационно правоотношение по сключен между тях договор за
заем за послужване от 14.06.2011 г. Напротив, от свидетелските показания на св.
Димитрова се изяснява, че предаването на процесното МПС е било уговорено като част
от насрещната престация на ищеца по постигната между тях договореност за
прехвърлянето на собствеността на притежаван от ответника и съпругата му автомобил
„Форд Маверик“. Показанията на св. М.а, преценени по правилата на чл. 176 ГПК,
съдът намира, че следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото същите са подробни,
логични и напълно кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен
материал, вкл. представената от Община Варна справка за неплатените данъци на
ищеца към 2011 г. за процесния автомобил, данните от която напълно съответстват на
тезата на ответника, съотв. на изложеното от св. М.а, че до изготвяне на процесното
пълномощно се е стигнало, тъй като не е било възможно да бъде осъществена
продажба, поради наличието на задължения за данъци на МПС към релевантния
момент. От друга страна, показанията на водения от ищеца свидетел М. досежно
липсата на данъчни задължения за автомобила през 2011 г. се опровергават именно от
посоченото писмено доказателство, поради което съдът намира неговите свидетелски
показания за недостоверен източник на информация. Освен това за
правнорелевантните за спора факти относно постигнаните уговорки между страните
показанията на свидетеля представляват преразказ на твърденията на ищцовата страна,
на които е недопустимо да се придава доказателствена стойност, а подлежат на
самостоятелно установяване с всички допустими по ГПК доказателствени средства.
Дори според изявленията на св. М. автомобилът е бил предаден на ответника с цел да
бъде продаден на друг човек, което от своя страна навежда на извод за сключен между
страните договор за поръчка, но не и за заем за послужване.
По отношение на представеното постановление от Районна прокуратура –
Варна следва да бъде изяснено, че актове на прокурора в досъдебната фаза на
наказателния процес, респ. на предварителната проверка, не обективират
правнорелевантни факти, а правни изводи, умозаключения на прокурора в съответния
стадий на производството, въз основа на приетите от компетентния орган за
установени обстоятелства. В този смисъл това писмено доказателство установява
единствено наличието на подаден сигнал/жалба за по-горепосочените обстоятелства,
видно от които оплакването на ищеца се състои в наличието на данъчни задължения,
които следва да заплати, поради това, че собствеността върху автомобила не е
прехвърлена.
С оглед изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване по правилата на чл. 154,
ал. 1 ГПК, че между него и ответника е сключен договор за заем за послужване от
14.06.2011 г., за възникването на правните последици на който е предоставил
безвъзмездно на ответника процесния автомобил за временно ползване, поради което
безпредметно се явява обсъждането на останалите материални предпоставки при които
възниква правото на ищеца да претендира връщане на МПС или заплащането на
неговата равностойност. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори
и да бе сключен заем за послужване, с предаването на владението на третото лице със
съгласието на заемодателя ответникът се е освободил от облигационната си връзка с
ищеца. Недоказано остана и твърдението на ищцовата страна за постигната уговорка
между страните по време на ползването на автомобила от ответника същият да
4
заплаща на Община Варна дължимия данък МПС за процесния автомобил. Данъците за
автомобила не се явяват обикновени разноски за поддържането, запазването и
използуването на вещта по см. на чл. 245 ЗЗД, а представляват задължения,
произтичащи от собствеността на вещта, поради което се дължат от нейния
собственик, при липса на изрична уговорка между заемодателя и заемателя последният
да понася същите.
Следователно, предявените искове с правно основание чл. 249 ЗЗД, вр. чл. 243
ЗЗД, чл. 244, ал. 3, вр. ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, като недоказани следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в размер на 600 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. Б. М., ЕГН **********, с адрес ***, срещу В.
Д. М., ЕГН **********, с адрес ***, кумулативно обективно съединени осъдителни
искове, както следва: 1) с правно основание чл. 249 ЗЗД, вр. чл. 243 ЗЗД за връщане на
предоставен лек автомобил „Крайслер Стратус“, рег. № ***, рама № 1C3EMN6C5***,
двигател ***, по сключен между страните договор за заем за послужване от 14.06.2011
г.; в условията на евентуалност, в случай че автомобилът не е годен за управление и не
е в движение – с правно основание чл. 244, ал. 3, вр. ал. 1 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3000 лв., изразяващи се в
равностойността на автомобила; и 3) с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 2018,57 лв., представляваща дължими данъци за автомобила за периода
2012 г. – 2020 г. и начислените лихви върху тях, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.06.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Х. Б. М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на В. Д. М.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 600 лв. (шестстотин лева), представляваща
сторени съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5