РЕШЕНИЕ
№…
13.10. 2020 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар А. Д.
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №530 по описа за 2020 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от Р. П. Д. чрез адв. М.Б. против Решение № 454/ 21. 04. 2020 г. по гр. д. №5231/ 2019 г. по описа на Плевенския районен съд.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно , като бъдат присъдени направените по делото разноск
Въззиваемите страни А.А.П. и Г. И.П. са изразили становище, че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е развалил на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД поради неизпълнение от страна на приобретателите сключения между А.А.П., с ЕГН: ********** и Г.И.П., ЕГН: ********** и двамата с постоянен адрес: ***,с пълномощник Н.Я. ***, със съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения и за призоваване: гр.Плевен, *****, ет.02, офис №02 ,м. тел. *****e-mail: *****, като прехвърлители и Р. П. Д., ЕГН **********,*** и А.А.П. ЕГН **********, с адрес: ***, като приобретатели, Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №54 том II, рег.№ 863 дело №43 от 2017 год. на С.И. - Нотариус в района на PC-Плевен, с рег.№*** на НК, вписан с вх.рег. №1035/03.02.2017 год., акт №102, том И, дело №340 на AB-Служба по вписванията-гр.Плевен, по силата на който ищците са прехвърлили на ответниците собствените си недвижими имоти , представляващи : УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с. Гривица, община Плевен, обл. Плевен, на улица ***, с площ от 740 кв.м. / съставляващ УПИ III-630, в кв. 82 по плана на същото село, при граници и съседи: улица, улица. УПИ IV-630-собствен, УПИ 11-631 на С.И.Т. и Б.и А.А.Б. заедно с построената в имота до степен "груб строеж” ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 194 кв.м /сто деветдесет и четири квадратни метра/, състояща се от вестибюл, коридор, баня с тоалетна, перално помещение, две спални, дневна-трапезария-кухненски бокс, гараж, коридор котелно и покрит навес, както и всички подобрения и приращения в поземления имот и сградата и УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с. Гривица, община Плевен, обл.Плевен, с площ от 540 кв.м., съставляващ УПИ IV-630, в квартал 82 по плана на същото село, при граници и съседи: улица. УПИ V-629 на И. Д. И. УПИ II-631 на С.а И. Т. и Б.и А.А.Б. и УПИ III- 630- собствен, както и всички подобрения и приращения в поземления имот.
Съдът е дал 6-месечен срок на ищците да извършат отбелязване на настоящото решение в Службата по вписвания – Плевен съгласно чл. 115 ал. 2 ЗС.
Със същото решение на основание чл.78 ал.1 от ГПК Р.П. Д., ЕГН **********,*** и А.А.П. ЕГН **********, с адрес: ***, са осъдени да заплатят на А.А.П., с ЕГН: ********** и Г.И.П., ЕГН: ********** и двамата с постоянен адрес: ***,с пълномощник Н.Я. ***, със съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения и за призоваване: гр.Плевен, *****, ет.02, офис №02 ,м. тел. *****e-mail: ***** , разноски по делото в размер 155,03лв.
Съдът е осъдил на основание чл.78 ал.1 от ГПК Р.П. Д., ЕГН **********,*** и А.А.П. ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на адв.Н.Я.Я., със съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения и за призоваване: гр.Плевен, *****, ет.02, офис №02, м. тел. *****e-mail: *****, адвокатско възнаграждение в размер 900лв.
За да постанови решението си районният съд се е позовал на събраните по делото гласни доказателства при разпита на свидетелите С. Н. и Н. Р., които съдът е допуснал при условията на чл. 165, ал. 2 ГПК. Съдът е обсъдил в решаващите си мотиви и показанията на въззивницата Р.Д., дадени като свидетел в досъдебно производство № 738/ 217 г. по описа на РП- Плевен, които е определил като изявление на Д. пред държавен орган по смисъла на чл. 165, ал. ГПК за установяване привидността на процесния договор . В съвкупност при обсъждането на посочените доказателства районният съд е приел, че ответниците не са платили цената на процесния имот и е уважил изцяло предявеният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Въззивният съд счита, че решението на районния съд е постановено в нарушения на материалния и процесуалния закон и следва да бъде отменено изцяло като неправилно по следните съображения:
Пред районния съд е предявен иск с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко- продажба на недвижим имот между страните поради неплащане на цената на имотите, описани в нотаиалния акт, от купувачите. В исковата молба ищците твърдят, че и двете страните са искА.да осъществят възмездния договор, но тъй като ответниците не са имА.пари, то са извършени действия за привидно плащане на цената, като уговорката е била, че впоследствие ответниците като купувачи ще изплатят цената на имотите на продавачите. С предявяването на иска и впоследствие в хода на съдебното дирене ищците или ответниците не са твърдяли, че страните са имА.уговорка за привидно плащане на цената с цел да прикрият договор за дарение чрез договор за покупко- продажба. По тези причини ищците не са излагА.доводи за нищожност на договора за покупко- продажба на недвижим имот, а са отправили искане за разваляне на договора поради неплащане на цената от страна на купувачите. Следователно никоя от страните не твърди в хода на съдебното дирене в първа или във въззивна инстанция, че договорът е нищожен като симулативен, напротив твърди се, че договорът е перфектен и по тези причини е отправено искане за разваляне на договора. Тази теза е изложена от процесуалния представител на ищците и във фазата по същество, когато отново се твърди, че се иска разваляне на договора на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД поради неплащане на цената от страна на купувачите по сделката.
Съдът приема въз основа на доказателствата по делото, че към момента на предявяване на иска на 02. 08. 2019 г. Р.Д. и А.П. са съсобственици на процесните недвижими имоти по силата на договора за покупко- продажба на недвижимия имот. Действително след сключване на договора бракът на двамата е прекратен с решение от 12. 12. 2017 г. по гр. д. № 7983/ 2017 г. по описа на Плевенския районен съд, като със същото решение са уредени и имуществените отношения на бившите съпрузи и съответно процесният имот от 740 кв.м. в с. ГРивица е поставен в дял на Р.Д., а имотът от 540 кв. м. в същото село е поставен в дял на А.П.. Впоследствие с решение от 22. 03. 2019 г., влязло в сила на 18. 04. 2019 г. по гр. д. №586/ 2018 г. по описа на Плевенския окръжен съд е прогласена недействителността на споразумението при развода на Р.Д. и А.П. на основание чл.135 ЗЗД по отношение на процесния недвижим имот за 1 / 2 идеална част от имота с площ от 740 кв. м. в с. Гривица. Това обстоятелство се установява след извършена справка в деловодството на Плевенския окръжен съд досежно постановен акт по гр. д. № 586/ 2018 г. по описа на същия съд.
По делото е представено извлечение от банкова сметка *** А.А.П. в Алианц Банк България за извършени транзакции по сметката на 01. 02. 2017 г., преди сключване на договора за покупко- продажба на имота на 03. 02. 2017 г. От извлечението по сметката става ясно, че в 11, 25 ч. въззивницата Р.Д. е внесла по сметката на А.П. сумата от 9900 лв. и в 11, 27 часа е внесла още 1 600 лв., общо 11 500 лв. Като основание за плащане е посочено „вноска по сметка“, „покупко- продажба на имот с. Гривица“. На същия ден в 11, 30 ч. А.П. е изтеглил сумата от 11 500 лв., като е посочено основание „ теглене от сметка“. В 11, 34 ч. в същия ден въззивницата Р.Д. е внесла сумата от 9900 лв., като е посочено за „покупко- продажба на имот в с. Гривица“. В 11, 30 часа А.П. е изтеглил сумата от 9900 лв. от сметката си. В извлечението е отразено началното салдо по сметката от 71, 26 лв. и крайното салдо от 71, 26 лв. по сметката на А.П.. Отразени са постъпления в размер общо на 21 400 лв.
От описаното извлечение става ясно, че в три транзакции Р.Д. е внесла по сметката на А.П. общо сумата от 21 400 лв., каквато е цената на процесните имоти общо при сключване на договора и съгласно нотариалния акт и след внасянето на тази сума чрез две транзакции А.П. е изтеглил цялата внесена от Д. сума. Следователно е налице плащане от страна на Р.Д. на цялата цена по договора за покупко- продажба на недвижимите имоти, която сума е изтеглена от А.П.. По делото липсват данни след изтеглянето на сумите А.П. да е предоставял суми на Р.Д., които да бъдат внесени по сметката на А.П. с цел имитация на плащане цената по договора. Действително след изтеглянето на сумата от 11 500 лв. от А.П. в рамките на близо пет минути Р.Д. е внесла още една сума от 9900 лв. за плащане цената по договора между страните, но по делото липсват каквито и да са данни, че А.П. е предоставил 9900 лв. от изтеглените 11500 лв. на Р.Д. , за да ги внесе по сметката му, както се твърди в исковата молба. Данните в представеното от въззиваемите с исковата молба извлечение от сметката на А.П. налагат извода, че на 01. 02. 2017 г. Р.Д. е изплатили изцяло сумата от 21 400 лв. на А.П., представляваща цена по договора за покупко- продажба на недвижим имот, сключен от страните на 03. 02. 2017 г.
По делото в първоинстанционното производство ищците са отправили искане за разпит на свидетели за установяване твърденията на ищците относно изплащането на цената по договора. Ответницата Р.Д. е направила възражение чрез процесуалния си представител за допускане до разпит на свидетелите за тези обстоятелства и се е позовала на разпоредбата на чл. 164, ал.1, т. 3 и 5 ГПК. По същество възражението е по чл. 164, ал.1, т. 4 ГПК с оглед изложените мотиви, че за извършването на сделката е налице писмено доказателство, нотариалният акт, който обективира как фактически е осъществена сделката. Във всички посочени хипотези ответницата Р.Д. е изразила несъгласие за допускане на свидетелите по реда на чл. 164, ал. 2 ГПК. Районният съд е допуснал исканите от ищците свидетели в нарушение на разпоредбата на чл. 164, ал.2 вр. ал.1, т. 3,4 и 5 ГПК и е разпитал С. Н. и Н. Р.. Съдът е приел, че свидетелските показания са допустими на основание чл. 165, ал.2 ГПК.
Въззивният съд счита, че в нарушение на процесуалните правила районният съд е допуснал гласни доказателства при установяване начинът на плащане между страните по договора. Налице е нотариален акт, в който ищците като продавачи са заявили, че са получили от купувачите сумата от цената на имота изцяло. Налице е и извлечение от банковата сметка на А.П., в което подробно са отразени всички движения по сметката на 01. 02. 2017 г. когато са извършвани плащания от Р.Д. на цената по договора за покупко- продажба на процесните имоти. Следователно налице са писмени доказателства, които доказват плащане на цената от купувачите на имотите на продавачите преди сключване на договора, поради което е недопустим разпитът на допуснатите от районния съд свидетели, още повече, че е налице несъгласие по реда на чл. 164, ал.2 ГПК от страна на един от ответниците – Р.Д.. В този смисъл са Решение № 155 от 14. 10. 2010 г. на ВКС по т. д. № 1113/ 2009 г., ІІ т. о. , ТК и Решение № 271 от 03. 10. 2014 ж. на ВКС по гр. д. № 66/ 2014 ж., ІV г.о., ГК, съгласно които забранята за установяване на договори, в които страната, която иска свидетелите е участвала, какво и за тяхното изменяване или отменяване със свидетелски показания по чл. 164, ал.1, т. 5 ГПК е досежно формалните договори, сключени в писмена форма и приедоляването на посочената забрана е уредено в разпоредбата на чл. 164, ал.2 ГПК, ако противната страна се съгласи да бъдат допуснати свидетелите. Съгласно Решение № 253 от 17. 190. 2014 г. на ВКС по гр. д. № 2902/ 2014 г., ІІІ г. о., ГК при наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания, като ограничението по чл. 164, ал.1, т.3 ГПК е неприложимо, т.е. в обратната ситуация ограничението на цитираната разпоредба е налице.
С оглед изложеното въззивният съд счита, че районният съд не е следвало да допусне свидетелите на ищците до разпит предвид възражението на ответната страна по чл.164, ал.1, т.3 и т. 5 ГПК и изразеното несъгласие по реда на чл. 164, ал.2 ГПК и съответно не е следвало да се позове на тези показания в решаващите мотиви на обжалваното решение. В тази връзка следва да се има пред вид, че неправилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 165, ал.2 ГПК, като е приел, че тези гласни доказателства са допустими с оглед доказването на привидност на съгласието при сключване на сделката. Правното основание на иска е чл. 87, ал.3 вр. ал.1 , пр. 1 ЗЗД за разваляне на договор за покупко- продажба на недвижим имот поради неизпълнение на задължение от купувачите за плащане на уговорената от страните цена. Ищците не твърдят симулативност на договора както в исковата молба, така и впоследствие при разглеждането на делото, като разпоредбата на чл. 165, ал.2 ГПК се използва от процесуалния представител на ищците за определяне като извънсъдебно признание от страна на Р.Д. досежно цената на договора на дадените показания от същата в досъдебно наказателно производство, образувано срещу втория ответник А.П.. В хода на производство не е поставян въпросът за действителността на процесния договор и липсват основания и за съда служебно да се позове на нищожност на договора предвид основанията по ЗЗД. Следователно не се спори между страните, че процесният договор е действителен и по тези причини се иска неговото разваляне, а не неговата нищожност. В този смисъл е и становището на правната доктрина и съдебната практика, че може да бъде развалян само действителен договор, който не е прекратен на друго основание - р. 573 – 1001 – ІІ ГО.( К. А., Облигационно право, Обща част, Сиби, 2007, с. 358). След като е налице действителен договор, то разпоредбата на чл. 165, ал.2 ГПК е неприложима, тъй като същата се отнася за допускане на свидетелски показания за установяване на привидно съгласие в договора. В този смисъл е недопустимо позоваването от районния съд на показанията на Р.Д. като свидетел , дадени по досъдебно производство срещу А.П. и квалифицирането им като изявления на същата пред държавен орган по смисъла на чл. 165, ал.2 ГПК. Това са свидетелски показания, дадени пред орган на досъдебното наказателно производство, които не може да бъдат съобразени пряко от съда в гражданското съдопроизводство. В настоящото производство Р.Д. е страна, притежава определени процесуални права и присъединяването на нейни показания по други производства и оценката им в настоящото производство противоречи на принципа на непосредственост и равенството на страните в гражданския процес. Следва да се има пред вид, че и в хипотезата на чл. 165, ал. 2 ГПК показанията на Р.Д. не може да се ценят като изявление пред държавен орган по смисъла на цитираната разпоредба и не може да се приемат като извънсъдебно признание за доказване твърденията на ищците относно плащане на цената, както се твърди от процесуалния представител на ищците в първоинстан-ционното производство.
С оглед изложеното съдът приема за установено , че по делото са налице писмени доказателства за извършено плащане от Р.Д. на цената на имотите на 01. 02. 2017 г., преди сключване на процесния договор, поради което не е налице основанието на чл. 87, ал.1, пр.1 вр. чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на процесния договор поради неплащане на цената. Съдът счита, че ищците не са доказали твърденията си относно извършеното плащане на цената чрез суми на продавача А.П., поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Като е достигнал до други правни изводи районният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло като неправилно и да бъде постановено друго на основание чл. 271, ал.1, пр. 2 ГПК, като предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед разпоредбата на чл. 78, ал.6 ГПК и пред вид обстоятелството, че изходът на делото не е в полза на лицата, които са освободени от държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, то не следва същите да плащат държавна такса в резултат на изхода на делото.
Ответницата Р. Д. е представила списък по ч 80 ГПК за направени разноски в първоинстанционното производство в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение. Ищците са направили възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. От доказателствата по делото става ясно, чеу цената на иска на основание чл. 69, ал. 1, т.2 и т. 4 вр. чл. 71, ал. 2 ГПК е в размер на 3419, 37 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът могже по искане на насрещната страна да присъди по- нисък размер на разноските в тази им част, но не по- малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. Съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на ответника е в размер на 469, 35 лв. Предвид обаче фактическата и правна сложност на делото съдът счита, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде в размер на 1000 лв., поради което следва ищците солидарно да заплатят на ответницата Р. Д. направените по делото разноски в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото във въззивната инстанция въззиваемите следва солидарно да заплатят на въззивницата направените по делото разноски съобразно приложения списък по чл. 80 ГПК на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 68, 40 лв. платена държавна такса при въззивното обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр. 2 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло като неправилно и незаконосъобразно Решение № 454/ 21. 04. 2020 г. по гр. д. №5231/ 2019 г. по описа на
Плевенския районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения на
основание чл. 87, ал.3 вр. ал.1, пр.1 ЗЗД иск от А.АЛИ П., с ЕГН: ********** и Г.И.П.,
ЕГН: ********** и двамата с постоянен адрес: ***,с пълномощник Н.Я. ***, със
съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения и за призоваване: гр.Плевен, *****,
ет.02, офис №02 ,м. тел. *****e-mail: *****
срещу Р. П. Д., ЕГН **********,*** и
АЛИ А.П. ЕГН **********, с адрес: *** за разваляне на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №54 том II, рег.№ 863 дело №43 от 2017
год. на С.И. - Нотариус в района на PC-Плевен, с рег.№*** на НК, вписан с
вх.рег. №1035/03.02.2017 год., акт №102, том И, дело №340 на AB-Служба по
вписванията-гр.Плевен, по силата на който
ищците са прехвърлили на ответниците собствените си недвижими имоти , представляващи : 1.УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с.
Гривица, община Плевен, обл. Плевен, на улица ***, с площ от 740 кв.м. /
съставляващ УПИ III-630, в кв. 82 по плана на същото село, при граници и
съседи: улица, улица. УПИ IV-630-собствен, УПИ 11-631 на С.И.Т. и Б.и А.А.Б.
заедно с построената в имота до степен "груб строеж” ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА, със застроена площ от 194 кв.м /сто деветдесет и четири квадратни
метра/, състояща се от вестибюл, коридор, баня с тоалетна, перално помещение,
две спални, дневна-трапезария-кухненски бокс, гараж, коридор котелно и покрит
навес, както и всички подобрения и приращения в поземления имот и сградата и 2.УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с. Гривица, община Плевен, обл.Плевен, с площ от
540 кв.м., съставляващ УПИ IV-630, в квартал 82
по плана на същото село, при граници и съседи: улица. УПИ V-629 на И. Д.
И. УПИ II-631 на С. И. Т. и Б.и А.А.Б. и УПИ III- 630- собствен, както и всички
подобрения и приращения в поземления имот.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал.3 вр. чл. 80 ГПК А.АЛИ П., с ЕГН: ********** и Г.И.П., ЕГН: **********
солидарно да заплатят на РЕНИ П. Д., ЕГН ********** направените деловодни
разноски в първоинстанционното производство в размер на 1000 лв. за адвокатско
възнаграждение, като отхвърля като
неоснователно възражението на ищците за прекомерност на адвокатското
възнаграждение .
ОСЪЖДА на основание
чл. 273 вр. чл. 78, ал.1 и чл. 80 ГПК А.АЛИ П., с ЕГН: ********** и Г.И.П.,
ЕГН: ********** солидарно да заплатят на Р. П. Д., ЕГН ********** направените
деловодни разноски във въззивната инстанция в размер на 68, 40 лв. платена
държавна такса за въззивно обжалване на решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :