№ 225
гр. Велико Търново , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на четвърти
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сара Стоева
Членове:Йордан Воденичаров
Ирена Колева
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20214100500329 по описа за 2021 година
В срока по чл. 436, ал.1 от ГПК АХМ. Р. Б. , с ЕГН: ********** от гр... , ул. .. .. /
представящ се в качеството на ЕТ „ ..“/ - длъжник по изпълнително дело № 714/2011 г. .
по описа на ЧСИ Мария Глушкова, вписан в регистъра на НК под № 730, с район на
действие ВТОС чрез пълномощника си адвокат С.К. от ВТАК обжалва по реда на чл.
435, ал.2 , т.6 ГПК отказ / по направено за това искане от 11.02.2021 г./ да констатира /със
съответните деятелни последици: вдигане на наложени запори и възбрани/ с постановление
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и
моли да бъде отменен. Оплакването се основава на твърдяното обстоятелство/ непризнато
от частния съдебен изпълнител/ , че за времето от 29.10.2012 г. до 10.12.2020 г.
взискателят не е поискал предприемане на никакви изпълнителни действия .
Съдебният изпълнител в представеното писмено становище е изразил становище за
неоснователност на жалбата с изложение на факти/ действия/ във времето , които според
него прекъсват изтичането на двугодишния преклузивен срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК „Е..“
ЕООД-София.
Взискателят „Е..“ ЕООД-София. срока по чл.436, ал.3 ГПК не е упражнил правото си на
писмени възражения срещу жалбата.
Съдът като прецени заверените преписи на документите , съставляващи
изпълнителното дело стигна до категорично умозаключение за основателност на жалбата.
Първоначалният взискател „П.. АД –София “ е възложил на основание чл.18 от ЗЧСИ на
съдебния изпълнител правото да предприема по своя почин определен способ на
изпълнение в резултат на извършено проучване на имуществото на длъжника . За времето
от 08.03.2013 г. , когато съдебният изпълнител е предприел опис на недвижим имот до
07.09.2018 г. , когато е насрочил друг опис , нито са поискани , нито са предприемани по
негов почин каквито и да било изпълнителни действия.
За пораждане на приложното действие на нормата на чл.433, ал.1, т. 8 ГПК ,
1
санкциониращо прекратяване/ според приетото в т.10 на ТР. № 2/26.06.2015 г. по т.д.№
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС- настъпващо автоматично по силата на закона , т.е.„по право“/
на изпълнителното производство е необходим обективния факт на бездействие на
взискателя спрямо съдебния изпълнител, изразяващ се в непоискване от него в
продължение на две години до извърши някакви определени изпълнителни действия
върху конкретни обекти/ предмети на имуществени права на длъжника / според
тълкувателното решение- разбирани като такива в рамките на определен от закона
изпълнителен способ : запор, възбрана, опис и оценка на вещ, насрочване и извършване на
продан и други/- аргумент от чл.426, ал.2 ГПК. , а прилагането на съответния за тях
изпълнителен способ/ начин на изпълнение/ може да бъде както подразбираем за
съдебния изпълнител по реда на предварителното възлагане/ включващо отнапред
поискването му/ на основание чл.18 ЗЧСИ , така и конкретно заявен/ поискан от
взискателя, извън случаите регулирани от тази норма на закона.
Логически оправдано е / макар и този въпрос да не е уреден в закона/ двугодишния срок
да започне да тече отново не от момента на поискването на определено изпълнително
действие, а от момента на предприемането му/ извършването/ , по принципно съображение,
че е възможно по една или друга причина, то, въпреки че е имало годен предмет на
посегателство , да не бъде много дълго време предприето от съдебния изпълнител , през
което време, взискателят, очаквайки предприемането му и резултата от това, не може да
бъде упрекнат в бездействие и санкциониран с последицата на чл.433, т.8 ГПК
В този случай той е изтекъл на 08.03.2015 г.
Извършената на 04.02.2015 г. констатация от съдебния изпълнител , че банката- взискател
е прехвърлила вземанията си на последващия взискател по силата на договор за цесия от
17.12.2014 г. за която е съставен протокол по реда на чл. 434, ал.2 ГПК няма правното
значение на предпоставка за преустановяване на свободното календарно текучество на този
срок , т.е. това е обстоятелство „извън“ хипотезата на посочената процесуалноправна
норма . Нямат правното значение/ по начало/ на такава предпоставка / дори да бяха
настъпили в календарното време от 08.03.2013 г. до 08.03.2015 г. / и обстоятелствата на
сключено споразумение за разсрочено доброволно погасяване на дълга между новия
кредитор и длъжника , конституирането на първия като взискател на 09.07.2015 г. ,
уведомяването на съдебния изпълнител за сочения юридически факт чрез подадена молба
от 14.10.2916 г. , защото тези действия не са в обхвата на никакви способи за изпълнение за
принудително събиране на вземанията.
Затова съдът приема , че изтичането на двугодишния преклузивен / погасено е правото на
принудително изпълнение по конкретното изпълнително дело/ срок е отдавна настъпил
юридически факт/ на датата посочена по-горе / и всички предприети последващи действия
с такава насоченост са процесуално неправомерен произвол. .
По изложените съображения отказът търпи санкция на отмяна.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ на ЧСИ Мария Глушкова, вписан в регистъра на НК под № 730, с
район на действие ВТОС от 16.03.3021 г. да констатира /със съответните деятелни
последици: вдигане на наложени запори и възбрани/ с постановление прекратяване на
производството по изпълнително дело № 714/2011 г. основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3