Определение по дело №36/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 289
Дата: 31 януари 2013 г.
Съдия: Росица Бункова
Дело: 20131200600036
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 28 януари 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

19.11.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.24

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Росица Динкова

дело

номер

20124100500958

по описа за

2012

година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят „Е. Б. П.” гр.В., с ново наименование „Е.-П.П.” гр.В., с жалбата си до съда оспорва Решение №491/26.04.2012 г.,постановено от Великотърновския районен съд по гр.д.№4600 по описа на съда за 2011 г.С обжалваното решение съдът е приел за установено по отношение на „Е. Б. П.” , че ищецът И. Й. Д., с ЕГН *q от гр.В., ул.”С. М.”, №. не дължи на дружеството-ответник сумата 1183,18 лева за доставка на ел. енергия за периода 31.03.2011 г.-26.09.2011 г. за обект, находящ се в гр.В., ул.”С. М.”, №., с клиентски номер ********* и абонатен номер *.Със същото решение съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца направените при първоинстанционното разглеждане на делото разноски в размер на 266 лева.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на решението=Твърди се, че мотивите на районния съд не са съобразени с императивната разпоредба на чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове, както и не кореспондират със събраните по делото доказателства.Превратно се тълкувало естеството на проведената корекционна процедура.Излагат се подробн аргументи в тази насока.Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлен предявеният иск.Претендират се разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от И. Й. Д.,чрез пълномощника му адвокат С.П.- ВТАК.В отговора се заема становище за неоснователност на жалбата, респ. законосъобразност на обжалваното решение.Заявява се, че съдът е изяснил правилно фактическата обстановка по делото и е направил правилни правни изводи въз основа на доказателствата по делото и закона. Сочи се, че обективната отговорност е винаги изключение и нейното предвиждане е единствено в правомощията на законодателя, като при регулирането на настоящите обществени отношенияq такава не е предвидена.Следва да се приеме, че разглежданото корекционно право,визирано в чл.38 от ОУ на ДП на ел. енергия възниква вследствие неизпълнение на договорно задължение, а извършената корекция представлява обезщетение за вреди от това неизпълнение, съставляващо нарушение на задължението на потребителя да не променя схемата на свързване на електрическите съоръжения, да не преустройва, ремонтира, или да заменя елементите на СТИ, да не снема самоволно или да поврежда СТИ, знак, или друго контролно приспособление.Неизпълнението на това задължение, т.н. „неправомерно въздействие”, прехвърля тежестта на последиците от него върху потребителя.В този смисъл корекцията на сметки само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане противоречи на регламентирания в чл.81 и 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо , ако не е доказано виновно поведение на потребителя.Твърди, че съставеният констативен протокол не удостоверява извършените от служителите действия,тъй като е частен свидетелстващ едностранно съставен и не носи подписа на ищеца, при което не може да му се противопостави.Твърди също, че липсата на видими следи върху пломбите на електромера изключва твърдяното от ответното дружество неправомерно въздействие от потребителя,тъй като той не би могъл лично, или чрез друго лице,което е служител в „Е.”, да въздейства върху СТИ.Въздействието върху СТИ практически не би могло да стане без нарушаването на всички пломби и отварянето на капака на СТИ.Сочи задължителна съдебна практика на ВКС в подкрепа на тезата си.Иска отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението.Претендира разноски по приложен списък.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното:

С обжалваното решение Вликотърновският районен съд е приел за установено по отношение на „Е. Б. П.” , че ищецът И. Й. Д., с ЕГН *, от гр.В., ул.”С. М.”, №., не дължи на дружеството-ответник сумата 1183,18 лева за доставка на ел. енергия за периода 31.03.2011 г.-26.09.2011 г. за обект, находящ се в гр.В., ул.”С. М.”, №., с клиентски номер ... и абонатен номер *.Със същото решение съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца направените при първоинстанционното разглеждане на делото разноски в размер на 266 лева.За да постанови решението си съдът е събрал и обсъдил подробно всички посочени от страните доказателства-писмени,гласни и експертиза.Изяснил е напълно фактическата обстановка по делото, приета на базата на тези доказателства и след направения анализ е стигнал до верния извод за основателност на претенцията.Приел е за безспорно между страните, че ищецът е потребител на електроенергия за процесния период по смисъла на §1, т.42 от ЗЕ и че СТИ с клиентски номер...и абонатен номер * на адрес гр.В., ул.”С. М.”, №., монтирано в обекта, е присъединено към електропреносната мрежа.При това между страните е създадено договорно облигационно правоотношение, пораждащо задължението на ответника да доставя ел. енергия и задължението на ищеца да заплаща доставеното количество такава.Правата и задълженията между страните по възникналото правоотношение съгласно чл.98а и 98б от ЗЕ се уреждат от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, одобрени от регураторния орган ДКЕВР, влезли в сила за двете дружества „Е. Б. П.” и „Е. Б. М.” през 2007 г и изменени през 2009 г.Тези ОУ обвързват страните, а за неуредените случаи се прилага ЗЗД.От представените по делото писмени доказателства е видно, че на 26.09.2011 г. е извършена проверка от служители на „Е. Б. М.” на СТИ, отчитащи доставената ел. енергия в жилищната сграда на ул.”С. М.” №. гр.В. Съставен е констативен протокол със същата дата, в който са отразени резултатите от проверката.Според данните в протокола при проверката е установено отклонение в измерването.То се дължи на развит мост, свързващ токовата и напреженова бубини.Проверяващите възстановили схемата на свързванÕ и съставили протокола, който бил подписан от присъствалия свидетел Д..Разпитан в съдебно заседание, той установява действията на служителите и констатациите от проверката.На проверката не е присъствал собственикът –ищец по делото,тъй като не бил открит в жилището си.Въз основа на протокола е изготвена Справка за корекция при неточно измерване на ел. енергия и издадено Дебитно известие № * /07.10.2011 г. на стойност 1183,18 лева за периода от 31.03.2011 г. до 26.09.2011 г.

Съдът е изслушал и приел по делото заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, изготвена от инж. Н.М..От него се вижда, че СТИ монтирано в обекта е произведено през 2002 г. Изчислената в справката за корекция ел. енергия в размер на 6336 квтч е възможно да бъде доставена и да премине през присъединените съоръжения на абоната.При установеното с протокола състояние на СТИ се осъществява схема на свързване, при която доставената и потребена ел. енергия преминава през първа фаза и не се отчита без точен измерител на грешката.Съгласно методиката ,предвидена в чл.38,ал.4 от ОУ, експертизата определя корекция в размер на 5271 квтч за процесния период на стойност 984,28 лв.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил верния извод за основателност на иска.Независимо от това, че е приел съставеният констативен протокол за годно доказателствено средство, съдът е изложил мотиви за неоснователност на вземането.Базира се на договорното основание, от което възниква това вземане,респ. корекцията при неточно измерване.В този смисъл то може да възникне само при виновно неизпълнение на договорното задължение от страна на абоната.Такова виновно поведение не е установено в случая и не може да се предполага както е при деликтната отговорност. Този вид отговорност е на базата на договора и виновно неизпълнение не се предполага.Освен това не е установен точно моментът, от който датира неточното измерване за да се установи действително потребеното от абоната количество ел. енергия.Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви в тази насока, които възззивната инстанция напълно споделя и препраща към тях съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК.Освен това решението е съобразено със задължителната практика на ВКС, наложила се при този род казуси, съгласно която, при съществуващата нормативна база-Закона за енергетиката и Наредба №6/09.06.2004 г. не е допустимо извършването на корекция на сметки за минал период едностранно от електроразпределителното предприятие-Решение № 165/19.11.2009 г. по т.д.№103/2009 г. ТК на II отд. на ВКС, Решение №104/05.07.2010 г. по т.д.№885/2009 г. ТК, II отд. на ВКС.

С оглед изложеното въззивната инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено, а жалбоподателят- осъден да заплати на ответната страна направените от нея пред въззивната инстанция разноски в размер на 150 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 491/26.04.2012 г. на Великотърновски районен съд, постановено по гр.д.№4600 по описа на съда за 2011 година.

ОСЪЖДА „Е.-П.П.” , със седалище и адрес на управление гр.В., бул.”В. В.”, №., В. Т.-Г, с ЕИК ..., представлявано от Б.Д. Д. и К.Д. К., да заплати на И. Й. Д., с ЕГН *, с постоянен адрес гр.В., ул.”С. М.”, №., сумата 150 лв / сто и петдесет лева/ разноски по делото направени пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ

Решение

2

DD1C4E092821831DC2257ABB003BB019