№ 30
гр. Севлиево , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на дванадесети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря И. А. Цонева
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20204230100880 по описа за 2020 година
Делото е образувано по искова молба от Г. Д. А., с ЕГН **********, от *** срещу С.
Ц. Д., с ЕГН **********, от с. ***.
Ищцата твърди, че страните живяли на семейни начала през времетраенето, на което
се родило на *** г. детето К. в И.. Бащата напуснал и от две години живеел в с. Д.. През
това време по никакъв начин ищцата не възпрепятствала възможността бащата при желание
от негова страна да осъществи контакт с детето. Не давал никакви средства за издръжка.
Ищцата сама поела изцяло грижата по отглеждането и възпитанието на детето. За времето
от октомври на 2019 г. до април на 2020 г. детето заживяло в с. Д.. За това време с бащата се
уговорили и той се съгласил да полага временно грижи по отглеждането и възпитанието на
детето до момента в който ищцата ще се върне от чужбина, където работи. Връзката между
майката и детето по никакъв начин не била прекъсната през това време. От чужбина
редовно по „хора" изпращала парични средства и подаръци за детето. От всекидневната
комуникация с него, то споделяло, че не се чувства добре при баща си, при жената с която
живее, че е недохранено, че не може да свикне да живее при него, плачело. Близки
съобщавали, че виждали детето със зацапани горни дрехи или с неподходящи за сезона, че
дружи с "лоши" деца, че е затворено, стресирано. Ищцата разбрала, че по този начин
упражнявания родителски контрол и липсата на достатъчни грижи от бащата
представлявали неизпълняване в пълна степен на родителските му задължения. Това
създавало предпоставки за влошено здравословно състояние, за депресия, напрежение и
стрес в психиката на детето. За да не настъпят такива заболявания и за преодоляването на
тези отрицателни последствия, се наложило ищцата да се завърне в страната. Още при
първата среща с детето през юли на 2020 г. то било със замърсено бельо с нечистоплътна
1
миризма. Казало, че не си мие редовно ръцете и не се къпе. Хигиенните навици, които
ищцата била създала преди време липсвали. Привела го в чист и спретнат вид. Заживяли в
дома на родителите на ищцата в с. Ш.. Ищцата притежавала необходимият родителски
капацитет, образование, качества и възможност лично да отглежда и възпитава пълноценно
детето си, като майка била биологически по-пригодна от бащата за в бъдеще да полага
грижи с оглед на пола на детето. В състояние била да задоволи основните му потребности
като готвене, пране, осигуряване на храна, облекло, здравни грижи, да му осигури нужното
образование. Работейки в чужбина разполагала със значителни доходи - над средният
размер за страната. Имала морални качества и финансови възможности да се грижи за
отглеждането му. Била регистрирана като безработна и смятала занапред да се установи да
живее и работи в с. Ш. или гр. Севлиево. Можела да разчита и на помощ от трети лица, ако
се наложи. Била осигурила добри битови условия на живот в жилището на родителите си в
с. Ш.. Детето разполагало с детски кът и пространство за учене и игра. Емоционалната
връзка между майката и детето била много силна. Налице била привързаност между двете и
промяната на местоживеенето нямало да се отрази негативно на психоемоционалното му
състояние. Ответника Д. нямал постоянно установена работа, живеел на семейни начала с
друга жена заедно с родителите си в с. Д.. Детето не разполагало с подходящи условия за
учене, за игра и почивка нямало детска стая. На 20.08.2020 г. детето по случай рожденият
ден на баща си отишло при него в с. Д.. От този момент ищцата била лишена от
възможността да контактува с детето дори и по телефон. Сам бащата решил без нейно
съгласие, че детето следва да живее при него, че няма нужда от майка, самоволно си
позволил да лиши ищцата от родителски права. Целта била отчуждаване на детето от
ищцата. Освен това казаните обидни /нецензурни думи/ и закани по адрес на ищцата в
присъствието на детето в проведен телефонен разговор на 17.08.2020 г. представлявали
упражнено психическо насилие над дете, и действия сочещи намален родителски капацитет
на бащата. С оглед изложеното ищцата моли за решение, с което да бъде постановено
детето да живее с нея, последната да упражнява родителските права, определяне на режим
на лични контакти между ответника и детето и осъждане ответника да заплаща издръжка на
детето.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответника е подал писмен отговор, в който заявява, че оспорва исковете, като
неоснователни. Излага, че с ищцата живяли заедно във фактическо съжителство без брак
около 12-13 години. През повечето време живяли в И., където се родила и дъщеря им К..
Твърденията в исковата молба, че преди две години ги напуснал, отишъл да живее в с. Д., а
майката поела изцяло грижите по детето, не отговаряли на истината. В началото на месец
август 2018 г. страните заедно решили да се върнат в България и заживяли в бащината на
ответника къща в с. Д., където тримата с детето обитавали самостоятелен етаж. К. била
записана в *** - с. Д. и го посещавала от началото на учебната 2018/2019 г. до края на
миналата учебна година. От месец ноември 2018 г. започнали конфликтите с Г., като
основната причина за тях била, че тя редовно злоупотребявала с алкохол. Малко след това тя
2
е напуснала ответника и се преместила да живее при родителите си в ***. Детето останало
да живее при ответника. След около два месеца, през януари 2019 г. ищцата се върнала да
живее при ответника, но неразбирателството помежду им се задълбочило. Последвали
няколко случая, в които тя се прибирала и малко след това пак се връщала при родителите
си. През всичкото това време К. живеела с бащата и той единствено полагал грижи за нея и
осигурявал издръжката й. През пролетта на 2019 г. ответника разбрал, че Г. има връзка с
друг мъж. Разстроен от тази новина, решил да замине за И. при брат си и известно време да
работи там. В И. бил от 03.07.2019 г. до 21.08.2019 г. През този период К. живеела при
майка си. С детето разговаряли редовно по телефона като всеки път тя казвала, че не иска да
живее с майка си и че ще избяга от вкъщи, молела баща си да се върне, разказвала, че майка
й не се прибира по цели нощи, а когато е вкъщи постоянно събира гости. След няколко
такива притеснителни обаждания, ответника се свързал със сестра си И. и я помолил да
вземе К. в дома си, докато се върне в България. На 21.08.2019 г. се прибрал в България, взел
дъщеря си от дома на сестра си и двамата отново заживяли при родителите си в с. Д.. Тъй
като детето било изключително травмирано от съжителството с майка си, ответника
потърсил помощ от дирекция „Социално подпомагане" - гр. Севлиево и от началото на
септември 2019 г.. К. започнала да посещава психолог към Комплекс за социални услуги за
деца и семейства, Център за обществена подкрепа - гр. Севлиево. Посещенията продължили
около три месеца, родителите също трябвало да присъстват, но ищцата дошла само няколко
пъти в началото. По същото време ищцата работела в „Хамбергер България" ЕООД, но била
уволнена дисциплинарно, защото ходела пияна на работа. През октомври 2019 г. ищцата
заминала за Гърция и живяла там до края на юни 2020 г.. Докато била там, пратила един път
по родителите си 70,00 лв. и няколко пъти по 5,00 лв. и дребни лакомства за детето. След
връщането си от Гърция, минали 10 дни докато дошла да види детето. От тогава то
започнало да живее по няколко дни при бащата и няколко дни при майката. Последно детето
било при бащата на 25.08.2020 г.. От тогава живеело при майка си и тя не му разрешавала да
идва при бащата. Разбрал, че е записана на училище в с. Ш.. За преместването на детето в
друго училище бащата не бил информиран и никой не искал съгласието му. Счита, че с тези
си действия майката целенасочено се опитва да отдалечи дъщеря му от ответника.
Ограничавайки контактите и използвайки неукрепналата психика и воля на детето, се
опитвала да го манипулира в своя полза. За събота и неделя: 26-27.09.2020г., ищцата
разрешила на детето да иде при баща си с преспиване. Когато се видяли, детето споделило,
че не иска да живее при майка си в с. Ш.. Разказало, че майката продължава със стария си
начин на живот, свързан с вечерни излизания по заведения и употреба на алкохол.
Споменало, че майка й често е нервна, преди няколко дни я била ударила по лицето и окото
й било зачервено. Твърденията на ищцата, че докато е била в Гърция бащата отглеждал
дъщеря им в лоши битови условия и при липса на хигиена, били неверни. Това се
потвърждавало от характеристика, предоставена от класния ръководител на К., в която било
посочено, че детето винаги е било чисто, спретнато и с добре изглеждащи дрехи. Лъжа били
твърденията, че детето се оплаквало от съжителството с баща си и жената, с която имал
връзка. Действително от месец февруари 2020 г. ответника живеел с друга жена - Д., но
3
отношенията й с К. били много добри и детето се чувствало спокойно в нейната компания.
Напълно неверни били твърденията на ищцата относно битовите условия в дома на бащата
и в дома, който тя обитава. Тя живеела заедно с възрастните си и болни родители и брат си,
които постоянно употребявали алкохол, а условията им на живот били незадоволителни.
Къщата им била стара, до банята и тоалетната се стигало по външни стълби, което ги
правело трудно достъпни за дете, особено през зимата. Ответника живеел на етаж, обособен
като самостоятелно жилище, в къщата на родителите си, която била двуетажна, със
застроена площ 60 кв.м. На всеки етаж имало отделна баня и тоалетна. В момента правел
ремонт и К. щяла да има самостоятелна детска стая. След завръщането си от И. миналата
година ответника не работил на постоянен трудов договор, но имал спестявания и
получавал доходи от временна заетост. Бил в процес на сключване на трудов договор. От
както с майката били разделени, ответника основно полагал грижи за отглеждането и
възпитанието на детето. През този период К. живяла само с него, с изключение на времето,
когато бил в И. /по-малко от два месеца/. Детето било изключително привързано към бащата
и неговите родители, които винаги му помагали в неговото отглеждане и възпитание.
Докато била при ответника, майката виждала детето много рядко и не давала пари за
издръжката му, освен дребните суми, споменати по-горе. Претендира разноски.
В срока за отговор по първоначалните искове, бащата предявява насрещни искове
срещу майката. С насрещните искове бащата моли за решение, с което да бъде постановено
детето да живее с него, последният да упражнява родителските права, определяне на режим
на лични контакти между майката и детето и осъждане майката да заплаща издръжка на
детето.
В срока за отговор по насрещните искове е постъпил отговор на същите, с който
ответницата по тези искове заявява тяхната неоснователност. Претендира разноски.
В съдебното заседание ищцата Г. Д. А., лично и чрез процесуалния си представител
поддържа предявените от нея искове. Претендира разноски. Излага подробни съображения в
писмена защита.
В съдебното заседание ответника С. Ц. Д. чрез процесуалния си представител
оспорва предявените от Г. Д. А. искове, като поддържа насрещните искове. Претендира
разноски. Излага подробни съображения в писмена защита.
Майката на детето – Г. Д. А., лично пред съда, заявява, че С. Ц. Д. живее с друга жена
и мисли, че тя не може да гледа детето по-добре от нея. На 23.12.2020 г. детето било при
майката, казало, че иска да празнува празниците с баща си, след това майката трябвало да
вземе детето на 29.12.2020 г., но бащата изобщо не дал на майката да говори с детето
повече.
Бащата на детето – С. Ц. Д., лично пред съда, заявява, че живее с друга жена и си
помагат взаимно, помага му и за отглеждането на детето, както и майка му. Детето само
4
поискало да дойде да живее с баща си. Бащата счита, че детето има много добри отношения
с него, а също и с бабата и дядото по бащина линия. Сочи, че отделя много време за детето,
води го на училище, а всяка вечер са заедно.
Малолетното дете – К. С.Ц., изслушано по реда на чл. 15 ЗЗД, заявява, че към датата
на заседанието е при баща си и там се чувства по - добре. Сочи, че иска да живее при баща
си, защото майка му е алкохоличка, много пъти я виждало да пие, а при баща му такива
неща не се случват. Заявява, че при баща си има собствена стая, а дядо и баба му също се
грижат за него. При майка му също имало баба и дядо, но те не се грижели за детето изобщо.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :
От удостоверение за раждане от *** г. на К. С.Ц., с ***, е видно, че същата е родена
на *** г., от майка - Г. Д. А., с ЕГН ********** и баща – С. Ц. Д., с ЕГН **********.
От документ издаден на 21.09.2020 г., от ***, се установява, че К. С.Ц. е ученичка в
посоченото училище до 17.09.2020 г. и се е обучавала в същото през учебните 2018/2019 г. и
2019/2020 г..
От служебна бележка, издадена на 11.01.2021 г., от ***, се установява, че К. С.Ц. е
ученичка в 4 клас на посоченото училище от 06.01.2021 г..
От препис на трудова книжка на Г. Д. А., заповед от 28.08.2019 г. и трудов договор
от 09.11.2020 г., се установява, че А. е работила в „Хамбергер България“ ЕООД, гр.
Севлиево през периода 05.10.2018 г. – 28.08.2019 г., трудовото й правоотношение е
прекратено на 28.08.2019 г. по взаимно съгласие, като на 09.11.2020 г. между страните е
сключен нов трудов договор, с който А. е приела да изпълнява длъжност шлайфист, със срок
за неопределено време, с основно месечно възнаграждение от 809,00 лв..
От преписка вх. № 3580/24.08.2020 г. на РУ – Севлиево, е видно, че по жалба от Г. Д.
А. за заплахи и закани, е извършена проверка и е съставен предупредителен протокол на С.
Ц. Д., като последният е отрекъл да е извършил описаното в жабата и е заявил, че А. пише
жалби за да спечели делото за родителски права между тях.
От социален доклад от Д "СП" Севлиево, приложен по делото, е видно следното: в
хода на производството грижи за детето са полагали и двамата родители, към момента на
приключването му такива се полагат от бащата; към момента на приключването на
производството С. Ц. Д. и детето обитават втория етаж на двуетажна къща в с. Д., като на
първият етаж живеят бабата и дядото по бащина линия на детето К., а Г. Д. А. обитава
двуетажна къща в с. Ш.; налице са необходимите материални условия за отглеждане на дете
в жилищата и на двамата родители; Г. Д. А., споделя че работи в „Хамбергер България“
ЕООД, гр. Севлиево, като получава месечно възнаграждение около 900,00 лева, С. Ц. Д.
5
заявява, че работи на частно в строителството и получава месечно възнаграждение около
1500,00 лева; налице е емоционална връзка на детето и с двамата родители, но детето
заявява, че при баща му се полагат по – добри грижи за него.
Установява се от заключението на вещото лице по съдебно-психологическата
експертиза и от изслушването на същото в съдебно заседание следното: От извършеното
изследване в поведението на К. се наблюдават два слабо изразени симптома, характерни за
поведението на деца, при които е възможно да се развие синдром на родителското
отчуждаване по отношение на майката, а именно: омаловажаване на грижата на майката от
К. и феномена на личното мнение - детето винаги изтъква, че това е неговото мнение и е
убедено, че не му е натрапено от никого. Тези симптоми на родителско отчуждение, след
подходяща психологическа подкрепа и разрешаване на конфликтите между родителите
много бързо биха изчезнали. Детето притежава личностен ресурс и добра адаптивност за
справяне и приспособяване към промените в живота му. Преместването на друго място не
би се отразило негативно в емоционален и поведенчески план. Никой от родителите не е
направил целенасочено отчуждаване от единия или другия родител.
На въпроси зададени на С.Д., по реда на чл. 176 ГПК, същият заявява, че Г.А.
употребява алкохол и детето му там е в опасност, знаел за същата, че била уволнена
дисциплинарно, но явно бил в грешка. За периода от началото на месец септември до
23.12.2020 г., бащата не е плащал издръжка, както не е плащала и майката, когато детето
било при бащата от 22.08.2019 г. до 18-ти юли 2020 г.. На рождения ден на детето - на 24
септември 2020 г., бащата не пратил абсолютно никакъв подарък, както направила майката
предната година.
От показанията на свидетелката Р.И., сестра на ищцата Г.А., преценени по реда на чл.
172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната заинтересованост
на свидетелката, се установява следното: свидетелката заявява, че Г.А., като всяка майка си
обича детето, възпитава го, всяка вечер, когато е на работа, го оставя при родителите си;
когато детето било при тях, за три месеца, баща му не бил го търсил, не му се обаждал; не е
виждала сестра си да употребява алкохол, освен на празници; имало условия и стая на
детето при сестрата на свидетелката; в дома на сестрата на свидетелката в село Ш. живеели
баща й, майка й, брат й и тя, всеки си имал отделна стая; свидетелката живеела в гр.
Севлиево; като се завърнали от И. през повечето време К. била при баща си в с. Д.; на
коледните празници детето като отишло да живее при баща си, Г. не се противопоставяла на
желанието на К.; казала й щом иска да ходи при баща си, но същият работел в гр. София.
От показанията на свидетелката И. М., сестра на ответника С.Д., преценени по реда
на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната
заинтересованост на свидетелката, се установява следното: свидетелката заявява, че брат й
бил в И. до лятото на 2019 г., обадил й се казал на свидетелката, да отиде да взема К.,
защото не се чувства добре, майката не се грижела за нея, излизала вечер и детето оставало
6
само; като отишла свидетелката да вземе детето, Г. не се противопоставила; К. обичала да
идва у дома на свидетелката, останала при нея две седмици, като през този период К. и Г.
имали контакт, приказвали по телефона; често пъти К. избухвала в плач след разговора, като
детето казвало на испански „защо ми го причиняваш, защо постъпваш така с мен“; за
рождения й ден, на 16-ти август К. поискала да иде при майка си за два часа за рождения
ден да духне свещичка с нея, но след няколкократни позвънявания по телефона майката не
успяла да вземе дъщеря си, а донесла вечерта към 23,00 ч. торта и няколко дрешки, което
много разстроило К.; К. разполагала с детска стая в дома на баща си, на първия етаж
живеели бабата и дядото на детето, а на втория етаж бащата, като етажът бил напълно
ремонтиран; на втория етаж имало спалня и детска; бащата и родителите му се грижели
добре за К., да закуси, да я изпратят за училище, помагали й с домашните; детето не е
изглеждало неугледно, с лоша хигиена и неприятна миризма; къщата била с две бани с
душове; свидетелката живее на с. Б. и от време на време си ходи в с. Д..
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна :
Предявените искове са с правно основание чл. 127, ал. 2 СК.
В тежест на всеки от ищците по предявените искове е да докаже: твърдените в
исковата молба изгодни за него положителни факти, включително, че е в интерес на детето
предоставяне на родителските права и определяне режим на лични контакти на детето с
другия родител, съобразно претенцията в исковата молба; наличният си родителски
капацитет; че страните са родители на детето; размерът на конкретните нужди от издръжка
на детето, своите възможности и възможностите на задълженото лице.
Установи се по делото от удостоверение за раждане от *** г., че детето – К. С.Ц., е
родено на *** г., като негова майка е Г. Д. А., а баща – С. Ц. Д..
Установи се също така от показанията на свидетелката И. М., преценени по реда на
чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната
заинтересованост на свидетелката, и от социалния доклад, че бащата разполага с
необходимите условия и родителски качества да отглежда и възпитава детето, както и
наличност на необходимият родителски капацитет у същия. При приключване
производството пред първата инстанция грижи за детето се полагат основно от бащата, като
детето и бащата обитават жилище, собственост на родителите на бащата в с. Д., където
детето започнало да посещава и училище. С оглед на събраните доказателства по делото
съдът намира, че и двамата родители проявяват ангажираност в грижите за детето, поради
което следва да се приеме, че и двете страни разполагат със съответните родителски
качества. От събраните свидетелски показания, се установява, че при отглеждането на
детето от бащата същият е подпомаган, както от родителите си, така и от сестра си -
свидетелката М., като в жилището, в което се отглежда детето има необходимите
7
материални условия за това. Майката също разполага с жилище, собственост на нейните
родители, в което също има необходимите материални условия за отглеждане на детето.
Майката, също би могла да разчита на помощ в отглеждането на детето – от нейните
родители, но от изслушването на малолетната К., се установява, че в периода, в който
живяла при майка си, те не са се грижели за нея. Изложеното сочи, че възможността за
помощ от трети лица - близки на родителите и социалното им обкръжение са по –
благоприятни при бащата. Липсва съществено различие при материалните условия при
двамата родители – бащата декларира, че работи и получава месечен доход около 1500,00
лева, а майката твърди, че получава около 900,00 лева, месечно, като представя и трудов
договор и трудова книжка, установяващи периода на нейната трудова ангажираност, но
последните доказателства не установяват съществени получени от ищцата доходи
непосредствено в последната година преди настоящото дело и в хода на същото, като
същевременно не следва да се приема липса на доходи у родителите, въпреки липсата на
доказателства за такива, предвид и безспорно установеното пребиваване на същите в голяма
част от последните години в чужбина, което по разбираеми причини затруднява доказването
на доходите. И двамата родители изявяват желание да се грижат за детето, но по
отношение на полаганите до момента грижи за детето К., се установи както от показанията
на двете разпитани свидетелки така и от социалния доклад, а и от документа от 21.09.2020
г. и от служебната бележка от 11.01.2021 г., издадени от ***, че такива в последните години
са полагани преимуществено от бащата, като през по – голяма част от времето детето е
живяло в неговия дом в с. Д. и е учило в училището в същото село. Налице е емоционална
връзка на детето и с двамата родители, но детето заявява, че при баща му се полагат по –
добри грижи за него и от изслушването на същото и от социалния доклад е видно, че
същото желае да бъде отглеждано от баща си, поради което следва да се приеме, че
привързаността на детето към бащата е по – силна. Относно установените от заключението
на вещото лице по съдебно-психологическата експертиза и от изслушването на същото в
съдебно заседание два слабо изразени симптома, характерни за поведение на деца, при
които е възможно да се развие синдром на родителското отчуждаване по отношение на
майката, вещото лице констатира, че никой от родителите не е направил целенасочено
отчуждаване от единия или другия родител, като данни за такива действия на родителите не
са налице и в останалите доказателства по делото. По изложените съображения след като
прецени по – благоприятните данни за бащата относно полаганите до момента грижи и
отношение към детето, привързаността на детето към родителите, възможността за помощ от
трети лица-близки на родителите, липсата на разлика относно останалите обсъдени по - горе
обстоятелства чл. 59, ал. 4 СК при двамата родители, съдът не намира, че обстоятелството,
че детето К. е от женски пол налага извод за задължително уважаване претенциите на
майката. В ПП на ВС № 1/12.11.1974 г. и в чл. 59, ал. 4 СК, полът на детето е само едно от
обстоятелствата, които съдът следва да съобрази при решаването на спора между родителите
по чл. 127 СК. Центърът на този спор е, обслужването на висшия интерес на детето. В
случая, този интерес не би бил обслужен, а би бил пренебрегнат чрез въздигането на един
единствен критерий – в случая, по признака „пол“ – като основен, а не равностоен към
8
всички останали, които бяха преценени по - горе. Не се събраха и никакви доказателства за
описаните в исковата молба занижени грижи от бащата по отношение отглеждането на
детето К., в периода когато същият го е отглеждал, нито пък за упражнено психическо,
физическо или друго насилие от бащата по отношение на майката, детето или другиго, като
не представлява такова доказателство и съставения предупредителен протокол по преписка
вх. № 3580/24.08.2020 г. на РУ – Севлиево, доколкото от преписката не се установява,
същият да се основава на някакви обективни данни за проява на насилие, като не
представлява годно доказателство и подаването на жалба (частен документ), съдържаща
изгодни за подателя фактически твърдения. С оглед гореизложеното и съгласно
разпоредбите на чл. 59, ал. 4 вр. чл. 127, ал. 2 СК, съдът след като прецени с оглед
интересите на детето всички конкретни обстоятелства относно възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на
родителите, привързаността на детето към тях, пола и възрастта на детето, възможността за
помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните
възможности намери, че бащата на малолетната К., притежава всички качества, необходими
за отглеждането и възпитанието й, като предвид и наличните материални възможности на
бащата да я отглежда, по делото се налага извод, че упражняването на родителските права
по отношение на детето следва да се предостави на бащата.
На Г. Д. А. като майка на детето следва да бъде определен режим на лични
отношения със същото. В конкретния случай, предвид становищата на страните, интересите
на родителите и преди всичко с оглед интересите на детето, съдът намира, че следва да се
определи на майката режим на лични отношения с детето, изразяващ се в правото й да
вижда детето и да го взема със себе си всяка втора и четвърта седмица от месеца от 09,00
часа в събота до 18,00 часа в неделя, с преспиване;
половината от пролетната ваканция на детето; първата и всяка следваща поредна нечетна
година, считано от постановяване на настоящото решение – половината от коледната
ваканция на детето, включваща новогодишните празници, а втората и всяка следваща
поредна четна година, считано от постановяване на настоящото решение – половината от
коледната ваканция на детето, включваща коледните празници; един месец през лятната
ваканция на детето, когато бащата, не е в платен годишен отпуск. Времевият период на
срещите между майката и детето и неговата продължителност е съобразен с
обстоятелствата, че такъв период съответства в максимална степен на желанието на
родителите, привързаността на детето към родителите, възрастта на детето и възможностите
за помощ от трети лица.
При съобразяване на всичко гореизложено първоначалният иск по чл. 127, ал. 2 СК
на Г. Д. А. следва да бъде отхвърлен.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 127, ал. 2 вр. чл. 142 вр. чл. 143 СК следва да
определи кой от родителите следва да заплаща издръжка и в какъв размер. Занапред детето
9
ще живее при баща си, който ще упражнява родителските права по отношение на него,
поради което майката на детето, следва да бъде осъдена да му заплаща парична издръжка.
Задължението за издръжка към ненавършило пълнолетие дете се отличава със своя
абсолютен характер, като в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК е определен минималният
размер на тази издръжка: 1/4 от минималната работна заплата за страната или същата
възлиза на 162,50 лева.
Съобразявайки нуждите и потребностите на детето - малолетната К. С.Ц., с оглед
възрасттта й, както и възможностите на всеки от родителите: бащата твърди, че реализира
месечно трудов доход, в размер около 1500,00 лева, а майката твърди, че реализира месечно
трудов доход, в размер около 900,00 лева, но и двамата не разполагат с документи да са
реализирали такъв в някакъв продължителен период преди настоящото дело, като от друга
страна и двамата родители са трудоспособни и следва да си осигуряват доход поне в размер
на минималната работна заплата – 650,00 лева, съдът намира, че необходимата сума за
издръжка на детето е 262,50 лв.. Двамата родители следва да осигуряват ежемесечно общо
262,50 лв. за издръжката на малолетната К. С.Ц., от която сума, бащата ще следва да
заплаща по 100,00 лв., а майката ще следва да заплаща 162,50 лв.. Съдът отчита
обстоятелството, че непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето, се
полагат от бащата.
Предвид изложеното иска за издръжка е основателен, като следва да се осъди
майката да заплаща ежемесечна издръжка, в размер на 162,50 лева за детето, какъвто е и
законоустановеният с императивната разпоредба на чл. 142, ал. 2 СК минимален размер на
издръжката.
Предвид обстоятелството, че с настоящото решение съдът присъжда издръжка, в тази
негова част решението подлежи на предварително изпълнение на основание чл. 242, ал. 1
ГПК.
С оглед изхода на делото и направеното от бащата искане, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, ответницата Г. Д. А. следва да бъде осъдена да му заплати, направените и дължими
разноски по делото за държавни такси и за адвокатско възнаграждение, в размер 635,00 лева,
съобразно представените доказателства за заплатени такива. Съдът съобрази
преобладаващата, включително и по – новата съдебна практика на ВКС, според която
нормата на чл. 78 ГПК, като намираща се в част Първа „Общи правила” на процесуалния
закон се прилага за всички уредени в него производства, доколкото не са налице специални
правила за някои от тях или неприложимостта й не следва от характера на самото
производство. Производствата по спорна съдебна администрация на отношенията родители
и деца и на лични отношения на близки с деца не са изрично уредени в процесуалния закон,
нито има специални норми относно отговорността за разноски по тези производства, поради
което и при тях намират приложение общите правила на чл. 78 ГПК. Доколкото
администрацията на тези граждански правоотношения се извършва изцяло по преценка на
10
съда, изхождайки изключително от интереса на детето, то при уважаване на такъв иск и
определяне размера на дължимите разноски, е без значение обстоятелството, че съдът е
определил режим различен от поискания в исковата молба. В посоченият смисъл са -
Определение № 252 от 25.09.2015 г. по ч. гр. д. № 3895 / 2015 г. на Върховен касационен
съд, 2-ро гр. отделение; Определение № 306 от 04.09.2017 г. по ч. гр. д. № 2722 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение; Определение № 43 от 19.01.2015 г. по ч.гр. д.
№ 7263/2014 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение; Определение №
680 от 23.07.2018 г. по гр. д. № 355 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение
и др.. Г. Д. А. следва да заплати и държавна такса върху тригодишните платежи на
определената за детето издръжка в размер на 234,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. Д. А., с ЕГН **********, от *** срещу С. Ц. Д., с ЕГН
**********, от с. ***, с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, за предоставяне упражняването
на родителските права над малолетното дете К. С.Ц., с ***, определяне местоживеенето на
детето при ищцата Г. Д. А. и осъждане ответника С. Ц. Д. да заплаща чрез ищцата,
действаща като майка и законен представител на детето К. С.Ц. ежемесечна издръжка в
размер на сума от 200,00 лева, считано от 27.08.2020 г. до настъпване на основание за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва от датата на забавата
до окончателното погасяване на задължението.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното
дете К. С.Ц., с ***, родено на *** г., на неговия баща С. Ц. Д., с ЕГН **********, от с. ***,
и ПОСТАНОВЯВА детето К. С.Ц. да живее при баща си С. Ц. Д..
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Г. Д. А., с ЕГН **********, от
***, с малолетното дете К. С.Ц., с ***, както следва: майката Г. Д. А. има право да вижда
детето К. С.Ц. и да го взема със себе си всяка втора и четвърта седмица от месеца от 09,00
часа в събота до 18,00 часа в неделя, с преспиване; половината от пролетната ваканция на
детето; първата и всяка следваща поредна нечетна година, считано от постановяване на
настоящото решение – половината от коледната ваканция на детето, включваща
новогодишните празници, а втората и всяка следваща поредна четна година, считано от
постановяване на настоящото решение – половината от коледната ваканция на детето,
включваща коледните празници; един месец през лятната ваканция на детето, когато бащата
С. Ц. Д., не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Г. Д. А., с ЕГН **********, от ***, да заплаща на малолетното си дете К.
11
С.Ц., с ***, чрез неговия баща и законен представител С. Ц. Д., с ЕГН **********, от с. ***,
по 162,50 лева месечна издръжка, считано от 29.09.2020 г. до настъпване на основание за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва от датата на забавата
до окончателното погасяване на задължението.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдената
издръжка.
ОСЪЖДА Г. Д. А., с ЕГН **********, от ***, да заплати на С. Ц. Д., с ЕГН
**********, от с. ***, сумата 635,00 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Г. Д. А., с ЕГН **********, от ***, да заплати по сметка на Севлиевския
районен съд държавна такса в размер на 234,00 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
12