№ 564
гр. Варна, 14.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четиринадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20253100900012 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от “Малери“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, м-ст "Траката“, ул.“Първа“ №53,
представлявано от Пенка Атанасова Костадинова, действаща чрез адв.М. К., с адрес:
гр.София, ул.“Горски пътник“ №19, против “Проектиране и строителство Инвест“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Самуил“ №20, ет.5, ап.9,
представлявано от Орлин Димитров Славов, с която e предявен иск с правно основание
чл.422 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.365 от ЗЗД, чл.92 и и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване
на съществуването на задължения на ответника към ищеца, произтичащи от Извънсъдебно
споразумение, с нотариална заверка на подписите с рег.№6325 от 09.05.2024г. на Нотариус с
рег.№411, за които има издадена Заповед №5536 от 02.10.2024г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№20243110112378 от 2024г.
на РС Варна, а имено сумата от 36939.98лв., от която 25250лв., представляващи непогасена
главница, след приспаднато частично плащане и 6000 евро, с левова равностойност от
11734.98лв. по фиксинга на БНБ, представляващи неустойка по чл.4 от споразумението,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в
съда-02.10.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1048.94лв.,
представляваща мораторна лихва за забава изчислена върху главницата в размер на
36939.98лв. за периода от 21.07.2024г. до 02.10.2024г.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и
чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на ответника.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който се
поддържа становище за неоснователност на претенцията.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се
оспорват възраженията, релевирани с отговора на ответника.
В срока по чл.373 от ГПК ответника не е депозирал допълнителен отговор.
1
По допустимостта на предявения иск:
Съдът намира, че предявения иск е процесуално допустим, поради което
производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявеният иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК
съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по
търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Представените от ищеца писмени доказателства се явяват допустими, относими и
необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат
допуснати до събиране по делото.
Основателно е искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да
послужа за снабдяване с писмени доказателства от Нотариус с рег.№214, които от своя
страна са от значение за пълното и правилно изясняване на спора от фактическа страна.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация
или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще
съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в
производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374,
ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от “Малери“ ЕООД, с ЕИК *********, против
“Проектиране и строителство Инвест“ ЕООД, с ЕИК *********, с която e предявен иск с
правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.365 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
установяване на съществуването на задължения на ответника към ищеца, произтичащи от
Извънсъдебно споразумение, с нотариална заверка на подписите с рег.№6325 от 09.05.2024г.
на Нотариус с рег.№411, за които има издадена Заповед №5536 от 02.10.2024г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.
№20243110112378 на РС Варна, а имено сумата от 36939.98лв., от която 25250лв.,
представляващи непогасена главница, след приспаднато частично плащане и 6000 евро, с
левова равностойност от 11734.98лв. по фиксинга на БНБ, представляващи неустойка по
чл.4 от споразумението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението в съда-02.10.2024г. до окончателното изплащане на вземането,
2
както и сумата от 1048.94лв., представляваща мораторна лихва за забава изчислена върху
главницата в размер на 36939.98лв. за периода от 21.07.2024г. до 02.10.2024г.
В исковата молба се твърди, че на 09.05.2024г. между страните е сключено
Споразумение, с нотариална заверка на подписите, като ответното дружеството е
представлявано от Ирен Любенова Славова, упълномощена с пълномощно със заверка на
подписа рег.№***********. и на съдържанието рег.№*************г. на нотариус Жана
Тикова. Твърди се, че въпросното извънсъдебно споразумение, има характер на Спогодба по
чл.365 от ЗЗД и цели уреждане на последиците от разваляне на Предварителен договор,
сключен между същите страни на 18.09.2023г. за построяване и продажба на апартамент в
сграда в строеж в района на с.Ш., общ.Долни Ч., обл.В.. Твърди се, че по силата на
споразумението, ответникът е трябвало в срок до 20.07.2024г. да върне на ищеца
заплатеното от последния капаро по Предварителен договор от 18.09.2023г., за което е
издадена Фактура №******* от 02.10.2023г. в размер на 35205лв. Поддържа се, че до
20.07.2024г. ответникът не е изпълнил поетото задължение и на 21.07.2024г. е изпаднал в
забава, което поражда дължимостта на неустойка и лихва. Твърди се, че десет дни по-късно,
на 01.08.2024г. ответника, е издал на ищеца Кредитно известие №147 от 01.08.2024г. и
извършил банков превод за сумата от 10000лв., с посочено основание за плащане “Връщане
на сума“. Поддържа се, че между страните няма сключени други договори извън
Предварителния договор за продажба и строителство от 18.09.2023г. и Споразумението от
09.05.2024г. за неговото разваляне и за поемане на задължение за връщане на платеното
капаро, поради което следва извода, че посоченото плащане е именно в изпълнение на
подписаното между страните извънсъдебно споразумение от 09.05.2024г.. Твърди се, че
между страните е подписан и Протокол без дата, в който е посочено, че е относим към
Споразумение от 09.05.2024г. и в който е отразено частичното плащане от 01.08.2024г. Сочи
се, че към този протокол е прикрепено и извлечение от банковата сметка на ищеца,
установяващо извършеното плащане, което плащане съставлява признание на дълга по
основание и размер. Поддържа се, че като е платил по банков път част от главницата в
размер на 10000лв. от общо дължимите 35205лв., ответника е изпълнил частично и със
забава задълженията си по Споразумението от 09.05.2024г., както е останало да дължи
главница в размер на 25205лв. Твърди се, че поради неизпълнението в срок на задължението
за връщане на платена сума по предварителния договор, ответника дължи и неустойка в
размер на 6000 евро, представляващи 11734.98лв. по фиксинга на БНБ. Сочи се, че поради
неизпълнението на задълженията по Споразумението с нотариално удостоверени подписи,
ищецът е сезирал Районен съд Варна със заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№20243110112378, респективно е издадена
Заповед №5536 от 02.10.2024г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 и Изпълнителен лист от същата дата. Сочи се, че длъжникът е подал
възражение срещу заповедта за изпълнение на основание чл.414 от ГПК, поради което за
ищеца се е породил правният интерес от предявяване на настоящия иск по чл.422 от ГПК.
С постъпилия в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата молба, се
3
излага становище за неоснователност на претенцията, като се поддържа, че лицето,
подписало споразумението от името на ответника, е действало без представителна власт.
Твърди се, че органният представител /управителя/ на ответното дружество не е уведомяван
или канен за датата на подписване на споразумението, както и че положеният в документа
подпис не изхожда от него, т.е. той не е негов автор. Поддържа се, че управителя на
ответното дружество не е участвал в изготвяне на Извънсъдебното споразумение и поетите
с него ангажименти от страна на дружеството, включително заплащане на неустойка. Твърди
се, че управителя не е поемал ангажимент от името на ответното дружеството да връща
суми, предвид въведена строителна забрана по черноморските курорти във връзка с летния
сезон, което е довело до обективна забава. Поддържа се още, че договорената неустойка е
прекомерна и съответно нищожна, поради накърняване на добрите нрави на основание
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, защото е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, като са изложени подробни доводи за
характеристиките на процесната нищожност. На следващо място се поддържа, че с
настоящото производство не се цели обезпечаване на неизпълнение на договорни
отношение, а по-скоро да се задоволят финансови нужди. Сочи се, че е налице
несъответствие между договорената обща цена и неустоечната клауза по чл.4 от процесното
споразумение, поради което последната е уговорена извън пределите на нравствената
допустимост, съответно същата е нищожна на основание чл.26, ал.1, изр.3 от ЗЗД. Твърди се,
че не са налице основанията за търсене на неустойка, както и че размера на търсената
неустойка е прекомерен и съществува риск от това, ищеца да се обогати неоснователно за
сметка на ответника. Оспорва се издаденото кредитно известие, като се твърди че такова не
е издавано от ответното дружество и то не плащало суми по него.
С подадената допълнителна искова молба, се оспорват твърденията и доводите,
изложени в отговора на исковата молба. Развити са съображения за неоснователност на
възраженията на ответника за недействителност на процесното споразумение и на клаузата
за неустойка. Сочи се, че както споразумението прекратяване на предварителен договор,
така и самият Предварителен договор от 18.09.2023г., са подписани от едно и също лице-
Ирен Любенова Славова-съпруга и пълномощник на управителя на ответното дружество, по
силата на изрично Пълномощно с нотариална заверка на подписа №******* от 28.11.2022г.
и с нотариална заверка на съдържанието №******** от 28.11.2022г. на Нотариус с рег.№ 214
в НК. Поддържа се, че тъй като се касае за сделки между търговци и на основание чл.301 от
ТЗ, следва да се приеме, че дори Ирен Славова да е действала без представителна власт, то
нейните действия са били мълчаливо валидирани от управителя на ответното дружество,
който не само не ги е оспорил, но е приел и задържал плащане на капаро от ищеца по
Предварителния договор от 18.09.2023г., както и е извършил и частично плащане в
изпълнение на Споразумението от 09.05.2024г., като е наредил паричен превод от банковата
сметка на ответното дружество по банковата сметка на ищеца. Развити са подробни
съображения за доказателствената стойност на процесното нот.заверено пълномощно,
съответно за легитимиращият му ефект за лицето подписало предварителният договор и
споразумението. С оглед горното се поддържа се, че за спора са ирелевантни оспорванията
4
на ответника, че управителя на дружеството не е получил покана за сключване на
споразумението и не е участвал в изготвянето му, съответно не е поемал посочените в него
ангажименти. По отношение на оплакването на ответника за прекомерност на неустойката,
се сочи, че то е неоснователно по силата на чл.309 от ТЗ, според който не може да се
намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между
търговци. Оспорва се възражението за нищожност на клаузата за неустойка, като се
поддържа, че преценката следва да се прави към момента на неизпълнение на договора, чрез
съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди. Сочи се, че в конкретния случай
договорената неустойка има едновременно санкционен и обезщетителен характер, като е
уговорена под условие-в случай, че ответникът не върне платеното по разваления договор
капаро в договорения срок. Сочи се, че между страните вече е имало негативна история с
неизпълнение на задълженията по Предварителния договор от 18.09.2023г., като
неизпълнението и на Споразумението от 09.05.2024г. показва едно трайно поведение на
неглижиране на поети задължения и обективно погледнато има за последица лишено от
основание кредитиране, чрез което ищеца неволно подпомага ответника, докато последният
злоупотребява с паричните средства и с оказаното му от ищеца доверие. Сочи се още, че
ищецът не е целял изобщо да прибягва до претенция за плащане на неустойката, а е искал да
получи плащане на главницата в срока до 20 юли 2024г., като е бил готов да се откаже от
всякакви други претенции. Твърди се, че предварителният договор е бил развален по
причина, че ответникът не е изпълнил в срок договореното строителство на конкретен обект,
което е довело до вреди и пропуснати ползи за ищеца от невъзможността за реализиране на
платени туристически услуги в непостроения обект. Поддържа се, че от момента на
сключване на предварителния договор ищецът кредитира дейността на ответника и търпи
загуби от извадените от обръщение парични средства, платени като капаро за построяване
на обект в имот, в който не е извършена никаква строителна дейност и вече 2 години не е
достигната кота “нула“. Ето защо се поддържа, че изобщо не може да става дума за
прекомерност, нито за накърняване на добрите нрави. На следващо място се сочи, че
съгласно чл.293, ал.3 от ТЗ страната не може да се позовава на нищожността, ако от
поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. В
конкретния случай с извършеното частично плащане ответника е признал паричното
задължение, включително в частта му за неустойката.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.422 от ГПК вр. с чл.79,
ал.1 и чл.365 от ЗЗД, чтл.92 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът намира, че не са налице права и факти, които
се признават, нито обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
Съгласно общият принцип за разпределение на доказателствената тежест, всяка от
страните, следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно
изгодните за нея факти. С оглед конкретния предмет на спора ищецът, следва да установи
наличието на твърдените облигационни правоотношения между страните, които в своята
5
съвкупност пораждат задължение за ответника да плати процесните суми. В тежест на
ответника е да докаже фактите и обстоятелствата изключващи или погасяващи
претендираното задължението, в това число възраженията си за недействителност на
процесното споразумение и за нищожност на неустойката, или да установи, че е заплатил
търсеното.
Във връзка с разпределянето на доказателствената тежест, съдът намира, че ищеца
соча доказателства в подкрепа на твърденията си. Ответника не сочи никакви доказателства
и не прави доказателствени искания.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з. представените от ищеца, писмени доказателства.
ДА се издаде поисканото от ищеца съдебно удостоверение, който да послужи пред
Нотариус с рег.№214, след представяне на доказателства за внасяне на ДТ в размер на 5лв.
НАСРОЧВА производството по т.д.№12/2025г. на ОС Варна за разглеждане в открито
съдебно заседание на 29.05.2025г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните,
като им се връчи препис от настоящото определение.
НАСОЧВА страните към процедура по медиация, която могат да заявят и
осъществят безплатно в Център за медиация към Окръжен съд Варна, находящ се в сградата
на Съдебно-изпълнителната служба при РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12,
със служител за контакт Нора Великова - ет. 4, стая 419 в сграда на ОС Варна, на тел.052 62
33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
Указва на страните, че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати
продължителността на производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив
начин, и ще намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на спора по
този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до окончателно уреждане на
взаимоотношенията им, като същевременно ще намали размера на разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6