Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 147

 

гр. Габрово, 16.10.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември  през две хиляди и осемнадесета година,  в състав:

                                        

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ТОПАЛОВА

        

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА

                                                                                                       СИМОНА МИЛАНЕЗИ

 

при секретаря Ваня Григорова, като разгледа докладваното от съдията Димова в.гр.д. № 198 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

   Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

            Образувано е по подадена от ответника „Контакт - ВН” ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. С.К. от ГАК, въззивна жалба срещу Решение № 210 от 09.07.2018 г. по гр.д. № 173/2018 г. на Севлиевски районен съд.

            В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение по гр.д. № 173/2018 г. на СРС. Счита същото за неправилно, постановено при нарушение на разпоредбите на процесуалния и материалния закон, както и на събраните в хода на делото доказателства. При разпределение на доказателствената тежест съдът е коментирал сроковете по чл. 194 КТ дали са давностни или преклузивни, което е рефлектирало в по- нататъшните му действия. Според въззиника е правилно да се приеме, че сроковете са преклузивни и съдът е следвало да извърши проверка преди да преценява заповедта за уволнение по същество. Твърди, че съдът не се е съобразил със събраните по делото доказателство, а по-точно с провежданото досъдебно производство срещу Л.С.П. - ищец по делото. Следвало е да се приложи хипотезата на чл. 194, ал. 2 КТ и съдът да спре производството до приключване на НОХД № 269/2018 г. по описа на РС - Севлиево. Във въззивната жалба се твърди, че неправилно са ценени събраните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателства, които кореспондират с останалите доказателства по делото. Моли да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови ново, като се оставят без уважение предявените искове. Претендира разноски.

            В законния срок е постъпил отговор от въззиваемия. Считат подадената въззивна жалба за неоснователна и недоказана. Твърди, че не са налице процесуални нарушения, а съдът правилно и законосъобразно е постановил своя съдебен акт.

            Габровски окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

След извършена служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция намира, че то е валидно и допустимо, но по същество неправилно.

С обжалваното решение, първоинстанционния съд е уважил иска, с който признава уволнението на Л.С.П. за незаконно и го е отменил. Мотивите му за това са, че не е изпълнена процедурата по чл. 194, ал. 1 от КТ, което от своя страна влече  незаконосъобразността на издадената заповед за уволнение на формално основание.

По делото е доказано, че за установяване на нарушението е съставен констативен протокол от 06.11.2017 г., с който комисия в състав В.Ч. - ***, Н.Г. - *** и О.П. - ***, са установили, че след приключване на работното време в 17,30 ч. след проверка от страна на Управителя се е установило наличие на четири чувала млян черен пипер в багажника на личния автомобил на лицето Л.С.П. на длъжност "***" в дружеството. Количеството на присвоеното имущество на дружеството е приблизително 50 кг. Нарушението е извършено на 06.11.2017 г. в периода 8,30 -17,30 ч. На 07.11.2018 г. до Л. П. е отправена покана за даване на обяснения. Същите са дадени на 08.11.2018 г. Св. П. установява, че на 08.11.2018 г., когато е дошъл да даде обяснения, П. е подал и заявление за напускане, считано от 06.11.2018 г. Заявлението се намира в трудовото му досие, приложено към делото. Заповедта за налагане на наказание дисциплинарно уволнение е с дата 10.11.2017 г. и е за това, че Л. П. е извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 9 и чл. 190, ал. 1, т .7 и с постъпката си е причинил щети на работодателя и злоупотреба към фирмата. Веднага е бил подаден сигнал до Районно управление - гр. Севлиево за извършеното деяние, за което е образувано досъдебно производство № 477/2017 г. по чл. 194, ал. 1 НК, в последствие и НОХД № 269/2018 г. по описа на СРС. Ищецът твърди, че заповедта и трудовата му книжка са връчени на 23.01.2018 г. по пощата с обратна разписка и тогава е узнал за наложеното наказание.

Образуваното НОХД № 269/2018 г. е прекратено с протоколно определение от 27.07.2018 г., поради одобряване на спогодба, постигната между Районна прокуратура - Севлиево и подсъдимия Л.С.П.. С постигнатото споразумение П. се е признал за виновен и му е наложено наказание пробация. Споразумението е одобрено на 27.07.2018 г., двадесет дена след постановяване на обжалваното решение. Доказателства за това се представиха във въззивното производство и с определение № 532 от 18.09.2018 г., същите са приети, на основание чл. 266 ГПК.

Съгласно чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, а съгласно ал. 2 на същия текст при дисциплинарно нарушение, което е и престъпление или административно нарушение, свързано с възложената работа и установено с влязла в сила присъда или наказателно постановление, сроковете по предходната алинея започват да текат от влизането в сила на присъдата или на наказателното постановление.

            При спор за законност на наложено дисциплинарно наказание тежестта на доказване в процеса лежи върху работодателя -чл. 154, ал. 1 от ГПК /решение № 1/2002 г. на ВКС, III г.о/, което е указано на ответника с доклада на съда. Когато се оспорва законността на наложено дисциплинарно наказание, в тежест на работодателя е да установи първо, че заповедта за уволнение е издадена при спазване изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ, че наказанието е наложено в сроковете по чл. 194 от КТ и в съответствие с чл. 195 от КТ, и едва след това, че работникът е извършил дисциплинарните простъпки, за които му е наложено дисциплинарното наказание /решение № 544/2009 г. на ВКС, IV г.о/. Нормите на чл. 194 и 195 от КТ са императивни и поради този им характер съдът следи служебно за спазването им. Това при нормите на чл. 194 КТ е така, защото те уреждат сроковете за налагане на дисциплинарните наказания, които са преклузивни и поради това с изтичането им се прекратява възможността работодателят да наложи дисциплинарното наказание, а за преклузивните срокове съдът винаги следи и служебно, и в съдебното производство по проверка законосъобразността на заповедта за дисциплинарно наказание. Дисциплинарното производство е своеобразно санкционно производство и с изтичането на сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ се прекратява възможността за търсене на дисциплинарна отговорност.

            В нормата на чл. 194, ал. 2 КТ е предвидена друга начална дата за течение на сроковете по ал. 1, но само в случаите, в които дисциплинарното нарушение е и престъпление или административно нарушение, свързано с възложената работа и установено с влязла в сила присъда или наказателно постановление, какъвто е настоящия случай, доколкото по делото има сключено споразумение между ищеца и РП- Севлиево, с което процесното дисциплинарно нарушение е признато и за престъпление. Безспорно по делото е установено, че работодателят е подал сигнал за извършеното деяние до полицията и във връзка с това е образувано досъдебно производство № 477/2017 г., по което е образувано НОХД № 269/2018 г. по описа на СРС. Престъплението е извършено във връзка с извършвана от ищеца трудова дейност при работодателя, злоупотребил е с доверието му и е извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина.

            Въззивният съд приема, че за извършеното на 06.11.2018 г. нарушение /извършване на кражби на стоки от цеха в с. *** в размер на около 50 кг.  черен пипер млян/ е спазен  преклузивният срок за налагане на наказанието по чл. 194, ал. 2 КТ, тъй като нарушението е признато за престъпление. За него има влязло в сила споразумение и началният момент на срока тече от влизане на споразумението в сила - 27.07.2018 г.

            Преди налагане на наказанието, работодателят е поискал обяснения, с което е спазено изискването на чл. 193 КТ. Наказващият орган е уточнил нарушенията от обективна и субективна страна, така че те да са ясни за работника, достигнали са до него и едва след това е наложил наказанието. Преди да постанови заповедта за уволнение, работодателят е извършил цялостна преценка на фактите, свързани с нарушението. В този смисъл е и Определение № 851 от 14.06.2012 г. на ВКС по гр.д. № 175/2012 г., ІІІ г.о.

Във връзка с горното, въззивната инстанция намира, че следва да бъде отменено изцяло постановеното решение, като вместо него се постанови ново, с което да се отхвърлят предявените от Л.С.П. искове срещу "Контакт - ВН" ЕООД.

С оглед на изхода от спора не следва да се обсъжда направеното по делото от ответника възражение за прихващане.

По отношение на направените разноски:

На ответникът по иска следва да се присъдят направените разноски в размер на 480,00 лв. с вкл. ДДС - адвокатско възнаграждение пред първата инстанция и 25,00 лв. за въззивното производство или общо 505,00 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. За същите са представени списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им.

 

На основание гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 210 от 09.07.2018 г., постановено по гр.д. № 173/2018 г. по описа на Севлиевски районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.С.П., ЕГН **********, с адрес *** срещу "КОНТАКТ - ВН"ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Възраждане, ул. "Брегалница", ***, представлявано от В.С.Ч. иск с правно основание по чл. 344, ал.1, т. 1 и 2 от КТ за признаване на незаконно на дисциплинарното уволнение и възстановяване на предишната работа, както и иска по чл. 224, ал. 1 КТ за присъждане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Л.С.П., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на "КОНТАКТ - ВН"ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Възраждане, ул. "Брегалница", ***, представлявано от В.С.Ч. сумата от 505,00 лв. /петстотин и пет лева/ - съдебно деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                   

                                                                                                                 2.