РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Разград, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осемнадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина М. ГА.а
при участието на секретаря Д. Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Ирина М. ГА.а Гражданско дело №
20243300100042 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.432 КЗ.
Предявен е иск от Е. И. Н. за осъждане на ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД да му заплаща
месечно обезщетение за имуществени вреди в размер 2000лв., изразяващи се в месечни
разходи за ползване на услугата личен асистент в ежедневието за бъдещ период, считано от
1.02.2024г. до настъпването на факти и обстоятелства, водещи до изменение или отпадане
на задължението за изплащането му, заедно със законната лихва върху всяко от месечните
обезщетения, считано от първо число на всеки месец до окончателното му изплащане.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения за настъпило на
7.05.2015г. пътно-транспортно произшествие на път І-2 км.85+700, при което водач на л.а.
„*******“ с рег. № ****** нарушил правилата за движение по пътищата, предизвикал ПТП
и на ищеца – водач на другия участващ в ПТП л.а. „*****“, модел „****“, рег. № *****, са
причинени телесни увреждания. Вината на водача В. И. за причиненото ПТП е призната със
споразумение по НОХД № 775/ 2015 г. по описа на РС Разград. Във връзка с претърпените
неимуществени вреди е било образувано гр. д. № 15506/ 2016 г. по описа на СГС, в.гр.д №
1875/ 2019 г. на САС и с решението на ищеца е присъдено обезщетение в размер на 150 000
лв. Впоследствие е водено и приключено т.д. № 32/2020г. на ОС Разград, по което с влязло в
сила решение ответното застрахователно дружество е осъдено да му заплати имуществени
вреди – месечни разходи за ползване на услугата личен асистент, до 1.02.2023г. С ЕР на
ТЕЛК № *********г. на ищеца е определена 100% неработоспособност с чужда помощ и
същият се нуждае пожизнено от лични асистенти в ежедневието за придвижване, тоалет,
хранене, излизане от дома, провеждане на рехабилитация, което обстоятелство се явява
1
основание за търсене на обезщетение за имуществени вреди от ответника. Ищецът твърди,
че е предявил застрахователна претенция № *********г. пред ответното застрахователно
дружество, но не е извършено плащане.
Ответникът Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“АД,
представляван от ******* А.Л. и Р.Д., е депозирал писмен отговор на исковата молба чрез
упълномощен адвокат, в който по същество изразява становище за неоснователност на
исковата молба. Оспорва основанието и размера на търсеното обезщетение за имуществени
вреди и характера на последните. Счита, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат поради управление на л.а. от ищеца с превишена скорост, без включени светлини и
без поставен предпазен колан.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
констатира следната фактическа обстановка: с влязло в сила определение от 1.03.2016г. по
НОХД № 775/ 2016 г. по описа на РС Разград е одобрено споразумение, с което В. И. е
признат за виновен в това, че на 7. 05. 2015 г. по път I-2 /гр. Разград – гр. Шумен/ при км
85+700 м в участъка между пътните отклонения за с. ****** и с. *******, при управление на
л.а. „*******“ с ДК № ******** е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 6, т. 1
от ЗДвП във вр. с чл. 63, ал. 2,т. 1 от ППЗДвП, чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 42, ал. 2, т. 2 и т. 3
от ЗДвП, чл. 88, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на повече от едно лице, в т.ч. и на Е. И. Н., на когото причинил: съчетана
механична травма с контузия на главата, шията и гръдния кош; тежка мозъчна контузия с
вътремозъчни кръвоизливи вдясно тилно, вляво слепоочно и в областта на мозъчния ствол;
счупване на решетъчна стена на дясна очница; счупване на дъгата на втори шиен прешлен
вдясно; контузия на гръбначния мозък; контузия на десния бял дроб, която тежка съчетана
травма е довела до разстройство на здравето с временна опасност за живота на пострадалия.
За управлявания от В. И. лек автомобил „*******“ с ДК № ******** към момента на
настъпване на ПТП е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника № *********, валидна от *******г. до *******г., което се установява от справка
в интернет сайта на ГФ.
С влязло в сила решение от 15.01.2019г. по гр.д. № 15506/2016 г. по описа на СГС
ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД е осъден да заплати на ищеца обезщетение за
причинените неимуществени вреди от същото ПТП в размер на 150 000 лв. По отношение
на направените възражения за съпричиняване този съд е приел, че ищецът е управлявал
автомобила си с разрешена за пътния участък скорост, бил е с правилно поставен предпазен
колан и не е извършил нито едно нарушение, с което в пряка причинна връзка да е
допринесъл за настъпване на произшествието или за увеличаване на обема на претърпените
вреди.
С влязло в сила решение № 260005/8.03.2021г. по т.д. № 32/2020г. на ОС Разград ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД, е осъден да заплати на Е. Н. множество обезщетения за причинени
имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 7.05.2015г., между които сумата 1500
лева месечно за периода от 13.05.2020г. до 1.02.2023г., представляваща обезщетение за
2
заплащане на лични асистенти, ведно със законната лихва върху дължимата сума от 1-во
число на всеки месец, за който е дължимо плащането.
С последващо експертно решение на ТЕЛК № ******* от *******г. на ищеца е
определена 100% ТНР с чужда помощ, пожизнено.
В настоящото съдебно производство са изготвени две експертизи, които съдът
възприема изцяло, като изготвени от вещи лица в кръга на техните компетенции, след
запознаване с материалите по делото и извършване на необходимите проверки и справки в
съответните държавни институции.
Вещото лице, изготвило СМЕ, дава заключение, че към настоящия момент
трудоспособността на ищеца не е възстановена, констатирано при прегледа на 6.06.2024г,
както и от ЕР на ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ-Разград №*******/*******г. –
определени 100% ВСУ с чужда помощ, пожизнено. Всички посочени в медицинската
документация заболявания са последица от тежката съчетана травма, получена при ПТП на
7.05.2015г. Състоянието на ищеца е без прогноза за възстановяване. Постоянният консулт
със специалисти, лабораторен контрол, консервативното лечение, непрекъснатата лечебна
физкултура и епизодите на специализирана рехабилитация имат за цел предотвратяването
на негативи и съхраняването на нивото на настоящия двигателен и неврологичен дефицит.
Ищецът се нуждае от чужда помощ в ежедневните битови дейности – къпане, хранене,
тоалет и т.н, както и останалите аспекти на битово и социално самообслужване –
пазаруване, посещение при лекар, плащане на сметки, провеждане на рехабилитация извън
дома, балнеолечение и др. Такава чужда помощ може да му бъде оказана от членове на
семейството или от щатен личен асистент. Тежките последици от получените при ПТП
телесни увреждания са изисквали използване на услугата личен асистент в минал период от
време, към 1.02.2024г. и в бъдеще. Предвид невъзможността за самообслужване в
дейностите от ежедневието, както и други социално-битови и здравословни потребности,
при наличието на персистиращ във времето двигателен и неврологичен дефицит, Е. Н. има
нужда от личен асистент постоянно и непрекъснато в рамките на цялото денонощие.
Вещото лице, изготвило СИЕ, дава заключение, съобразявайки средната месечна
пазарна цена за услугата личен асистент в ежедневието към датата на исковата молба и
необходимия брой на личните асистенти, при спазване на изискванията на трудовото
законодателство за работно време и почивки по време на работа. Изводът на експерта е, че
на ищеца са необходими две лица за предоставяне на услугата личен асистент – първото
лице на 8-часово работно време при 21 работни дни в месеца и спазване на трудовото
законодателство, с месечно възнаграждение 1312,08лв., а второто лице на 6-часово работно
време при 21 работни дни в месеца и спазване на трудовото законодателство, с месечно
възнаграждение 984,06лв. За физиотерапевтични процедури от кинезитерапевт с честота
8бр. в месеца вещото лице е прибавило още 200лв., но доколкото в исковата молба липсва
подобно правно основание – претенцията се основава само на разходи за ползване на чужда
помощ, от която се нуждае в различните дейности от ежедневието, включваща и помощ при
провеждане на рехабилитация, тази сума не следва да се взема предвид. Така месечният
3
разход за лични асистенти остава установен и доказан в размер 2296,14лв.
Ищецът е депозирал молба-претенция с вх. № 99-478/21.07.2023г. пред
застрахователя за изплащане на обезщетение в размер 2000лв. месечно пожизнено, считано
от 1.08.2023г. за ползване на услугата личен асистент в ежедневието, обосновавайки я с
новоиздаденото ЕР № *******/*******г. на ТЕЛК. Липсват данни за удовлетворяване на
тази претенция от ответното дружество-застраховател.
При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
искът е допустим. Съдът не споделя направеното от ответника в неговата писмена защита
възражение, че въпросът вече е разгледан в гр.д. № 15506/2016г. на СГС. Ответникът цитира
част от мотивите от този съдебен акт, че ищецът следва да бъде обезщетен за претърпените
неудобства вследствие необходимостта от чужда помощ. Присъденото в гр.д. №
15506/2016г. на СГС обезщетение е за неимуществени вреди, в частност цитираните мотиви
се отнасят за душевните неудобства от ползването на чужда помощ в ежедневието. В
настоящия случай претенцията е за обезщетение на имуществените вреди, остойностени с
цената на услугата личен асистент. При липса на съвпадение на правното основание на
исковете, настоящият съдебен състав приема за неоснователно възражението на ответника за
недопустимост на предявения иск.
По същество разпоредбата на чл.432 КЗ регламентира, че увреденото лице, спрямо
което застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от него по
застраховка Гражданска отговорност, при спазване изискванията на чл.380 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.493 ал.1 т.1 КЗ, застраховката покрива отговорността на
застрахования за причинени на трети лица вреди, вкл. имуществените вреди вследствие на
телесни увреждания.
За да бъде уважен предявеният пряк иск на увреденото лице спрямо застрахователя
по застраховка ГО, по делото следва да са установени предпоставките на чл.45 ЗЗД,
наличието на валиден договор за застраховка ГО с ответното дружество, ведно с изпълнение
на особените изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от значение за определяне
размера на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД.
Във водените предходни едно наказателно и две граждански съдебни производства са
установени извършеното деяние, неговата противоправност, вината на водача, управлявал
застрахования при ответника автомобил, причинените на ищеца неимуществени и
имуществени вреди /различни от претендираните в настоящия процес/, причинната връзка
между ПТП и причинените вреди. Възраженията на ответника в настоящото съдебно
производство за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца вече са разгледани с
влязлото в сила решение от 15.01.2019 г., постановено по гр.д. №15506/2016 г. по описа на
СГС, и са приети за неоснователни. Обстоятелствата са установени в отношенията между
страните в настоящия процес и обвързват доказателствените изводи и на настоящия съд, при
условията на чл.297 и чл.298 ГПК, не се нуждаят от повторно установяване, нито могат да
бъдат пререшавани в настоящия процес. В този смисъл са и мотивите на решение №
4
129/2.11.2021г. по в.т.д. № 502/2021г. на АС Варна, приобщено към материалите по
настоящото дело.
Със заключението на СМЕ се доказва причинно-следствената връзка между
причинените телесни увреждания на ищеца от ПТП на 7.05.2015г. и имуществените вреди,
изразяващи се в разход за ползване на чужда помощ в ежедневието за процесния период от
1.02.2024г. и занапред. В резултат на получения при пътния инцидент тежък двигателен
дефицит за горните и долни крайници е настъпила трайна и пълна инвалидизация, без
прогноза за възстановяване. Битовите и социални ограничения, които ищецът е принуден и
ще бъде принуден да търпи поради характера на уврежданията, както и изразеният
двигателен и неврологичен дефицит налага по необходимост използването на постоянни
грижи от болногледач. Необходимостта от осигуряване на такива грижи в случая е
обективно обусловена и се намира в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на причинителя на ПТП, застрахован при ответника.
Съгласно т. 4 от ППВС № 4/1975 г., ако здравословното състояние на пострадал при
непозволено увреждане е налагало неговото обслужване от друго лице, за заплатеното от
пострадалия на това лице причинителят на увреждането дължи обезщетение. Той дължи
такова обезщетение на самия пострадал и в случая, когато последният не е заплащал за
обслужването, а е бил гледан от свой близък, който поради тази причина не е получавал
трудовото си възнаграждение. Размерът на обезщетението в този случай се равнява на
необходимото възнаграждение за получените грижи. Бъдещите разходи за болногледач не
представляват пропуснати ползи, а вреди, тъй като са свързани с бъдещо намаляване на
имуществото на ищеца, а не с пропусната възможност да бъде реализиран доход. От ЕР на
ТЕЛК от *******г. и заключението на СМЕ се установява, че настъпването на тези вреди е
сигурно и предвидимо, поради което следва да се вземе предвид при определяне на размера
на дължимото се обезщетение по реда на чл.51 ал.1 изр.1 ЗЗД.
Тъй като се касае до вреди, които ще настъпят в бъдеще време, правилото на чл.51
ал.1 изр.2 ЗЗД дава възможност дължимото обезщетение да се присъди като периодично, в
който случай задължението за всеки един период съвпада с момента на извършване на
съответния разход за ползване на чужда помощ в ежедневието. Според заключението на
изготвената СИО разноските, които са необходими за ползване на услугата личен асистент, с
оглед интензивността й – постоянно в активната част на денонощието, са в размер
2296,14лв. месечно. Исковата претенция е в по-малък размер – 2000лв. месечно,
следователно е доказана както по основание, така и по размер. Ответникът следва да бъде
осъден да заплаща обезщетение за имуществени вреди в размер на 2000 лева месечно, при
условията на периодично плащане, за ползване на услугата личен асистент в ежедневието за
бъдещ период, считано от 1.02.2024г. до настъпването на факти и обстоятелства, водещи до
изменение или отпадане на задължението за изплащането му, заедно със законната лихва
върху всяко от месечните обезщетения, считано от първо число на всеки месец до
окончателното му изплащане.
Страните претендират присъждане на разноски. С оглед изхода от правния спор и на
5
осн. чл.78 ал.1 ГПК такива се дължат в полза на ищеца. Същият е представляван от адвокат
безплатно, по реда на чл.38 ЗА. В този случай ответникът дължи възнаграждение на адв.А.
Г., размерът на което се определя по чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на
адв.възнаграждения в размер 6410лв. Тъй като е представено доказателство за регистрация
на адвоката по ЗДДС, към този размер следва да се прибави 20% ДДС и ответникът следва
да бъде осъден да заплати на адвоката възнаграждение в размер 7692лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавния бюджет по
сметка на ОС Разград ДТ в размер 2880лв. и разноски за експертизи, платени от бюджета на
съда, в общ размер 571,88лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Св.София“ №7, ет.5,
представляван от ******* А.Л. и Р.Д., да заплаща на Е. И. Н. ЕГН ********** с адрес
гр.*****, бул.*******, обезщетение за имуществени вреди в размер на 2000 лева месечно,
при условията на периодично плащане, за ползване на услугата личен асистент в
ежедневието, считано от 1.02.2024г. до настъпването на факти и обстоятелства, водещи до
изменение или отпадане на задължението за изплащането му, заедно със законната лихва
върху всяко от месечните обезщетения, считано от първо число на всеки месец до
окончателното му изплащане.
Осъжда Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“АД да заплати
на адвокат А. Г. възнаграждение в размер 7692лв. за осъществено процесуално
представителство на ищеца в съдебното производство пред ОС Разград.
Осъжда Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“АД да заплати в
полза на държавния бюджет по сметка на ОС Разград ДТ в размер 2880лв. и разноски за
експертизи, платени от бюджета на съда, в общ размер 571,88лв.
Решението подлежи на обжалване пред АС Варна в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
6