Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, ІV Б въззивен
състав в закрито заседание на двадесет и осми юни през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
Мл.с.СВЕТЛАНА А.А
като разгледа докладваното от младши съдия А.а ч.гр.д. № 7460 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 31175/23.04.2019г. по регистъра на ЧСИ П., подадена от името на Министерството на външните работи, чрез юрк. Н.Н., в качеството му на взискател срещу постановление от 28.03.2019г. за прекратяване на изпълнителното производство по изп.д.№20138510400677, изп.д.№20138510400678 и изп.д.№20138510400681 по описа на ЧСИ М.П.срещу С.И.Д..
В жалбата се излагат съображения, че обжалваното постановление е незаконосъобразно. Поддържа се, че в конкретния случай не е налице нито една от хипотезите на чл. 433 от ГПК, даваща основание за прекратяване на производството. Сочи се, че въпреки възложеното от жалбоподателя на основание чл. 18 от ЗЧСИ съдебният изпълнител да извършва всички действия, не са предприети такива по конституиране на други наследници в изпълнителното производство, нито са дадени указания на взискателя да се снабди и да представи информация за наследници на починалия длъжник. Твърди се, че волеизявлението на длъжника С.Д. за отказ от наследство не е направено своевременно в предоставения и от съдебния изпълнител срок във връченото и по реда на чл.47 от ГПК съобщение, в което изрично било посочено, че следва да заяви дали се е отказала от наследство в двуседмичен срок от връчването на съобщението. С оглед изложеното се моли обжалваното постановление да бъде отменено, а делото да бъде върнато на ЧСИ П. за продължаване на изпълнителните действия срещу С.Д..
В срока по чл. 436, ал. 3, изр. 1 от ГПК е постъпило възражение от С.Д., чрез адв. А., в което се поддържа, че жалбата е неоснователна и се моли същата да бъде оставена без уважение. Във възражението се посочва, че длъжникът в изпълнителните дела Р.И.Д.е починал през 2017г., поради което като негов законен наследник в производствата е конституирана сестра му – С.Д., която живее постоянно в Италия. Именно поради това се сочи, че Д.не е била открита и изпратеното до нея съобщение и е било връчено по реда на чл. 47 ГПК. Подчертава се, че С.Д. е научила за изпълнителните дела по-късно – след наложен запор на банковата и сметка. След запознаване с документите по изпълнителното производство, Д.незабавно се е отказала от наследството на брат си, за извършването на който отказ не са предвидени преклузии в Закона за наследството.
По делото са представени мотиви по чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК от съдебния изпълнител, в които се излага становище, че жалбата, подадена от Министерството на външните работи е допустима, но неоснователна. Изложени са подробно фактите във връзка с образуването на изпълнителното делото и предприетите от съдебния изпълнител действия. Посочено е, че в действителност в чл. 433 от ГПК няма посочена изрична разпоредба, но че в конкретния случай се касаело за прекратяване на изпълнителното производство само спрямо конкретно лице, а не за прекратяване на самото изпълнително производство. Съдебният изпълнител се позовава на чл. 429 от ГПК, като подчертава, че изпълнителният лист очертава субективните предели на изпълнението с оглед възприетата презумпция, че издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и срещу неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследство. Излагат се и съображения, че отказът от наследство има обратно действие, поради което отказалият се от наследство губи качеството си наследник от момента на откриване на наследството. Като неоснователно е определено и твърдението, че С.Д. е загубила възможността да се откаже от наследството с изтичане на определения от съдебния изпълнител срок.
Съдът, след като взе предвид становищата на
страните и като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна
следното:
От визскателя Агенция „Дипломатически имоти в страната“ е подадена молба за образуване на изпълнително производство при държавен съдебен изпълнител, към която е приложен изпълнителен лист от 18.07.2000г., в който е постановено, че Р.И.Д.е осъден да заплати на Изпълнителна агенция „Дипломатически имоти в страната“ сумата от 82.23 лева – незаплатен наем за периода от 01.10.1999г. до 31.06.2000г. по договор за наем от 07.02.1996г., заедно със законната лихва върху сумата от 10.07.2000г. до окончателното заплащане и 4.24 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.10.1999г. до 31.06.2000г. Въз основа на тази молба е образувано изп. дело № 2096/2001г. По делото са представени доказателства за това, че Изпълнителна агенция „Дипломатически имоти в страната“ е закрита и негов правоприемник е Министерството на външните работи. От името на Министерството на външните работи до държавния съдебен изпълнител е подадена молба, образуваното изпълнително производство № 2096/2001г да бъде прехвърлено при ЧСИ М.П., която след изпращането на делото е образувала изп.д.№ 20138510400677.
До държавен съдебен-изпълнител е подадена молба от Агенция „Дипломатически имоти в страната“ (в ликвидация) с искане за образувано на изпълнително производство срещу Р.И.Д.за сумата от 59.01 лева – задължение за наем за период от 01.06.2000г. до 15.11.2000г., ведно със законната лихва от 15.03.2001г. до окончателното плащане на сумата и за 4.66 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода до 20.02.2001г., като към молбата е представен изпълнителен лист. По подадената молба е образувано изп.д.№ 7176/2001г., което по молба на правоприемника на взискателя – Министерството на външните работи е прехвърлено при ЧСИ М.П.и е образувано по ней опис изп.д.№ 20138510400678.
По искане на Министерството на външните работи при държавен съдебен изпълнител е образувано и трето изп.д. № 7584/2003г. срещу Р.И.Д.за сумата от 254.51 лева, ведно със законната лихва от 28.11.2001г. Към молбата е приложена и издаден на 06.11.2003г. изпълнителен лист за процесната сума. Образуваното при държавния съдебен изпълнител дело отново по молба на взискателя е било прехвърлено при ЧСИ П., която е образувала изп.д.№ 20138510400681.
В хода и на трите изпълнителни производства образувани от Министерството на външните работи срещу Р.И.Д.е установено, че длъжникът е починал, като въз основа на представено удостоверение за наследници е установено, че е оставил за своя единствен наследник своята сестра С.И.Д.. Предвид това и всяко от изпълнителните дела са изпратени съобщения до С.Д. за уведомяването и за образуваните изпълнителни производство, като същата е поканена да заплати дължимите суми по тях в двуседмичен срок или да представи доказателства за извършен отказ от наследство. Съобщенията са били приети за връчени по реда на чл. 47 от ГПК от 02.05.2018г.
С молба с вх. № 23154/27.03.2019г. С.Д., чрез адв.А., по изп.дело № 20138510400681 е заявила, че живее постоянно в Италия и е разбрала за изпълнителното производство едва след налагане на запор на банковата и сметка, като уведомява съдебния изпълнител, че се е отказала от наследството на Р.Д.. За доказване на това обстоятелство е представила съдебно удостоверение, издадено от Софийски районен съд, 158ми състав, от което е видно, че С.И.Д. се е отказала от наследството на Р.И.Д., като отказът е надлежно вписан в особените книги на съда. Върху молба с дата 27.03.2019г. ЧСИ П. е посочила, че прекратява изпълнителното дело спрямо С.И.Д., като е разпоредила да бъде уведомен взискателя за това и да бъде изискано удостоверение за наследници. Издадено е и постановление № 16675/28.03.2019г. за прекратяване на производството срещу С.И.Д..
Обжалваното
постановление е била редовно съобщено на взискателя,
видно от представената обратна разписка на 16.04.2019г.
При така установената фактическа обстановка
настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:
Съгласно чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата срещу действие на съдебния изпълнител се подава в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. В конкретния случай видно от представените по делото документи съобщенията за обжалваното постановление за прекратяване е съобщено на жалбоподателя на 16.04.2019г., поради което депозираната на 23.04.2019г. жалба е подадена своевременно. Същата е подадена от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт по аргумент от чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК. Ето защо жалбата се явява допустима. Разгледана по същество при съобразяване на изложените от жалбоподателя доводи и при извършване на цялостна проверка съобразно дадените в Тълкувателно решение № 6/15.01.2019г. по тълк.д.№ 6/2017г. на ОСГТК на ВКС разяснения, настоящият състав приема жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Както е
посочено и от съдебния изпълнител субективните предели на изпълнителното
производство са определени в разпоредбата на чл. 429 от ГПК, като съгласно чл.
429, ал. 2 от ГПК издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде
изпълнен и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че
са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Същевременно от
представените по делото доказателства се установява, че С.Д., която съгласно
удостоверението за наследници, налично по делото, е единствен наследник на
починалия длъжник, е направила отказ от наследство, който е вписан в особените
книги на съда по чл. 52 от Закона за наследството. Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗН по искане на всеки заинтересуван
районният съдия, след като призове
лицето, което има право да
наследява, му определя срок, за
да заяви приема ли наследството
или се отказва
от него. Право да определи
и предостави този срок в рамките на изпълнителното производство има
и съдебния изпълнител, поради което няма
пречки при липса на приемане
на наследството, съдебният изпълнител едновременно да покани наследника
да заяви, дали го е приел
и по какъв начин, и да му
предостави срок по чл. 51 от ЗН. Ако наследникът, обаче, не заяви в дадения
му срок, че
се е отказал от наследството или го е приел
по опис, това не означава,
че наследството е прието. В настоящия
случай е видно, че с изпратената покана за доброволно изпълнение до С.Д. е
отправена покана и да заяви дали се отказва от наследството. Видно от
направеното отбелязване в разписката за изпратената покана, адреса на Д.е бил
посетен единствено на 17.04.2018г. и на същия ден е залепено уведомление, като
така извършеното връчване не може да бъде прието за редовно по реда на чл. 47
от ГПК, поради което и срокът за заявяване на отказ от наследство не е започнал
да тече. Дори обаче и да се приеме за надлежно връчено изпратеното съобщение,
незаявяването на отказ от наследство в предоставения от съдебния изпълнител
срок не води до отпадане на правото на С.Д. да се откаже от наследството. С
оглед изложеното не може да се приеме за основателен доводът на жалбоподателя,
че направеният отказ от наследство не следвало да се взема предвид, доколкото е
извършен след изтичане на предоставения от съдебния изпълнител срок. Аргумент в
подкрепа на това становище е и разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗН, съгласно
която ако наследникът в дадения му срок не отговори, губи правото да приеме
наследството, но не и да се откаже от наследството.
След заявяването на отказ от наследство С.Д. е загубила
качеството си на наследник на Р.Д. и то с обратна сила, поради което срещу нея
не могат да бъдат извършвани действия по принудително изпълнение във връзка с
удовлетворяване на кредитора на починалия длъжник. Именно поради това дори и да
е конституирана като длъжник в трите изпълнителни производства, направеният от
нея отказ от наследство, надлежно вписан в книгите на съда, е противопоставим
на взискателя-жалбоподател в настоящото производство.
Ето защо като е съобразила нормата на чл. 429, ал. 2 от ГПК в светлината на
извършения от С.Д. отказ от наследството на Р.Д. и е прекратила трите изпълнителни
производства спрямо нея ЧСИ П. е издала законосъобразно постановление, което не
страда от визираните от взискателя пороци.
В действителност основанията за прекратяване на
изпълнителното производство са изчерпателно изброени в чл. 433 от ГПК и отказът
от наследство не е сред тях, но в настоящия случай с обжалваното постановление
не са прекратени изцяло изпълнителните производства, а само по отношение на С.Д..
Обжалваното постановление по своя характер представлява по-скоро постановление
за отмяна на извършеното преди това действие по конституиране на С.Д. като
длъжник по трите изпълнителни дела, от колкото постановление за прекратяване на
производство по смисъла на чл. 433 от ГПК. Аргумент в подкрепа на това
становище е и обстоятелството, че ЧСИ П. съгласно направеното на 27.03.2019г.
отбелязване върху подадената от С.Д. молба е изискала удостоверение за
наследници, т.е приела е че производството по трите изпълнителни дела
продължава срещу другите наследници по редовете съгласно чл. 5-11 от ЗН след
установяването им.
С оглед изложеното, жалбата на Министерството на външните работи следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 31175/23.04.2019г. по регистъра на ЧСИ П., подадена от името на Министерството на външните работи, чрез юрк. Н.Н., в качеството му на взискател срещу постановление от 28.03.2019г. за прекратяване на изпълнителното производство по изп.д.№20138510400677, изп.д.№20138510400678 и изп.д.№20138510400681 по описа на ЧСИ М.П.срещу С.И.Д..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.