Р
Е Ш Е Н И Е № 1171
гр.Русе, 28.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и осми май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА
при
секретаря Галя Г., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7522 по
описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искове с правно
основание чл.179, ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата М.Г.Г., чрез пълномощника си адв.Д.С., е
предявила срещу Областна дирекция на МВР – гр. Русе, бул.
"Ген.Скобелев" 49, представлявана от Директора старши комисар Теодор
Атанасов, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 558,60 лв.
– главница, представляваща допълнително възнаграждение за 1596 часа време на
разположение за периода от 01.08.2015 г. до 31.08.2018 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба в съда до
окончателното им плащане.
Ищцата твърди, че работи като държавен служител, заемащ
длъжността " разследващ полицай" в МВР, с местоизпълнение на служебните
си задължения в структурно подчинение на Областна дирекция на МВР- Русе. В този
смисъл с ответника се намирали в служебно правоотношение. Съгласно разпоредбата
на чл.188 ал.1 от ЗМВР / към процесния период / с оглед заеманата от ищеца длъжност
била длъжна да бъда на разположение за изпълнение на задълженията си, свързани със
службата й в МВР, при условия и ред определени с наредба по чл.197 ал.9 от ЗМВР
за организацията разпределението на работното време, неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън работното време, режимът на дежурствата,
времето за отдих почивките. В чл.11 ал.4 от относимите към процесния период наредби
на Министъра на вътрешните работи било регламентирано, че ръководителите на структури
по чл.37 от ЗМВР, в конкретния случай Директорът на ОД на МВР-Русе или определено
от него длъжностно лице с ръководни функции, по предложение на преките ръководители
на съответните служители, може да установява време на разположение, което се определя
със заповед за всеки конкретен случай, а по изключение може да се организира с графици,
които се утвърждават от директора на областната дирекция или определено от него
длъжностно лице с ръководни функции.
Съгласно разпоредбата на чл.179 от ЗМВР на държавните служители
в МВР се заплащало допълнително възнаграждение и за времето, през което са били
на разположение за изпълнение на служебните си задължения. Съобразно същата правна
норма размера на това възнаграждение, и условията и редът за тяхното заплащане се
определяли със заповед на Министъра на вътрешните работи. Такъв административен
акт по прилагането на закона бил издаден и с него било определено, че за времето,
през което с писмена заповед и / или график, издадени от съответния ръководител,
държавния служител е бил на разположение се заплаща допълнително възнаграждение
за всеки час или част от него в размер на 0,35 лева. Със заповед № 8121-з-663
/05.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи посочената сума била заменена с
0,10 лева. С Решение № 10515 по адм.дело № 13 709/2015г.на петчленен състав на ВАС
тази заповед била отменена. Последващи заповеди за намаляване на посочената сума
били провъзгласени за нищожни с Решение № 5937/12.05.2017г. по адм.дело №
6560/2016 г. на ВАС, 7- мо отделение, потвърдено с Решение №12325 /16.10.2017г.
по адм.дело № 8044/2017г. на ВАС, Петчленен състав.
За периода 01.08.2015г. до 31.08.2018г. често била на разположение, съобразно издадени
заповеди и графици от съответните длъжностни лица в ОД на МВР-Русе – повече от
100 часа за един календарен месец. Общият брой часове, в които ищецът била на
разположение, като работодателят й дължал допълнително възнаграждение за част
от времето – 1596 часа, равняващо се на сумата 558,60 лв. Тази сума не била
платена на ищеца и до настоящия момент.
С оглед изложеното, ищецът моли Съда да постанови
решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В предоставения му срок по чл.131, ал.1 от ГПК
ответникът Областна дирекция на МВР – гр. Русе, бул. "Ген.Скобелев"
49, представлявана от Директора старши комисар Теодор Атанасов е депозирал
отговор на исковата молба, чрез пълномощника си гл.юрисконсулт Г.Димитрова, с
който оспорва предявения иск като неоснователен, поради липсата на законова
възможност за изплащане на възнагражденията. Поради изложеното, моли Съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Не се спори между страните, че за целия процесен
период ищецът е заемала длъжността „разследващ полицай” в МВР, с местоизпълнение
на служебните си задължения в структурно подчинение на Областна дирекция на МВР-
Русе. Безспорно е и обстоятелството, че и към момента ищецът продължава да
работи на същата длъжност.
Не се спори и от събраните по делото писмени
доказателства (справки), че за процесния период работното време на ищеца е било
ненормирано, като е било разпределено в работни дни от 8.00ч. до 17.30ч. и под
формата на разположение – в работни дни от 17.30 до 8.30ч., а в почивни и в
празнични дни – от 0.00ч. до 24.00ч.
Установява се, че през процесния период ищцата е
положила разписаното, респективно отчетеното в тях така наречено „време на
разположение“, представляващо неактивен период, през който служителят е в
готовност да изпълнява служебните си задължения в рамките на продължителността
на смяната от графика, без да полага фактически труд.
Основният спор между страните се свежда до въпросите
дължи ли се заплащане на допълнително възнаграждение за времето на разположение
през исковия период, предвид изискванията за реда и формата за изготвяне на
графици и протоколи и компетентността на издателя им.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗМВР /в сила от 01.07.2014
г./, държавните служители на МВР са длъжни да бъдат на разположение за
изпълнение на задълженията си, свързани със службата им в МВР, при условия и по
ред, определени с наредбата по чл.187, ал.9 от ЗМВР за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители.
В процесния период /от 01.08.2015 г. до 31.08.2018 г./
са действали издадените от министъра на вътрешните работи /в изпълнение на чл.187,
ал.9 от ЗМВР/, Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители – действала за периода от 01.04.2015 г.,
съгласно § 6 от заключителните й разпоредби, до 29.07.2016 г. (датата на
влизане в сила на Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. дело №
5450/2016 г.), както и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г.,
изм. и доп., бр. 99 от 13.12.2016 г., в сила от 13.12.2016 г.) – действаща
понастоящем.
Съгласно чл.10, ал.1 и 2 от относимите към процесния
период Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016
г., ръководителите на структури по чл.37 от ЗМВР или определено от него
длъжностно лице с ръководни функции, по предложение на преките ръководители на
съответните служители, може да установява време на разположение, което се
определя със заповед за всеки конкретен случай, а по изключение може да се
организира с графици, които се утвърждават от ръководителя на структурата или
определеното от него длъжностно лице с ръководни функции. Съгласно разпоредбите
на Наредбите, времето на разположение се отчита с протокол по
образец-приложение 6, който за служителите, работещи на смени, се изготвя на
тримесечен отчетен период, а за служителите на ненормиран работен ден –
ежемесечно, като отчитането на броя часове по времето на разположение, труда
между 22,00 ч. и 6,00 ч. и на официални празници, както и на положения труд над
установеното редовно работното време в протоколите за отчитането им се посочват
само в цяло число.
Относно възнаграждението за времето на разположение,
разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗМВР предвижда, че на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през
нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за
времето на разположение, а ал.2 на същата норма – че условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
В процесния период /от 01.08.2015 г. до 31.08.2018
г./, в изпълнение на чл.179, ал.2 ЗМВР, министърът на вътрешните работи е издал
Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. за определяне размерите на допълнителните
възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22.00ч. и 06.00ч., за
полагане на труд на официални призници и за времето на разположение, условията
и редът за тяхното изплащане на държавните служители в МВР, както и Заповед №
8121з-40 от 19.01.2015 г. за изменение на горната заповед.
Тези заповеди имат характер на подзаконов нормативен
акт по смисъла на чл.1а ЗНА и чл.75 АПК и като нормативни актове следва да бъдат
обнародвани в „Държавен вестник“ /чл.37, ал.1 от ЗНА и чл.78, ал.2 от АПК/. В
случая нито се твърди, нито се установява заповедите на министъра на вътрешните
работи от 2014 г. и 2015 г. да са обнародвани към момента на тяхното издаване
или до отмяната им със Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017г. относно определяне
размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между
22.00ч. и 06.00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, условията и ред (обн. ДВ, бр. 98/08.12.2017 г.), поради което и
същите не са влезли в сила, респ. не са породили правно действие. При липса на
уредба в ЗМВР и ЗДСл, следва субсидиарно да се приложи КТ, който в нормата на
чл.264 предвижда положеният труд в официални празници да се заплаща не по-малко
от удвоения размер на трудовото възнаграждение, какъвто е и размера, определен
с цитираните заповеди. Поради това, следва да се приеме, че възнаграждението за
времето на разположение трябва да се определи по правилото на чл.264 КТ, идентично
на правилата на цитираните заповеди, а именно двукратно увеличение на дневното
възнаграждение, тоест 200% от него.
Видно от заключението на назначената по делото
съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от страните, броят часове на
разположение за процесния период, положени от ищеца, надхвърлят максималната
обща продължителност, регламентирана в нормативните разпоредби – 100 часа
месечно. Според заключението, броят на часовете на разположение, за които се
дължи допълнително възнаграждение, съгласно чл.16, ал.1, т.1 от Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. и чл. 16, ал.1, т.1 от Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г., възлиза на 1596 часа за периода от 01.08.2015г. до 25.12.2017г.
и на 15 часа за периода от 26.12.2017г. до 31.08.2018г. В заключението е
посочено също, че размерът на това допълнително възнаграждение, дължимо на
ищеца, е 558.60 лв. за периода от 01.08.2015г. до 25.12.2017г и 1.50 лева за
периода от 26.12.2017г. до 31.08.2018г.
Поради това предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло в претендирания от ищцата размер от 558.60 лв. за положено от нея време
на разположение в размер на 1596 часа през исковия период, ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 16.08.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.Исковата претенция в тази част следва да се
уважи изцяло като основателна и доказана.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и от заключението на СИЕ, може да се направи извод, че ищецът е
положила време на разположение в размер на 3032 часа през исковия период /от
03.07.2015г. до 03.07.2018г./, което не й е заплатено от ответника. Дължимото
допълнително възнаграждение, изчислено от вещото лице съвпада изцяло с исковата
претенция в размер на 987,95 лева.
Съдът намира за основателен и предявения от ищеца
акцесорен иск – за присъждане на мораторна лихва върху дължимото допълнително
възнаграждение за положеното време на разположение. Касае се ежемесечно дължими
суми, платими с трудовото възнаграждение, поради което направените от ответника
възражения в тази връзка са неоснователни.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски по
делото. Същият не е претендирал разноски, предвид което съдът не дължи произнасяне.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК на ответника следва да
бъдат възложени и всички дължащи се такси и разноски по делото – държавна такса
в размер на 50 лева. Ответникът следва да понесе и разноските по изготвеното
заключение на експертизата по делото в размер на 290.00 лева, платени от
бюджета на съда.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – гр. Русе, бул. "Ген.Скобелев", №49, представлявана
от Директора старши комисар Т. А. да заплати на М.Г.Г., с ЕГН: **********,***, чрез
адв.Д.С., сумата 558,60 лева, представляваща допълнително трудово
възнаграждение за време на разположение през периода от 01.08.2015г. до 31.08.2018г.,
положено в качеството й на държавен служител, заемащ длъжността „разследващ
полицай” в Областна дирекция на МВР – гр. Русе, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 16.08.2018г.
до пълното й изплащане.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – гр. Русе, бул. "Ген.Скобелев", №49, представлявана
от Директора старши комисар Т. А. да
заплати по сметката на Районен съд – град Русе държавна такса в размер на 50
лева, както и разноски за СИЕ в размер на 290 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Русе
в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: