МОТИВИ ПО НОХД №  394/2019 година

 

 

 

 

РП гр. Мездра е внесла обвинителен акт по реда на чл. 357 ал.1 т.3  НПК  по бързо производство  № 1731/2019 г. , с  които на  Д.Н.А. ***, ЕГН:********** , е повдигнато обвинение    за престъпление по  чл.343в  ал.2  от  НК, за това,че на 11.10.2019г., около 13.50ч., в землището на с.Горна Кремена, общ.Мездра, по  път VRC 1032,  на км.1+400, в посока с.Горна Кремена, е  управлявал  лек автомобил „Ситроен Ц 3“,  Рег.№ВР6084СС, собственост на Росен Бориславов Мичев от гр.Враца, без съответното свидетелство за управление на МПС,  в едногодишен срок от наказването му по административен ред с - НП 19-0451-000449/16.05.2019г. на Началник РУ към ОДМВР Ловеч – РУ Ябланица, влязло в сила на 07.06.2019г. и Наказателно постановление 19-0323-000495 /12.07.2019г.  на Началник РУ към ОДМВР Шумен – РУ Велики Преслав, влязло в сила на 20.08.2019г., за управление на МПС без съответното свидетелство-престъпление по чл.343в ал.2 от НК.

Делото е разгледано като бързо производство по реда на особените правила на глава двадесет и четвърта  НПК, без провеждане на разпоредително заседание по чл.248 НПК –основание по чл.358 ал.1 т.4 НПК.

В съдебно заседание  РП гр. Мездра поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителния акт.  Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен  по предявеното обвинение, като му се определи наказание  лишаване от свобода над средния предвиден размер, както и глоба над него, като предвид обремененото съдебно минало следва наказанието лишаване от свобода да се търпи ефективно при първоначален „строг“ режим. Изтъкват са негативни характеристични данни и  предходни осъждания от които три са  за управление на МПС без СУМПС, както и издадени  13 бр. НП за управление на МПС без СУМПС, които определят отегчаващи  отговорността обстоятелства.  

Прокурора пледира  наличие на  предходни осъждания  по НОХД № 161/2017  г. на РС- Ботевград и НОХД № 1810/2017 г. на РС- Варна, като деянията по тях са извършени при условията на реална съвкупност  по  реда на чл. 25 ал.1 НК и следва да се определи едно общо най- тежко наказание от девет месеца лишаване от свобода, като отделно на основание чл. 68 ал.1 НК условните наказания лишаване от свобода по тези дела  след определяне на общото най-тежко следва да се приведат в ефективно изпълнение  при първоначален „строг“ режим, тъй като процесното деяние  е извършено в определения  от тях изпитателен срок.

 Служебният защитник адв. К. Т. иска приложение на чл. 9 ал.2 НК за приемане  на деянието като  маловажно, поради съдействие на подсъдимия на контролните органи, липса на вредоносен резултат от деянието и щети. Позовава се на показания на св. Г.Д., който пътувал в автомобила управляван от подсъдимия и сочи, че детето на подсъдимия  било болно и се намирало в друго населено място, което наложило подсъдимия да управлява  МПС с което  е извършил нарушението.

   Подсъдимият не се  признава за виновен, но по същество не отрича  фактите  в обвинението за липса на СУМПС и управление на МПС на инкриминираната дата, време и място при тези обстоятелства.  Изразява съжаление за извършеното, като сочи, че управлявал автомобила заради болното си дете.

Събрани са  писмени доказателства . Снети са показания от служителите на РУ МВР-Мездра  Д.Д. и А.Г. - очевидци на престъплението и пряко участвали в неговото установяване. Показания  е дал свид . Г.Д.  пътувал в автомобила на подсъдимия.

Съдът, след като обсъди  събраните  в хода на досъдебното производство  и съдебното следствие доказателства и доказателствени средства,  както  и доводите на страните в процеса, приема за установено следното:

Подсъдимия Д.А. не притежава свидетелство за управление на МПС. На 11.10.2019г. подс. А. с автомобил „Ситроен“ с рег. № ВР 6084 СС се движел от  с. Върбешница към с. Горна Кремена. По същото време на робата били св. Д.Д. - мл. полицейски инспектор в РУ Мездра и св. А.Г.- полицейски инспектор в РУ Мездра. Те били със служебен автомобил и забелязали подсъдимия да се приближава към тях. Св. Д. го познавал във връзка с работата си. Знаел, че не притежава свидетелство за управление и затова решил да го спре, за проверка. Подал звуков и светлинен сигнал. Подсъдимия спрял. След като се легитимирали, поискали А. да покаже документите си. Той представил лична карта, полица за платена гражданска отговорност и регистрационен талон на автомобила. Като собственик на този автомобил  в талона  бил вписан- Р. Б. М.от гр. Враца. След това се обадили и направили справка, за обвиняемия, чрез дежурния по управление. Било установено, че той  до момента  има издадени и влезли в сила две наказателни постановления за управление на МПС, без свидетелство както следва: с НП 19-0451-000449/16.05.2019г. на Началник РУ към ОДМВР Ловеч – РУ Ябланица, влязло в сила на 07.06.2019г. и Наказателно постановление 19-0323-000495 /12.07.2019г.  на Началник РУ към ОДМВР Шумен – РУ Велики Преслав, влязло в сила на 20.08.2019г., за управление на МПС, без съответното свидетелство.За установеното нарушение св. А.Г. съставил акт № 368/11.10.2019г.,подсъдимия  А. нарушил разпоредба  на чл.150 от ЗДв.П. Веднага, след случая е уведомен разследващ полицай и е започнато бързо производство срещу подсъдимия А..При разследването е изискана справка от КАТ  за извършени нарушения и наложени наказания на подсъдимия  А.. От приложената такава  е  видно, че подсъдимия е санкциониран  с 13 наказателни постановления  за периода от 2014г. до12.07.2019г.

Фактическата обстановка, съдът извежда  от показанията на полицейските служители  Д.Д. /л.31/  и А.Г. /л.32-л.33/ , които са очевидци при установяване на престъплението във връзка с извършена от тях полицейска проверка. Те конкретизират как на 11.10.2019 г.  около 13,50 ч., в землището на с.Горна Кремена, общ.Мездра, по  път VRC 1032,  на км.1+400, в посока с.Горна Кремена, спрели за проверка  подсъдимия Д.А., който управлявал  лек автомобил „Ситроен Ц 3“,  Рег.№ВР6084СС. Св. Д. пояснява, че служебно му било известно липсата на СУМПС на А..  Категоричен е, че той е управлявал автомобила с влязло в сила НП  на РУ-Велики Преслав, за което на място съставили АУАН  №368/11.10.2019 г. по чл. 150 ЗДвП /л.21 от ДП/ . Акта е подписан без възражения от водача А..Показанията на св. Д. и Г. изясняват релевантните факти  по обвинението и факта на управление  на автомобила от водача А. без наличие на СУМПС. Показанията им  се подкрепят   и кореспондират с фактите отразени в съставения АУАН № 368/11.10.19 г. /л.21 от ДП / , както и с  показанията на намиращият се  в автомобила на подсъдимия св. Г.Д. /л.44 / , поради което, съдът ги кредитира изцяло. В подкрепа  на обвинението са  приложени  служебно изискани от съда  ксерокопия  от НП № 19-0323-000495/12.07.19 г. на РУ-Велики Преслав  /л.26/ , в сила 20.08.2019 г. и НП № 19-0451-000449/16.05.2019 г. на РУ-Ябланица /л.23/ , в сила 07.06.2019 г., установяващи  наложени административни санкции на подс. А.  по чл. 150 ЗДвП  за управление на МПС без да е правоспособен водач, като от влизане в сила на  тези две НП, съответно  20.08.2019 г. и 07.06.2019 г. до момента на процесното деяние 11.10.2019 г.  не  е изминала една година.

Факта на управление на автомобила при тези обстоятелства не се отрича  от подсъдимия А. в дадените пред съда кратки обяснения / л.44/ , които навежда доводи за неговото управление повлиян от влошеното здравословно състояние на неговото дете. В тази насока са и показанията  на св. Г.Д. пътувал в автомобила на подсъдимия/л.44/ .

В ДП на л. 15 до л.17 е приложена докладна записка на РУ-Мездра № БП -333/14.10.2019 г. и справка  на подс. А.  за извършени нарушения на ЗДвП.Установените факти се потвърждават и в писмо № 967000-14962/23.12.2019 г. / л.38 от делото / и надлежно изготвената справка за подсъдимия като нарушител на ЗДвП /л.39 до л.41 / . Тези документи установяват  липса на СУМПС на подсъдимия, който е системен нарушител на ЗДвП съобразно данните в справката за наличие на издадени 13 бр. наказателни постановления ,  осем от които са  за нарушения на чл. 150 ЗДвП касаещи  управление на МПС без СУМПС. Отделно от това на името на А. са издадени и  15 броя фишове за нарушения на ЗДвП, както и 4 бр. Заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. А. притежава негативни характеристични данни /л.39 от ДП/ и е осъждан четири пъти /л.37 – л.38 ДП и л.42-л.43 от делото/ /, съответно по НОХД № 149/2009 г. на РС-Русе, НОХД № 161/2017 г. на РС- Ботевград, НОХД № 1810/17 г. на РС-Варна и НОХД № 565/2018 г. на РС-Мездра. Отново  от справката за съдимост на л. 37 от ДП и л.42 от делото се установява  налагане и на  две  административни наказания по чл.  78а НК на А..  От данните за съдебния статус на А.  се установява , че  приложението на чл. 78а НК  касае  АНХД № 75/2017г.  на РС-Мездра и  НОХД № 6002/2016г. на РС-Варна, касаещи  извършване на 2 бр. престъпления по чл. 343в ал.2 НК, каквото е процесното.Налице са и още две  наложени наказания на А. за извършени престъпления по чл. 343в ал.2 НК по НОХД № 161/2017 г. на РС- Ботевград и НОХД № 1810/2017 г. на РС-Варна. Съвкупността от наложените наказания сочи, че процесното деяние е извършено  след като са налице четири влезли в сила  наказания  за същото по вид престъпление  по НОХД № 1810/17 г. на РС-Варна , НОХД № 161/2017 г. на РС- Ботевград , АНХД № 75/2017 г. на РС-Мездра и  НОХД № 6002/2016 г. на РС-Варна.

От обективна и субективна страна подсъдимия А. е извършил престъпление по транспорта, като на  11.10.2019г., около 13.50ч., в землището на с.Горна Кремена, общ.Мездра, по  път VRC 1032,  на км.1+400, в посока с.Горна Кремена, е  управлявал  лек автомобил „Ситроен Ц 3“,  Рег.№ВР6084СС, собственост на Росен Бориславов Мичев от гр.Враца, без съответното свидетелство за управление на МПС,  в едногодишен срок от наказването му по административен ред с - НП 19-0451-000449/16.05.2019г. на Началник РУ към ОДМВР Ловеч – РУ Ябланица, влязло в сила на 07.06.2019г. и Наказателно постановление 19-0323-000495 /12.07.2019г.  на Началник РУ към ОДМВР Шумен – РУ Велики Преслав, влязло в сила на 20.08.2019г., за управление на МПС без съответното свидетелство- престъпление по чл.343в ал.2 от НК. Деянието е извършено от  А., чрез  управление на МПС умишлено, с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния му характер и е желаел настъпването на вредоносния резултат.

Съдът намира за неоснователно искането на  защитника за приложение на чл. 9 ал.2 НК /маловажен случаи/.Деянието е формално- на просто извършване,поради което липсата на щета , в която насока са твърденията на защитника ,  не влияе на съставомерните признаци . Факта , че подсъдимият е управлявал автомобила без СУМПС поради нужда да посети болното си дете следва да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство , но не и като такова определящо маловажност на случая .Налице са многобройни отегчаващи отговорността обстоятелства – обременено съдебно минало, лоша характеристика,множество  адм. наказания по ЗДвП . Процесното деяние  по нищо не се отличава  от типичния случай за други такива. Нещо повече – същото е извършено с престъпна упоритост, съобразно данните  за две предходни осъждания с условно наказание лишаване от свобода за същото престъпление и две наложени наказания по чл. 78а НК, конкретизирани по-горе.

При тези съображения на основание чл.303 ал.2 НК, съдът намери подсъдимият Д.Н.А.  за виновен в извършено  престъпление по чл. 343в ал.2 НК .  За това престъпление се предвижда наказание “Лишаване от свобода “ от една до три години и глоба от 500 до 1200 лв. Съобразявайки обремененото съдебно минало на А., факта, че е осъждан  два пъти  за същото по вид престъпление и два пъти е санкциониран отново за същото по вид престъпление по  реда на чл. 78а НК, обвързано с другите две  осъждания ,  негативните характеристични данни  и наличието на системни нарушения по ЗДвП  сочат превес на отегчаващите отговорността обстоятелства над  смекчаващите такива изразени в съдействие по време на проверката и  факта на управление на МПС поради влошено здравословно състояние на негово дете,   предвид което бе определено при условията на чл.54 НК наказание лишаване от свобода над средния размер от две години, като по справедливост  и съобразно тежестта  на деянието, неговата обществена опасност и тази на дееца , съдът  му наложи наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода , при първоначален „строг“ режим на основание чл.57 ал.1 т.2 б. „в“ ЗИНЗС, както и „глоба“ в размер на 1000 лева съгласно чл. 47 ал.1 НК, която над средният размер , като  се отчете  декларираният годишен доход  на подсъдимия в приложената на л.40 от ДП  Декларация  за семейно и материално положение и имотно състояние, справка от 14.10.2019 г. на МВР за притежавани автомобили /л.15 от ДП / и данни на Агенция по вписванията от 15.10.2019 г. за притежавани имоти /л.35 от ДП /  

Процесното деяние  е извършено в три годишния  изпитателен срок на наложените  условни наказания лишаване от свобода в размер на пет месеца по НОХД № 161/2017 г. на РС- Ботевград , в сила  03.05.2017 г. и в размер на девет месеца  по НОХД № 1810/2017    г. на РС- Варна, в сила 04.05.2017 г., като са налице основания по чл. 68 ал.1 НК  те да бъдат  приведени в ефективно изпълнение.

Отделно от това се  установява , че деянията  по НОХД № 161/17 г. на РС- Ботевград и НОХД № 1810/17 г. на РС- Варна са извършени в условията на реална съвкупност , съответно на 18.04.2017 г. и на 13.04.2017 г. преди за което и да е от тях  да е налице влязла в сила присъда, поради това на основание  чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 НК  съдът извърши групиране на наказанията по НОХД № 161/17 г. на РС-Ботевград и НОХД № 1810/2017 г. на РС-Варна ,като  бе определено едно общо най-тежко наказание от девет месеца  лишаване от свобода. Към общото най-тежко наказание  на основание чл. 23 ал.3 НК, съдът присъедини и наложеното наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева по НОХД № 161/2017 г. на РС- Ботевград.

 На основание чл. 68 ал.1 НК се приведе в ефективно изпълнение  така определеното общо най-тежко наказание от девет месеца лишаване от свобода , тъй като процесното деяние  е извършено в изпитателния срок на наказанията по НОХД № 161/17 г. на РС-Ботевград и НОХД № 1810/2017 г. на РС-Варна . Съдът постанови  наказанието да се  изтърпи при първоначален „строг“ режим на основание чл. 57 ал.1 т.2 б. „в“ ЗИНЗС. Тази разпоредба  е приложима единствено  в хипотеза  на умишлено престъпление извършено в изпитателен срок на условно осъждане , за което е постановено  отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава 2 години, което означава в конкретната хипотеза условия за наличие на общ режим по чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС за приведеното по реда на чл.68 ал.1 НК общо най-тежко наказание от девет месеца лишаване от свобода ,вместо постановеният за него строг режим по чл.57 ал.1 т.2 б“в ЗИНЗС . Допусната от решаващият съд грешка  в тази насока подлежи на преценка от въззивната инстанция със съответно изменение на относимият режим при основания за това  .

Наличието  на  обстоятелството, че процесното деяние е извършено в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено  отделно изтърпяване на отложеното наказание,  определя  наложеното наказание  лишаване от свобода от две години  и шест месеца по процесното деяние да се изтърпи при първоначален строг режим на основание чл. 57 ал.1 т.2 б. „в“ ЗИНЗС.

Така определените  по вид и размер  наказания  са  съответни на извършеното престъпление , като са съобразени с обществената опасност на  деянието и дееца , неговият обременен съдебен статус , негативни характеристични данни , системни нарушения на ЗДвП ,упорита престъпна дейност , годишни доходи и семейно положение , наличие на недвижими имоти и множество МПС ,   и като такива  ще  постигнат  целите  посочени в чл. 36 НК.

Веществените  доказателство по делото няма . Не са направени и разноски

Воден от изложените мотиви , съдът постанови  присъдата си .

 

 

 

                                                                             Районен съдия: