№ 12270
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110113108 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3, предл. 1 КЗ за
осъждане на Д. Р. Д. да заплати на ЗД „Бул Инс” АД сума в размер на 181,00 лв.,
представляваща заплатеното обезщетение с включени ликвидационни разноски за
имуществените вреди по л.а. „Ауди А 4“ с рег. № СВ ..., претърпени в резултат на
настъпило на 15.12.2018г., около10:40 часа ПТП, в гр. София, по вина на Д. Р. Д.,
управлявал л.а. „Опел“, модел „Вектра“ с рег. СВ 4..., който напуснал мястото на ПТП,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 07.03.2024г. до окончателното й изплащане.
Ищецът ЗД „Бул Инс” АД твърди, че на 15.12.2018г., в гр. София, на
кръстовището образувано от бул. „Панчо Владигеров“ и бул. „Царица Йоанна“, е
реализирано ПТП между застрахования при ищеца водач на л.а. „Опел Вектра“ с рег.
№ СВ 4... и лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № СВ ..., застрахован със
застрахователен договор „Каско“ при ЗК “Лев Инс“ АД. Поддържа, че съгласно
Протокол за ПТП № 1714638 от 15.12.2018 г., съставен от органите на КАТ, вина за
настъпилото произшествие има водачът на „Опел“, модел „Вектра“ с рег. СВ 4..., който
губи контрол над управляваното МПС и е напуснал местопроизшествието. Ищецът
твърди, че отговорността на виновния водач на „Опел“, модел „Вектра“ с рег.
СВ4418ММ била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ със
застрахователна полица № BG/02/119003000972, валидна към момента на събитието
при ищеца. Сочи, че във връзка с процесното ПТП застрахователя по застраховка
„Каско“ изплатил сумата от 166 лв. на собственика на увредения от събитието
автомобил „Ауди А 4“ с рег. № СВ ..., представляваща обезщетение за претърпените
1
имуществени вреди. Допълва, че в качеството си на застраховател по имуществена
застраховка „ГО“ е възстановил по регресната претенция на ЗК „Лев Инс“ АД сумата
166 лева. Излага съображения, че доколкото застрахования при него виновен за ПТП
водач е напуснал мястото на ПТП, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за ищеца е
възникнал правен интерес от предявяване на настоящата претенция, представляваща
изплатеното застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски.
Претендират се и сторените съдебни разноски.
Ответникът Д. Р. Д., чрез назначения по реда на чл. 47, ал.6 ГПК особен
представител, е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който
оспорва иска. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, като допълва, че
същият е изведен единствено от твърденията на водача на увредения л.а. „Ауди“ с рег.
№ СВ .... Счита, че е налице разминаване с обстоятелствата изложените в
представеното от ищеца наказателно постановление. Поддържа, че ответникът е
изпълнил задължението си да уведоми органите на КАТ преди да напусне
местопроизшествието. Твърди, че не е изяснено по какъв начин е установен другият
участник в ПТП. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за
заплащане на сума, претендирана от ищеца в качеството му на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на ответника, с доводи ответникът да е
причинил увреждане на имуществото на трето лице при реализиран застрахователен
риск, при което е напуснал мястото на произшествието.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на
следните обстоятелства: 1/ наличие на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” между ищеца - застраховател и ответника по
отношение на процесния лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № СВ 4...; 2/ настъпване
на покрит застрахователен риск в срока на застрахователното покритие – твърдяното
ПТП между посочените МПС - та; 3/ претърпени от пострадалото лице имуществени
вреди в пряка и непосредствена причинна връзка с процесното ПТП, настъпило
вследствие на противоправното поведение на ответника и по негова вина; 4/
изплащане от застрахователя-ищец в полза на увреденото трето лице или на неговия
застраховател застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди и 5/
застрахованият водач да е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието е
задължително по закон. Съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК установяването на
посочените обстоятелства е в тежест на ищеца.
2
Въз основа на представения по делото Протокол за ПТП № 1714638, изготвен от
служител при Отдел „Пътна полиция“ на СДВР на 15.12.2018г. (л. 7), както и на
кредитираното от съда заключение на съдебноавтотехническата експертиза (САТЕ/л.
86-90) се установява, че на 15.12.2018г., около 10:40 часа, в гр. София, лек автомобил
„Опел Вектра“ с рег. № СВ 4... се движи по бул. „Царица Йоанна“ с посока от ул. „Луи
Пастьор“ към бул. „Добринова скала“ като в района на кръстовището с бул. „Панчо
Владигеров“ водачът продължава движението си направо от лентата за десен завой,
вследствие на което настъпва ПТП с попътно движещия се отляво лек автомобил
„Ауди“ с рег. № СВ .... Горните обстоятелства относно механизма на ПТП се
установяват и от показанията на свидетеля В. М. – собственик на увреденото МПС,
който подробно описва настъпването на събитието, тъй като е бил очевидец на
произшествието. Съдът намира показанията на свидетеля за логични, последователни
и непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства, поради което ги
кредитира. Въз основа на заключението на САТЕ се установява също, че в резултат на
посочения механизъм на произшествието са настъпили увреждания по лек автомобил
„Ауди“ с рег. № СВ ..., изразяващи се в отразените щети в описа, изготвен от
представители на ищеца в качеството му на застраховател (л. 18).
Видно от съдържанието на полица № BG02 118003200420/09.11.2018г. (л. 28),
гражданската отговорност на водачите на автомобил „Опел Вектра“ с рег. № СВ 4... е
била застрахована при ищцовото дружество към момента на произшествието.
Ето защо, гражданска отговорност за репариране на настъпилите при
произшествието увреждания на автомобила „Ауди“ носи водачът на лекия автомобил
„Опел Вектра“, а ищецът като застраховател на тази гражданска отговорност има
задължение да заплати обезщетение на увредения собственик.
От представената по делото регресна покана (л.14) се установява, че след
изплащане на застрахователно обезщетение, на основание чл. 411 КЗ - застрахователят
по имуществена застраховка „Каско“ на увреденото МПС, е отправило регресна
покана към ищеца – застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
ответника за възстановяване на платеното обезщетение по имуществената застраховка.
Установява се, че въз основа на регресната покана при ищеца е образувана щета №
191003730101. От представеното преводно нареждане от 04.02.2020г., се установява,
че ищецът е заплатил сумата в размер на 166 лева по регресната претенция,
включваща и ликвидационни разноски.
Съгласно утвърдената съдебна практика застрахователите отговарят за
обезщетение, съизмеримо с действителната стойност на вредата, определена по средни
пазарни цени, като максималната граница на регресната претенция срещу пасивно
легитимираните водачи по чл. 500 КЗ възлиза на общата стойност на фактически
3
платеното обезщетение по имуществена застраховка и обичайните ликвидационни
разноски – чл. 500, ал. 1 КЗ. Установява се от заключението по САТЕ, че стойността на
ремонта по пазарни цени на части и труд възлиза на 244,92 лв., която сума надвишава
заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 166 лв. Предвид това,
дължимото регресно обезщетение възлиза на сумата от 181 лв., представляваща сбор
между фактически платеното обезщетение по регресната претенция и обезщетение за
ликвидационни разноски в размер на 15 лв., чиито размер не е спорен.
По делото е представено е влязло в сила наказателно постановление, видно от
което Д. Р. Д. е наказан по административен ред за това, че не е контролирал
управляваното МПС причинило процесното ПТП, както и че е напуснал
местопроизшествието, без да уведоми органите на МВР. Тези фактически констатации
са производни на събраните по административната преписка множество доказателства,
поради което съдът ги кредитира като обективни. Същите съответстват и на
останалите събрани по настоящото дело обстоятелства.
От друга страна, съгласно чл. 125, т. 7 ЗДвП (в действащата към датата на ПТП
редакция) органите за контрол на движението по пътищата (служители при МВР)
посещават задължително пътното произшествие при наличие на разногласие между
участниците в него. Тази разпоредба следва да се тълкува систематично с чл. 123, ал.
1, т. 3, б. „Б“ от ЗДвП, съобразно която норма ако при ПТП са причинени само
имуществени вреди и между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за пътнотранспортно произшествие. Следователно, наличието на съгласие
между участниците може да се обективира единствено чрез попълването на
двустранен констативен протокол, като непопълването му представлява липса на
съгласие (разногласие) и налага задължителното посещение на местопроизшествието
от органите на МВР (в този смисъл също Р. № 502 по гр.д. № 7610/2018 г. на СРС, 48
състав; Решение № 71 от 3.02.2022 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 1179/2021 г. и др.).
Предвид това, тъй като се установи, че именно ответникът е виновният водач,
причинил процесното местопроизшествие, както и че същият е напуснал
местопроизшествието, без да уведоми и изчака органите на МВР, макар че е бил
длъжен да стори това в конкретната фактическа обстановка, същият дължи да заплати
регресно обезщетение на застраховалото гражданската му отговорност като водач
ищцово дружество, което от своя страна е обезщетило застрахователя по имуществена
застраховка „Каско“.
Ответникът своевременно е релевирал възражение за изтекла погасителна
даност, което следва да бъде разгледано. Съобразно установената практика за
4
регресните искове на суброгиралия се застраховател се прилага общата давност по чл.
110 и сл. от ЗЗД, която започва да тече от момента на изплащането на
застрахователните обезщетения на правоимащите лица, тъй като основанието на тези
искове не е застрахователното правоотношение, а възниква по силата на даденото от
закона право на регрес с факта на изплащането на сумата от застрахователя /в този
смисъл и Решение № 47 от 30.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1502/2018 г., I ТО/. В
разглеждания случай ищецът е заплатил застрахователното обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на 04.02.2020 г. Именно от този момент е
започнала да тече и петгодишната давност. Същата обаче е прекъсната с подаването на
исковата молба на 07.03.2024г., поради което възражението на ответника за погасяване
на процесното вземане по давност, е неоснователно.
По изложените съображения се налага приемането на извод, че са налице
предпоставките на чл. 500 ал. 1, т. 1 КЗ, поради което следва да се ангажира
отговорността на ответника до размера на платеното от ищеца обезщетение от 166
лева, ведно с обичайните разноски от 15 лева, направени за неговото определяне. Ето
защо предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен в пълния
предявен размер от 181 лева.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски по делото в общ
размер на 1360 лева, от които 50 лева за платена държавна такса, 400 лева за платен
депозит за особен представител, 400 лева за САТЕ, 30 лева депозит за разпит на
свидетел и 480 лева за адвокатско възнаграждение, видно от Договор за правна защита
и съдействие 6256/21.10.2024г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Р. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК
*********, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3, предл. 1 КЗ сумата 181,00 лева,
представляваща заплатеното обезщетение с включени ликвидационни разноски за
имуществените вреди по л.а. „Ауди А 4“ с рег. № СВ ..., претърпени в резултат на
настъпило на 15.12.2018г., около10:40 часа ПТП, в гр. София, по вина на Д. Р. Д.,
управлявал л.а. „Опел“, модел „Вектра“ с рег. СВ 4..., който напуснал мястото на ПТП,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 07.03.2024г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Р. Д., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК 83183048, сумата 1360 лева - разноски за
5
настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6