Решение по дело №387/2019 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 868

гр. Русе,23.05.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на двадесети май, две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Тихомира Казасова

при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №387 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Адв.В.В. – пълномощник на „Тотал Контрол“ ЕООД заявява, че на 29.07.2015г. представляваното от него дружество сключило с „Дунав Сървисиз БГ“ ЕООД договор, по силата на който ответникът възложил, а ищецът приел да извършва стоков контрол на твърди горива (въглища), предназначени за „Златна Панега Цимент“ АД.

В периода м.юли 2017г. – м.май 2018г. молителят издал девет фактури за извършени услуги:

Фактура №2641/24.07.2017г. на стойност 1616.88 лева;

Фактура №2697/12.10.2017г. на стойност 2545.68 лева;

Фактура №2712/24.10.2017г. на стойност 515.88 лева;

Фактура №2745/15.12.2017г. на стойност 2529.74 лева;

Фактура №2746/15.12.2017г. на стойност 2289.95 лева;

Фактура №2770/18.01.2018г. на стойност 2803.15 лева;

Фактура №2776/25.01.2018г. на стойност 432 лева;

Фактура №2814/25.04.2018г. на стойност 2246.62 лева;

Фактура №2820/10.05.2018г. на стойност 2110.10 лева.

Поддържа, че възложителят не изпълнил задължението си да заплати цената на извършените услуги, по които бил внесен ДДС и били осчетоводени.

С обратно писмо от 05.07.2018г., ответникът потвърдил задължението си в общ размер 17 090 лева, като по този начин се бламирало действието на чл.604 ТЗ и едногодишния давностен срок, предвиден в разпоредбата бил прекъснат.

Страните по делото сключили допълнително споразумение на 09.08.2018г. , съгласно което „Дунав Сървисиз БГ“ ЕООД се задължило по определен график да заплати стойността на предоставените услуги.

На 28.09.2018г. „Дунав Сървисиз БГ“ ЕООД превело по сметка на „Тотал Контрол“ ЕООД сумата 6968.39 лева, с която погасил дълга по: фактура №2641/24.07.2017г.; фактура №2697/12.10.2017г.; фактура №2712/24.10.2017г. и фактура №2746/15.12.2017г.

Предвид неточното изпълнение, ищецът счита, че ответникът дължи лихва за забава в размер на:

185.06 лева по фактура №2641/24.07.2017г. за периода 13.08.2017г. – 28.09.2018г.;

234.79 лева по фактура №2697/12.10.2017г. за периода 01.11.2017г. – 28.09.2018г.;

45.86 лева по фактура №2712/24.10.2017г. за периода 13.11.2017г. – 28.09.2018г.;

269.16 лева по фактура №2745/15.12.2017г. за периода 04.01.2018г. – 21.01.2019г.;

170.49 лева по фактура №2746/15.12.2017г. за периода 04.01.2018г. – 28.09.2018г.;

271.77 лева по фактура №2770/18.01.2018г. за периода 07.02.2018г. – 21.01.2019г.;

41.04 лева по фактура №2776/25.01.2018г. за периода 14.02.2018г. – 21.01.2019г.;

157.28 лева по фактура №2814/25.04.2018г. за периода 15.05.2018г. – 21.01.2019г.;

138.93 лева по фактура №2820/10.05.2018г. за периода 30.05.2018г. – 21.01.2019г.

През м.януари 2019г. „Тотал Контрол“ ЕООД депозирало молба по чл.390 ГПК и се снабдило с обезпечителна заповед по ЧГД №83/2019г. за дължимата сума – 10 121.61 лева, съставляваща сбор от главница и мораторна лихва.

По изложените съображения, адв.В.В. моли съда да постанови решение, с което да осъди „Дунав Сървисиз БГ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, район „Подуяне“, ж.к.“Хаджи Димитър“, ул.“Клисура“, бл.129, вх.А, ет.1, представлявано от управителя Е.П.М.да заплати на „Тотал Контрол“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя М.Я.А.сумите:

185.06 лева – мораторна лихва върху главницата по фактура №2641/24.07.2017г. за периода 13.08.2017г. – 28.09.2018г.;

234.79 лева – мораторна лихва върху главницата по фактура №2697/12.10.2017г. за периода 01.11.2017г. – 28.09.2018г.;

45.86 лева – мораторна лихва върху главницата по фактура №2712/24.10.2017г. за периода 13.11.2017г. – 28.09.2018г.;

2529.74 лева – главница по фактура №2745/15.12.2017г. и 269.16 лева – мораторна лихва за периода 04.01.2018г. – 21.01.2019г.;

170.49 лева – мораторна лихва върху главницата по фактура №2746/15.12.2017г. за периода 04.01.2018г. – 28.09.2018г.;

2803.15 лева – главница по фактура №2770/18.01.2018г. и 271.77 лева - мораторна лихва за периода 07.02.2018г. – 21.01.2019г.;

432 лева – главница по фактура №2776/25.01.2018г. и 41.04 лева – мораторна лихва за периода 14.02.2018г. – 21.01.2019г.;

2246.62 лева – главница по фактура №2814/25.04.2018г. и 157.28 лева – мораторна лихва за периода 15.05.2018г. – 21.01.2019г.;

2110.10 лева – главница по фактура №2820/10.05.2018г. и 138.93 лева – мораторна лихва за периода 30.05.2018г. – 21.01.2019г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 23.01.2019г. до окончателното им изплащане

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Дунав Сървисиз БГ“ ЕООД не е депозирал отговор на исковата молба.

Съобразявайки събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна страна, следното:

Страните са обвързани от облигационни правоотношения, основани на договор от 29.07.2015г.,по силата на който ответникът възложил, а ищецът приел да извършва стоков контрол на твърди горива (въглища), предназначени за „Златна Панега Цимент“ АД.

В периода м.юли 2017г. – м.май 2018г. молителят издал девет фактури за извършени услуги:

Фактура №2641/24.07.2017г. на стойност 1616.88 лева;

Фактура №2697/12.10.2017г. на стойност 2545.68 лева;

Фактура №2712/24.10.2017г. на стойност 515.88 лева;

Фактура №2745/15.12.2017г. на стойност 2529.74 лева;

Фактура №2746/15.12.2017г. на стойност 2289.95 лева;

Фактура №2770/18.01.2018г. на стойност 2803.15 лева;

Фактура №2776/25.01.2018г. на стойност 432 лева;

Фактура №2814/25.04.2018г. на стойност 2246.62 лева;

Фактура №2820/10.05.2018г. на стойност 2110.10 лева.

С обратно писмо от 05.07.2018г., ответникът потвърдил задължението си в общ размер 17 090 лева.

Представено е извънсъдебно споразумение от 09.08.2018г., от което е видно, че ответникът признава релевантни за спора факти, а именно: възлагане, извършване на услуги, дължимостта на цената посочена в издадените фактури на обща стойност 17 090 лева и се задължил по определен график да заплати стойността на извършените услуги.

Ответното дружество не оспорва факта, че до датата на предявяване на иска, не е заплатило уговорената продажна цена.

С представените по делото писмени доказателства (неоспорени от ответната страна) се установява: съществуването на сделка между страните по делото; предмета; стойността на сделката; падежа и начина, по който клиентът е следвало да заплати цената на извършените услуги.

Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, в първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото е направило искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане от 28.01.2019г. са му указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.

Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид представените по делото писмени доказателства, с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на процесното вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на иска, в размера, посочен в исковата молба.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1967.44 лева – заплатена държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „Дунав Сървисиз БГ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, район „Подуяне“, ж.к.“Хаджи Димитър“, ул.“Клисура“, бл.129, вх.А, ет.1, представлявано от управителя Е.П.М.да заплати на „Тотал Контрол“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя М.Я.А.сумите: