Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 71 03.05.2012г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н
А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на четвърти април две хиляди и дванадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар А.А.
и с участието на прокурора като разгледа докладваното
от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 560 по описа за 2011г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/.
Образувано е по жалба на М.С.
***
против Заповед № ДК-О2-ЮИР-166/ 12.09.2011г. на Началника на Регионална
дирекция за национален строителен контрол /PДHCК/ -Югоизточен район, с
която, на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ във връзка с правомощията по чл.222,
ал.1, т.10 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – „Гараж с
пристройка” в ПИ 505.169, местност “Юнаците”, землище с.Малка Верея, общ.Стара
Загора. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорената
заповед по съображения за постановяването й в противоречие на материалния закон
и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила. Жалбоподателката твърди, че процесното място, в което е изграден
строежа е било предоставено на наследодателя й за ползване по Постановление №11
на МС от 02.03.1982г., но последният не бил подал заявление за закупуването му. Поради което той не станал
негов собственик и за наследниците му не можело да възникне
задължение да изпълнят разпореденото им със заповедта
задължение за премахване на незаконния строеж. Отделно се
навеждат доводи, че строежът бил търпим по силата на § 16,ал.1 от ПР на ЗУТ. Направено е искане за отмяна на
обжалваната заповед.
Ответникът
по жалбата - Началник на РДНСК – Югоизточен район, чрез процесуалния си
представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да
бъде отхвърлена. Поддържа че административният акт, като издаден от компетентен
орган, при спазване на административно-производствените правила и в
съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава, е правилен и
законосъобразен, за което излага подробни съображения в представеното по делото
писмено становище.
Заинтересованите страни А.С.Р. и С.Н.Р., редовно призовани, не се
явяват, не се представляват и не
изразяват становище по жалбата.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На 08.06.2011г. работна група, включваща служители от РДНСК –
Югоизточен район, сектор Стара Загора, са извършили проверка на строеж: „Гараж
с пристройка”, находящ се в поземлен имот № 000545 в местност “Юнаците”,
землище с.Малка Верея, общ.Стара Загора. При проверката е установено че
строежът представлява полумасивно строителство. Гаражът е изпълнен с дървена
конструкция от север и изток - 12см тухлена зидария с кал. Има два броя стоманобетонови колони.
Покривната конструкция е дървена, покрита с гума. Пристройката е с дървена
конструкция, стена от изток-дървена зидария и покрив с керемиди. Строежът е извършен от Стоян Ангелов Р. –
починал, на когото е била предоставена за ползване земята, съгласно
Удостоверение № 695/ 08.11.1998г. към момента на проверката имотът е
стопанисван от Община Стара Загора. Констатирано е, че строителството е
извършено без необходимите строителни книжа /одобрен проект и разрешение за
строеж/. Горепосочените обстоятелства са описани и удостоверени в Констативен
акт № 34/ 08.06.2011г. /съдържащ и окомерна скица на строежа/. Видно от
приложения в преписката констативен протокол от 08.06.2011г., съобщаването на
заинтерисованите лица за изготвения констативен акт №34/ 08.06.2011г. е
извършено по реда на §4 от ЗУТ чрез залепване на съобщение на недвижимия имот и
на видно място в сградата на община Стара Загора. В законоустановения срок срещу съставения
констативен акт не са постъпили възражения.
С оспорената в настоящото производство
Заповед № ДК – 02 – ЮИР – 166/ 12.09.2011г. на Началника на РДНСК –
Югоизточен район, на основание чл.225,
ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ, е наредено да бъде
премахнат незаконен строеж, представляващ “Гараж с пристройка”, находящ се в
поземлен имот № 505.169, местност “Юнаците”, землище с.Малка Верея, общ.Стара
Загора. От фактическа страна обжалваният
административен акт е обоснован с наличието на подлежащ на премахване незаконен
строеж по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като извършен без необходимите строителни
книжа – одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, в нарушение на
чл.137, ал.3, чл.148, ал.1 от ЗУТ.
По
делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението по
която, неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно, обективно и
безпристрастно. Съгласно същото, в ПИ 505.169 в м.”Юнаците” съществува
стопанска постройка, която не съответства на описаната в Заповед №
ДК–02–ЮИР–166/ 12.09.2011г. на Началника на РДНСК – Югоизточен район по конструкция, предназначение и
категория. Постройката представлява барака с дървена носеща конструкция, която
не е прикрепена трайно към терена, с общи размери – 7,00/6,30м. Изградена е от
подръчни материали – дървени колони, греди и столици; гумени транспортни ленти;
тухлена зидария на кал; каменна зидария; бетон; кофражни метални платна;
ламарина. Бараката в имота е VІ категория и за изграждането й е необходимо
строително разрешение, но не се изисква изготвянето и одобряването на проект.
При извършената проверка вещото лице е установило, че няма издадено разрешение
на Стоян Р. за строителството в ПИ 505.169, местност “Юнаците”, землище с.малка
Верея.
За
изясняване на обстоятелства от значение за делото е допуснато и събиране на
гласни доказателства. По делото са разпитани като свидетели лицата Н.И.Б. и Й.С.
Минчева, които депозират непосредствени впечатления от строителството на
процесната постройка през 1982г. Според свидетелите изградената в имота на
Стоян Р. барака се е използвала за прибиране на инструменти и дърва.
От
представените по делото документи – Удостоверение № 695/ 08.11.1988г. на
Зам.председателя на ИК на ОБНС-Стара Загора, разписен списък към неодобрен
кадастрален план за м.”Юнаците”, землище с.Малка Верея, писмо изх.№24-00-0021-3448/
21.03.2011г.на кмета на община Стара Загора и писмо изх.№ 11-16-3391/
12.03.2012г. на началник отдел “КР” при община Стара Загора, се установява, че
на Стоян Ангелов Р. – наследодател на жалбоподателката и на конституираните по
делото като заинтерисовани страни – С.Н.Р. и А.С.Р., е било предоставено право
на ползване върху земеделски земи, представляващи ПИ с №№ 169, 170, 185 и 204
по неодобрения кадастрален план за м.”Юнаците”, землище с.Малка Верея. По молба
за закупуване вх.№ 0901013/ 22.05.1992г. е бил изготвен оценителен протокол от
22.08.1994г. и Р. е придобил право на собственост единствено върху
предоставения му за ползване имот № 204 в м.”Юнаците”.
При така установената по делото
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Оспорването, като направено в законово
установения срок, от легитимирано лице и против акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира жалбата за основателна.
Заповед № ДК – 02 – ЮИР – 166/ 12.09.2011г.
е издадена и подписана от Г. Георгиев - Началник на РДНСК – Югоизточен район. Съгласно разпоредбите на чл.222, ал.1,
т.10 и чл.225, ал.1 от ЗУТ заповедите за премахване на незаконни строежи се
издават от Началника на ДНСК или от упълномощено от него длъжностно лице. По
делото е представена и приета като доказателство Заповед № РД – 13 – 446/ 01.11.2010г. от
която е видно, че Началникът на ДНСК – гр. София е делегирал правомощията си за
издаване на заповеди за премахване на незаконни строежи на началниците на
РДНСК. Следователно обжалваната заповед е издадена от материално и териториално
компетентния административен орган – Началникът на РДНСК – Югоизточен район,
съобразно делегираните му правомощия по чл. 222, ал.1, т.10 във вр. с чл.225,
ал.1 от ЗУТ.
Оспореният
административен акт е издаден в предвидената от закона форма и съдържа всички
изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК.
Обжалваната
заповед, обаче е постановена при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон.
Както в съставения констативен акт
№ 34/ 08.06.2011г., така и в издадената въз основа на него
Заповед № ДК – 02 – ЮИР – 166/ 12.09.2011г., строежът чието спиране е разпоредено е посочен като “Гараж с
пристройка” и в констативния акт е описан като полумасивен и квалифициран като такъв
от V категория. От
назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установи, че съществуващата в
ПИ 505.169, м.”Юнаците” постройка представлява “барака”, която е паянтова - с дървена носеща конструкция и не
е прикрепена трайно към терена. Според експерта строежът е от шеста
категория. Съдът кредитира и възприема като компетентно,
обективно и безпристрастно заключението по СТЕ. Същото не е оспорено и от
страните по делото. С оглед на така установените по делото факти съдът приема, че е
допуснато съществено несъответствие между фактическото състояние на процесния
строеж с описанието му от контролните органи в съставения констативен акт и
заповедта. В този смисъл е наредено премахването на строеж, различен от реално
съществуващия. Неизясняването на действителната фактическа обстановка се
явява съществено нарушение на административно–производствените правила,
доколкото в случая допуснатото нарушение на чл.35 от АПК за всестранно пълно и
обективно изясняване на всички обстоятелства от значение за случая, е довело до
неправилна правна квалификация на фактите. В случая административния орган необосновано е
приел, че строежът е изпълнен без одобрен и съгласуван инвестиционен проект, в
нарушение на чл.137, ал.3 от ЗУТ. Доколкото процесният строеж по
своята характеристика /лека постройка
за дървени материали и инвентар/ представлява
второстепенна постройка на допълващо застрояване - чл. 46, ал.1,от ЗУТ, то съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1,
т.1 от същия закон, не се изисква одобряване на инвестиционен проект за
издаване на разрешение за строеж. Посочените по-горе несъответствия водят до невъзможност
да се идентифицира с точност незаконния строеж, както и да се установи волята
на административния орган, относно премахването му.
На следващо място, в нарушение на задължението си
да изследва в пълнота фактите, от значение за процесния случай,
административният орган не е осъществил пълна и всестранна проверка дали строежа, чието
премахване е разпоредено с обжалваната заповед, представлява търпим строеж по
см. на някоя от хипотезите на §16 от ПР на ЗУТ, което би изключило неговото
премахване по реда на чл. 225 от ЗУТ.
Съгласно разпоредбата на §16, ал.1 от ПР
на ЗУТ строежи, изградени до 7 април 1987г., за които няма строителни книжа, но
са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за
ползване. За да бъдат квалифицирани строежите като търпими по см. на приложимата
за случая хипотеза на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, е необходимо да бъде установено
кумулативното наличие на следните предпоставки – строежът да е изграден до 07.04.1987г. без строителни книжа и да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени
планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или
по сега действащия ЗУТ. При липсата на която и да е предпоставка, строежът е нетърпим и
разпоредбата за забрана за премахването му е неприложима. В случая е налице първото условие –
постройката е изградена през 1982г. и следователно до
релевантния момент 07.04.1987г. Този факт се потвърждава от приложените в
административната преписка нотариално заверени дакларации, от
събраните по делото
свидетелски показания и видно от обжалваната заповед
ответникът го е приел за безспорен. Безспорно е също обстоятелството, че за изграждането й няма изискуемите
се по ЗТСУ /ППЗТСУ/ строителни книжа. По отношение на втората предпоставка – допустимост на
строежа по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или
съгласно ЗУТ, ответникът не е осъществил необходимата задължителна служебна проверка.
Единствените действия на административния орган по установяване евентуалната
търпимост на процесния строеж се изразяват в отправено запитване до главния
архитект на Община Стара Загора, чието становище за неприложимост на §16, ал.1
от ПР на ЗУТ по отношение на въпросния строеж е било възприето от началника на
РДНСК-Югоизточен район, като по преписката няма данни за извършена собствена
преценка на релевантните факти от страна на административния орган.
При изследване допустимостта на строежа, чието
премахване е разпоредено с обжалваната заповед, съдът констатира, че същата се
определя съобразно нормите, действали към момента на неговото извършване:
чл.40, ал.2 от ЗТСУ /отм./, чл.108 от ППЗТСУ /отм./ и чл.177 от Наредба №5/1977г.
за правила и норми за териториално и селищно устройство /отм./, редакции към
1982г.
Съгласно чл.40, ал.2 от ЗТСУ /отм./ извън
строителните граници на населеното място се разрешават строежи, видът,
размерът, разположението и предназначението на които се определят с правилника
за приложение на този закон и строителните правила, норми и нормативи. Според
чл.108, ал.7 от ППЗТСУ /отм./ в местата, предоставени за земеделско ползване,
се забранява монолитно строителство. Разрешават се леки постройки за сезонно
ползване етернит, пластмасови изделия, леки панели и употребяван дървен
материал. В чл.177 от Наредба №5/1977г. за правила и норми за териториално и
селищно устройство /отм./ е конкретизирано, че постройките, които могат да се
изгражда в земите с право на ползване може да имат застроена площ до 35кв.м., в
която не се включват открити тераси, външни клозети, малки водоеми и др., чието
изграждане е допустимо. По делото е установено, че процесния строеж е построен
от наследодателя на жалбоподателката в земеделска земя по §4 от ПР на ЗСПЗЗ, с
предоставено право на ползване. В случая
изградената в ПИ 505.169 в местност “Юнаците”, землище с.Малка Верея постройка
не е монолитна, а е от леки материали /видно от отговора на въпрос 2 от
заключението на Съдебно-техническата експертиза/. В съставения констативен акт,
обаче, както и в оспорената заповед липсва посочена застроена площ на
съществуващата стопанска постройка. Съгласно заключението на вещото лице
бараката е с общи размери 7,00/6,30м. В тази връзка следва да се приеме, че в
частта до застроената площ от 35кв.м. процесната постройка е търпим строеж по
см. на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ. За останалата част от застроената площ е налице
противоречие по правилата и нормативите, действали по време на извършването й.
Тези правила, обаче са отменени през 1995г. и съгласно ЗУТ няма ограничение за
допустимата застроена площ. В този смисъл постройката се явява търпим строеж.
Аргумент за това е и нормата на §4а, ал.2 от ПР на ЗСПЗЗ, според която, когато
сградата е със застроена площ над 35кв.м. или е по-висока от един етаж,
гражданинът, който придобива правото на собственост по силата на този закон
заплаща в полза на държавата и прогресивно нарастваща такса съобразно
разгънатата застроена част от сградата в размер, определен от МС. Тази такса не
се заплаща, ако построената сграда към 01.01.1992г. е единствено жилище на
семейството на собственика, включващо съпрузите и ненавършилите пълнолетие
деца. Следователно се допуска развиване на процедурите по §4а ПР на ЗСПЗЗ и по
отношение на сгради, които са в отклонение на правилата и нормите по Наредба
№5/1977г./отм./.
По изложените съображения съдът приема, че за
процесната постройка са налице кумулативните изисквания, предвидени в
хипотезата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, поради което строежът се явява търпим и
като такъв не подлежи на премахване по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ. Търпимостта на строежа изключва правомощието
да се разпореди премахването му и определя акта, обективиращ това правомощие
като противоречащ на материалния закон.
Освен горните съображения, явяващи се достатъчно
основание за отмяната на оспорения акт като незаконосъобразен, следва да се
отбележи, че е основателно направеното в жалбата оплакване за издаването на
заповедта срещу ненадлежен адресат - а именно наследниците на Стоян Р.. От
събраните по делото доказателства, в това число писмени и устни, се установи по
безспорен начин, че процесния строеж е изграден в имот, предоставен за ползване
на наследодателя на жалбоподателката въз основа на Постановление № 11 на МС от 02.03.1982 година
с решение № 111а от 21.03.1978 година на изпълнителния комитет на Общински
народен съвет гр. Стара Загора. С влизане в сила на изменението на §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ /ДВ, бр.28 от 1992г., в сила от 07.04.1992г/, се прекратява правото на
ползаване върху земеделските земи, предоставени за ползване на граждани по
силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на
МС. Дадена е била възможност по силата на §4а и §4 б от ПЗР на ЗСПЗЗ на
определена категория ползватели, построили сгради в предоставените им земи,
както и облагородили ги/ земеделската земя
следва да бъде с характеристика на лозе, овощна градина или е единствена
земя на ползвателя/ да трансформират правото си на ползване в право на
собственост чрез заплащането й в полза на бившите собственици. Първоначалният
срок /31.12.1992г./ за подаване на заявления с искане за преобразуване правото
на ползване в право на собственост е бил многократно удължаван, но до крайния
срок - 31.01.1998г. ползвателят Стоян Р. не се е не се е възползвал от правото
си да закупи имот №505.169 местност “ Юнаците”, землище с.Малка Верея, а е
закупил единствено имот № 204 в същата местност, което се установява от
приложените по делото писмо изх.№24-00-0021-3448/ 21.03.2011г.на кмета на
община Стара Загора и писмо изх.№ 11-16-3391/ 12.03.2012г. на началник отдел
“КР” при община Стара Загора. Поради което съдът намира, че по силата на закона
той не е нито ползвател, нито собственик на имота /ПИ №505.169/, в който е
изграден процесния строеж. Съгласно разпоредбата на § 4в от ПЗР от ЗСПЗЗ за
него е възникнало единствено правото да получи сумата на извършените от него
подобрения в чужд имот по реда на чл. 72 от Закона за наследството. Р. е
починал през 2006 година, като е оставил за свои наследници жалбодотателката,
преживяла съпруга и син /последните двама са конституирани като заинтерисовани
страни в настоящото съдебно производство/. Със смъртта на едно лице се открива
наследството му като съвкупност от имуществени права и задължения, което се
придобива от наследниците му въз основа на закона. Следователно от момента на
смъртта на наследодателя неговото имущество, което съществува в патримониума
му, преминава по силата на закона към универсалните наследници – преживяла
съпруга, дъщеря и син. Ако наследодателят към този момент не притежава
имуществено право, то не преминава към правоприемниците - частни или
универсални, тъй като те не могат да получат нещо, което наследодателят не е
притежавал към момента на своята смърт. Обратното към наследниците преминават
частно - правните и публично - правни задължения на наследодателя, които
съществуват към момента на смъртта му. Разпоредените със заповедта задължения
към наследниците на Р. възникват през 2011 година, близо пет години след
смъртта му, поради което те не представляват част от наследствената маса и не са
преминали в патримониума на наследниците. Премахването на назаконни строежи е
изчерпателно уредено в чл. 255 от ЗУТ. Съгласно чл. 225, ал.4 от ЗУТ ако
заповедта за премахване не се изпълни
доброволно, тя се изпълнява принудително от органите на Дирекцията на
национален строителен контрол. Съгласно §3, ал.1 от ДР от Наредба № 13/2011
година адресат/ адресати на заповедта могат да бъдат собствениците на терена,
носители на ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж,
спрямо които се създава публично правно задължение да премахнат строежа.
Съгласно чл. 3,ал.2 от ДР на Наредба № 13/2001 година в случаите, когото
собствениците на терена и извършителят на строежа са различни физически или
юридически лица те отговарят солидарно. От горната правна регламентация е видно,
че адресат на заповедта може да бъде извършителя на строежа, а не неговите
наследници. Единственият случай, в които наследниците трябва да премахнат
строежа, е ако в хода на образуваното административно производство е издадена
заповед срещу извършителя на незаконния строеж той почине и се замести в производството от неговите наследници.
Административната отговорност е лична и наследниците на извършителя не могат да
бъдат субект на административното правоотношение, предмет на което е незаконния
строеж, поради което незаконосъобразно административният орган им е вменил
неблагоприятните правни последици, свързани с премахването на строежа.
С оглед на гореизложеното съдът
намира че жалбата е основателна, а оспорената Заповед № ДК – 02 – ЮИР – 166/
12.09.2011г. на Началника на РДНСК – Югоизточен район следва да бъде отменена, като
незаконосъобразна.
С оглед изхода на делото направеното
от пълномощника на жалбоподателката искане за присъждане на направените по
делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал.1 от АПК
ДНСК гр.София бъде осъдена да заплати
сумата от 365 /триста шестдесет и пет/ лева, от които 10 /десет/ лева платена
държавна такса, 155/сто петдесет и пет/ лева възнаграждение за вещо лице и 200
/двеста/ лева заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна
защита и съдействие № 30553/ 19.01.2012г.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба от М.С. ***, Заповед № ДК-О2-ЮИР-166/
12.09.2011г. на Началника на Регионална дирекция за национален строителен
контрол - Югоизточен район, с която на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ във връзка
с правомощията по чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж – „Гараж с пристройка” в ПИ 505.169, местност “Юнаците”,
землище с.Малка Верея, общ.Стара Загора, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН
КОНТРОЛ гр.София да заплати на от
М.С. ***5 /триста шестдесет и пет/ лева, представляваща направените от
жалбоподателката по делото
разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: