МОТИВИ
към Присъда №339/10.11.2014г. по НЧХД 2831/2014г. по описа на ПРС – ХVІІІ н.с.
Частната
тъжителка Р.И.И., ЕГН:********** е повдигнал обвинение срещу З.Х.С., ЕГН:**********
по реда на частното наказателно преследване за извършено престъпление по чл.130,
ал.1 от НК, за това, че на 29.09.2013г. в гр. Пловдив й е причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, а именно контузия на носа и счупване на носните костици, без
разместване на фрагментите.
В наказателното
производство е приет за съвместно разглеждане предявеният от частната тъжителка
Р.И.И. срещу подсъдимия З.Х.С. граждански иск за сумата от 5000 /пет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението
по чл.130, ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 29.09.2013г. до окончателното й изплащане.
В
съдебните заседания частната тъжителка се явява лично, като се представлява и от
повереник – адв. С.Я.. Последният счита, че обвинението е доказано от обективна
и субективна страна. Моли съда да признае подсъдимия за виновен, като му наложи
предвиденото в закона наказание, без да конкретизира неговия вид и размер.
Пледира и за уважаване в пълен размер на предявената гражданска претенция. Претендира
разноски. Частната тъжителка поддържа казаното от повереника си.
Защитникът
на подсъдимия – адв. С.К., счита, че повдигнатото спрямо него обвинение не е
доказано от обективна и от субективна страна, като излага аргументи за това в
хода на съдебните прения. Моли за оправдателна присъда. Предявеният граждански
иск счита за неоснователен.
Подсъдимият
З.Х.С. не се признава за виновен по повдигнатото обвинение, дава обяснения. В
хода на съдебните прения поддържа казаното от защитника си. При дадената му
последна дума моли за постановяване на оправдателен съдебен акт.
Съдът,
въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимият
З.Х.С. е роден на ***г***, ОБЛ. Б, УЛ. М Г № **, българин, български гражданин,
неосъждан, разведен, със средно образование, безработен, ЕГН:**********.
Частната
тъжителка Р.И. и подсъдимият З.С. живели във фактическо съжителство няколко
години. В този период от време им се родила дъщеря – И. З. С, родена на ***г. Известно
време след раждането й тъжителката и подсъдимият се разделили. Малолетното дете
останало при майка си в гр. Пловдив, а за бащата със съдебно решение било
определено да го вижда два пъти в месеца, в присъствието на майката.
Подсъдимият отишъл да живее в гр. К., обл. Бургас. Поради това и не спазвал
режима на лични контакти с дъщеря си, а я виждал около един път годишно, когато
посещавал гр. Пловдив.
На
29.09.2013г. сутринта подсъдимият С. дошъл в гр. Пловдив, за да се види с
дъщеря си И.. Срещнал се с тъжителката пред дома й, находящ се в КВ. К, УЛ. УЧ.
№ **, като се уговорили да се видят след около половин час в парка.
Междувременно подсъдимият видял свид. Б.К., братовчед на тъжителката. С него
отишли до заведение „Б к”, намиращо се в близост до парка на кв. „К.”. Там се
срещнали със свид. В. И. – брат на тъжителката, като седнали да пият кафе.
Малко след това дошла тъжителката и малолетната й дъщеря, като двете седнали на
масата на която седели подсъдимият и свидетелите Б.К. и В. И.. Подсъдимият
направил опит да вземе детето в скута си, но последното отказвало, тъй като не
го познавало като свой баща и се смущавало от това. Подсъдимият се опитал да му
даде и шоколади, но детето отново отказало, с аргумента, че не познава този
чичко. Това напрегнало и двамата родители. Междувременно свид. Б.К. се
преместил на друга маса, тъй като на мястото дошъл негов приятел, а тъжителката
отишла да вземе сок на малолетното дете. В този момент подсъдимият споделил на
свид. В. И., че ако тъжителката още един път пипне детето, ще й счупи носа. След
като тъжителката се върнала на масата, свид. В. И. станал и отишъл при свид. К.
и неговия приятел, за да остави сестра си, подсъдимия и дъщеря им насаме. Тъжителката
предложила на подс. С. да отидат до парка, като така и сторили. Там седнали на
една пейка, в близост до люлки. Двамата започнали да говоря, а детето да си
играе. Разговорът обаче бил напрегнат, поради влошените им отношения. Изнервен
от развиващите се събития подсъдимият хванал тъжителката за дясната ръка /в
областта на дясната мишница/, като я стиснал с пръсти, хванал я и за врата,
след което два път ударил главата й в пейката. От ударите тъжителката
почувствала силна блока в носа. Потекло й кръв, развикала се, а детето се уплашило
и разпищяло. В този момент подсъдимият напуснал мястото. Тъжителката успокоила
детето и двете се отправили към заведението, където били по – рано. В магазина
срещу заведението тъжителката видяла брат си – свид. В. И., на когото накратко
споделила за случилото се в парка и за действията на подс. С.. Поискала да сигнализира полицейските органи,
поради което и разговаряла с полицейския служител, отговарящ за кв. „К.”, който
я посъветвал да се освидетелства за причинените й травми.
Още
същия ден на обяд тъжителката посетила Спешното отделение на УМБАЛ „Св. Георги”
ЕАД – гр. Пловдив, където й бил извършен преглед, съпроводен с рентгенография и
констатирано счупване на костите на носа. Издаден бил лист за преглед на
пациент №072923, със заключение, че е необходимо продължаване на диагностиката
и лечение в извънболнична помощ.
Причинените
травматични увреждания на тъжителката били възприети и от нейната майка – свид.
Е. И..
На
30.09.2013г. тъжителката посетила Катедрата по Съдебна медицина при Медицински
университет Пловдив, където й бил извършен преглед и издадено съдебно
медицинско удостоверение /СМУ/ №1091/2013г., в чието заключение се сочило, че
при прегледа й и от представената медицинска документация било установено
счупване на носните кости без разместване на фрагментите, кръвонасядане и
охлузване по гърба на кожата на носа, кръвонасядания по горните и долните
клепачи на двете очи и кръвонасядания на главата и на дясната мишница.
Описаните травматични увреждания са причинени от удар с или върху твърд тъп
предмет и е възможно по начин и време да са получени така както се съобщава от
освидетелстваната. На същата е било причинено разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
На
30.09.2013г. тъжителката подала жалба до РП – Пловдив, във връзка с развилите
се събития на 29.09.2013г. в парка на кв. „К.” в гр. Пловдив, по която
започнала проверка. С Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 10.03.2014г. РП – Пловдив отказала да образува досъдебно
производство и прекратила пр. пр. №9447/2013г. по описа на РП – Пловдив.
По
подадена в РС – Пловдив молба от тъжителката, лично и като законен представител
на малолетната И. З. С, било образувано гр.д. №17134 по описа на съда за 2013г.
С Решение №4580 от 27.11.2013г., в сила от 18.12.2013г., подсъдимият С. бил
задължен да се въздържа от извършването на всякакъв акт на физическо и/или
психическо насилие по отношение на Р.И.И. и малолетното си дете И. З. С, като
му било забранено да приближава тях, жилището им, местоработата им и местата им
за социални контакти и отдих за срок от девет месеца. Била издадена и Заповед
за защита. По гражданското дело от свид. М. А. – социален работник в Агенция за
социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Пловдив, бил
изготвен Социален доклад за малолетното дете. Във връзка с изготвянето му свид.
А. провела разговор с малолетната дъщеря на тъжителката и подсъдимия. В хода на
този разговор детето споделило за развилите се събития на 29.09.2013г. в парка
на кв. „К.” в гр. Пловдив, като казало, че много се уплашило, тъй като видяло
майка си в кръв и че се страхува, че баща й може да удари и нея.
На
30.09.2013г. на тъжителката бил издаден Болничен лист за временна
неработоспособност №3545671 за периода 29.09.2013г. – 12.10.2013г. вкл. поради
счупените кости на носа.
Според заключението
на назначената в хода на съдебното производство съдебно – медицинска експертиза
на тъжителката, изготвена от д-р Й.Ш., на същата са причинени травматични
увреждания – контузия на носа, счупване на носните костици без разместване на
фрагментите, кръвонасядане и охлузване по гърба на носа; кръвонасядания по
горните и долните клепачи на двете очи; кръвонасядане на кожата на главата в
тилната област, малки кръвонасядания зад лявата ушна мида, четири овални кръвонасядания
по дясната мишница. Описаните
травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп
предмет и добре отговарят по начин и време да са получени така, както е
отразено в тъжбата на Р.И.И.. Установените при прегледа на И. четири овални
кръвонасядания по дясната мишница, с диаметър по около 1 см., в
съдебномедицинската практика се считат като показателни за стискане с пръсти в тази област.
Кръвонасядането под висулката на лявата ушна мида с размери 1/0,2 см. и другото
кръвонасядане - на 3 см. зад описаното, което е с размери 6/5 мм., биха могли
да се получат също при натиск от пръстите на ръката /при хващане за врата,
както е отразено в тъжбата/. Основният удар е попаднал по гърба на носа, където
е установено охлузване и кръвонасядане с подлежащо счупване на носните костици.
Кръвонасядането по клепачите на двете очи /описано под формата на пеперуда/ е
резултат от пропиването на рехавите тъкани около очите от кръвоизлива, получен
при счупването на носните костици - т.н.
„мигриращ хематом”. Контузията на носа и счупване на носните костици, без
разместване на фрагментите, са довели до разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК /лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК/. Останалите травматични
увреждания са и причинили болка и страдание. Контузията на носа и счупването на
носните костици, поради факта, че лицевата област е богато инервирана зона, са
били съпроводени от болезнени изживявания със значителен интензитет в началният
етап след травмата, като е възможно същите да са продължили до около три
седмици след инцидента, което е обичаен срок на възстановителния период при
счупване на носните костици, през който период болките постепенно са намалявали
до пълното им изчезване. Разпитано в съдебно заседание вещото лице поддържа
заключението.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства – частично от обясненията на
подсъдимия и изцяло от показанията на свидетелите В. И., Е. И., Б.К. и М. А.. Показанията
на цитираните свидетели, съдът намира за обективни, логични, последователни,
вътрешно непротиворечиви, в съответствие помежду си и с писмените доказателства
по делото. Противоречие относно релевантните факти от предмета на доказване в
събраните гласни доказателства – свидетелски показания, не се наблюдава, като
всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви
фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от
протеклите събития е станал непосредствен очевидец.
Обясненията
на подсъдимия се ценят единствено в частта, в която дава сведения за отношенията
му с тъжителката, за общото им дете, както и в частта, в която разказва за
случилото се на 29.09.2013г. преди отиването му в заведението „Б к”, находящо
се в кв. „К.”, гр. Пловдив и преди пристигането на тъжителката и малолетното им
дете там. На останалите изнесените от него твърдения, релевантни за предмета на
доказване по делото, касаещи действията на тъжителката и собствените му
действия по време на престоя им в заведението и след това на развилите се
събития в парка, не може да се даде вяра. Заявеното от подсъдимия относно
посочените обстоятелства е в директно противоречие с показанията на всички
свидетели по делото. Действително свидетелите В. И., Е. И. и Б.К. са в
родствени отношения с тъжителката /първите двама брат и майка, а третият – братовчед/.
Това обаче не може да мотивира извод за не кредитиране на изнесените от тях
факти. Съдът възприема именно техните показания при изграждане на изводите си
от фактическа страна, защото казаното от тях е не само логично, последователно
и вътрешно непротиворечиво, но и съответно на всички останали събрани по делото
доказателства – показанията на свид. А. и заключението на назначената и
изготвена по делото съдебно – медицинска експертиза. Заявеното от подсъдимия,
че тъжителката му е нанесла удар, че е посягала към слабините му и че той не й
е удрял два пъти главата в пейката е изолирано, неподкрепено с нито едно от
останалите събрани по делото доказателства и очевидно представлява израз на
възприетата от него защитна позиция. Действително обясненията на подсъдимия
имат двояка природа, като освен защитна позиция са и доказателствено средство.
Но за да може да се изграждат изводите от фактическа страна върху неговите
обясненията, същите следва да кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства, което в случая не е така. По делото няма нито едно обективно
доказателство, което да подкрепя дадените от подсъдимия обяснения за собствените
му действия и за тези на тъжителката И. при физическото им съприкосновение.
Изложената
фактическа обстановка се установява и от събраните по делото писмени
доказателства, надлежно инкорпорирани в съвкупния доказателствен материал на
осн. чл.283 от НПК – заварено копие на болничен лист за временна
неработоспособност №3545671 /л.10/, заварено
копие на лист за преглед на пациент в спешно отделение №072923 от 29.09.2013г.
/л.11/, заверено копие на декларация за информирано съгласие за рентгенография
от УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД – гр. Пловдив /л.12/, заверено копие на Декларация по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН /л.28/, заверено копие на Заповед за незабавна защита от
25.10.2013г. /л.29/, заверено копие на Решение №4580 от 27.11.2013г.,
постановено по гр.д. №17134/2013г. по описа на РС – Пловдив, ХVІІІ гр.състав
/л.30 – 32/, заверено копие на искова молба /л.53/, заверено копие на СМУ
№1091/2013г. /л.55/, заверено копие на социален доклад от Агенция за социално
подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Пловдив /л.57 – 58/, справка
за съдимост /л.63|/, заверено копие на справка от Централен кредитен регистър,
удостоверяващ кредитната задлъжнялост на кредитополучателя З.Х.С. към
02.06.2014г. /л.85 – 86/, Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 10.03.2014г. на РП – Пловдив и жалба от Р.И. ***.
При
постановяване на присъдата си съдът взема предвид и заключението на назначената
в съдебното производство съдебно – медицинска експертиза, надлежно приобщено
към доказателствената съвкупност, което според преценката на съда е извършено
компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит.
При така
установената фактическа обстановка и на
база на събраните доказателства съдът намира, че подсъдимият З.Х.С., ЕГН:**********
е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, тъй като на 29.09.2013г. в гр. Пловдив, е
причинил на Р.И.И., ЕГН:********** лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно
контузия на носа и счупване на носните костици, без разместване на фрагментите.
Подсъдимият е реализирал обективните съставомерни признаци на престъплението по
чл.130, ал.1 от НК, тъй като на инкриминираната дата, с действията си по
удрянето на главата й два пъти в пейка й е причинил травматични увреждания – контузия
на носа и счупване на носните костици, без разместване на фрагментите. Тези травматични
увреждания са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК. Разстройството на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Безспорно
се установява по делото, че така посочените травматични увреждания са резултат
от действията именно на подсъдимия. В тази връзка следва да се посочат
събраните гласни доказателства – показанията на всички разпитани по делото свидетели,
както и от писменото доказателство - заверено копие на СМУ №1091/2013г., а и от
заключението на съдебно – медицинската експертиза на тъжителката.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, с
целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал неговия
общественоопасен характер, т.е., че това, което върши е противоправно и наказуемо,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
Умисълът на подсъдимия за осъществяване на престъпното деянието се обективира
чрез неговите действия, като същият напълно съзнателно ги е насочвал пряко телесния
интегритет на тъжителката, съзнавайки техния ефект, значение и отражението,
което ще дадат.
Причини
за извършване на престъплението съдът намира в
ниската правна култура на подсъдимия и в незачитане на установения в
страната правов ред и по - конкретно неприкосновеността на човешката личност и
телесен интегритет.
За
извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание до две години
лишаване от свобода или пробация. Подсъдимият С. е пълнолетен, към момента на
инкриминираното деяние не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност, като спрямо него не са прилагани
разпоредбите на чл.78а от НК. От вмененото му във вина престъпление не са
причинени имуществени вреди. При наличието на тези материално правни
предпоставки за приложението на чл.78а, ал.1 от НК и с оглед императивността на
тази разпоредба съдът е на становище, че подсъдимият следва да бъде освободен
от наказателна отговорност, като му се наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ
“ГЛОБА”. При индивидуализиране размера на така посоченото наказание, съдът
отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на
подсъдимия, добрите му характеристични данни, трудовата и семейната му
ангажираност. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът прецени по -
високата степен на обществена опасност на извършеното, тъй като наред с
причинените травматични увреждания – контузия на носа и счупване на носните
костици, без разместване на фрагментите, са били причинени и други травматични
увреждания – кръвонасядане и охлузване по гърба на носа, кръвонасядания по
горните и долните клепачи на двете очи, кръвонасядане на кожата на главата в
тилната област, малки кръвонасядания зад лявата ушна мида, четири овални
кръвонасядания по дясната мишница, които са причинили болка и страдание. С
оглед на така изложеното и като съобрази имущественото състояние на подсъдимия,
както и за да въздейства предупредително и възпитателно, съдът счита, че
най-справедливо е да му се определи и наложи административно наказание -
“глоба” в размер на 1500 лв. Така определеният размер съответства както на
обществената опасност на деянието, така и на личността на виновния, като би
постигнало своето поправително и превъзпитаващо въздействие спрямо него, а също
така би се отразило и възпитателно и предупредително и на останалите членове на
обществото.
По
гражданския иск:
Предвид
признаването на подсъдимия З.Х.С. за виновен в извършване на престъпление по
чл.130, ал.1 от НК, то предявеният граждански иск за неимуществени вреди срещу
подсъдимия се явява основателен и доказан в размер на 1 500 лева.
Съгласно
чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Безсъмнено по делото беше установено, че в резултат от извършеното от подсъдимия
престъпление по чл.130, ал.1 от НК пострадалата И. е претърпяла неимуществени
вреди, които са непосредствена последица от увреждането, поради което и същите
е необходимо да бъдат репарирани по справедливост. От заключението на назначената
в съдебното производство съдебно - медицинска експертиза на тъжителката се
установява, че контузията на носа и
счупването на носните костици, поради факта, че лицевата област е богато
инервирана зона, са били съпроводени от болезнени изживявания със значителен
интензитет в началния етап след травмата, като е възможно същите да са
продължили до около три седмици след инцидента, което е обичаен срок на
възстановителния период при счупване на носните костици, през който период
болките постепенно са намалявали до пълното им изчезване. С оглед
на всичко това се налага несъмнения извод за немалките по степен причинени на
гражданския ищец И. болки, страдания, общо неразположение и дискомфорт,
отразили се на начина й на живот в немалък период от време. Ето защо настоящият
съдебен състав е на становище, че подходящият размер за репариране на
причинените на Р.И. неимуществени вреди се явява този от 1500 /хиляда и
петстотин/ лева като оптимален паричен еквивалент на претърпените от нея болки
и страдания. Поради това и подсъдимият З.Х.С. следва да бъде осъден да заплати
на частната тъжителка Р.И.И. сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на престъплението
по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.09.2013г.
до окончателното й изплащане. Гражданският иск за разликата между пълния
предявен размер от 5000 /пет хиляди/ лева и уважения размер от 1500 /хиляда и
петстотин/ лева съдът намира за недоказан, поради което и го отхвърли в тази
част. Уважаването на граждански иск в по – висок от 1500 /хиляда и петстотин/
лева размер би било в нарушение на изискването за справедливост и съответствие
между причинените вреди и дължимите за същите обезвреди.
С оглед
уважения размер на гражданския иск подсъдимият З.Х.С. следва да бъде осъден да
заплати по сметка на РС - Пловдив сумата от 60 /шестдесет/ лева, представляваща
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
По
настоящото дело са били направени разноски и от тъжителката И., за което има
приложени по делото писмени доказателства /за адвокатски възнаграждения, за
експертиза, за завеждане на наказателно частен характер дело/. С оглед
признаване на подсъдимия за виновен същият следва да бъде осъден да заплати на
тъжителката сумата от 1112,00 /хиляда сто и дванадесет/ лева, представляваща
направените по делото от последната разноски.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР:
МК