№ 418
гр. Пловдив, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20225330207263 по описа за 2022 година
и за да се произведе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на „СИМ ТРАНС 2001“ ЕООД,
ЕИК *********, чрез представляващия дружеството управител П. С. П., ЕГН
********** против Наказателно постановление № 637333 –
F642637/23.05.2022г. на М.К.Л. - Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД
на НАП Пловдив, с което на дружеството - жалбоподател е наложена на
основание чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и чл.179, ал.1, предл.четвърто от ЗДДС
имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева) за нарушение по
чл.125, ал.5, вр. ал.3 от ЗДДС.
С жалба до Районен съд гр.Пловдив от управителя на дружеството се
прави искане за отмяна на НП. Представят се доводи за обективна пречка за
подаване в срок на справки – декларации и отчетни регистри по ЗДДС.
Представят се твърдения са подадени със закъснение на всички справки-
декларации и отчетни регистри. Представя се твърдение че за данъчен период
01.10.2021г.-31.10.2021г. справката – декларация е нулева, поради не
извършване на стопанска дейност от дружеството.
1
Дружеството жалбоподател търсено на адреса на управление в
гр.Пловдив, но не е открит представител и ход на делото бе даден при
условията на чл.61, ал.4 от ЗАНН.
Въззиваемата страна – Директор на дирекция в ТД на НАП Пловдив
редовно уведомена, представлява се от юрк.В.Р., който представя становище
за неоснователност на жалбата. В пледоарията си представи доводи в
подкрепа на искането за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на НП
като правилно и законосъобразно. Направи се искане за присъждане на
разноски (юристконсулско възнаграждение).
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по реда на
съдебното следствие, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Дружеството – жалбоподател СИМ ТРАНС 2001“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.****, представлявано от
своя управител П. С. П., ЕГН ********** е регистрирано по ЗДДС лице, и
като такова е задължено съгласно разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС да
подава справки-декларации за съответните данъчни периоди в
законоустановения в чл.125, ал.5 от ЗДДС срок, а именно до 14-то число на
месеца, следващ данъчния период. Съгласно разпоредбата на ал.3 на чл.125 от
ЗДДС заедно със справка-декларацията по ал.1 регистрираното лице подава и
отчетните регистри по чл.124 за съответния данъчен период.
На 16.11.2021г. при служебна проверка от служители на ТД на НАП
Пловдив било установено че дружеството като регистрирано по ЗДДС лице
не е подало в срока – до 15.11.2021г. включително справка – декларация и
отчетните регистри за данъчен период 01.10.2021г. – 31.10.2021г.
Изпратените до дружеството покани, чрез куриер на пощенски услуги,
по адрес на управление в гр.Пловдив и до гр.Добрич били върнати поради не
откриване никой на адреса.
На 10.02.2022г. против дружеството от свидетелката Х. И. И. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
F642637 за извършено нарушение на разпоредбите на чл.125, ал.5, във вр. с
чл.125, ал.3 от ЗДДС. Актът е съставен в отсъствието на представляващ
дружеството лице.
2
С покана изх.№ 1600003627от 10.02.2022г. на дружеството е определен
7 дневен срок от получаването и за явяване в ТД на НАП за връчване на
съставени актове за нарушение по ЗДДС.
Отчетните регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС са подадени в ТД на
НАП Пловдив с входящ № 16004997766/31.03.2022г.
Съставения АУАН бил връчен на представляващия дружеството чрез
служител на ТД на НАП гр.Варна офис Добрич на 11.04.2022г. В
законоустановения срок пред контролните органи не са представени писмени
възражения относно съставения АУАН и нарушението посочено в него.
На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП на
03.05.2022г. с което е ангажирана административната отговорност на
дружеството за извършено административно нарушение по смисъла на чл.125,
ал.5, вр. ал.3 от ЗДДС за не подаване на отчетните регистри за месец 10 на
2021г. в срок с налагане на имуществена санкция в размер на 500 лева.
Съгласно издаденото НП нарушението е извършено за първи път. Издаденото
НП е връчено на представляващия дружеството на 02.12.2022г. Поради
несъгласие с наложената имуществена санкция от представляващия
дружеството, в срок пред РС Пловдив е обжалвано издаденото НП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени доказателства, включително и от показанията на
свидетелката Х. И. И. дадени в хода на съдебното следствие и които съдът
кредитира. При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата се преценя
като ОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността
на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от
административно - наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено
в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
3
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци
или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и
съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата
се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от
него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде
формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН
за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и
сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В
тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и
„незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не
са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови
срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени
съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на
НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук
следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения
на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не
е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на
процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то
НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери
дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи
пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е
описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
закона/.
4
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на Пловдивски районен съд счита, че обжалваното
наказателното постановление е издадено от орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, съобразно представена по
делото Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на изпълнителен директор на
НАП с която е възложено на АНО да издават наказателни постановления при
констатирани нарушения по ЗДДС, както и органите които да съставят
актове за установяване на административни нарушения по ЗДДС. С оглед
длъжностното качество на актосъставителят и във връзка с разпоредбите на
ЗДДС, както и на посочената Заповед съдът намира, че АУАН е съставен от
компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения.
Наказателното постановление е издадено в срок, но съдът констатира, че при
издаването на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, което е
неотстранимо и поради което и атакуваното НП следва да бъде отменено
изцяло, поради следните основания:
Административно наказателното производство е започнало при
съществено нарушение на процесуалните правила. В настоящия случай
АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, което принципно е възможно в
хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, но само когато е спазено изискването,
известният нарушител след покана не се е явил за съставянето на АУАН.
Разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН предвижда възможност за съставяне на
акта в отсъствие на нарушителя, ако последният, ако е известен, не може да се
намери или след покана не се яви за съставяне на акта. Текстът на
разпоредбата означава, че актосъставителят, след като извърши констатация и
събере данни, които да навеждат на извода за извършено административно
нарушение, е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта. Това
означава, че поканата следва да съдържа недвусмислено изявление на органа
към лицето, че същото се поканва на определена дата и час именно да му
бъде съставен акт за нарушение, а не по друг повод. Само при наличието на
надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви на определения
ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие е възможно и би било
допустимо с оглед разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН.
Законодателната уредба не дава възможност актосъставителят да
5
състави АУАН при известен извършител, без да го е поканил, или без да се е
уверил че поканата е получена.
В чл.40 от ЗАНН подробно е описана последователността и
предпоставките, които актосъставителят е длъжен да съблюдава, както и
изключенията от тях. В процесния случай се установява, че административно
наказаното лице не е било поканено по надлежния ред за съставяне на АУАН.
От приложените по делото доказателства – покани изпратени на 23.11.2021г.
от името на ТД на НАП Пловдив се установява, че извършителят на
нарушението е бил известен на контролните органи, знаели са къде е неговото
седалище и адрес на управление, както и неговият представляващ. Поканите
отправени на 23.11.2021г. не са били получени от представляващия
дружеството и върнати на изпращача, след 14.12.2021г. Без редовно
призоваване на представляващия дружеството на 10.02.2022г. е бил съставен
АУАН, в отсъствие на представляващия дружеството, но който акт е бил
предявен на представляващия на 11.04.2022г.
Посочените нарушения в процедурата по съставяне на АУАН водят до
незаконосъобразност на издаденото НП. Жалбоподателят не е бил надлежно
уведомен за започването на административно наказателна процедура спрямо
него. Изискванията към реквизитите на АУАН и на НП, и императивно
определените разпоредби за образуване и водене на административно
наказателно производство имат за цел да осигурят на привлеченото под
отговорност лице ефективна защита, както по правните, така и по
фактическите твърдения на повдигнатите му обвинения и в двете фази на
производството. Съдът, както и административно наказващият орган в
досъдебната фаза на производството, е длъжен да следи за ненакърняване на
правото на защита на обвинения в извършване на административно
нарушение и когато установи по безспорен начин противното, следва да
отмени НП като незаконосъобразно. Изискването актът да бъде съставен в
присъствието на нарушителя е установено с оглед охраняване правото му на
защита, като последният следва да има гарантирана възможност
непосредствено да възприема действията на актосъставителя и посочените
свидетели, включително дали същите действително са присъствали при
съставянето му, от една страна, и верността на посочените в акта
обстоятелства, от друга страна. Съставянето на акта в отсъствие на
нарушителя извън хипотезите на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН води до нарушаване на
6
правото на санкционираното лице да направи възражения при съставяне на
акта и да организира и осъществи защитата си в образуваното против него
административнонаказателно производство. Разгледаната нередовност не
може да бъде заздравена по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Съставяне на
АУАН в отсъствие на нарушителя без да са налице предвидените за това
законови предпоставки е съществено нарушение на процесуалните правила,
тъй като засяга правото на защита на нарушителя, което следва да бъде
гарантирано във всички стадии на производството
Освен изложеното съдът констатира, че при съставянето на АУАН
серия АN бланков № F642637/10.02.2022г. е допуснато и друго нарушение на
процесуалните правила, което по своята правна същност е значително и
представлява самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на
административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на
свидетели, присъствали при извършването или констатирането на
нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да
бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това
обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в
самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е
необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено,
въз основа на официални документи съгласно чл. 40, ал.4 от ЗАНН. Законът
изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на
свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта.
Във връзка с така изложено и при извършената служебна проверка от
съда на съставения АУАН, се констатира че от страна на контролните органи
при негово съставяне е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. В
случая актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама
свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта.
Това не е сторено. При съставянето на АУАН серия АN бланков №
F642637/10.02.2022г. е присъствал един свидетел, индивидуализиран с три
имена С.С.К. и адрес гр.Пловдив, ул.Скопие № 106, който съвпада с
административния адрес на ТД на НАП гр.Пловдив. Липсата на втори
свидетел се явява съществено нарушение на административно наказателната
процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно и същото
следва да бъде отменено.
7
Съобразно изхода на делото право за присъждане на разноски има
жалбоподателят, но същия не прави искане в тази насока. По отношение на
направеното искане от представителят на АНО за присъждане на разноски
съдът намира същото като неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.2, вр. ал.1 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 637333 – F642637/23.05.2022г.
на М.К.Л. - Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с
което на „СИМ ТРАНС 2001“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ****, представлявано от неговия управител П. С. П., ЕГН ****
е наложена на основание чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и чл.179, ал.1,
предл.четвърто от ЗДДС имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин
лева) за нарушение по чл.125, ал.5, вр. ал.3 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр.Пловдив на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава ХII
от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8