Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 5115 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
- чл. 273 от ГПК.
С решение № 8869 от 13.01.2020 г.,
постановено по гр. д. № 38777/2015 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав,
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ са
осъдени да заплатят солидарно на И.А.Р., сумата от 2 500 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение
по НАХД № 14010/2013 г. по описа на СРС, ведно със законната лихва, считано от
03.07.2015 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 10 лв.,
представляваща разноски – държавна такса, както и 384, 62 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение, като искът е отхвърлен ад уважения размер до пълния
предявен размер от 6 000 лв. Отхвърлен е предявеният иск за заплащане на сумата
от 500 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконно повдигнато
обвинение по горепосоченото дело, ведно със законната лихва, считано от
03.07.2015 г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.
Ищецът е осъден да заплати на СДВР сумата от 61, 54 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковите
претенции
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ в частта, с която е уважен предявеният спрямо нея иск.
Излага съображения, че не е надлежно легитимиран да отговаря по предявения иск
за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди. Съгласно ТР № 3/22.04.2005
г. на ВКС на ОСГТК, т.10, когато незаконното действие или акт на
администрацията се осъществява по нареждане на органите на следствието или
прокуратурата, административният орган не носи отговорност, понеже действа в
изпълнение на указанията на прокурора. Според чл.52, ал.3 НПК разследване
органи действат под ръководството и надзора на прокурора, който ръководи
разследването и осъществява постоянен надзор а законосъобразното му е
своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор – чл.46, ал.2, т.1 НПК. В
същия смисъл е и ТР № 5 от 15.06.2015 ж. та ВКС, с което е аргументирано, че
вредите от неоснователно обвинение, по което подсъдимият впоследствие е
оправдан, процесуално легитимиран да представлява държавата е Прокуратурата на
Република България, защото тя е поддържала неоснователно обвинение. С оглед на
това счита, че СДВР не е пасивно легитимирана страна по предявените
искове. Решаващият съд не е изложил
съображения относно основанието за ангажиране солидарната отговорност на СДВР
съвместно с Прокуратурата на Република България. По делото не са ангажирани
доказателства относно участие на полицейски органи, които са осъществили
наказателна репресия или други неправомерни действия спрямо ищеца без участието
на прокурор. Също така не са представени доказателства, които да установяват причинно
– следствена връзка с действия на полицейските органи и настъпили неимуществени
вреди, които ищецът претендира. Задържането до 24 часа се извършва с издаване
на писмена заповед за задържане по чл.74 ЗМВР и не е относима към производството по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Моли съда да
отмени решението в обжалваната част, като му присъди сторените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ищеца И.А.Р.. С молба от
11.03.2021 г. оспорва въззивната жалба. Моли съда да потвърди решението в
обжалваната част.
Ответникът по
жалбата – ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, не е депозирала в срока по
чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба. В проведеното открито
съдебно заседание поддържа, че въззивната жалба е основателна. Моли съда да
отмени решението в обжалваната част.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
СРС е сезиран с
иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Ищецът твърди, че на 23.12.2012
г., около 07.30 ч. заедно със сестра му наели такси. След като водачът не
пожелал да изпълни маршрута, който поискал, възникнал спор. Той спрял, слязъл,
заобиколил отпред, отворил вратата на таксито, издърпал го насила навън от
автомобила и започнал да му нанася без причина удари с ръце под предлог, че не
може да му казвам какъв маршрут да избира и не иска да ги превозва. Дошъл
полицейски автомобил и го задържали, отвели го във 02 РУ на СДВР, където бил
задържан за 24 часа по ЗМВР при липса на причина за това. Било образувано ДП №
982/2013 г. пописа на 02 РУ СДВР. Бил привлечен като обвиняем и делото е
изпратено с мнение за съд в СРП, където било образувана пр. пр. № 5429/2013 г.
С постановление на СРП делото е внесено в СРС с предложение за освобождаването
му от наказателна отговорност и прилагане на чл.78а НК с налагане на глоба. По
образуваното НАХД № 14010/2013 г. по описана СРС, ТО, 12 състав, е постановена
оправдателна присъда. От незаконосъобразните действия на служителите на
ответниците претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживеният от него
стрес от задържането му без да е виновен и без да е извършил деянието, за което
му е повдигнато обвинение. Притеснявал се, че не може да се защити от
незаконосъобразните действия на служителите на ответниците, че може да бъде
осъден без доказателства. Изпитвал притеснение и неудобство в работата си,
защото трябвало да иска разрешение за отсъствие, за да се яви пред досъдебното
и съдебно производство. Изпитвал срам пред роднини, съседи и колеги, които не
можели да прием, че го призовават без да е виновен. Нарушило се психическото му
равновесие, сънят му, станал раздразнителен. Твърди, че отговорността на СДВР
се ангажира от действията на полицаите, които го задържали и не изпълнили
задължението си да изяснят виновният за разправията в таксито. След образуване
на досъдебното производство разследващият полицай не изпълнил задълженията си
да направи преценка и анализ за събиране на доказателства и да събере и такива,
които го оневиняват и го е внесъл в прокуратурата с мнение за предаване на съд.
Прокурорът формално, без да анализира събраните доказателства, е изготвил
предложение за даването му на съд, вместо да върне за отстраняване на
допуснатите от служителите на СДВР процесуални нарушения, не е разпоредил
събиране на такива, които го оневиняват и приел без наличието на доказателства,
че е налице виновно поведение от негова страна. Моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата от 6 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, сумата от 500 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата
на завеждане на делото до окончателното изплащане.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК
писмен отговор на исковата молба ответникът СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ оспорва предявения иск. Излага съображения, че същият неправилно е
насочен срещу СДВР, тъй като не притежава правосубектност по конкретното дело и
не е надлежна страна. Претендираните от ищеца вреди са от действия, извършени
по реда на НК и НПК и същите са причинени от действията на органите на СРП,
която следва да отговаря за тях. На основание чл.54, ал.4 ЗМВР (отм.) писмените
указания на прокурора по разследването са задължителни за разследващите органи,
а по силата на чл.46, ал.2, т.1 НПК прокурорът ръководи разследването и наказателното
производство и като наблюдаващ прокурор е длъжен да осъществява постоянен надзор
за законосъобразното му и своевременно провеждане. В компетенциите на прокурора
е да дава указания по разследването, да изисква, проучва и проверява всички
материали, като указанията му са задължителни за разследващия орган. С оглед на
това счита, че СДВР не следва да отговаря съвместно с ответника Прокуратурата
на Република България. Прокурорът проверява дали съставлява деянието
престъпление, правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване,
спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са достатъчно
доказателства по делото, необходими за разкриване на обективната истина. Не се
твърди и установява участие на полицейските органи, които да осъществяват
наказателна репресия или други неправомерни действия спрямо ищеца без участието
на прокурор. Не е налице причинно – следствена връзка между действията на
полицейските органи и претендираните неимуществени вреди. В условията на
евентуалност поддържа, че претендинато обезщетение за неимуществени вреди е
силно завишено. Моли съда да отхвърли
предявените спрямо СДВР искове.
С
постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Счита,
че искът не е подкрепен с доказателства, както и претендираното обезщетение за
неимуществени вреди е силно завишено. По делото не са ангажирани доказателства
относно реално заплащане на адвокатско възнаграждение в наказателното
производство в посочения от ищеца размер. Счита, че за задържането на ищеца за
24 часа по реда на ЗМВР не е легитимиран да отговаря. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове, евентуално да присъди
обезщетение за неимуществени вреди в по – нисък от претендираня от ищеца
размер.
Със заповед за задържане на лице от
23.12.2017 г. на полицейски служител на СДВР-02 РУ, е заповядано задържане за
срок до 24 часа лицето И.А.Р. в помещение за временно задържане на 02 РУ-СДВР.
С постановление за привличане на
обвиняем от 16.07.2013 г. И.А.Р. е привлечен в качеството на обвиняем на
извършено на 23.12.2012 г. престъпление по чл.131, ал.1, т.12 НК вр. с чл.130,
ал.2 НК – на посочената дата, около 07.30 ч., в гр. София, на кръстовището на
бул. „Ломско шосе“ и ул. „Хан Кубрат“, чрез нанасяне на удари с юмруци в
областта на главата и лицето е причинил на Л.К.Я.лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия и охлузване по дясната теменна област на главата и
лявата слепоочна област на главата, контузия и подкожен хематом в лява околообритна
област, контузия на носа, които са причинили на Л.К.Я.болка и страдание, като
деянието е извършено по хулигански подбуди – саморазправил се с Л.Я., като на
публично място засегнал телесната му неприкосновеност, без да е провокиран от Л.Я.и
без лична причина за това му поведение. Постановлението е предявено на
24.07.2013 г.
Със заключително мнение обвинително заключение от 29.07.2013 г. по ДП ЗМ
№ 982/2013 г. по описа на 02 РУП-СДВР пр. пр. № 5429/2013 г. е предложено
досъдебното производство, водено срещу И.А.Р. за престъпление по чл.131, ал.1,
т.12 НК вр. с чл.130, ал.2 НК, да се изпрати на СРП, с мнение за предаване
обвиняемия на съд.
С постановление от 01.08.2013 г. СРП е внесла ДП № 982/2013 г. по описа
на 02 РУП-СДВР, пр. пр. № 5429/2013 г. по описа на СРП в СРС.
С решение от 05.05.2015 г., постановено по НАХД № 14010/2013 г. по описа
на СРС, 12 наказателен състав, обвиняемият И.А. Р.е признат за невиновен за в
това, че на 23.12.2012 г., около 07.30 ч., в гр. София, на кръстовището на бул.
„Ломско шосе“ и ул. „Хан Кубрат“, чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на
главата и лицето е причинил на Л.К.Я.лека телесна повреда, изразяваща се в контузия
и охлузване по дяната теменна област на главата и лявата слепоочна област на
главата, контузия и подкожен хематом в лява околоорбитна област, контузия на
носа, които са причинили на Л.К.Я.болка и страдание, като деянието е извършено
по хулигански подбуди – саморазправял се с Л.Я., като на публично място
засегнал телесната му неприкосновеност, без да е провокиран от Л.Я. и без лична
причина за това му поведение – чл.131, ал.1, т.12 НК вр. с чл.130, ал.2 НК,
като на основание чл.304 НК вр. с чл.378, ал.4, т.2 е оправдан по повдигнатото
му обвинение. Присъдата е влязла в сила, като необжалвана.
От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка В.А. Р.а – Ш., сестра
на ищеца, се установява, че инцидентът се случил през 2012 г. Возили се в
такси, като таксиметровият шофьор не пожелал да направи завой наляво, както го
помолили. След това спрял автомобила и започнал да реагира остро на брат й,
започнал да го обижда. Оттам започнал конфликтът помежду им. Шофьорът отворил
вратата, дръпнал брат й за якето, посегнал да го удари и се сбили. Дошли полицаи
и задържали брат й. Тогава той бил на 20 години, студент. Затворил в себе си,
не разговарял с хора, притеснявал се за хонорара на адвоката, защото не били
споделили с родителите им. Нощем не спял, бълнувал по време на сън. Приемал
мента, глог, валериана. Към този момент свидетелката и ищецът ползвали една
обща стая. Продължително време ищецът не ползвал такси. Притеснявал се да не го
осъдят, тъй като това ще повлияе върху по - нататъшното му развитие, върху
намирането му на работа. Дотогава ищецът не е имал досег с органите на реда.
Ищецът изпитвал дискомфорт докато траело наказателното производство.
Понастоящем не искал да си спомня за случилото се и да говори за това.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната жалба
е подадена
в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част.
При извършена
служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е
валидно, като същото е процесуално допустимо.
Наказателното
производство срещу ищеца е образувано от СРП. Предвид обстоятелството, че
съгласно чл.136, ал.3 ЗСВ и чл.137 Прокуратурата е единна и централизирана,
като същата е юридическо лице на бюджетна издръжка, същата е надлежно
материално – правно легитимиран да отговаря по иска, предмет на делото.
Жалбоподателят
релевира доводи, че не е надлежно легитимиран да отговора по исковете, предмет
на делото, солидарно с ответника Прокуратура на Република България.
В предмета на
делото е включен иск за ангажиране отговорността на държавата по чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от действията на органите на прокуратурата от
незаконно повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление, за което
същият е оправдан с влязло в сила решение, постановено по реда на чл.78а НК.
Относно
легитимация по тези искови претенции е налице формирана задължителна съдебна
практика. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3 от 22.04.2005 г.
по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, т.10, органите на следствието и на прокуратурата не носят самостоятелна
отговорност за вредите, настъпили в резултат на незаконни действия или актове
на администрацията. Тези органи носят отговорност само в случаите по чл.2, т.1
и т.2 ЗОДВПГ (понастоящем чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ). В мотивите на тълкувателното
решение е разяснено, че когато незаконно действие или акт на администрацията се
осъществяват по нареждане на органите на следствието или прокуратурата,
административният орган не носи отговорност. Органите на прокуратурата и
следствието не носят самостоятелна отговорност за вредите, настъпили в резултат
на незаконно действие или акт, които са осъществени по тяхно нареждане, защото
хипотезите на тяхната отговорност са изчерпателно изброени с чл.2, т.1 и т.2
ЗОДВПГ (понастоящем чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ), а наличието на вреди от такива
актове и действия се преценява при определяне глобалния размер на
обезщетението, което се присъжда на основание цитираната норма.
На основание
чл.46, ал.1 и ал.2, т.1 НПК прокурорът повдига и поддържа обвинението за
престъпления от общ характер, като в изпълнение на тези задачи ръководи
разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и
своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор.
Действително в
обстоятелствената част на исковата молба е налице заявено фактическо твърдение
от ищеца, че е бил задържан от органите на полицията за срок от 24 часа. Това
обаче не дава възможност на ищеца да ангажира солидарната отговорност на СДВР
наред с Прокуратурата на РБ. Ищецът не е заявил твърдения, че административният
акт е отменен по съответния ред, както и че за него са произтекли неимуществени
вреди от това. В този случай за него ще е налице възможност да предяви иск по
чл.1 ЗОДОВ – за ангажиране отговорността на държавата за вредите, причинени на
граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи
и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, който
иск се разглежда по реда на чл.203 и сл. от АПК, а не по реда на ГПК в
хипотезата на предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
По изложените
съображения въззивният съд счита, че СДВР не е надлежно материално-правно
легитимиран да отговаря по иска, предмет на делото, тъй като не носи
самостоятелна отговорност за незаконно повдигнатото и поддържано обвинение
спрямо ищеца, по което с влязло в сила съдебно решение, постановено реда на
чл.78а НК, е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, решението в обжалваната част
следва да се отмени.
По разноските по
производството:
При този изход на делото и доколкото жалбоподателят е защитаван по
делото от юрисконсулт, на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.1 ГПК, следва да му се
присъди сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
8869 от 13.01.2020 г., постановено по гр. д. № 38555/2015 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която
СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с адрес гр. София, ул. „*******5, е
осъдена солидарно с Прокуратурата на Република България, да заплати И.А.Р., ЕГН
**********, с адрес ***, сумата от 2 500
(две хиляди и петстотин) лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение по НАХД № 14010/2013 г.
по описа на СРС, ведно със законната лихва, считано от 03.07.2015 г. до
окончателното изплащане, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.А.Р., ЕГН **********, с адрес *** и
съдебен адрес *** – адв. Г.Т.,*** ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с адрес гр.
София, ул. „*******5, иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ – за солидарно
заплащане с Прокуратурата на Република България, на сумата от 2 500 (две хиляди и петстотин) лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно
повдигнато обвинение по НАХД № 14010/2013 г. по описа на СРС, като
неоснователен.
ОСЪЖДА И.А.Р., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***
– адв. Г.Т.,*** ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с адрес гр. София, ул. „*******5,
сумата от 100 (сто) лв., на
основание чл.78, ал.8 вр. с ал.1 ГПК, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство във въззивното
производство.
Решението в останалата част е влязло в сила,
като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.