Р Е Ш Е Н И Е
№ 453 / 02.11.2021 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 260 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 215 и чл. 192, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на С.И.Й., в качеството на управител на „Стенс 1“ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, „ против заповед № 128/26.04.2021 г. на кмета на община Вършец, с която e учредено право на преминаване през поземлени имоти с идентификатори 68179.30.86 и 68179.30.92 по КК и КР на с.Спанчевци, собственост на „Стенс 1“ ЕООД, с цел осигуряване на достъп до поземлен имот с идентификатор 68179.30.121 по КК и КР на с.Спанчевци, собственост на Т.А.Л., С.Б.В. и Е.И.Г., съгласно скица – схема, приложена към протокола на комисията, която е неразделна част от заповедта. В жалбата се навеждат доводи, че заповедта е незаконосъобразна, постановена при съществени нарушени на процесуалните правила, което накърнява правото на защита, както и нарушение на материалния закон, протоколът на комисията по чл.210 ЗУТ е съобщен едва с оспорената заповед, т.е. заповедта издадена преди да влезе в сила оценката на комисията по чл. 210, ал. 2 ЗУТ; без жалбоподателят да е уведомен за започването на административното производство; не са спазени материалните предпоставки при определяне на размера на обезщетението. Иска се оспорената заповед да бъде отменена или бъде изменен определения размер на обезщетението. Претендират се направените по делото съдебни разноски. В съдебно заседание, оспорващата страна, чрез пълномощника адв.Б.Т. поддържа жалбата.
Ответникът - кметът на община Вършец, чрез пълномощника юрк.Т., в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на жалбата.
Заинтересованите страни Т.А.Л. и С.Б.В., лично в съдебно заседание оспорват жалбата.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото писмени доказателствата, приема за установено от фактическа страна следното:
В оспорената заповед е посочено, че същата е по заявление с вх.№ 9400-636-/1/ от 12.04.2021 г. , подадено от Т.А.Л., С.Б.В. и Е.И.Г., в което е „декларирано, че пътят ще се ползва от тримата/./л.30 от делото/.
Съгласно приложен протокол на комисията, назначена със заповед № 62/10.03.2021 г. на кмета на община Вършец/ комисия по чл.210 ЗУТ/, същата е разгледала декларация, подадена от Т.А.Л. с вх.№ 9400-2412/23.08.2016 г, в която се твърди, че не е постигнато споразумение с И.Й. /л.21, 22 и л.8 от делото/. В преписката се съдържа и декларация от 23.02.2021 г./л.18 от делото/. В преписката не се съдържа и не е представено заявление до кмета на община Вършец по реда на чл.192, ал.2 ЗУТ за осигуряване на достъп до имот с идентификатор 68179.30.121, но от представените писмени доказателства такова искане фигурира в декларацията от 2016 г.
Кметът на община Вършец едва през 2021 г. издал заповед № 62/10.03.2021 г., с която приел, че след декларацията от 23.08.2016 г., с нотариално заварена декларация рег.№ 1258/22.02.2021 г. от Т.А.Л., е установена липса на постигнато съгласие по реда на чл.192, ал.2 ЗУТ, при което наредил да се сформира комисия в посочен състав, която да прецени необходимостта от учредяване на право на преминаване за осигуряване на достъп до имот през поземлен имот с идентификатор 68179.30.82, собственост на В.И.М. и през поземлени имоти с идентификатори 68.179.30.86 и 68179.30.92, собственост на „Стенс 1“ ООД. В заповедта изрично е указано, решението на комисията да се съобщи на заявителя, без да е ясно и не се сочат останалите участници в административното производство. / л.20 от делото/.
В изпълнение на тази заповед на кмета на община Вършец, назначената комисия на 11.03.2021 г. е приела решение, че следва да се учреди право на преминаване на собственика на поземлен имот с идентификатор 68179.30.121 през поземлен имот с идентификатор 68179.30.82, собственост на В.И.М. и през поземлени имоти с идентификатори 68.179.30.86 и 68179.30.92, собственост на „Стенс 1“ ООД. Комисията е определила и обезщетение за всеки от имотите/не е ясно как/, като предала протокола на кмета на община Вършец за утвърждаване и вземане на решение по компетентност за издаване на заповед по реда на чл.192, ал.3 и ал.6 ЗУТ. /л.21-26 от делото/. Този протокол е съобщен единствено на Т.А.Л. на 07.04.2021 г./л.27-28 от делото/. Със заявление вх.№ 9400-636/1/ от 12.04.2021г. Т.А.Л., Е.И.Г. и С.Б.В., декларирали, че пътят ще се ползва съвместно от тримата/л.30 от делото/. С протокол от 19.04.2021 г. комисията, назначена със заповед № 62/10.03.2021 г. на кмета на община Върщец, като разгледала това заявление и приела, че същите са заплатили общата сума за обезщетението за учредяване на правото на преминаване по чл.210 от ЗУТ, определено от комисията с протокол от 11.03.2021 г., предложили на кмета на община Вършец да издаде заповед за учредяване на право на преминаване по реда на чл.192, ал.3 и ал.6 от ЗУТ на тримата заявители/ л.31 от делото/. Едва след това Т.А.Л. на 21.04.2021 г. превела посочената в уведомително писмо изх.№ 9400-636/18.03.2021 г. сума в размер на 2520 лева по сметка на община Вършец/л.29 от делото/. За проведеното производство по чл.192 във вр.с чл.210 от ЗУТ въобще не са уведомени заинтересованите страни, през чиито имоти ще се учредява право на преминаване и определените за това обезщетения от комисията по чл.210 ЗУТ. Няма данни за съобщаване на заинтересованите страни, но не се и спори по това в производството.
Със заповед № 128/26.04.2021 г. на кмета на община Вършец, на Т.А.Л., Е.И.Г. и С.Б.В. е учредено право на преминаване през поземлен имот с идентификатор 68179.30.82, КК и КР с.Спанчевци - собственост на В.И.М. и през поземлени имоти с идентификатори 68.179.30.86 и 68179.30.92, КК и КР с.Спанчевци - собственост на „Стенс 1“ ООД, с цел осигуряване на достъп до поземлен имот с идентификатор 68179.30.121 по КК и КР на с.Спанчевци, собственост на тримата заявители, съгласно скица – схема, приложена към протокола на комисията. към заповедта. Едва след издаване на тази заповед на кмета на община Вършец е изпратено писмо изх.№ 9400-1058/29.04.2021 г., с което са уведомени собствениците на засегнатите поземлени имоти, че „ във връзка с провеждане на процедура по реда на чл.192, ал.3 и ал.6 ЗУТ, е издадена заповед № 128/26.04.2021 г. на кмета на община Вършец за учредяване на право на преминаване през посочени поземлени имоти и съгласно чл.210 ЗУТ комисия е определила обезщетение, което е преведено от заинтересованите лица по сметка на община Вършец и ще бъде преведено по банков път по сметка на собствениците на имоти, както следва: за преминаване през имот с идентификатор 68179.30.82 за 9 кв.м. – 90 лв., за имот с идентификатор 68179.30.86 за 175 кв.м. – 1750 лв., за имот с идентификатор 68179.30.92 за 68 кв.м.- 680 лева, без да е посочено как е определен този размер на обезщетението. Едва в това писмо е посочено, че тази заповед подлежи на обжалване по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ./ л.33-38 от делото/.
В срока по чл.149, ал.1 АПК тази заповед е обжалвана от страна на собственика на два от засегнатите поземлени имоти с идентификатори 68179.30.86 и 68179.30.92 „Степс1 „ ЕООД. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена при съществени процесуални нарушения, дружеството не е уведомено за производство по чл.192 ЗУТ, нито за протокола на комисията по чл.210 ЗУТ, който е ИАА и подлежи на самостоятелен съдебен контрол, което право им е нарушено. Нарушен е и материалния закон, „т.к. определеният размер на обезщетението е в противоречие с разпоредбите на закона, т.к. цената на правото на преминаване по ал.2 и 3 се определя по реда на чл.210 ЗУТ и се изплаща преди издаване на заповедите по чл.2 и 3..“ Направено е искане за назначаване на съдебно-оценъчна експертиза, което да даде реална пазарна цена на размера на обезщетението..“ С оглед изложеното се иска от съда да отмени оспорената заповед или за измени размера на обезщетението. В съдебно заседание пълномощника адв.Т. заявява, че иска отмяна на заповедта в частта, с която е определено обезщетението.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът обосновава следните правни изводи:
Жалбата е допустима като насочена срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност индивидуален административен акт по чл. 192, ал. 2 ЗУТ. Подадена е от лице, което е адресат и което е неблагоприятно засегнато от него, което обосновава и наличието на правен интерес от оспорването. Спазен е и преклузивният 14-дневен срок за оспорване. По съществото на жалбата, като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт освен на основанията, сочени от оспорващия, и на всички основания по чл. 146 АПК, съдът приема следното:
Оспореният акт е издаден от компетентен административен орган – от кмета на община Вършец, в предвидената от закона форма.
По отношение на твърдяните съществени нарушения на административно производствените правила съдът намира същите за основателни.
В хода на производството не е безспорно доказано, че не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, съгласно разпоредбата на чл.192, ал.2 ЗУТ. Може да се предположи, че не е налице такова съгласие, предвид заявеното от страна на заявителката Т.А.Л., но не е ясно към кой момент са водени разговори, т.к. се прилагат декларация от 2016 г., впоследствие същото се твърди и в декларация от 2021 г.. Това обаче не се твърди от другите двама съсобственица на поземлен имот с идентификатор 68179.30.121.
От друга страна дори да приемем, че такова съгласие действително не е постигнато, безспорно се установява и не се спори в производството, че за проведеното административно производство въобще не са уведомени заинтересованите страни, нито съсобствениците на имота, нито собствениците на поземлените имоти през които следва да бъде учредено правото на преминаване. А видно от заключението на вещото лице, това не е единствената възможност за проектиране на право на преминаване, макар според вещото лице предложеният вариант да е най- правилен технически.
Комисия, назначена със заповед № 62/10.03.2021 г. на кмета на община Вършец, е приела, че са налице условията за провеждане на процедура по чл.192, ал.2 и ал.4 от ЗУТ, при което е постановила, че следва да бъде учредено право на преминаване на собственика на поземлен имот с идентификатор 68179.30.212 по КК и КР на с.Спанчевци през поземлен имот с идентификатор 68179.30.82, собственост на В.И.М. и през поземлени имоти с идентификатори 68.179.30.86 и 68179.30.92, собственост на „Стенс 1“ ООД, като определила и размера на обезщетението, както следва: за преминаване през имот с идентификатор 68179.30.82 за 9 кв.м. – 90 лв., за имот с идентификатор 68179.30.86 за 175 кв.м. – 1750 лв., за имот с идентификатор 68179.30.92 за 68 кв.м.- 680 лева, без да е ясно как и на какво основание е определено това обезщетение.
Безспорно се установи, че заинтересованите страни въобще не са уведомени и не са участвали в административното производство. Протоколът на комисията по чл.210 въобще не е съобщен на същите. Предвид което настоящият състав споделя изложеното в жалбата, а и съгласно разпоредбата на чл.210, ал.3 от ЗУТ „ Решението на комисията се съобщава на страните по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Те могат да го обжалват по реда на чл. 215, ал. 1.“ .
В настоящото производство решението на комисията по чл.210 ЗУТ въобще не е съобщено на страните, което е съществено нарушение на административно производствените правила – чл.146, т.3 АПК.
След като този протокол не е съобщен на заинтересованите страни, поради което нито определеният проект за преминаване, нито определеното обезщетение са влезли в сила, а съгласно чл.192, ал.6 ЗУТ „Цената на правото на преминаване по ал. 2 и 3 се определя по реда на чл. 210 и се заплаща преди издаване на заповедите по ал. 2 и 3.“, т.е. след като няма влязла в сила определена цена на правото на преминаване, не следва да бъде издавана заповед по чл.192, ал.2 ЗУТ, което е сторил в случая кметът на община Вършец. При тези данни правилно се твърди в жалбата, че заинтересованите не са надлежно уведомени за проведеното административно производство и не са имали възможност да оспорят протокола на комисията по чл.210 ЗУТ. В административното производство административният орган е този, който следва да установи пред съда, че издавайки акта си, правилно е приложил закона. Специалният закон с нормата на чл. 219, ал. 3 ЗУТ, изрично препраща към разпоредбите на АПК, в който чл. 170, ал. 1 определя доказателствената тежест - административният орган и лицата, за които оспореният акт е благоприятен. За да се прецени дали обезщетението е определено по установения в закона ред, следва без съмнение да се установи приложение на критериите за пазарна стойност, но в случая такава преценка липсва. Това се установи и от заключението на вещото лице по назначената съдебна експертиза. При тези изводи оспореното решение като незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
Основателна е и жалбата по отношение на оспорената заповед, като се има предвид на първо място, че заповедта е издадена, без да е влезнало в сила решението на комисията по чл. 210, ал. 2 от ЗУТ, с което е определено правото на преминаване и размера на обезщетението. След като същото не е съобщено на заинтересованите страни по реда на чл. 61 от АПК, то няма как и да е изтекъл срокът за обжалването му, към дата на издаване на заповедта.
На следващо място, със заповедта се учредява право на преминаване през имоти на жалбоподателя, без да е ясно как е определено и заплатено обезщетение. Правото на преминаване през чужд поземлен имот се учредява със заповед на кмета на общината, като цената на правото на преминаване по ал. 2 се определя по реда на чл. 210 и се заплаща преди издаване на заповедта - чл. 192, ал. 6 от ЗУТ.
Не на последно място към представената преписка по делото липсват безспорни данни да са водени преговори със собствениците на служещите имоти, при които да не е постигнато съгласие, за да се процедира по реда на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, макар да са приложени декларации от Т.А.Л. от 2016 и 2021 г. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от ЗУТ „Право на преминаване през чужд поземлен имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите, а предвид ал. 2 на същата разпоредба, когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на общината. Цитираната разпоредба предвижда правото на учредяване да се извършва със заповед от кмета на общината, когато не е постигнато съгласие между съсобствениците от поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно. Съгласно същата разпоредба е необходимо да съществуват следните кумулативни условия, първото, от които е да не е постигнато съгласие на собствениците на имотите, което в настоящия случай не е безспорно установено, а и същите не са уведомени за производството по чл.192, ал.2 ЗУТ.
Предвид изложеното, решение на комисията от 11.03.2021г., определена със заповед № 62/10.03.2021 г. на кмета на община Вършец, за определяне на обезщетение по реда на чл. 210 от ЗУТ, както и заповед № 128/26.04.2021 г. на кмета на община Вършец, като незаконосъобразни следва да бъдат отменени.
При този изход на делото, следва да се присъдят направените разноски на оспорващата страна, в размер на 650 лева, от които държавна такса – 50 лева, 300 лева депозит за вещо лице и 300 лева договорено и платено адвокатско възнаграждение. Като настоящият съдебен състав намира, че на първо място жалбата и молба от 17.06.2021 г. са подадени от управителя на дружеството – жалбоподател. Пълномощникът и процесуален представител адв.Т. встъпила в първото по делото съдебно заседание, отложено поради нередовно призоваване на една от заинтересованите страни, същата е заявила искане за назначаване на съдебна експертиза, като поради несвоевременно представено заключение и невъзможност да се яви вещото лице не е проведено и съдебно заседание на 20.10.2021 г., т.е. реално са проведени две съдебни заседания, като пълномощникът адв.Т. е имала възможност да следи за хода на производството и да не се явява в с.з. на 07.07. и 20.10.2021 г./неосъществено процесуално представителство/, предвид което настоящият състав намира за неоснователно искането за присъждане на 200 лева за трето и четвърто заседание.
При така изложените съображения и на основание чл.172, ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.И.Й. , в качеството на управител на „Стенс 1“ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, заповед № 128/26.04.2021 г. на кмета на община Вършец и решение на комисията от 11.03.2021 г. за определяне на обезщетение по чл. 210 от ЗУТ, определена със заповед № 62/10.03.2021 г. на кмета на община Вършец..
ОСЪЖДА община Вършец да заплати на„Стенс 1“ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.И.Й., разноски в размер на 650/шестстотин и петдесет / лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: