№ 11096
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110127581 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от АА - Изпълнителен директор срещу ФИРМА“ ЕООД, ЕИК 99999999999,
със седалище и адрес на управление: АДРЕС, с която се иска да бъде признато за установено
спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 357.12 лв., от които 297.58 лв.- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м. 11.2019г-м.
04.2021г. и законна лихва в размер на 39.93лв. от 31.12.2019г.-17.01.2022г., както и сумата в
размер на 16.40лв. за дялово разпределение - главница за период от м.05.2019 г. до м.10.2020
г. и 3.21лв. - лихва за периода 01.07.2019г.-17.01.2022г. ,за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3512/2022 г. на СРС.
Ищецът твърди, че в § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от
09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 74 от 08,09.2006 г./ потребител на ТЕ за
стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския
бюджет. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове „ФИРМА“ ЕООД е
потребител на ТЕ и за нея важи действащото за този период законодателство в областта на
енергетиката.
В този смисъл, в чл. 149, ал. 1, т.З от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на ТЕ за
стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени
договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и
потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят от “ФИРМА” ЕАД и
се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/ към Министерски
съвет. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите
при неизпълнение на задълженията и др.
Поддържа се, че между „ФИРМА“ ЕООД и „ФИРМА” ЕАД е подписан договор за
1
продажба на топлинна енергия № 2747 аб. № 5222 при общи условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди на потребители в гр. София по чл. 149, ал. 1, т. 3 от
Закона за енергетиката.
За процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от
„ФИРМА” ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ- 043/12.07.2002 г.
на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение №
ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като същите са в сила от датата на решението.
В договора между двете страни е регламентирано, че за всички неуредени случаи се
прилагат ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от „ФИРМА” ЕАД на потребители в гр.
София и Българското законодателство. В глава IV от ОУ - „Заплащане на ТВ”, чл. 40, ал. 1 е
определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ
месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В този
смисъл, задължението на „ФИРМА“ ЕООД за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до 20 число на
следващия месец. С изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпадал в забава
за тази сумата по фактурата - чл,86, ал.1 от ЗЗД. В случай, че „ФИРМА“ ЕООД е имал
възражение относно стойността на начислената ТЕ (сума), то всеки месец е имало
регламентираната между страните и уредената от закона възможност да предяви възражение
- чл.40, ал.2 от ОУ, като такова не е постъпвало
Сочи се, че на основание на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите се извършва по системата за дялово разпределение
при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър но чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл.
155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са начислявани от „ФИРМА” ЕАД
по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата – „ФДР“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването
(издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от
03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от
24.04.2007г.
Прилагат се писмени доказателства.
Иска се да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, вещото лице, специалист -
топлотехник, след като прегледа наличната документация в „ФИРМА“ ЕАД и ФГР за
абонатен № 5222 и материалите по делото да даде заключение по посочени въпроси.
Иска се да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, и вещото лице -
счетоводител, след запознаване с документацията в счетоводството на дружеството, да
отговори на посочени въпроси.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответника е подал отговор на исковата молба, с който се
прилага касова бележка, с която са заплатени процесните суми. Възразява се срещу
допускането на исканите експертизи. Моли се да бъде присъдено в полза на ищеца
юрисоконсулстско възнаграждение в минимален размер, коте се сочи, че ще бъде заплатено
след постановяване на решението по делото.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца признава плащането и
моли за постановяване на решение по делото като претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Безспорно е обстоятелството, че в периода от м.5.2019 г. до м.04.2021 г. процесният
2
имот е бил топлоснабден, както и че стойността на доставената топлинна енергия възлиза
именно на посочената от ищеца сума.
С плащане от 20.07.2022 г. ответното дружество е погасило изцяло претендираните
суми.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените искове за
неоснователни предвид извършеното в хода на производството плащане. Страните по
делото очевидно не спорят, че между „ФИРМА“ ЕООД и „ФИРМА” ЕАД е съществувала
договорна облигационна връзка, както и че претендираните от ищеца суми са били дължими
на посоченото в исковата молба основание.
С оглед материално-правния изход на спора на ищеца се дължат разноски, тъй като
плащането на претендираната сума е извършено след депозиране на исковата молба и
образуване на настоящото дело. Ето защо следва да се направи изводът, че именно
ответниците с поведението си са станали причина за завеждане на делото, след като са
платили дължимата сума след подаване на исковата молба, заради което ищецът е
инициирал настоящото производство и е направил разноски за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в минимален размер на 100 лева по реда на чл.78, ал.8
от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ. Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят разноски -50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Поради изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК 99999999999,
със седалище и адрес на управление: АДРЕС, за признаване за установено спрямо ответника,
че дължи на ищеца сумата от 357.12 лв., от които 297.58 лв.- главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м. 11.2019г-м. 04.2021г. и законна
лихва в размер на 39.93лв. от 31.12.2019г.-17.01.2022г., както и сумата в размер на 16.40лв.
за дялово разпределение - главница за период от м.05.2019 г. до м.10.2020 г. и 3.21лв. - лихва
за периода 01.07.2019г.-17.01.2022г. ,за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 3512/2022 г. на СРС, поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК 99999999999, на основание чл. 78, ал 1 ГПК да
заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от АА- Изпълнителен
директор, сумата от 100 лева- юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство
и 50 лева- юрисконсултско възнаграждение за ч.гр.д. №3512/2022 г. на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3