Р Е Ш Е Н И Е

                                                                                                                                  

                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                гр. София, 21.07.2021г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди и двадесет и първаа година, в състав :

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕФАН КЮРКЧИЕВ                                                                                      

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА

                                                                                               БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА

 

като изслуша докладваното от съдията  Кюркчиев ч. гр. д. № 1166 по описа на СГС за 2021г., за  да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т. 6 от ГПК.

          Образувано е по жалба на Т.Я.Н., срещу Постановление от 07.10.2020г., с което съдебният изпълнител е оставил без уважение молба с вх. № 32341/29.09.2020г. на длъжника по изпълнението за прекратяване на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20148600400008 съгласно описа на ЧСИ В.М.с рег. № 860 при КЧСИ и район на действие Софийски градски съд.

Жалбоподателят, в качеството на длъжник по изпълнението, поддържа твърдение, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и фактически необосновано, тъй като към датата на подаване на неговата молба с вх. № 32341/29.09.2020г. в действителност били налице предвидените в чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство. Според жалбоподателя, точно такъв извод се налагал, като се отчита факта, че след месец юли на 2015г. срещу длъжника не били извършвани никакви изпълнителни действия. Единственото процесуално действие, което било осъществено бил неуспешен опит за налагане на запор, по който запорното съобщение не било достигнало до работодателя на длъжника, поради което не било породило предвидените в закона последици на прекъсване на срока на перемпцията.  По изложените съображения, жалбоподателят моли за отмяна на Постановлението на съдебния изпълнител от 07.10.2020г., което е обективирано в съобщение с изх. № 51342/07.10.2020г.

Насрещната страна по жалбата – Г.А.Т.легитимирана в качеството на взискател в изпълнителния процес – не изразява становище за нейната допустимост и основателност.

В предоставеното пред съда писмено становище, съдебният изпълнител ЧСИ В.М.с рег. № 787 при КЧСИ и район на действие Софийски градски съд –поддържа становище за допустимост, но за неоснователност на жалбата, доколкото обжалваното постановление било съобразено с нормативно установените изисквания на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК и със задължителните указания, съдържащи се в Тълкувателно решение №2/2013г. по т.д. №282013г. на ОСГТК на ВКС. Сочи, че на 03.07.2015г. била събрана принудително сумата от 655, 74 лева. На 10.01.2017г. било постъпило искане за извършване на справка за недвижими имоти и налагане на възбрана върху тях, а в последствие на 01.03.2017г. било изготвено запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, адресирано до работодателя „С.*“ ЕООД, поради което срокът на перемпцията следвало да се счита прекъснат.

Като взе предвид съдържанието на приложения препис от изпълнително дело № 20148600400008 съгласно описа на ЧСИ В.М.с рег. № 787 при КЧСИ съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното дело е образувано на 06.12.2018г. по молба на взискателя Г.А.Т., въз основа на изпълнителен лист от 10.10.2013г. издаден по гр.д. № 1998/13г. съгласно описа на Районен съд Шумен.

Приложените в изпълнителното производство книжа мотивират извода, че на 03.07.2015г. от длъжника по изпълнението в действителност била събрана принудително сумата от 655, 74 лева.

Приложените в изпълнителното производство книжа мотивират извода, че на 10.01.2017г. съдебният изпълнител е сезиран с искане за извършване на справка за недвижими имоти и налагане на възбрана върху тях. Искането е получило входящ № 946/10.01.2017г., макар че очевидно не е подписано от лицето, което е посочено като негов адресант – нито саморъчно, нито с КЕП. Няма данни да са били дадени указания на съдебния изпълнител относно отстраняване на тази нередовност в молба с входящ № 946/10.01.2017г., включително до момента на подаване на жалбата, с която е сезиран настоящия съд.

Приложените в изпълнителното производство книжа мотивират извода, че на 01.03.2017г. е било изготвено запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Запорното съобщение е било адресирано до работодателя „С.*“ ЕООД, но няма данни да е било надлежно връчено на адресата.

С молба с вх. № 32341/29.09.2020г. длъжникът по изпълнението е сезирал съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.

          С обжалваното Постановление от 07.10.2020г., което е обективирано и в съобщение с изх. № 51342/07.10.2020г. съдебният изпълнител се е произнесъл по молбата, като е оставил същата без уважение.

Споменатото постановление от 07.10.2020г. е връчено на длъжника и обжалвано от него в предвидения от чл. 436, ал.1 от ГПК срок.

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид изложените доводи и съобрази представените доказателства, достигна до следните правни изводи:

Подадената жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

В тази част, жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна, в рамките на установения от ГПК срок срещу подлежащо на обжалване постановление на съдебен изпълнител.

Разгледана по същество, подадената жалбата е  ОСНОВАТЕЛНА,  по следните съображения:

Предмет на повдигнатия правен спор е наличието на основание за прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. Според задължителните указания, съдържащи се в т.10 от Тълкувателно решение №2/2013г. по т.д. №282013г. на ОСГТК на ВКС – прекъсването на давността е правна последица от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността обаче действията по образуване на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В конкретния случай, внимателният преглед на изпратените на съда материали по изпълнителното дело не мотивират извод, подкрепящ тезата, че след  03.07.2015г. /когато е била принудително събрана сума от длъжника/и преди 29.09.2020г. /когато е подадена молбата за прекратяване на изпълнителното производство/ е било валидно извършено изпълнително действие от категорията на онези, с чиито правни последици може да се свърже прекъсването на срока на перемпцията.

По изложените съображения, съдът счита, че обжалваното постановление следва да бъде отменено. С оглед правните последици на отмяната - преписката по изпълнително дело № 20148600400008 съгласно описа на ЧСИ В.М.с рег. № 787 при КЧСИ  следва да бъде върната на съдебния изпълнител, с указание - да бъде постановено прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ обжалваното Постановление от 07.10.2020г., което е обективирано в съобщение с изх. № 51342/07.10.2020г. и с което съдебният изпълнител е оставил без уважение молба с вх. № 32341/29.09.2020г. на длъжника по изпълнението Т.Я.Н. с ЕГН **********, със съдебен адресат адв. Р.Г., гр. София, ул. „*****, за прекратяване на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20148600400008 съгласно описа на ЧСИ В.М.с рег. № 860 при КЧСИ и район на действие Софийски градски съд.

  и УКАЗВА на ЧСИ В.М.с рег. № 860 при КЧСИ и район на действие Софийски градски съд, да постанови на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК,  ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО по изпълнително дело № 20148600400008.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

    

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                                               

 

    2.