№ 1079
гр. Варна , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. И.а
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100500964 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК
Образувано е по въззивна жалба от от адв.М.К., в качеството й на особен представител на
ИВ. Н. К. срещу решение № 260493 от 16.02.2021г., постановено по гражданско дело № 16194 по
описа за 2019 г. на 48-ми състав на Районен съд – Варна, с което въззивникът И.К. е лишен от
родителски права по отношение на детето А. К., ЕГН **********, на основание чл.132,ал.1, т.2 СК
и е определен режим, като е дадена възможност на бащата да вижда детето всяка първа и трета
събота от месеца от 9 ч. до 14 ч., както и една седмица през лятото, когато майката не е в платен
отпуск.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, необосновано, постановено
при неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че от събраните по делото
доказателства не се установяват изложените в исковата молба твърдения, че бащата без
основателна причина не полага грижи и не дава издръжка за детето. Твърди, че въззивникът няма
финансова възможност да заплаща определената за детето издръжка. Не се установяват и
твърденията за образуване на изпълнително производство по отношение на присъдената в полза на
детето издръжка. Излага също, че определения режим на лични контакти на детето с бащата е
изключително ограничен и не съответства на възрастта на детето и неговия интерес. По
изложените съображения моли решението да се отмени като се постанови ново, с което
предявеният иск с правно основание чл.132, ал.1, т.2 СК се отхвърли, а в условие на евентуалност
да се определи режим на лични контакти, като се даде възможност на детето да се вижда с бащата
всяка първа и трета седмица от месеца от 17 часа в петък до 19 часа в неделя, един месец през
лятната ваканция, всяка четна година на рождения ден на детето, всяка година на рождения ден на
бащата, първата половина на пролетната ваканция и първата половина на коледната ваканция
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се
оспорва и се изразява становище за потвърждаване на решението, постановено от ВРС. Счита, че
определения режим на лични контакти е подходящ и съобразен с възрастта и интересите на детето.
Контролиращата страна ДСП – Варна, редовно уведомена, не изразява становище и не
1
изпраща представител в съдебно заседание.
Контролиращата страна ВОП, редовно призована, чрез прокурор Д., поддържа становище
за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на ВРС да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
В исковата молба ищцата ИВ. АТ. АТ. твърди, че ответника ИВ. Н. К. не полага грижи за
детето си А., р. на 21.07.2013г. Ищцата и ответникът са живели на съпружески начала, като през
2014г., година след раждането на детето, той ги напуснал и в продължение на пет години не
проявява никакъв интерес към детето. Позвънил само веднъж да попита как са и да каже, че
заминава зад граница. С решение, постановено по гр.д.№ 2456/2015г. по описа на ВРС, по
подадена искова молба от И.А. са уредени въпросите относно упражняването на родителските
права и местоживеенето на детето, както и относно издръжката. Ответникът не заплащал
определената със съдебното решение издръжка в полза на детето, поради което е образувано
изпълнително производство за принудително събиране на дължимите суми в СИС при ВРС.
Образуваното производство не дало резултат, тъй като ответникът не бил открит.
Ответникът, чрез назначения особен представител, оспорва иска като неоснователен.Отправя
искане за определяне на разширен режим на лични отношения.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представените по делото удостоверение за раждане /л.6 от делото на ВРС/ родители на
детето А. И. К., ЕГН ********** са ИВ. АТ. АТ. и ИВ. Н. К..
С решение № 2380/2015г. по гр.д. № 2456/2015г. по описа на ВРС, упражняването на
родителските права по отношение на детето А. е предоставено на майката И.А., както и
местоживеенето му е определено при майката. Определен е режим на лични контакти на детето А.
с бащата И.К., като е дадена възможност на бащата да вижда и взема детето всяка първа и трета
събота от месеца от 9 до 13 часа и всяка първа и трета неделя от месеца от 9ч. до 13ч. до
навършване на тригодишна възраст; И.К. е осъден да заплаща издръжка в полза на детето А., чрез
неговата майка и законен представител Ивелина Атанасов в размер на 200лв., считано от
01.09.2014г.
В приетият по делото социален доклад, изготвен от ДСП Варна е посочено, че от 2014г.
детето А. живее с майка си; бащата трайно отсъства от живота на детето; А. не познава баща си, не
е общувало с него дълъг период от време; бащата не заплаща определената със съдебно решение
издръжка в полза на детето.
В показанията си, разпитаната пред ВРС свидетелка Калудова е заявила, че бащата не
живее с детето от 2014г. Майката Ивелина е правила опити да се свърже с бащата, последният -
през 2015г. за кръщенето на детето. Чакали го до последно в църквата, но той не дошъл. Не е
правил опити да се види с детето и не заплащал определената издръжка.
Видно от представеното пред въззивния съд удостоверение № 8451/22.03.2021г., издадено
от СИС при ВРС е образувано изпълнително дело №20193110402026 по молба на ИВ. АТ. АТ.,
като майка и законен представител на детето А. К., ЕГН ********** и въз основа на изпълнителен
лист, издаден по гр.д. № 2456/2015г. по описа на ВРС, по който ИВ. Н. К., ЕГН ********** е
осъден да заплаща в полза на детето А. месечна издръжка в размер на 200лв., считано от
01.09.2014г. Към момента на издаване на удостоверението длъжникът дължи главница в размер на
15 800лв. и лихва в размер на 5299,05лв.
По така установеното от фактическа страна, съдът стигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.132, ал.1, т.2 СК.
2
В изпълнение на задълженията, вменени с разпоредбата на чл.269 и чл.270 ГПК, въззивният
съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо, съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е
постановено от родово компетентен съд.
Съгласно разпоредбата на чл.125 СК, родителят освен право, има и задължение да се грижи
за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото
образование и за неговите лични и имуществени интереси. Родителят отглежда детето, формира
възгледите му и осигурява образованието му, с цел израстването му като самостоятелна и
отговорна личност. Родителят няма право да използва насилие като метод на възпитание. Като
санкция за неизпълнението на родителския дълг, с оглед всестранната защита на интересите на
детето, разпоредбата на чл.132, ал.1, т.1 и т.2 СК предвижда възможност родителят да бъде лишен
от родителски права. Изрично посочените основания за това са в особено тежки случаи, в които
поведението на родителя представлява опасност за личността здравето и възпитанието или
имуществото на детето, както и когато без основателна причина трайно родителят да не е полагал
грижи за детето, както и да не му дава издръжка. Настоящият въззивен състав намира, че
събраните по делото доказателства, установяват наличието на основанието по чл.132, ал.1, т.2 СК,
поради следните мотиви:
Безспорно установено е от писмените и гласни доказателства по делото, че ответникът се е
дезинтересирал трайно от детето си А.. От месец септември 2014г., момента на подаване на
исковата молба и в периода на разглеждане на делото, ответникът не е изпълнявал вменените от
закона задължения като родител, в интерес на детето. Детето е навършило седем години, като от
данните от приетия по делото социален доклад се установява, че бащата трайно се е дистанцирал
от родителските си задължения – не поддържа връзка с детето, не му осигурява издръжка. Въпреки
образуваното изпълнително производство за принудително събиране на дължимата от бащата
издръжка, същият не е изпълнил задължението си и по делото не са постъпили суми. Общият
размер на задължението за издръжка и лихва върху неизплатените суми в полза на детето от страна
на бащата е 23 032лв.
По делото не са представени доказателства, от които да се установяват обективни причини
за това фактическо състояние и поведение на ответника, довело до прекъсване на емоционалната
връзка с детето, което е лишено от родителска грижа. Причина за това е поведението на бащата,
който в продължителен период от време –пет години не е потърсил и не се е срещнал с детето, не е
изпълнявал родителските си задължения, включително и за даване на средства за издръжка на
детето. Предвид липсата на обективна причина, осуетяваща наличието на обичайните и дължими
отношения между родител и дете, се налага извода, че са осъществени предпоставките на иска по
чл.132, ал.1, т.2 СК- когато без основателна причина родителят трайно не полага грижи за детето
и не му дава издръжка, като случаят е особено тежък.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.132, ал.1,т.1 СК следва да се
уважи.
Императивната разпоредба на чл.134 СК предвижда при лишаване на родителя от права, да
бъдат определени мерки относно личните отношения между родителя и детето и издръжка за
децата.
Дължимата от бащата издръжка в полза на детето е определена с решение №2380/2015г.,
постановено по гр.д. № 2456/2015г. по описа на ВРС, поради което в настоящото производство
съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
На основание чл.134, т.2 СК, съдът е определил подходящи мерки относно режима на
личните отношения между лишения от права родител и детето, като е съобразил възрастта на
детето и настъпилото отчуждение между него и бащата.
Предвид съвпадането на изводите на настоящия състав на съда, с тези на
пъроинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено.
По разноските: Въззиваемата страна не е отправила искане за разноски, поради което и съда
не присъжда такива.
3
Съдът определя възнаграждение в размер на 300лв. на особения представител на
въззивника – адв. М.К., които да се изплатят от бюджета на съда.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК въззивникът ИВ. Н. К. следва да
бъде осъден да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС сумата от 300лв.,
представляваща направени разноски за възнаграждение за особен представител, пред настоящата
инстанция, както и 25лв., държавна такса за въззивната жалба.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260493 от 16.02.2021г., постановено по гражданско дело №
16194 по описа за 2019 г. на 48-ми състав на Районен съд – Варна
ОСЪЖДА ИВ. Н. К. ЕГН **********, да заплати по сметка на ВОС, в полза на Бюджета на
съдебната власт сумата от 300лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение на
назначен от съда особен представител, на основание чл.78, ал.1 ГПК и сумата от 25лв.,
представляваща държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4