РЕШЕНИЕ
№. 2443
гр. Пловдив, 13.12.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Б.К. и участието на прокурора ТОДОР ПАВЛОВ, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело к.н.а.х дело № 2409 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от В.Г.С., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат
Н.К., срещу решение № 964 от 01.07.2021 г., постановено по а.н.д № 3404 по
описа за 2021 г., на Районен съд – Пловдив, XXV – ти наказателен състав, с което е потвърдено
наказателно постановление /НП/ № 21-1030-003269/09.04.2021 г., издадено от
началник група при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
/ОДМВР/ - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца - за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че административното нарушение е безспорно установено. Поддържа се, че деянието е несъставомерно,
тъй като не е налице умисъл в действията
на наказаното лице. Твърди се, че за да се осъществи обективно съставът на
вмененото нарушение първо е следвало до знанието на оспорващия да бъде сведен
фактът на прекратяване на регистрацията на превозното средство по силата на
изричен административен акт. Сочи се и противоречие
в установената от контролните органи фактическа обстановка, което не позволява
еднозначно да се установи датата на извършване на вмененото на дееца
административно нарушение. Претендира се
отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него
наказателно постановление.
3. Ответникът по
касационната жалба – ОДМВР – Пловдив, не
взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в
сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил
сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП
№ 21-1030-003269/09.04.2021 г., издадено от началник група при ОДМВР -
Пловдив, Сектор „Пътна полиция“. Наказателното постановление било издадено въз
основа на АУАН № 969802 от 29.03.2021г., съставен от Г.В.М. – на длъжност младши
автоконтрольор при при ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“. Обективираните
в акта констатации се свеждат до следното: На 29.03.2021 г., около 12. 50 ч. в
град Пловдив, В.Г.С. като водач на лек автомобил „Рено Меган Сценик“, с рег. № ***,
лична собственост, управлявал посоченото
МПС със служебно прекратена регистрация, поради неизпълнение на задължение да
го регистрира в срок.
Деянието било
квалифицирано като нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Според данните от
информационната система на МВР, процесното МПС е с първоначална регистрация в
страната от 11.09.2012г. На 08.11.2020г. за автомобила е подадена по електронен
път заявление до
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР за регистрация на договор за продажба –
праводаване. Регистрацията на автомобила е прекратена служебно на 10.01.2021г.,
по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, тъй като не са предприети действия по
пререгистрация.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложил на нарушителя глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца
7. В хода на съдебното производство пред районния съд е
разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в
акта.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“. Не намерил и основания за намаляване размера на наложените наказания.
ІV. От правна страна:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така
и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Според чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Игнорирането на
посоченото задължение се санкционира от нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП,
която предвижда за нарушителя - водач лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв., когато
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред
или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Нормата на чл.
143, ал. 15 от ЗДвП предвижда служебна прекратяване на регистрация на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, чрез отбелязване в
автоматизираната информационна система на МВР, когато в двумесечен срок от
придобиването същият не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство.
Обсъдената правна уредба налага извод, че за наличието на фактическия
състав на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е необходимо и
достатъчно да бъде установено, че водача управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред.
По смисъла на чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1 – 45 от 24.03.2000г. (ДВ, бр.
105 от 2002 г.), регистрацията на превозно средство се прекратява по писмено
заявление от собственика или служебно.
Според чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредбата, основание за служебно
прекратяване на регистрацията на превозно средство е налице, когато
собственикът му в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си
да регистрира превозното средство.
По аргумент от чл. 18б, ал. 2 от Наредбата, не е предвидено изискване за
уведомяване на собственика на превозното
средство за служебното прекратяване по ал. 1, т. 10. Този законодателен подход намира смисъл във въведеното с чл. 145, ал. 2
от ЗДвП задължение за приобретателят на регистрирано пътно превозно средство в
срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за
регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на
регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито
от търговец с цел продажба.
Неоснователно се явява възражението на оспорващия, че за да настъпи
ефектът на прекратяването, респ. за да формира вина за административно
нарушение, е необходимо издаването на административен акт, който да му бъде
съобщен. Правилата на ЗДвП и Наредбата ясно сочат способа за служебно
прекратяване на регистрацията и момента на настъпване на неизгодния за
собственика резултат, а именно от датата на отбелязване в автоматизираната информационна
система на МВР, за което действие не се дължи нарочно съобщаване.
В случая регистрацията е прекратена служебно на дата 10.01.2020г., която дата
е посочена и от административно наказващия орган.
От момента на прекратяване на регистрацията всяко действие на водача по
управляване на нерегистрираното превозно средство ще доведе до реализиране на състава
на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Ако поради незнание бъде извършено такова нарушение
(какъвто се твърди да е настоящия случа), следва да се счете, че е налице
непредпазливо деяние по смисъла на чл.11, ал.3 от Наказателния кодекс във
връзка с чл.11 от ЗАНН, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Според ал.2 на чл.7 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи,
а в случая разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при
непредпазливост.
При това положение правилно и законосъобразно е ангажирана
административно наказателната отговорност на оспорващия. Санкциите за извършеното нарушение са
нормативно фиксирани по вид и размер, поради което не подлежат на корекция от
съда.
V. По съдебните разноски.
10. Ответникът в
настоящото производство не е отправил претенция за присъждане на съдебни
разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 964 от 01.07.2021 г.,
постановено по а.н.д № 3404 по описа за 2021 г., на Районен съд – Пловдив, XXV
– ти наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.