Решение по дело №961/2021 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260928                 30.06.2021 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                  ХХ граждански състав

На двадесети май                                            две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                                                

 

при секретаря Светлана Тонева  

изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 961/2021г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:     

 

 

               Производството по делото е образувано по исковата молба на Щ.А.Т., ЕГН ********** *** против “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ******* за приемане за установено, че ищцата не дължи суми по изпълнително дело № ******* (***/2020г.) по описа на ЧСИ T.M., peг. № ***, с район на действие ОС Бургас, а именно: 5 775.86 лв., от които главница 2320.21 лв., със законна лихва в размер на 87.65 лв за периода от 31.07.2020г. до 14.12.2020г., 2577.43 лв. неолихвяеми вземания, 150 лв. разноски по изпълнителното дело и 640.57 лв. такси към ЧСИ. При условията на евентуалност, се предявява иск да бъде признато за установено, че ответникът няма изискуемо вземане срещу ищцата за посочените суми.

               Твърди се, че ищцата е длъжник по изп.дело № ******* (***/2020г.) по описа на ЧСИ T.M., peг. № ***, с район на действие ОС Бургас.

               Делото е образувано след като с постановление за прекратяване на изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК изх. № ******/***. на ЧСИ T.M., е било прекратено изп. дело № ******(****/***.).

               Първото изпълнителното дело № ******по описа на ЧСИ T.M. е образувано на 17.06.2011г. по молба на взискателя „****“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от ****., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение № ****г. по ЧГД № ****г. по описа на БРС. С него се осъжда ищцата да заплати на „****“ ЕАД, сумата от 2320.21 лв., представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № *********г., сумата от 676.77 лв. мораторна лихва, дължима за периода от20.12.2007г. до 19.01.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2320.21 лв., считано от 20.01.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 159.94 лв., представляваща направените от заявителя разноски по делото.

               Покана за доброволно изпълнение е била връчена на ищцата през юни 2011г.

               С договор за прехвърляне на вземане от 10.01.2017г. „****“ ЕАД е цедирал вземането си на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД.

               Със свое постановление от 01.2017г. ЧСИ е конституирал „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, с ЕИК: **** като взискател по изп. дело № 921 /2011 г. и е заличил „****“ ЕАД, като взискател.

               Тъй като последното изпълнително действие по изп.д. № ****/***. е било извършено на 28.11.2011г., с постановление от 07.04.2020г на ЧСИ е прекратено посоченото изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК.

               В последствие ответникът образувал със същия изпълнителен лист от ****., изп. дело № ******* (***/2020г.) по описа на ЧСИ *******, като през м. 12.2020г. ищцата получила покана за доброволно изпълнение на задължението по изпълнителния лист, което към 14.12.2020г. възлиза на 5775.86 лв., от които главница 2320.21 лв., със законна лихва в размер на 87.65 лв. за периода от 31.07.2020г. до 14.12.2020г., 2577.43 лв. неолихвяеми вземания, 150 лв. разноски по изпълнителното дело и 640.57 лв. таски към ЧСИ.

                          Ищцата твърди, че вземанията на взискателя по изп.дело № ******* са погасени по давност.

               Съгласно чл. 330, ал. 1, б."д" от ГПК /отм./ и чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Изпълнително производство се прекратява по силата на закона. Дали има издадено изрично постановление на съдебния-изпълнител е без правно значение.

               Според ищцата, производството по изп.д. № 921 по описа на ЧСИ за 2011г. е прекратено по силата на закона на 29.11.2013г., защото от последното поискано изпълнително действие на взискателя той не е поискал извършването на изпълнителни действия, нито са извършвани такива от съдебния изпълнител. Съобразно ТР № ****г. на ОСГТК на ВКС и разписаното по т. 10 от същото това решение прекратяването настъпва по силата на закона, като определяща за погасителната давност е не датата на прекратяване на изпълнителното производство, а на предприетото последно валидно изпълнително действие -28.11.2011г., от който момент започва да тече нова погасителна давност за вземането. В настоящия случай давността изтича на 28.11.2016г., и е погасила вече не правото на принудително изпълнение върху вземането, а самото материално-правно вземане.

               Всички депозирани от взискателя искания, които са след 28.11.2011г. за предприемане на конкретен изпълнителен способ срещу ищцата като длъжник не могат да прекъснат течението на давността по смисъла на чл. 116,6. „в“ от ЗЗД, тъй като са поискани по изпълнително дело, производството по което вече е било прекратено по силата на самия закон.

               Взискателят е образувал ново изпълнително дело едва през 2020г., много след като вземането му е погасено по давност.

               Предвид, че срещу ищцата не са искани и извършвани изпълнителни действия за период от над 2 години, считано от датата на последното принудително изпълнително действие на 28.11.2011 год. то основанието за прекратяване на изпълнителното дело е настъпило по силата на закона още на 28.11.2013 год. Всички изпълнителни действия, предприети след тази дата, са незаконосъобразни.

               Моли се искът да се уважи и да се приеме за установено, че ищцата не дължи процесните суми. При условията на евентуалност, се иска да се приеме за установено, че ответникът няма изискуемо вземане срещу ищцата. Този иск е мотивиран в смисъл, че съществува и практика, според която е неправилно и неоснователно да се иска от съда да установи, че ищецът „не дължи” на ответника изпълнението на определено задължение поради изтекла погасителна давност, тъй като вземането продължава да съществува, макар и да е придобило качеството „естествено”.

               Искът е по чл.439 ГПК.

               Ответникът с отговора си оспорва иска. Заявява, че по първото изпълнително дело са извършвани изпълнителни действия, които са прекъснали погасителната давност – пратени са запорни съобщения до работодателя на длъжника и до редица банки. На 15.03.2016г. ищцата е подала по изпълнителното дело молба за разсрочване на задължението, с което всъщност е направила признание на дълга, прекъсващо давността. След това е бил конституиран нов взискател /06.03.2017г./, и са подадени искания за запор /24.07.2017г. и 26.03.2019г./. С молбата за образуване на ново изпълнително дело през 2020г. за пореден път е прекъсната давността. На 15.01.2021г. е било пратено и ново запорно съобщение до една от банките. Ето защо според ответника давността не е изтекла. Предишният взискател, сегашният взискател и ЧСИ не са бездействали, а са предприемали необходимите действия по образуваните изпълнителни дела, целящи да съберат вземането. До 26.06.2015г. погасителна давност не е текла, според актуалната практика на ВКС, независимо дали е имало извършени изпълнителни действия. След 26.06.2015г. има извършени изпълнителни действия, които са прекъсвали давността. Дори и да е настъпила перемпция и съдебният изпълнител да не е образувал ново дело, то ако взискателят е поискал извършване на ново изпълнително действие, това му искане също прекъсва давността. Перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Моли се за отхвърляне на иска.

               Районният съд, като съобрази представените писмени доказателства и закона, намира следното:

               Искът е частично основателен.

               **** ЕАД като кредитор е инициирало заповедно производство против длъжника Щ.А.Т. за суми, дължими от нея по договор за потребителски паричен кредит от 15.08.2007г. Издадена е била заповед за изпълнение, която в последствие, предвид липсата на възражение, е влязла в сила и съдът е издал и изпълнителен лист от ****. за сумата от 2320.21 лева главница, сумата от 676.77 лева мораторна лихва, ведно със законната лихва до изплащането, както и 159.94 лева разноски по делото. След като се е снабдил с изпълнителния лист, кредиторът е завел изпълнително дело № ****/***. по описа на ЧСИ *******. Видно от данните по изпълнителното дело, ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата, със запорно съобщение от 17.06.2011г. През октомври 2011г. са били пратени и запорни съобщения до три банки /на 07.10.2011г., на 14.10.2011г. и на 24.10.2011г./. С молба от 15.03.2016г., адресирана до ЧСИ, ответницата е поискала да й се разсрочи задължението и е изразила воля да внася сумата от 50 лева по изпълнителното дело до 15-то число на всеки месец. На 10.01.2017г. вземането по изпълнителния лист е било прехвърлено в полза на Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД, който е встъпил като взискател по изпълнителното дело. С постановление от 07.04.2020г., съдебният изпълнител, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК е прекратил изпълнителното дело, поради перемция, понеже взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.

               Кредиторът е подал молба за образуване на ново изпълнително дело и такова е образувано през септември 2020г. – изп. дело № ****/2020г. по описа на ЧСИ М.. Изпратено е било запорно съобщение от 15.01.2021г. до Банка *** ЕАД за налагане на запор върху всички сметки на длъжника, налични в банката.

               При това положение следва да се приеме, че по-голяма част от вземанията на кредитора-цесионер, за които са били издадени заповед по чл.410 ГПК и изпълнителен лист, не са погасени по давност.

               Първото изпълнително дело е образувано през 2011г. и с образуването си е прекъснало давността. Наистина в т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № **** г., ОСГТК е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В конкретната хипотеза обаче това не намира приложение, тъй като в същото ТР е прието, че Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да счита изгубило сила. В това Постановление на ВС е прието, че след образуването на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира. Следователно с образуването на изпълнителното дело през 2011г. давността за погасяване на вземането е прекъсната /чл.116, б.“в“ ЗЗД/ и след това веднага е спряна по силата на чл.115, б.“ж“ ЗЗД. С Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № ****** г., IV г. о., ГК е прието, че извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. Следователно Постановлението на Пленума на ВС е действало до 26.06.2015г., когато е било отменено с посоченото ТР и съответно до 26.06.2015г. се е считало, че давността е била спряна и не е текла, ако е имало образувано изпълнително дело за събиране на дълга. След 26.06.2015г., по силата на разрешението по т.10 от ТР, давността е възобновила течението си. В случая с образуване на първото изпълнително дело през 2011г. давността е прекъсната и спряна, доколкото изпълнителното дело е висящо. Извършени са били изпълнителни действия през октомври 2011г. изразяващи се в изпращане на запорни съобщения до различни банки. Други изпълнителни действия няма извършени, няма и искане от взискателя в тази насока. На гърба на изпълнителния лист е записано, че последното изпълнително действие е от 28.11.2011г. Дори и да се приеме, че това е така, т.е. изпълнителни действия са извършени до ноември 2011г., а не до октомври 2011г., то на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното дело ще бъде прекратено по силата на закона на 29.11.2013г., т.е. с изтичане на две години без взискателят да е поискал извършването на изпълнителни действия. Молбата на новия кредитор, сегашен ищец, да бъде конституиран като взискател и да се извърши опис на имущество на длъжника е едва от 02.02.2017г., т.е. много след 29.11.2013г. Налага се извод, че изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона с изтичане на две години без взискателят да е поискал извършването на изпълнителни действия, т.е. прекратяването е настъпило на 29.11.2013г. Без значение е, че с постановлението си от 07.04.2020г. ЧСИ формално е прекратил производството. Това постановление е само с декларативен характер, а прекратяването е настъпило още на 29.11.2013г.

               С прекратяване на изпълнителното дело на 29.11.2013г. погасителната давност е започнала отново да тече, тъй като вече не е съществувала причина тя да бъде прекъсната и спряна. Тя е 5-годишна по силата на чл.110 ЗЗД по отношение на главницата и 3-годишна по силата на чл.111 ЗЗД по отношение на мораторната лихва. Давността би изтекла, ако не бъде прекъсвана, на 29.11.2018г. за главницата и разноските по заповедта. БРС обаче съобразява, че на 15.03.2016г., т.е. преди изтичане на 5-годишната давност, по изпълнителното дело е подадено искане от длъжницата да й бъде разсрочено задължението, като е изразила готовност да внася по 50 лева всеки месец. Това заявление на длъжницата е всъщност признание на съществуването на нейния дълг към кредитора по смисъла на чл.116, б.“а“ ЗЗД и съответно е прекъснало погасителната давност за вземанията. Наистина това заявление е направено формално до ЧСИ, а не до кредитора, но БРС намира, че то е подадено по изпълнителното дело, заведено от кредитора и съответно касае отношенията между кредитора и длъжника по повод на дълга, ето защо е по съществото си адресирано до взискателя, който може да се съгласи с разсрочването, като не предприема за известно време изпълнителни действия. По тази причина то има всичките признаци на признание на задължението и води до прекъсване на давността. Тя е прекъсната на 15.03.2016г.

               От прекъсването започва да тече нова давност, която е 5-годишна за главницата и съответно би изтекла на 15.03.2021г. С изпращане на запорното съобщение по новообразуваното изпълнително дело през януари 2021г. давността отново е била прекъсната. Налага се извод, че вземането за главницата не е погасено по давност и се дължи. Искът за недължимостта на това вземане е неоснователен и трябва да се отхвърли.

               Законната лихва от 87.65 лева за периода от 31.07.2020г. до 14.12.2020г. също не е погасена по давност, тъй като периодът й попада в последните три години преди завеждане на делото. И в тази си част искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

               Разноските от 150 лева, сторени от взискателя по новото изпълнително дело също не са погасени по давност, тъй като са направени след образуването му през 2020г. Тези разноски са направени във връзка с главното вземане за главницата и се дължат от ищцата. Ето защо и в тази си част искът е неоснователен.

               Сумата от 2577.43 лева е обозначена от ЧСИ в поканата за доброволно изпълнение като неолихвяемо вземане /мораторни лихви, обезщетения и т.н./. Видно от издадения изпълнителен лист, била е присъдена мораторна лихва от 767.77 лева за стар период – от 20.12.2007г. до 19.01.2011г. От друга страна в молбата за образуване на ново изпълнително дело е записано, че се търсят 1718.62 лева лихва за забава до датата на цесията, 749.22 лева лихва за забава след датата на цесията и 109.59 лева разноски по заповедното дело. Сборът на тези суми се равнява на 2577.43 лева, колкото са описани от ЧСИ като неолихвяеми вземания. По силата на чл.111, б.“в“ ЗЗД лихвите се погасяват с тригодишна давност. По новообразуваното изпълнително дело е било извършено изпълнително действие – изпращане на запорно съобщение на 15.01.2021г., което е прекъснало давността. Следователно са погасени по давност всички лихви преди 15.01.2018г. Изчислена по чл.162 ГПК, лихвата за забава за периода от 15.01.2018г. до 15.01.2021г. възлиза на 707.02 лева и това именно е лихвата, която не е погасена по давност. Разноските по заповедното дело се погасяват с 5-годишната давност, която обаче е била прекъсната на 15.03.2016г. и съответно не е изтекла, следователно разноските се дължат. Налага се извод, че неолихвяемите вземания се дължат в размер на 816.61 лева, сбор от 707.02 лева за лихви и 109.59 лева за разноски по заповедното дело. За останалата сума от 1760.82 лева за лихви за забава искът следва да се уважи и да се приеме за установено, че тази сума не се дължи от ищцата, тъй като е погасена по давност. В другата си част искът по чл.439 ГПК трябва да се отхвърли като неоснователен.

               Искът за недължимост на таксите към ЧСИ от 640.57 лева се приема за неоснователен. Тъй като главницата не е погасена по давност, оправдано е завеждането на изпълнителното дело, по което взискателят е платил такси към ЧСИ за движението на делото. Тези такси се дължат да бъдат върнати от ищцата, която е длъжник по изпълнението. Вземането за тях не е погасено по давност, тъй като са направени през 2020г.

               След като главният иск е почти изцяло отхвърлен, принципно би следвало съдът да се произнесе по евентуалния иск да бъде признато за установено, че ответникът няма изискуемо вземане срещу ищцата за посочените суми. В случая обаче БРС намира, че ищцата няма правен интерес от такъв иск, както е формулиран, тъй като той е идентичен по смисъл с първоначалния иск. Дали ищцата не дължи сумите на ответника поради изтекла давност или той няма изискуемо вземане против нея отново поради изтекла давност, която е направила вземането “естествено“ е по съществото си едно и също нещо, като по този въпрос съдът вече се е произнесъл по същество, разглеждайки главния иск. Ето защо евентуалният иск е недопустим, като производството по него трябва да бъде прекратено.

               На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да се осъди да заплати на ищцата разноски от 303.61 лева, съразмерно на уважения иск.

               На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата трябва да се осъди да заплати на ответника разноски от 173.79 лева, съразмерно на отхвърления иск.

               Така мотивиран Бургаският районен съд  

 

                                                Р Е Ш И:

 

               ОТХВЪРЛЯ иска на Щ.А.Т., ЕГН ********** *** против “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от Т.Я. и З.Н.Д. за приемане за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи като погасени по давност суми по изпълнително дело № ******* (***/2020г.) по описа на ЧСИ *******, peг. № ***, с район на действие ОС Бургас, по издаден изпълнителен лист от ****. по г.гр.дело № ****г., а именно: главница от 2320.21 лева, със законна лихва в размер на 87.65 лева за периода от 31.07.2020г. до 14.12.2020г., 150 лева разноски по изпълнителното дело и 640.57 лева такси към ЧСИ.

               ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от Т.Я. и З.Н.Д., че Щ.А.Т., ЕГН ********** *** не му дължи по изпълнително дело № ******* (***/2020г.) по описа на ЧСИ *******, peг. № ***, с район на действие ОС Бургас сумата от 1760.82 лева неолихвяеми вземания за мораторни лихви за периода преди 15.01.2018г., като погасени по давност, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 1760.82 лева до 2577.43 лева.  

               ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по делото в частта по предявения евентуален иск да бъде признато за установено, че ответникът няма изискуемо вземане срещу ищцата за посочените суми.

               ОСЪЖДА “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от Т.Я.и З.Н.Д.да заплати на Щ.А.Т., ЕГН ********** *** сумата от 303.61 лева /триста и три лева и шестдесет и една стотинки/ разноски по делото.

               ОСЪЖДА Щ.А.Т., ЕГН ********** *** да заплати на “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от Т.Я.и З.Н.Д.сумата от 173.79 лева /сто седемдесет и три лева и седемдесет и девет стотинки/ разноски по делото.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването. В частта, в която е прекратено производството, решението има характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението.

 

Вярно с оригинала: СТ                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)